Агнешка дроб сарма в шкембе вместо бумбар в шкембе

 

    Днес, 8-ми януари, блогът ми навършва цели 7 (седем) годинки и може да се каже, че вече излиза от съвсем детската си възраст.

    Първата ми публикация бе за любимите ми студентски кюфтета, които и досега си ми остават толкова любими. До сега в него има над 1300 публикации на различни рецепти или идеи или разни лакърдии... 

    Не е моя работа да давам сам на себе си оценки, но намирам, че в него има доста дзверски вкусни неща, както и някои полезни идеи, както и такива, които бих оценил като излишни или съвсем обикновени, но пък съм ги споделил с идеята да не си ги кътам като Дядо Горио.

    Тъй като 7 годинки си е сериозна възраст, доста се бях замислил каква да е публикацията на тази дата и се бях ориентирал към някой от новите си домашни месни  дзверски деликатеси. Така си е, едно се готвиш и замисляш, а сетне става каквото е трябвало да стане.

    Така и този път.

    Затова публикацията ми е за това как замисляш едно, а в крайна сметка се получава нещо съвсем друго.

    Ето, че най-сетне стигнах до историята.    

Редовно след Новата година правя "инвентаризация" на фризерите. И все откривам по нещо интересно. Този път "откопах" агнешки комплект, ама не какъв да е -сърце, бял и черен дроб, момици, чревца, че и едно цяло голямо шкембе от домашно животинче.

Бая се позамислих при тази наличност какво да направя и докато си пийвах питието ме осени идеята за бумбар. Има такъв основен вариант - от агнешки дреболии, напълнен в дебело черво. Варен или печен. 

Поради липса на дебело черво реших да го направя в агнешкото шкембе по мой си начин.

След като имах идеята, се подхванах с продуктите. Всичко се размразява и добре измива. Дори за кратко се оставят в голяма купа с хладка вода и лимонов сок. 

Всички дреболии (без черния дроб) се слагат в купата на мултикукъра и на програмата за супа се варят около 20-а минути.

След това се изваждат от купата, измиват се, а течността от варенето си изхвърля. След това отново се зареждат в нея, налива се вода колкото да ги покрие, добавят се сол на вкус, по няколко зърна черен пипер и бахар, едно карамфилче и 1-2 листчета дафинов лист, както една цела глава лук и 5-6 скилидки чесън. Варят се до готовност. След изстиване, дреболиите се нарязват на ситно - точно като за дроб сарма.

Докато дреболиите се варят, в тиган се задушава една голяма лук нарязан на ситно заедно с 3-4 скилидки чесън. Идеята ми беше и за малко добавяне на оризец, но като имах предвид, че шкембето е доста голямо, взех, че бухнах малко повече от чаша ориз. Налях и 2 ч.ч. от бульона на дреболиите. Добавка на малко джоджен (1 пълна с.л.), 1 с.л. от домашните ми сушени подправки, сол и черен пипер. След 5 минути изключих и оставих на котлона.

След като оризът поизстина малко го смесих със ситно нарязаните дреболии. От черния дроб отделих няколко пържолки -а за пекване, а останалата част нарязана на ситно добавих в тази смес.

И ето ти първата грешка. Изобщо не съобразих, че оризът е доста и че трябваше преди да ги смеся, да отделя поне половината от него.

Ако се слага за бумбар, трябва да е съвсем малко - колкото за спойка. Ама кой да се сети в този момент.

За да се пълни по-удобно, шкембето се слага в подходяща купа и през отвора започва да се пълни с плънката, без да се натъпква плътно.

Подхванах се да го шия, но тъй като не си намерих специалната губерка, ползвах една голяма игла и операцията по шиенето ставаше трудничко.

Реших да се направя на хитрец и вместо да го шия повече взех, че го вързах уж яко яко.

Капитална грешка, както се оказа 15-а минути по-късно.

Шкембето бе турено в чувена (това е чугунено емайлирано котле с капак), залято с малко водичка, посипано с малко лютив пипер и върху котлона на слаб огън.

След 15-а минути като вдигнах капака, за да видя какво става, връвката се беше изшмулила, шкембето потънало и плънката най-отгоре.

