Свинската кожа преди доста години е била много ценна - от нея селяните са си правели цървули и дори не са помисляли да я ядат, освен в много гладни години.
В ранните детски години помня, когато колехме прасето на село, то се одираше много внимателно, за да му се запази кожата цяла. Още топла, топла Баба я остъргваше много добре, разпъваше на върбови пръчки, осоляваше и сетне на една връФка под сайванта. Не помня всичко около тази процедура, защото ме втрисаше като я видех да виси и все ми приличаше на някакъв призчане дзвер, дето ми се появяваше в сънищата и квичеше точко като закланото прасе. Особено от стърчащата козина направо ме втрисаше. Помня и сетне на пролет как Дядо нарязваше кожата на парчета, правеше разрези в нея и промушваше ивици от кожата за връфки...
През 70-те години когато се появиха масово евтините гумени цървули, прасето вече се пърлеше, сланината се отделяше заедно с кожата и заминаваше в качето за осоляване, но това е нова тема ... друг път за това.
Сега свинската кожа е голям деликатес - трудно се намира, защото от кланниците най-често заминава за направата на колбаси, салами и др.п., на които пише, че имат добавка на "свински колаген" ...
Свинска кожа с малко сланина можеш да намериш само от приятел, който е готов да се раздели с парче от нея... Поне аз в магазин такова чудо не съм виждал.
Този път приятел се раздели с голямо парче кожа с един пръст сланина под него - почти 1/4 от прасето (нали е приятел), но при условия, че направя нещо различно от сланина с кожа. Па и нямах такова намерение... демек да се пробвам със сланина.
Кожата я нарязох на парчета с размери приблизително 25х25 см. Изрезките отделих - стават идеално за готвене с фасул, но и това е извън темата. Естествено всичко бе претеглено, измерено и овкусено както следва на кило:
28 гр. сол (поравно нитритна и моята гурме сол); 5 гр. сушен чесън; 1 гр. смлян дафинов лист и 1 гр. кимион, 3 гр. сушен лук; 5 грама пушен червен пипер. Всичко това се намазва от вътрешната страна на кожата. Тя се навива на руло и овързва, както е на снимката.
Отвън се намазва обилно със смес от червен пипер и идея чесън.
Всичко това се овива в стреч фолио и забравя в хладилника поне за 10-на дни. Вади се, оставя се на стайна температура за около половин ден и в сух тиган се запечатва от всички страни до зачервяване.
Лекичко се намазва със смес от мед и червен пипер.
Тъй като се ползва дълбока съдина, се налива бульон в случая телешки, но може какъвто имате и се оставя цялата конструкция да къкри поне 2 часа. От време да време се долива течност и замерва температурата в колбасчета и с ножче се пробва мекостта на кожичката.
Отне ми около 2 часа, за да стане душичка като от време на време го обръщах.
В тавата остава сума ти сос и то невероятно вкусен. Може да се приготви със зеле, например ...
Пробвайте и няма да съжалите! Стига да намерите свински кожички.
И НАЗДРАВЕ!
