Магданоз за детокс или за ползата от магданоза

За ползата от магданоза знам отдавна. Това си е и май най-разпространената у нас подправка. Разбира се, наред с чубрицата, с ментата, с джоджена и босилека и някои др.п.. Баба готвеше и почти във всяко ястие слагаше обилно магданоз. Все гледах да го избутам настрани, а тя все настояваше да си го хапна - смееше се и казваше, че за момченцата е много полезен.

Така и не се научих да го ям редовно и си признавам, че в последните години заради мене не е чест гост в къщи.

Наскоро ми се случи една история, която е повод за това споделяне и тази публикация.

Появи ми се странна болка вдясно под ребрата - очевидно черния дроб. една такава тъпа и постоянна и от време на време дори и остра. Реших, че вероятно съм прекалил тези дни с бърбъна и ще го понамаля.

За ходене но доктор изобщо не ми мина през ума.

Та бяхме седнали с приятели на по кафе (разбирай и на по питие) и като отказах разбираемото и стана ясно защо, един от тях ме посъветва да предприема "лечение" с магданоз. Имал сериозни проблеми с черния дроб, но вече не ...

Поизсмях му се, но все пак запомних "рецептата"  и колкото и да е странно, взех че я приложих с най-голямо старание.

10-15 стръкчета магданоз заедно с 1/4 лимон (почистен от кората и семките) заедно с 1 ч.ч. вода се блендират  в блендера - особено в нутриблендера става много лесно - буквално за 30-а сек.

Прави се сутринта рано рано и на гладно този сок се изпива за кратко време.

След 30-а минути може да се закусва и бегом по задачите.

Това се прави 10-а дни...

Първите два-три дни ми беше доста странно, но в интерес на истината магданозът не се усещаше, освен като аромат и бързо привикнах. И през тези първи дни нещо не се чувствах съвсем комфортно. Само че болките отшумяха и започнах да се чувствам по-жизнен.

След тези 10 дни спрях със сока, но продължавам упорито да ям магданоз - в ястията, в салатата.

Долната граница на кръвното ми се нормализира...

Абе с една дума - чувствам се значително по-добре.

След 10-а дни ще повторя.

Споделям, па може и за някого да е от полза.

Впрочем, по-долу споделям малко информация за магданоза, която посъбрах от разни източници:

Магданозът съдържа витамини A, B комплекс (B1, B2, B3, B5, B6 и B9), фолиева киселина и витамин К, осигурява на организма калий, калций, цинк, фосфор, желязо и магнезий.

Подпомага борбата на организма с хроничната умора, анемията, пречиства бъбреците, черния дроб.

Той укрепва имунната система, тъй като съдържа голямо количество витамин C.

Той съдържа един флавоноид, наречен мирицетин, който спомага регулирането на нивото на кръвната захар.

Редовната му консумация дава на организма необходимата му доза витамин K. Така се подобрява костната ни система.

Притежава диуретично действие и стимулира бъбречната функция - организмът се пречиства и детоксикира по-добре.

Поради високото съдържание на калий,  магданозът регулира високото кръвно налягане и подпомага сърдечната дейност.

Носи си мълвата, че е мощен афродизиак за мъжете – стимулирал мъжката сила.

Освен това се твърди, че магданозът съдържа химичното вещество апигенин. То спомага борбата с рака, въпреки че все още няма медицински доказателства за това.

Със сигурност се знае, че магданозът е мощен антиоксидант, който се бори срещу редица вируси и бактерии.

Най-полезен е в прясно състояние като добавка в супи, салати и сосове. Може да се прави чай от него с лимон и т.н., или смутита разни и т.н.

Употребата му не иска някакви особени усилия.

Противопоказен е при бъбречни заболявания.

П.П.
Напитката става още по-полезна, ако към магданоза се добави и резенче джинджифил.

Ефектът на полезността се увеличава още повече, ако към магданоза, се прибави и един ситно нарязан морков.

Съчетанието морков с магданоз и лимон е направо невероятно.

Бумбар, бахур или кървавица - само суперлативи

 Нещо изобщо нямах намерение да правя отделна публикация за този невероятен деликатес, но ме "прихванаха" карастанчовите...

 Спокойно, няма да пиша поредната дисертация и да изследвам всичко за бумбара, бахура или кървавицата.