Разбрал, че идеята ми се е провалила тотално, се ухилих като селския идиот, турих си едно питие и .... Продължих упорито напред - демек захлупих го, както му е реда с алуминиево фолио под капака и във фурната на 180С за цели два часа. След като не стана каквото трябваше, поне ще стане идеалната дроб сарма.

И наистина стана. Невероятно вкусна и ароматна.

Само при сервирането по чиниите трябваше да се внимава да не се загребе и шкембето.

То горкото си се бе свкло от срам на дъното на чувена и при това все още не си се беше уварило както си му е реда.

Затова след като дроб сармата свърши, то бе отделено и доварено до разкапване. Няма да се изхвърля я? Та на другия ден се превърна в една невероятно вкусна шкембе чорба. Ама за нея - другия път.

Та ето Ви една напълно реална кулинарна история, когато тръгваш с идеята да направиш едно нещо, а става съвсем друго. Добре поне, че не се получи провал...

За финал - идеята за бумбара в шкембе я очертах почти пределно ясно. На един агнешки комплект - 1 каф.ч. ориз; шиене на шкембето; подваряване за около час; Запичане за около час и половина. Сетне под тежест пон за един ден и после ... ами за после е ясно. Певече питие.

И за дроб сармата в шкембе почти всичко обясних, но наистина шкембето се пълни рехаво и задължително се зашива. Останалото е обяснено.

Та така, правете смело и каквото ще да става.

НАЗДРАВЕ и за седмата годинка!

Как да приготвим вкусни кестени

 

 Кестените, бих казал, са Божия благодат. В Средиземноморието се тачат твърде много и от древноримско време са били част от кухнята - с месо, с морепродукти, варени или просто печени. 

    През септември и началото на октомври целият Париж ухае на печени или пържени кестени. И понеже точно по това време сме били там, градът го свързвам именно с този божествен аромат и многобройните колички на уличните търговци. Пекат ги или пържат в едни специални тигани с големи дупки на дъното. Все пред очите ми са едни тъмнокожи момчета с количка за пазаруване (от тази в суперите), в нея една голяма кофа с жар и на скарата кестени. Неустоимо - аромата на пушека, на кестени така се смесват, че чак омайват.

    В детството събирахме кестени, печахме върху тенекия. И си признавам честно, услаждаха ни се почти наравно с печените жабешки бутчета.

    В годините нещо тези кестени се поизгубиха, по улиците има само от тези декоративните или т.нар. конски кестени, които не стават за ядене.

    Тази година на нашия пазар се появиха доста кестени-внос от Гърция на сравнително неприличната цена 7 лв килото, но след като ги видях в някои "вериги" на цена 9-10, че и 11 лева килото, тези на пазарЯ направо взеха да ми говорят - "купи, купи". Та ги послушах и си купих цели три кила. Не е проблем да се съхраняват дълго време на сухо и прохладно място.

    Преди да премина по същество, не мога да пропусна и факта, че са много полезни. Съдържат естествени растителни протеини и въглехидрати, които лесно се усвояват от организма - направо идеален заместител на месото. Освен че са вкусни, поради наличието в тях на фолиева и аскорбинова киселини, както и на калий, мед, желязо, цинк, фосфор и разни витамини, са направо и здравословни.

    Начините на приготвяне на кестените са доста като най-разпространените са варене, печене или пържене, както доста по-рядко готвене с месо (основно червени меса), но има и рецепти с морепродукти и дори за крем супа.

 Започвам с варенето. Доста хора си мислят, че по-лесно от това няма. Цепваш с остър нож откъм закръглената страна, пущаш в тенджерата и вариш - обикновено около 20-30 минути. Цепването е задължително и когато са пресни е лесно. Като поизсъхнат с времето, най-добре е след измиването им за кратко да се попарят с вряла вода и тогава става доста по-лесно. И така кестените вече са готови за варене.

    В подходяща съдина се налива водичка колкото да покрие леко кестените, слагат се 1 ч.л. сол, 1-2 дафинови листа, 1 карамфилче, няколко зрънца черен пипер (може и без него), кората на мандарин, портокал или лимон (може и сушена), както и 2-3 с.л. зехтин. Варят се около 30-а минути, но може и повече - зависи от доста неща. 

    Познава се, че са готови, защото започват добре да се напукват.

