Шоколадов мармалад и пикантен вариант

 Това не е само мармалад, а е шоколадов и неустоимо вкусен. Направо си е за любителите на шоколадовите изкушения.

 Имах налични 2 кг зрели сини сливи, 2 праскови и един банан. Просто ги измих и пасирах с нутриблендера направо до кашеобразно състояне.

 Сложих всичко в тенджерата без захар и след като включих котлона на втора степен (от 9 ), направо го забравих за 3 часа. Само на 30-а минути хвърляне на едно око и леко разбъркване.

Просто си къкреше и лекичко изпаряваше. Никакво пенене, никакво пръскане.

В интерес на истината, докато мармаладчето си къкреше свърших сума ти друга работа - нарязох и смелих месо за поредната експериментална домашна шунка (и за нея ще споделя) и още куп други неща.

Наложи се едно излизане и котлонът бе изключен и тенджерата оставена върху него.

След прибирането установих, че количеството се е редуцирало почти наполовина. 

Мармаладът бе опитан за сладост и прецених, че няма да му слагам захар. Беше с леко сладко тръпчив вкус. Затова му сложих само 1 ч.л. ванилена захар и в този момент се сетих, че из някакви руски сайтове бях чел, че една дама се хвалеше със сладко от смокини с какао.

Акълът ми не е много и реших да пробвам с три супени лъжици какао, които без да се колебая му ги ръснах.

Включих котлона на почти най-силната степен и се започна едно яко бъркане. Иначе, оставиш ли го и пръска до тавана на бокса.

За около 30-а минути се сгъсти достатъчно и прецених, че  готов моят мармалад.

  Когато махнах тенджерата от котлона, добавих и две големи супени лъжици с мед и разбърках.

 Веднага биде напълнено в бурканчета, капачките стегнати и оставено да изстива върху тях.

 От това количество се получиха 3 бурканчета по 400 грама и остана една купичка за пробване.

 Просто невероятно ароматно - на топъл шоколад и страхотно вкусно.

  Опитваш и почваш да се чудиш - мармалад ли е, плодов шоколад ли е?

  И при това напълно здравословно - без каквато и да е захар, а количеството на какаото всеки може да си регулира по собствен вкус.

   Най-важното е, че е неустоимо вкусно и си струва да се направи.

П.П. 23.09.2018 год.
Реших да направя втора доза от този мармалад.
Продуктите, всичко е същото, но се сетих, че най-интересният и вкусен шоколад е горчивият шоколад с чили.
Та заедно със сливите смелих и само едно червено просто много люто чушле.
Който иска, може и да заложи на по-голямо количество - 2-3 чушлета. Най-доброто е, че може в процеса на приготвенето да се пробва и да се регулира по собствен вкус.
Лелей, какво с получи ?! Невероятен вкус ... вкус на леко пикантен шоколад. 
Това може и да го поднесеш не само с палачинки, но и дори със сирена, че и патешко мегре или нещо подобно.
Дзверска вкуснотия!

Домашна наденица (суджук) за печене

 С изненада установих странния факт, че в блога съм изписал десетки рецепти за наденици, суджуци и други подобни, а само съм маркирал, че в някои варианти може да се замразява и да се ползва за печене.

 А за т.нар. сурова наденица, която всички обичаме и толкова често ползваме - нито ред и сега ще позапълня тази празнина.

 Няма да отегчавам когото и да е с много писане и снимки и затова карам направо:

 Както винаги давам количествата за един килограм като разбира се, че не се прави по кило, ами най-удачно и икономично е да се направят поне 5 кг и с един масраф, проблема е решен за дълго време.

 Свинско по-тлъсто месо - 1 кг. 

За предпочитане е поравно количество от плешката и гърдите или от бута и гърдите. Вместо от гърдите може да се ползва т.нар. осмянка - месото от корема.

Най-икономичният вариант е да се купи от т.нар. месо за готвене. Във всяка месарница продават такова и е значително по-евтино. Там е смес от различни изрезки от различни части на прасето и затова е най-подходящо.

Признавам си без бой, най-често като правя сурова наденица, купувам точно такова месо. Продават още едно - с кости, което пък е още по-евтино - ама се губи време с обезкостяването.

 Сол - стандартно 20 грама.

Все пак е въпрос на вкус, но трябва да се има предвид, че при печенето се усеща вкусът на солта повече.

Лично за мене си съм решил проблема с моята универсална гурме сол, от която слагам на кг - точно 28 грама. Тя решава изцяло проблема, защото не се налага да се слага допълнително каквото и да е друго.

 Черен пипер - 5 гр.