 На който му е интересно, може да продължи да чете, на който не му е - да подминава и да не коментира. 

 Просто споделям...

 у наше село преди много години когато се заколеха прасетата, правеха кървавица - бял дроб, дреболии от прасето и прясна кръв събрана в копанята. В дебелите мазни черва и варене ...

 Бахур беше същото - кога с кръв, кога без кръв, но с добавка на ориз или булгур, бахар, черен пипер, чубрица и т.н. И пак варено ...

 Бумбар казваха на запържената осмянка с праз или лук в мас ...

 Е, нейде из дебрите на паметта ми се върти, че думата "бахур" е диалектна - идва от турски и обозначава точно дебелото мазно свинско черво. Ама ми се върти и друг диалектен израз - да ми ядеш б....ра.

 В спомените ми има и едно незабравимо заведение във Филичето - до Тримонциум (не съм от там, не знам, но 1975 год. бях там боец от БНА) и в отпуските го посещавахме - с яд, че имаше опашки от чакащи и на бяло вино и бумбар. Май и такова му беше заглавието "Бумбара". Правеха страхотен бумбар - най-често печен. Рецептата беше тайна, но подозирам, че го правиха в дебело черво от агнешки дреболии. Пък и на ония години кой да се замисли - евтинийка, с войнишката заплата - поне една порция, че и две и доста питиета. Сетне - поне два извънредни наряда. биля се случвало и арестантската койка да ометем ...

 Сега като се хванах да пиша, си направих зора да проверя какво пише по велия Интернет ...

 Бумбар:традиционно родопско ястие за района на Загражден и Давидково, приготвя се като агнешки дреболии/тънки черва, черен дроб, сърце и друга карантия/ се измият, нарежат на ситно и попарят за 30 секунди, след което се пълни агнешки търбух, зашива се,пробиват се няколко малки дупки в търбуха, и се пече на фурна от двете страни, в миналото се е пържило на огън/с масло/ отново от двете страни или на голява тикла. овчарски деликатес за кабадалии. Това от Речника на родопския диалект)

 Бумбар: бахур в Пловдивско (турска дума ?)- Това от речника на диалектните и стари думи с български произход.

  Бахур: Нарязани на ситно или смлени свински вътрешности, натъпкани заедно с подправки в дебелите свински черва и сварени; кървавица. - Е те това е от Тълковния речник на думите в българския език.

 Няма да показвам значенията от вездесъщото Уики, на което изобщо не вярвам и можеш при неговия оупън соурс да прочетеш всякаква дивотия...

 Та те Булка Спасов ден - вариации на темата колкото искаш.

 Ама има и една друга истина: магазиите са пълни с бахури, с кървавици и те там подобни изделия. Няма да ги коментирам. Гадост всусветная - изобилие от "дреболии" и Е-та и не знам си какво още. Само дето не става за ядене и може да ти скъса д...ка от тях.

 Общото във всички е, че се ползва бял дроб и то в големи количества, който по принцип е несъедобен, но е евтин, както и че се слага и черен дроб - с тричав резултат.

 Попаднах и на безумни рецепти: 2 кила бял дроб (най-вредното от животинчето) с добавка на свинско шкембе, сварено и нарязано. И това мога да го преживея, защото го хапвам с кеф. Ама върхът е - колкото шкембе и толкова - кравеЩо виме. Пуснете чичко Гугльо и ще се откажете от тоз ми домашен деликатес преди да сте го опитали ...

 Чак на мене ми мина мерака да пиша и затова преминавам по същество:

 Харесвам си бумбара по селски, още повече този от Филибето - преди 40+ години, ама не мога да понесе магазинското "сътворение".

 Поради липса на прасе на терасата, си го правя с купени продукти от провери месарници.

 Направо е елементарно да се направи в апартамеНа и то без  каквито и да са усилия.

 уф, най-сетне си дойдох на думата:

Необходими са ни: свинско сърце, свински бъбреци, свински далак, свински бузи, свинско месо от осмянката, малко сланина и малко месо от гърдите. 

Никакъв бял дроб, никакъв черен дроб. 

Дебели свински тлъсти черва продават по месарниците при нас по 2 лв килото. Почистени са и единственото усилие е да бъдат добре изкиснати във вода с лимонов или портокалов сок - променя вкуса и става много приятно. Затова няма да обяснявам как се чистят.

