Със содени питки няма кого да изненадам. Това са възможно най-лесните за правене питки и не познавам човек, който да не може да ги отпретне на бърза ръка.
До тук добре, но тези са доста различни, защото са направени с готово сухо картофено пюре.
Нека да обясня как се правят и в хода на обясненията ще опиша и какво е необходимо, а на края ще го систематизирам:
В подходяща купа се слагат 50 грама сухо картофено пюре и заливат с 250 мл почти вряла вода и като се добави бучка масло - около 25-30 грама, енергично се разбърква, за да се получи еднородно пюре.
(Правилното съотношение пюре-вода е 1:6, но в случая е достатъчно 1:5)
Изчаква се малко пюрето да изстине и в купата се чуква 1 яйце, добавят се 1 ч.л. сол и 1 ч.л. мед, слагат се 2-3 с.л. кисело мляко, в което се загася 1 ч.л. сода бикарбонат с няколко капки лимонов сок. Сипват се и 250 грама брашно и с много добре намазнена с олио ръка се замесва меко тесто. В зависимост от брашното, тестото може да поеме още малко от него.
Готовото тесто се оставя малко да си "почине".
В това време се подготвя изварата - ползвам една в кутийки (продават я в една от веригите), но е безсолна, та й слагат малко сол от моята с подправките, като й добавям и малко ситно нарязана зелентия - много си върви с копър.
Пак в същото време се подготвя и тавата за печене, която се застила с хартия за печене. Така всичко е гарантирано - няма залепване и сетне е лесно за миене.
Сетне се откъсва парче от тестото колкото едно яйце и с много намазнени ръце (меко е и лепнещо) се оформя плоска питка, в която с лйжичка се слага от изварата.
Старателно се затваря като се защипва и оформя като леко продълговата питка. Нареждат се в тавичката на разстояние една от друга.
Е, те тука вече е друга боза: след като наредих питките, цепнати с остро ножче и намазани със смес от разбитата извара с малко олио, дойде ред и на моя експериментаторски дух.
Остана малко тесто, в което сложих и 2-3 с.л. от изварата и направо ги омесих. Получи се нещо доста неугледно - на външен вид -отвратно, долу вляво на снимката.
Няма да коментирам вида ...
Печенето-в предварително загрята на 180С фурна, като на дъното е сложена съдина с водичка.
Пече се около 35-40 мин. - зависи от фурната - до хубаво зачервяване отгоре и отдолу.
Проверка с шпатула - с повдигане на питките.
След опичането се вадят, напръсват с водичка от пулверизатор, завиват като бебчета с кърпа и се оставят да си отдъхнат.
Следва нападение ...
Вкуснотията е невероятна.
Признавам след два три дни са още по-вкусни. Поне за три дни запазват изцяло и дори подобряват вкуса си.
Остават пръхкави и мекички през цялото време.
В името на експеримента - тази последната е на цели 5 дни. Ами няма разлика ... от онзиденшната.
Аха, и понеже без да искам, обясних всичко като количества, няма да се затруднявам да се завтарям...
Пробвайте - стават невероятни за закуска, за сандвичи или да заместят филийката хляб.
Обяснявах и писах 45 минути, а се правят буквално за 10-а минути и сетне само чакане да се опекат.
Впрочем, като се извадят от фурната и се намажат с малко масълце, стават трИпач ... ама за пенЦионер, това само след получаване на пенЦията ... :)
Както наскоро едно форумно другарче -Пеп-4о, писа"Батето, тя пицата винаги е простичка, тесто и плънка. Нищо друго, обаче любима почти на всички." - констатация, с която не мога да не се съглася. Въпреки това, по моя преценка най-важно е тестото и то пак си зависи кой как я харесва - един тънка и хрупкава, друг - дебела и пръхкава. Преди доста години, демек преди "демокрацията" при нас се предлагаше почти един и същи вид пица - дебела питка, намазана с лютеница и с кръгчета нарязан кремвирш. Е, нещо се отплеснах-това е друга тема и друг път за това. Та да се върна на точно на тази пица, защото в нея най-различното е тестото: изключително лесно и бързо за правене, с още по-лесни за помнене пропорции и т.н. Ама няма как да не направя едно отклонение - този вид тесто за пица от доста време (поне няколко години) се "подвизава" из разни руски кулинарни сайтове и не се знае кой го е пуснал първи - в общи линии всеки пише видях го в Интернет или при еди кой си, но той пише, че го видял еди къде си. Най-често се среща като "пица минутка" с обяснението, че е минутка, защото се изяжда за минутка, а не се прави за минутка, макар че наистина става за минутка. В оригиналните руски сайтове тестото е:
4 с.л. сметана, 4 с.л. майонеза, едно яйце и 9 с.л. брашно. Всичко това се разбърква, изсипва в тава за печене и отгоре се нарежда плънката по желание. Правил съм по оригиналната рецепта още като я видях за пръв път. Сетне във времето започнах да я променям лека по-лека, за да стигна до мой вариант, който най-много ми харесва.