    Сетне вече е ясно, малко да поизстинат - белене и нападение. Честно казано, стават невероятно вкусни и са страхотно мезе към хубаво питие.

    За печените кестени: Процедурата по подготовката е същата. И най-хубави и вкусни са на жар, ама ... вместо жар имаме фурни. На дъното на тавата се застила хартия за печене, отгоре се нареждат кестените с плоската страна надолу, поръсват се със сол и със зехтин (в цепнатата им част). Пекат се на 220С в предварително загрята фурна за около 30-а минути. 

    Има и вариант за "печене" в тиган. Както са подготвени се слагат в тиган без мазнина под капак и се пекат около 15-а минути като тиганът се разтръсква често често.

    Пекал съм кестени на барбекюто - едното е газово, а другото на дървени въглища. Почти по същия начин - цепнати, осолени и леко омазнени, но там ползвам тава с големи дупки. Тези в барбекюто на дървени въглища стават уникални на вкус.

    В същото барбекю стават дзверски вкусни като се увият в няколко слоя алуминиево фолио и са заровят в жарта за около 10-а минути.

    Вариантът за печене на жар е лесен - овкусените кестени се слагат в специалния тиган и върху жарта... Готови са, когато се разпукат и замиришат на приятно.

    Пържени не съм правил, само съм ял, като процедурата е почти същата като печените в тиган, но се слага малко мазнина.

    От добре опечените, обелени и изсушени кестени може да са направи брашно като се смелят в блендера и пресеят. Идеално е за сладкиши.

    Любимият ми вариант го оставих за финал - сладко от кестени:

    Кестените леко се подваряват, колкото да се обелят лесно и сетне се варят на няколко пъти в захарен сироп. В Турция това е невероятен деликатес - след като купих на няколко пъти едни бурканчета по 300 грама на една яка цена, взех да си го приготвям сам в къщи.

    Моята рецепта е много лесна - 3х1. 

    Кестени - 1 кг, които както казах се цепват и подваряват във вода и сетне се белят. Прави се сироп от 1 л вода и 1 кг захар. Като заври се пущат кестените, варят около 30-а минути и котлонът се изключва. След като изстинат, примерно на другия ден, пак се варят на слаб огън около 30-а минути и пак се оставят да изстинат. третият път се добавя някакъв аромат - ванилия или канела (просто идея).  Кестените добре се напояват със сладост и направо се топят, сиропът става гъст като петмез.

    Готовото сладко се пълни в бурканчета, престояват обърнати върху капачката и остава само да се насладим на божествения вкус.

        Тъй и тъй публикацията стана безкрайно дълга и многословна, ще си призная и един "грях" за най-екзотичното си сладко: 

        в Турция често правят разни сладка от изсушени плодове. Веднъж правих такова от сушени смокини, в които пъхнах по едно вече сварено кестенче. Е, те това беше трИпач. Направо си бях забравил, че съм правил такова нещо, но публикацията ме подсети.

    Е, пропуснах да напиша за ястията с кестени (патица или пуйка с кестени, класика; свинско с кестени - друга класика) или за крем супата от кестени, ама няма да правя трактат я. И без това ме обвиняват, че съм многословен и съм ставал досаден, така че нека да остане мегдан за други публикации.

        Както и да решите да ги направите, кестените си заслужават достойно място на трапезата ни.

Пикантни чушлета с бекон - мезе за хубаво питие

 

        Това не е рецепта, а идейка за едно пикантно мезенце към хубаво питие - върви си с водка, ракийка, винце и дори биричка ...

    Няма количества - люти чушлета се почестват от дръжките и семенлиците като се разват по дължина. Пълнят се със смес от крема сирене (с подправки на вкус, или краве сирене,не е задължително- може натрошено сирене, смесено с настърган кашкавал, синьо сирене - идеал Петров, и т.н.пушен червен пипер и т.н. и т.н.).  Отгоре се слага резенче беконче и всичко във фурната - за 15-а минутки. Може да се пекта и на грила. На когото какво е кеф ... 

    Важна е идеята, а кой как ще си го направи е подробност... Видях го на едно местенце за гурмани, пробвах и приех на Ура.. 

    Хапваш, пийваш и рИвеш от кеф.

    Само да знаете, че и бърбана си иде камо масълце по пързалка и не можеш се сОпря...