За подправяне - сол, черен пипер, смлян бахар, щипка кимион, ситно нарязан праз, дафинов лист и т.н., които ще обясня малко по-късно.

Всичко ще обясня след малко в продължението.

Всички продукти се нарязват на кубчета 2х2 см и се пъхат в една тенджура със студена вода. На всеки 20-30 мин. водата се сменя 

Това се прави докато водата стане чиста при изливане. Така се отмива всичката излишна кръв и субпродуктите стават годни за употреба. Във водата се слага и прясно изцеден лимонов сок.

 Всичко след добро изцеждане на водата, се смила на машинката за мелене на месо - на най -едра решетка. Моята е три бъбречета и се смила на много едро.

Преди меленето всичко се претегля, за да може да се определи количеството на солта и на подправките.

Това е в момента 1,900 кг чисто тегло. На килиграм се слагат 20 грама сол, 5 грама млян черен пипер, 2 грама млян бахар, 2 грама червен лютив пипер, 2 скилидки чесън и стрък праз около 20 см (смляни заедно с мИсото и дреболиите), 5 грама чубрица, 1-2 грама кимион. Носи и други подправки, но тези са достатъчно. Повечето може да "задушат" вкуса на месото.

Тука се виждат- почти 200 грама сланина, 542 грама сърце, 324 грама бъбрек (почиства се от ципите и жилите), 488 грама далак, 350 грама от бузите и 300 грама от гърдите.

Ето я цялата смляна маса заедно с подправките.

Може да се добавят и 100-150 мл вода или бульон за разреждане.

С фуния се пълнят в дебелите черва.

Трябва да се пълнят "рехаво", че сетне червата се пукат... Направих тази грешка... и някои станаха зян.

Варих ги в слоукукъра на най-слабата степен - иначе в тенджера върху решетка и на бавен огън ...

При мен се получи, че нещо ги "изпуснах" и загубих две-три черва ...

Оставят се добре да изстинат ..

Виждат се и "пораженията" ...

ама който си налива бърбън и който мисли за него, а не за мръФките, яде сетне бахура ... :)

Страхотно изпълнение и дзверски вусно.

А дали е бумбар или бахур, който както иска да го възприема, макар че по-скоро е бумбар, защото няма ориз в него.

Наздраве!







П.П. 7.02.2019 год.

Тези дни ме обзе "вдъхновението" и направих една сериозна партида, но този път бахур - с добавката на ориз.
И без да меля продуктите, а си поиграх да ги накълцам на ситно.
На кило от сместа горе долу 3/4 ч.ч. измит и изкиснат ориз и с добавка на повечко вода в сместа - цяла ч.ч.
Този път при варенето му "баех" и не допуснах спукване на червата.
Впрочем за варенето - задължително в леко подсолена вода - иначе ще се обезсоли готовия бахур. Във водата може да се добавят 2-3 скилидки чесън, глава - две нарязан на четвъртинки лук и 1-2 дафинови листа.
Стана направо дзверска вкуснотия.
НАЗДРАВЕ!

Баница с кайма, праз и ориз

 То заглавието всичко си казва, ама тази баница си ме върна много много назад в годините. Пък и не бях я правил от доста години и сега като се замъчи да вали и снежец, нямаше начин да не я направя.

 Баба я правеше на времето през зимата, когато навън снегът натрупваше и то на печката с дърва и сякаш между другото. На бърза ръка разточваше корите, докато Дядо накълца на ситно шарено свинско. Пък аз подхвърлях дръвца в печката и чаках да се опече и да захапя най-голямото парче...

Необходими са: един пакет готови кори - за предпочитане от 500 грама; 500 грама смляно свинско - от гърдите за предпочитане; 1 голям или два средни стръка праз, нарязан не съвсем на ситно; поне 1/2 ч.ч. ориз; 1 яйце; поне кафяна чашка олио.

В изпълнението няма нищо сложно: мляното месо се запържва в половината олио като му се сипва по малко водичка, за да стане на трохи; добавя се нарязаният праз и като се позадуши, се слага и ориза. Добавят се сол, черен пипер и щипка кимион и се долива поне 1 ч.ч. топла вода. Плънката се оставя да се задушава на бавен огън почти до пълна готовност.

Не харесвам слагането на други подправки - така си остават вкусът на месото и на праза да се усещат.