Бях решил да издиря поне два три руски линка, но "Чичко Гугъл" за пръв резултат ми показа "пица аламинут" в нашенски блог, където руската рецепта е преведена едно към едно, включително и с плънката. Това ме отказа от всякакви опити за издирване на някоя по-стара версия и затова си пущам моя вариант, без да се смущавам и притеснявам: За тестото: равни количества гъсто кисело мляко и домашна майонеза, едно яйце, сода и брашно. Всичко се измерва в с.л. като ако млякото и майонезата по 3 с.л., то брашното е седем, т.е. увеличава се с 1 с.л. заради яйцето. В моя случай за тава 36 см бяха по 5 с.л. кисело мляко, майонеза, едно яйце, 1/2 ч.л. сода, загасена в киселото мляко и 11 с.л. брашно. В зависимост от големината на съдината може да се прави в пропорция от по 3 с.л. и т.н., но при по 6 - вече си е направо за два броя. Домашната ми майонеза е млечна с няколко пасирани маслини в нея. За плънката в случая: 3-4 с.л. домашен кетчуп, около 150 грама сварено пилешко месо от гърдите и нарязано на произволни парченца, около 150 гр. моцарела, нарязана на тънки резенчета, 1 домат, нарязан на тънки шайби, около 70 гр. настърган кашкавал и за подправяне по 1 ч.л. риган и чубрица. Изпълнението си е елементарно:
В купа се слагат всички продукти за тестото и с лъжица се разбиват (по-скоро разбъркват) добре до получаване на еднородна маса.
Тавата, в която ще печем леко се намазнява и пак с лъжицата тестото се разстила по нея на тънък пласт. Следва намазването с кетчупа, разхвърлянето на пилешките късчета равномерно от горе.
Нареждат се резенчетата домат, отгоре моцарелата. Поръсва се с подправките и с една идея зехтин. Завършва се с разпределяне на настъргания кашкавал.
Оформената пица се пъха в предварително загрята на 220 С фурна. Пече се 25, максимум 30-а минути (зависи от фурната), но то си става ясно кога е готова.
Оставя се малко да поизстине, реже се на парчета и ... Хоп, някой си е отмъкнал парченце докато се мотам ...
Блатът се получава леко хрупкав. Дебелината му зависи от количеството тесто. Запазва се мека и приятна и за другия ден.
Страхотна пица.
Наистина се прави страшно бързо и лесно, а се получава уникално вкусна.
Кажи речи няма човек, който да не е чувал или пък виждал в продажба брашно от нахут.
Ползите от него са много:
безглутеново, което е най-важното му предимство
съдържа много фибри и протеини и направо може да се нарече заместител на месото за някои вегани
съдържа много минерали и основно витамини като В6, както и на желязо, магнезий и калий и при това е богато на фолиева киселина.
Продава се на много места - основно в хипермаркетите, специализирани магазини за био продукти и т.н. Цената му варира между 4,00 и 6,00 лв за 0,5 кг, а за онова наречено био - от 9,00 лв та до 13-14 лв.
В същото обикновеният сушен нахут се продава между 5,00 и 7,00 лв килото, а печеният т.нар. леблебия около 10,00 лв.
За мене купуването на брашно от нахут на тези цени си е направо чисто разточителство, защото може да си го направим в къщи по най-лесния начин и при това едно кило брашно да ни излезе на покупната цена на кило нахут, т.е. поне два пъти по-евтино.
Всичко това ще ни струва да отделим малко от собственото си време, но можем и да го направим и ей така между другото докато вършим още нещо нещо.
Може да се приготви както от обикновен сух нахут, така и от печен. Правил съм двата варианта като намирам, че няма някаква съществена разлика, освен че печеният по-лесно се смила.
Печеният нахут се приготвя много лесно - просто се разстила в тавата на фурната и се пече на около 180С -200С максимум за 20-30-а минути. Може да се сложи в тавата и върху хартия за печене - товата по-лесно се измива. След като изстине е готов за мелене.
Количества не давам, но все пак си струва да се прави поне от един килограм нахут.
Необходими са ни блендер, кафемелачка, ситна цедка и подходяща съдина.
В блендера на партиди в зависимост от мощността му се смилат зърната нахут и се пресяват през цедката. Каквото остане по-едро се смила в кафемелачката.
Кило нахут в моя блендер се смила на почивки максимум за 10-а минути.
След пресяването полученото брашно се слага в буркан с капачка и е готово за ползване.
Остава и да обясня за какво може да се ползва, защото у нас употребата му не е много популярна дакото в Близкия Изток и Индия употребата му е значителна и е известно като грамово брашно или бесан.