 Кимион - 3 гр.

 Сушен лук на гранули - 3 грама

 Лед или ледено студена вода - 150 мл, макс. 200 мл.

 Може да се сложи бяло или червено вино, но трябва да се има предвид, че след престой във фризера, вкусът се променя.

 Най-голям ефект дава като се добавят поне 25 см от зелената част на праза, нарязана на ситно. Ама не винаги го има.

 Добавянето на други подправки като чубрица, риган, сух чесън и т.н. са въпрос на предпочитание.

 Изпълнението не е трудно:

Поне 1/3 от месото се нарязва и смила на най-едрата решетка на машинката за мелене на месо. Останалата част се нарязва и накълцва на парчета около 1х1,5 см. Съотношението може и да се променя съобразно предпочитанието.

Получената кайма се смесва с подправките, слага се леда (водата) и се меси до пълното абсорбиране. Не е необходимо да престоява нощ, ден и т.н. Достатъчно е да престои час два.

С машинката за мелене се пълнят свинските черва. Ако се оставят цели парчета - налице е наденица, ако се оформят като на снимката, стават суджучета за печене. 

Особеното е, че не се налага да пълнят плътно, да се вади въздух и т.н. Просто се пълнят без всякакво престараване.

Предпочитам ги в този вид, че не се разпадат и по-лесни са за съхраняване.

Всяко може да се увие самостоятелно в стреч фолио, сетне в торбичка и във фризера.

При наличие на машинка за вакумиране, съхраняването във фризера е още по-лесно.

Могат да се пекат на грил тиган или на скарата след полуразмразяването им като леко се цепнат с остър нож.

И бонус за търпеливите да пречетат до тук:

На грил тигана след опичането на наденичката остава малко мазнинка от нея. Чуква се едно (че и не само едно) яйце, леко се посолява и опиперява и като леко стегне с лопатката се обръща (захлупва) през средата и се пече буквално 2-3 минути.

Яйцето става страхотно вкусно и е невероятна добавка към опеченото суджуче.

Остава ми само да кажа едно да Ви е вкусно и НАЗДРАВЕ!

Крем тарама хайвер от скариди

 Обичам тарама хайвера - правил съм го в най-различни варианти и от най-различни хайвери.

 Този път искам да споделя изненадата си от този хайвер от скариди.

 За няколко дни - за пръв път от една година успяхме да "откъснем колчето" и да отскочим до любимия Созопол за четири дни. За Созополските перипетии - поредна серия, съм предвидил друга публикация при наличие на време.

 Обикновено при такова отскачане се зареждаме с разни рибоци и др.п. за дълго време. За съжаление, паламуд от таз годишния имаше - нещо като мънички скумрийки на фантастична цена. Па и рибният магазин вече не е същият - цените са за 100 грама, очевидно за да не избягаме още при влизането.

 Единственото по джоба ми се оказаха някакви замразени скандинавски скариди и си купих цяло кило. При това варени.

Пътьом се бяха поразмразили и реших да ги приготвя веднага.

При чистенето им се оказа, че болшинството са пълни с хайвер, но много късно се усетих да започна да го отделям и затова събрах само около 1 с.л.

Доста му се позачудих и реших да направя тарама хайвер. Речено, сторено.

Бух в купата на пасатора с една мънинка главичка лук нарязана на ситно, малко сол и черен пипер и няколко капки олио. 

Добре като идея, но количеството се оказа малко и пасатора взе да работи на празни обороти. Долях още малко олио да "захапе", ама не ... още малко олио и взе гадината, че се пресече.

Ами от тук нататък ... много лесно - 50 мл прясно мляко и отново с пасатора и с бавно добавяне на олио-общо около 250 мл и 1 с.л. прясно изцеден лимонов сок.
А и да не забравя - вътре се слагат и две три почистени скаридки.

Споделям, защото и някой друг може да попадне на скариди с хайвер и вместо да го изхвърля при почистването, да си направи нещо невероятно вкусно.

Лелей каква дзверска вкуснотия се получи - направо не е истина.

Мусака по Дзверски

 Да се нарече тази Дзверска вкуснотия просто мусака, е меко казано несправедливо и неточно, ама като не успях да измисля каквото и да е друго. Пък и основният й принцип на направия е като на мусака - обикновена и по гръцки и т.н.

Количествата продукти са условни, защото са съобразени с двете съдинки, които са за по две порции:
Един голям патладжан, един голям картоф, една тиквичка, един морков, една голяма глава лук, 3-4 скилидки чесън, около 300 грама свинско месо, 500 грама овкусена кайма и четири яйца (само че имах две и ползвах толкова). Подправки - сол, черен пипер и риган.