Готовата плънка се оставя добре да изстине.

От там нататък е от лесно по-лесно. Вземат по две кори, които леко се намазняват. От тясната страна се слагат 4 с.л. от плънката и кората се навива на руло без да се стяга.

На дъното на тавата - 30 см, се слага хартия за печене и леко се намазнява. Рулата се нареждат в тавата като голям охлюв. Как се реди вита баница, предполагам, всеки знае и няма какво да обяснявам.

Фурната се включва на 180 или 200С да загрява.

Яйцето се разбива с малко 1-2 с.л. олио и толкова прясно мляко и с четка баницата се намазва обилно от горната страна.

Пече се до пълна готовност около 45-50 минути. Зависи от фурната и дали се пече на 180С или на 200С.

Готовата баница се вади от фурната и покрива с кърпа.

Най-добре е да се сервира леко поизстинала.

В интерес на истината най-вкусна е тази баница, когато е изстинала или на другия ден.

Цяло основно ястие си е и може да замести едно хубаво мезе.

Май с червено винце ще си върви по-добре отколкото с айрян.

Правете смело и се наслаждавайте на една невероятно вкусна и различна баница.

Вълшебните дядови бухти с извара и без яйца

 Да не си помисли някой, че Дядо ми е правил такива бухти. Бог да го прости Дядо, но можеше да издои на ръка 100 овце и да умре от глад, ако не му се сложеше нещо за ядене. Дядови са бухтите, защото ги правя аз и защото съм Дядо. Те затова.

 А че са най-лесните, си е истина:

Необходими са: по 1 ч.ч. кисело мляко, извара и брашно, както и по 1 ч.л. сода, сол и захар.
Изварата може да се замени с натрошено сирене или да се смеси поравно с настърган кашкавал.

Всичко е по едно и лесно се помни. Не се ползва яйце, но който иска може да сложи и едно яйце.

Содата се гаси в киселото мляко, то се разбърква с изварата и с брашното.

Получава се гъсто тесто, което трябва да може да се "плъзга" от лъжичката.

Готовото тесто трябва да престои 10-а минути.

В касерола се слага достатъчно олио поне 2-3 пръста и след като загрее с чаена лъжичка се гребва от тестото и пуща в олиото. Пържат се по няколко броя, защото бързо се зачервяват и трябва да се обръщат.

А са вълшебни, защото, ако олиото е повечко, сами си се обръщат.

Готовите се вадят върху кухненска хартия, за да поеме мазнината. Ред бухтички, хартия и пак. иначе остават леко мазнички, макар да стават хрупкави.

Невероятно вкусни са и се правят много лесно и бързо.

Чудесна закуска за малки и големи.

Правете смело!

Желиран деликатес

 Желираното месо си има собственото очарование и е много много вкусно. Понякога си мисля, че ми е по-вкусно и от пачата и от саздърмата. Често правя, но по малки количества, че няма кой знае каква трайност - трябва да се хапне набързо. Ако направя повечко - примерно около и над кило, нарязвам на парчета, вакумирам и във фризера.

 Как се прави желиран език или желирано месо вече съм писал.

 Всъщност това в момента не е рецепта, а е по-скоро начин да се направи този дзверски вкусен деликатес. За който е правил саздърма, направо няма какво да обяснявам. Технологията е почти същата. 

 За около килограм са необходими два свински езика, около 500 грама месо от джолан и поне 300 грама месо от свинска опашка и 100 грама от гърдите със сланинка. Подправките са минимум - сол приблизително 20 грама, 1 ч.л. черен пипер, 1/2 ч.л. индийско орехче и бахар общо, един два дафинови листа и едно пакетче желатин (+за варенето зърна черен пипер и бахар и скилидка-две чесън).

 Добре измитото месо и езици се сваряват в малко студена вода, колкото да ги покрива с добавка на солта зрънца черен пипер, бахар, чесъна и дафиновите листа. Варят се на бавен огън до пълното омекване на месото. Най-неприятната част е отпенването по време на варенето, както и това че трябва да се наблюдава и при необходимост да се долива малко топла вода. Езикът е готов, когато го боцнеш с върха на ножа или вилица да потъва лесно.

 Езиците се охлаждат със студена вода и веднага обелват и се нарязват на ситно. 