На първо място място може да се ползва изцяло като заместител на обикновеното брашно от тези, които имат непосимост към глутен - и/или в комбинация с други безглутенови брашна.
За тези, които нямат такива проблеми - може да се слага като добавка в обикновеното брашно в обем до 25-30 %. като по този начин се увеличават количествата протеини и фибри в печивото.
Подходящо е за направа на бисквитки, крекери, основа за пица или за хляб и питки.
За веганската или зеленчуковата пица е много подходящо като основа.
Служи идеално за сгъстяване на ястия, супи или сосове вместо обикновено брашно или нишесте.
Може да се ползва за паниране на риба или месо. Прави се панировка от нахутено брашно с яйца (подправки и т.н.), която може да се ползва както при пържене така и при печене (особено на пиле или риба, които получават хрупкава коричка).
От нахутеното брашно може да се направи и "качамак" като замести царевичното брашно, а съотношението брашно вода е 1:3-5.
Направа на хумус:
Направията е проста - брашното се сварява до желана гъстота като се ползват 100-а грама от него с около 400 мл вода. Като поизстине малко се прехвърля в блендер, добавят се 3-4 с.л. сусамов тахан, няколко скилидки чесън, сол на вкус, сока на 1/2 или 1 лимон (зависи от големината), 1-2 с.л. зехнин и се блендира. Сетне се прехвърля в подходяща съдина, ръсва пак със зехтин като може да се поръси с чили на люспи или магданоз и т.н.
Крекери по сицилиански:
около 200 грама брашно се сварява до гъстота с около 800 мл вода като в зависимост от желанието може да се посоли на вкус или да се сложи захар. Добавят се и 1-2 с.л. масло.
Ако се прави солено при варенето се добавят ситно нарязан магданоз, или зелен лук и се подправя с подправки по желание.
Сгъстената маса се излива в пластмасова бутилка и оставя за няколко часа в хладилника да стегне.
След това се нарязва напречно на кръгчета, които се пържат в много олио до зачервяване и след изваждането се слагат върху кухненска хартия да поеме излишната мазнина.
По същия начин се прави и сладкият вариант като може да се подправи с вания, канела или джинджифил.
Стават хрупкави и много вкусни. Получава се доста голяма количество.
ЗАБЕЛЕЖКА: При варенето на нахутеното брашно трябва да се бърка старателно, че има свойството бързо да загаря и залепва.
Заместител на яйцата при направата на палачинки:
едно яйце се заменя с 2 с.л. нахутено брашно смесено с 2 с.л. вода.
За това как се прави тесто от него или с неговата добавка няма да пиша (ясно е), но имайте предвид, че е по-хигроскопично от обикновеното брашно. Няма и да пиша, че от него могат да се прави парено тесто за еклери и т.н.
Направете си сами нахутено брашно и го ползвайте смело.
Нямах намерение да пиша за козунаците, че се правят единствено по Великден и то в неголяма партида - 3-4-5 броя. Ама като гледам каква дискусия се е развихрила, че били трудни за изпълнение и т.н., че не знам какво си ... може би и моят опит ще е полза на някого.
От детството нямам спомени козунаците да се правели в къщи и то по една много проста причина - доста близо до нас имаше фурна, в която правеха наистина истински козунаци и направо се купуваха от фурната. Можеше да занесеш и продуктите и да ти ги приготвят срещу символична цена.
Сега просто няма такива фурни и със свещ да ги търсиш изчезнаха яко дим. Тогава носехме и тавите с месото, с гювеча и какво ли не и фурнаджията само казваше кога да отидем да си ги приберем.
Моят личен опит с козунаците е от 1996 год., когато си купих „Готварски
календар” 1200 изпитани рецепти от училище „Мария Луиза” 1996 год. издателство
„АРКУС”.
Прочетох си рецептата, пробвах се и от тогава с козунаците нямам проблем - стават лесно и сравнително бързо...
Възпроизвеждам дословно текста от 109 стр.:
Продукти: 1 кг брашно, 30 - 40 г мая, 200 г масло (или 150 г
мас) 1/2 л мляко, 200 г захар, лимонова кора, ванилия, 4 - яйца
Приготовление: Пресяваме брашното в дълбок съд и го оставяме
на топло. В една чаша натрошаваме маята, заливаме хладкото мляко, прибавяме и 1
с. л. захар и разбъркваме леко. Оставяме чашата да поседи на топло, за да шупне
маята. В брашното правим вдлъбнатина, в която изсипваме през цедка маята, и
така получаваме квасеца. Оставяме съда на топло, за да може квасецът да втаса.