 Свареното месо се накъсва на парчета и смесват с нарязания език. 

 Опитва се и ако има необходимост, се досолява на вкус.

 Слагат се и смлените черен пипер, индийско орехче и бахар, сипва се и пакетчето желатин и малко от топлия и прецеден бульон от варенето. Преди това от бульона се отстранява всичката мазнина. Трябва да се получи смес с гъста консистенция, която се изсипва в подходяща съдина (купа, отрязана бутилка от безалкохолно и т.н.). Покрива се със стреч фолио като от горе може да се сложи някаква тежест - буркан компот и т.н. и заминава в хладилника.

 На другия ден остава само да се насладим на вкуснотията и да си кажем наздраве!

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета

 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...

 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...

 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.

 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.

 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.

Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.

Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.

Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.

След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.

Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.

Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.

Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!

Пастетен колбас

 Това да се нарече колбас е малко пресилено, но в интерес на истината си е точно пастетен колбас. Първо, защото прилича на пастет и второ, защото прилича на колбас и общото с пастета му е много малко, тъй като се прави основно от месо.

 В края на краищата това е резултат на един експеримент, който си направих при приготвяне на един обезкостен джолан. Започнах с доста джолан - идеята ми беше да го смеля и да направя кюфтета и кебапчета. Това го направих, но за него отделно и друг път.

Остана около кило месо, което щях да правя с праз и то по един различен начин и се подхванах. Един от методите за приготвяне на вкусно месо е първоначалното му запържване до полуготовност и зачервяване и след това задушаване до почти пълно "разкапване". Така месото става супер крехко и вкусно, а джоланът е най-благодатен за този начин на приготвяне.

Месото бе нарязано на кубчета 2х3 см приблизително и овкусено с моята гурме сол, в която има достатъчно подправки и оставено на хладно за 24 часа. Сетне запържено и долята вода колкото да го покрие. При варенето му вече добавих 3 скилидки нарязан чесън и няколко резена сушен домат.

За ястието с праза отделих около половината и остана почти половинка кило, на което взех да му се чудя какво да го правя и тогава ми хрумна варианта за този необичаен колбас.

При останалото месо добавих почистени и нарязани на произволни парчета 4-5 гъби печурки и няколко иглички размарин, малко черен пипер и го варих 10-а минути.

Оставих го да поизстине и сипнах вътре 1/2 пакетче желатин, без да го слагам във вода, без да го "активирам" по какъвто и да е начин. 
Може и цяло пакетче, но ще "стегне" повече.

Изчаква се десетина минути да се поохлади.

Последва прехвърляне в блендера и смилане.

Нарочно го оставих на по-едро.

Може и да се смели съвсем на финно - това е въпрос на предпочитание.

Смляно именно до това състояние.

На дъската за рязане се разстила стреч фолио и върху него се прехвърля смляната смес.

След това се увива като бонбон и се стяга.

Тук таме остават въздушни мехурчета, които се боцват с игла и така приготвеното "бонбонче" заминава в хладилника поне за 12 часа, но колкото повече толкова по-добре.

Нека хубаво да си се стегне. Самият джолан си има достатъчно колаген, за да стегне, но желатинът ще спомогне да стане още по-добре и да държи форма след престоя в хладилника.
 След нарязването държи форма като резенчета колбас, но с малко усилие може да се намаже върху препечена филийка и да замести пастет.

А колко е вкусно не мога да опиша, остава ми само да кажа дзверска вкуснотия.

Всъщност това си е истинско месо, без никакви Е-та, без нитритна сол, без каквото и да е ... Натурално и естествено. 
Прави се лесно и сравнително бързо.

Е, в интерес на истината, трябва да се консумира доста бързо, защото трайността му е малка.

Затова трябва да се прави в малки количества и да се консумира бързо.

Ако солта се замени с нитритна сол, срокът на годност може да се удължи, но не знам дали си струва... след като може да се направи за час, да се хапне за два-три дни и сетне пак да се направи...
Има един единствен кусур - не е съвсем фотогенично, но това не е болка за умиране. Важното е, че е вкусно.

Най-накрая, преди да кажа наздраве, само да обобщя количеството на продуктите: 500 грама обезкостен джолан, 8-10 грама сол, 1 грам черен пипер, 4-5 гъби печурки, 2-3 резенчета сушен домат, 1-2 скилидки чесън, 1/2 пакетче желатин.
Може да се направи и от друго месо и подправките да варират според вкуса.


Пробвайте и няма да съжалявате. НАЗДРАВЕ!

Свински момици на фурна

 Започвам с това, че свинските момици са изключително - направо дзверски вкусни, но никак не са фотогенични.

 Приготвял съм ги по най-различни начини, но ще споделя този вариант с фурната, защото е най-лесен и бърз за приготвяне. Може би вече сте забелязали, че в последно време всичко, което публикувам е от категорията бързо лесно и вкусно. 

За 4 човека са напълно достатъчни около 500 грама момици- много засищат, а са мазнички. Останалото - сол и черен пипер на вкус, 1 глава ситно нарязан лук, няколко скилидки чесън на ситно, 1/2 ч.л. червен пипер и 1 с.л. брашно, както и плик за печене.
Приготвянето е от лесно по-лесно, момиците се измиват добре и нарязват на парчета с големина 4-5 см. 
Желателно е особено мазните места да се отстранят (могат да се ползват за някое друго ястие или да се пуснат при пърженето на картофи - променят вкуса на картофите; или да се сготвят с ориз - за който обича по-мазничкия ориз).
Ами това е - нарязаните момици се смесват с подправките и останалите продукти, слагат се в плик за печене с 1 к.ч. бяло вино и заминават във фурната на 180С.

Пекат се хубаво зачервяване.
По някое време като зачерви от едната страна, пликът се обръща внимателно и от другата страна.
В края на печенето, пликът се срязва и момиците се допичат за загар в тавичката.
При добро желание, още от самото начало може да им са добавят кръгчета моркови или картофи. Правил съм вариант с добавка на ситно нарязани гъби и малко настъргано топено сирене. Става страхотен гъбен сос към тях.
Те това е - подготовка максимум 10 мин. и печене 35-40 минути и след това остава да се насладим на едно Дзверски вкусно мезе, макар че си е само за любители.
Но и на предубеден би се харесало, стига да се престраши да пробва.

И да не забравя да кажа НАЗДРАВЕ! 

П.П. Впрочем колкото и вкусни да стават, най-вкусни са печени на жар. На скарата не стават толкова вкусни, а някак си ми изсъхват...

П.П. Понеже по-горе забравих: Когато момиците са почистени и измити добре, нямат неприятна миризма.
Ако Ви се стари, че все пак има някаква миризма, след нарязването могат да се накисват в студена вода с прясно изцеден лимонов сок за час - два. Може да се добави и малко портокалов сок. В крайна сметка придобиват леко цитрусов аромат.

Прясно зеле с джолан за 20 минути

 Това е от сорта на полезните предложения за приготвяне на нещо вкусно и то за отрицателно време. Често в забързаното ежедневие ни се иска хубава домашна храна, а времето е кът. МултитенджУрата, както казвам на мултикукъра, е незаменим за тази цел.

 Конкретно в случая от вчера имаше изостанал печен джолан. Пак да се претопля и поднася не ми харесва най-добрият вариант е да се приготви по различен начин.

 Какво по лесно от това?

 Мултито се включва на програма "пържене" (който има такава) и в купата се слага по 1 с.л. олио и мас. Докато то загрява, се обелва и нарязва една глава лук и се пуща вътре. Веднага се обелва и настъргва един морков и заминава при лука.

 Започва се с рязането на зелката. Нарязва се на 4 части и сетне всяка част на ситно и нарязаното зеле се пуща при лука. Не се забравя да се разбърква. Всичко това ми отнема около 6-7 минути. Осолява се и се добавят 1 ч.л. пушен червен пипер и 10-а зърна черен пипер. 

 Обелва се и се нарязва един домат на ситно и се добавя при зелето. Добавя се и накъсаното месо.

 Мултито се прехвърля на програма "яхния" - при моя има една такава Ф1, дето за 10 минути прави чудеса и се затваря.

 След 10 минути яденето е готово. 

 Всичко на всичко дори и няма 20 минути. Докато ястието се вари, може да се направи и салатата.

 Същото може да се направи и в обикновена тенджера, но ще отнеме значително повече време.

 Писах повече време, отколкото ми отнема да го сготвя.

 Става страхотно вкусно. и най-важното бързо и лесно.

 Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

П.П.