През това време приготвяме следната смес: в по-висока тенджера разбиваме яйцата
на пяна, прибавяме млякото, маслото, ванилията, захарта и бием на сняг. Щом
квасецът се надигне, размесваме го бавно с брашното, като наливаме по малко от
горната смес, която трябва да е хладка. (Размесването на тестото става с
дървена лъжица или с ръце.) То се меси дотогава, докато не започне да се отделя
от съда. Добре измесеното тесто събираме, наръсваме с брашно, покриваме с топла
кърпа и поставяме съда на топло, за да втаса. След като тестото нарастне,
поставяме го върху маса или дъска за месене, която сме наръсили с брашно,
Размесваме тестото, като добавяме и стафиди. Оформяме козунаците - гладки, на
плитки и ги поставяме във форми и тавички. Нареждаме ги отново до топла печка,
за да може тестото още един път да втаса. След това
намазваме повърхността с разбито яйце и печем в умерена фурна. Козунакът се
поднася изстинал.
Първоначалното правене донесе промени в рецептата и съм си я адаптирал по мой начин, защото поначало ползвам единствено суха мая и то от тази която се слага направо в брашното и не се налага предварителното й активиране; мазнината ми се вижда много (200 гр. масло), а само с мас не ми харесва (прилича ми на масленица); посоченото количество прясно мляко идва в повечко и отива повече брашно и т.н. ... Не пресявам брашното - не виждам съществена разлика (поне аз - че и да се пресява по три пъти); Слагам 5 яйца (като на едното отделям жълтъка за намазване) и т.н. Па и всеки път променям по нещо - слагам и квасена сметана в последните години и малко алкохол за аромат и т.н. Вместо с бъркалка ползвам миксера и т.н.
Та след толкова приказки:
Необходими продукти: 1 кг брашно; 5 яйца (жълтъка на едното се отделя за намазване); настърганата кора на един среден лимон (или 1 с.л. готови сушени кори на лимон); 1 ч.ч. захар (като малко се отделя за поръсване); разтопени мас и масло - около 100 грама; олио 50 мл; 2 ванилии; 2 пакетчета по 7 гр. суха мая (1 п. е за около 500 гр. брашно) или 2 1/2 пълни ч.л. (моята е в разфасовки от по 100 грама); 1 ч.ч. прясно мляко и горе долу толкова заквасена сметана.
Изпълнението ми се вижда лесно:
Като първо условие е желателно всички продукти да са на стайна температура, дори маслото и маста не е необходимо да са разтопени, а е достатъчно да са омекнали добре.
В голяма емайлирана купа се изсипва брашното (това дори не е пресято, но може и да се пресее).
С лъжицата се прави кладенче в средата, слага се сухата мая, налива се малко около 50 мл прясно мляко и леко се разбърква с лъжица. И се оставя така за 10-а минути, докато се приготвят останалите неща.
В друга купа се слагат яйцата (без единия жълтък) и захарта и се разбиват с миксера до разтапяне на захарта. Слагат се останалото прясно мляко, заквасена сметана, масло, мас и олио и се разбиват за кратко. В брашното се слагат лимоновите кори и ванилията и започва да се сипва по малко от течността и да се разбърква с лъжица.
Като се посгъсти, започва да се меси с миксера с бъркалките за тесто - за няколко минути (на почивки да не прегрее миксера) е готово и съвсем на края набърко с ръце се доомесва и придобива ей този хубав вид.
Покрива се с дом.фолио и кърпа и заминава да втасва до двойно увеличаване на обема. На топло, във фурната на 50С и т.н. - всеки си има трик за това.
Формичките за печене се застилат с хартия за печене.
Втасалото тесто се разделя на три части, всяка - от тях на още три или две части, в зависимост от плетката.
Разточват се с леко намаслени ръце на фитили, сплитат се и се поставят във формичките.
И пак на топло да втасат още веднъж, мажат се с рабитото яйци и ръсят със захар.
От това количество излизат три козунака в продълговатите тавички за хляб (10х25 см) или 2 броя от тези за кекс със сваляемото дъно.
Не ги ръся с бадеми, не слагам добавки (стафиди и др.п.), защото не се възприемат ... Харесва ни най-обикновения козунак.
Фурната се загрява на 160 - 170С, скарата се премества на по-долно ниво и се пекат до готовност като в процеса на печенето сякаш бухват още повече.
Най-добре се проверява дали са готови с дървено шишче - ако излиза сухо, значи са готови.
Ако вземат много да се зачервяват, за да не прегорят, може да се покрият с хартия за печене за кратко.
Готовите козунаци се вадят от формичките и се оставят да изстиват върху метална скаричка.
ето един готов козунак!
И кръглите са готови.
направо са разкошни.
Приготвят се бързо, единствено се изисква търпение при втасването, но пък през това време може да се свърши още сума ти работа.
И парче ...
G
M
T
Text-to-speech function is limited to 100 characters