Към така подготвеното ястие, ако се добави и буркан готов сварен боб, става направо класика.

Пържени уникално вкусни кюфтета

 За кюфтетата мога да изпиша цяла дисертация. Просто са едно универсално вкусно топче, което може да бъде от месо (кълцано или мляно), от зеленчуци, от кореноплодни или разни комбинации. Може да бъдат пържени, печени (на скара, във фурна), варени и т.н. т.н.

 Все пак предпочитам месните кюфтета и то пържени и все ми ще да бъдат разнообразни и различни.

 Тези са точно такива - много различни, дзверски вкусни и сочни.

 Преминавам направо към необходимите продукти и как се правят:

500 грама мляно месо (в случая конско, но може да бъде всякакво - свинско, телешко, смес и т.н.);

150 грама ситно нарязани колбаси (в случая поравно шунка и бекон); 

една ситно нарязана печена чушка (ако няма- прясна задушена за 3-4 мин. в микровълновата); 

един среден домат, обелен, почистен и само месестата част настъргана;

един среден картоф, измит, обелен и ситно настърган като леко се изцежда;

една дебела филия хляб накисната с прясно мляко или топла вода и изцедена (ако ни мързи, може и да не махаме коричката);

едно яйце; 2 с.л. сушени зеленчуци (от домашните ми), иначе 1/2 вр. ситно нарязан магданоз;

сол и черен пипер, 1/2 ч.л. кимион; 

Всички продукти се омесват в подходяща съдина. Желателно е да се месят по-продължително време.

Сетне каймата се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник - поне за 2 часа, но колкото повече, толкова по-добре.

От отлежалата кайма се оформят кюфтета. За оформянето им ползвам една кутийка от консерва доматено пюре от 75 гр. (двете й страни са изрязани) и винаги кюфтетата са еднакви по големина.

Всяко кюфте се овалва в царевично брашно, в което се слага просто идея сол, черен пипер и риган. Нареждат се върху дъска за рязане или в чиния.

Когато останат за правене 2-3 кюфтета, тиганът се слага с мазнина върху котлона и се оставя добре да загрее.

Пържат се до хубаво зачервяване от двете страни, след като силата на котлона вече е намалена с 1/3.

Когато всички кюфтета са изпържени, се събират отново в тигана и се налива 1 черпак (100 мл) бульон (пилешки, зеленчуков изобщо какъвто има) или малко повече червено вино и щипка настъргана кора от лимон. Задушават се до оставането им отново на мазнина като поне един два пъти се обърнат.

Могат да се сервират с варени или пържени картофи, със салата, с постно зеле. Въпрос на предпочитание и желание.

Изброените съставки са само примерни и могат да се променят по желание. Примерно, добавката на една ситно нарязана кисела краставичка  би подобрила още повече вкуса. Или пък намачкана варена царевица.

Най-важното е, че тези кюфтета стават уникално, направо Дзверски вкусни и сочни. 

Топят се в устата и остава само да им се насладим с хубаво питие.

А ако случайно артиса някое кюфте, може да си направим и кюфтета по чирпански или пък с доматен сос.

Правете смело по собствен вкус и да не забравим - НАЗДРАВЕ!

Патешки бутчета с ябълков сос в слоукукър

 Това е възможно най-лесното и вкусно патешко бутче, което съм приготвял.

 Много хора се стряскат от приготвянето им, защото мислят, че е трудно и трудоемко. В действителност, при приготвянето им в слоукукъра по този начин, най-трудната част е беленето и чистенето на ябълките. За едно бутче- една ябълка. Желателно сладко кисела.

Бутчетата се измиват и овкусяват със сол и черен пипер на вкус. Ползвам моята универсална гурме сол.

Бутчетата се нареждат в купата на слоукукъра с кожата надолу, а около тях се нахвърлят нарязаните на произволни късчета ябълки.

Слоукукърът се включва на 1-ва степен за 4,5 часа, или на 2-ра - за 3 часа.

Това е. След като изпиука, се проверява готовността.

Бутчетата трябва да са омекнали и месото да се отделя от костите буквално само.

Ябълките се прецеждат от излишната мазнина и намачкват добре и полученият сос се поднася към бутчетата.
Сосът може да се промени допълнително с малко портокалов сок.
Невероятно лесно и бързо за подготовка и много, много вкусно...