Изпълнението е лесно, но минава няколко етапа:

Тиквичките се нарязват на кръгчета, а патладжаните- на филийки и се запържват в малко олио почти до готовност. В същата мазнина се изпържва също почти до готовност нарязаното на ситни късчета свинско, а след него нарязаните на кубчета картоф и морков и на ситно - лук и чесън.

Правих ги в две съдинки, но става в една тавичка.
На дъното се нарежда ред от пържения патлаждан, тук таме и резен тиквичка, нарежда се изпърженото месо и се разпределят отгоре запържените картофчета и морковчета.

Всичко това се затваря с останалите резенчета патладжан и тиквичка като се сипват върху тях по 2-3 с.л. бульон или топла вода.

Най отгоре се разстила овкусената кайма, в която с лъжица се правят по две вдлъбнатини.
Пече се на 180С около 25 минути, колкото каймата да се сготви (т.е. да се запече и промени цвета си), тъй като всичко останало е предварително почти сготвено.
Вади се съдината от фурната, чукват се яйцата отгоре и се връщат във фурната - колкото яйцата да се стегнат. Това може и да стане във вече изключената фурна.

Става страхотна мусака. 
Особено вкусна е "заливката" от кайма. И една тънкост за нея - в овкусената кайма се слага поне 1 к.ч. вода или бульон. Носи и да бъде смесена с настърган кашкавал, но поради липса на такъв не беше й сложен.

Все пак, това е само идея и носи всякакви промени в продуктите като количества.

Изстинала дори е по-вкусна, а и си носи на питиетата;
Пробвайте и наздраве!

Патешки дробчета яхния с ориз

 Когато писах за пържените патешки дробчета, обясних, че поради естеството си дробчетата има и една по-малка част, която отделям. Не че не става и тя за пържене, но тези малки парчета са много удобни за готвене - по различни начини и сега ще представя един от тях - като яхния с ориз.

 Приготвянето е лесно и сравнително бързо - изисква време, колкото да се свари един ориз.

За 4-ри порции са необходими:

1 голяма глава лук, 3-4 ск. чесън, 2 средни моркова, 5-6 бр печурки; 1 ч.ч. ориз; поне 350-400 гр. дробчета; сол и черен пипер на вкус и щипка джоджен.

Изпълнението е от лесно по-лесно:
Оризът се измива и се слага в купа с щипка сол и залива с топла вода. Дробът също се измива и слага в купа с 2-3 с.л. соев сос. Докато си стоят така, всички зеленчуци се почистват и нарязват на дребно.
 В подходяща съдина се загрява малко масло (20-а гр.) заедно с 1-2 с.л. олио и в него се задушават последователно чесъна, лука, морковите, гъбите и прецедения ориз.

В тенджерата се наливат 3 ч.ч. топла вода или бульон, слагат се подправките и в момента, в който заври се пущат дробчетата и силата на котлона се намаля поне с 1/3 и се оставя да се свари ориза до готовност - около 10-12 мин. и е готов.
В това време може да се провери дали е достатъчно солта и подправките.
По желание, вместо да се вари в тенджерката, може да се прехвърли в тавичка и да се запече и да му се направи заливка и ще стане направо дроб сарма, но в този случай го предпочетох леко сочно...
Става страхотна вкуснотия, а се прави бързо и лесно.

Патешки дроб - дзверски вкусен

 Преди време споделих, че любимият ни гъши дроб стана с цена на злато и че вече ще огранича приготвянето му само до много специални поводи. Имаше и угоен патешки дроб, който конкурираше гъшия дроб по качество, а цената му беше два пъти по-ниска, но и той взе, че изчезна.

 За сметка на това намерих обикновен патешки дроб на приличната цена около 5,50 лв/кг и който е много по-добър от пилешкия дроб. За съжаление, пуешки дроб при нас не се предлага където и да е ...

 Доста му се позачудих как да го приготвя и заложих на пържен в масло в два варианта.

 Количеството на дроба е 0,8 кг - на няколко места го намерих - така го продават - замразен в тарелка с това тегло. След размразяването бе разделен на две части - за двата варианта.

Ето го дроба - едно голямо и едно малко малко парче и по средата някаква неприятна ципа. С остро ножче ципата се отстранява и дробът се разделя на две парчета - голямото и малкото.

Ако има още някакви ципи и др.п., също се почистват - важното е да се премахнат. Големите парчета е желателно леко да се цепнат с ножа - ама ей така - съвсем лек, за да не се събира сетне при пърженето. Малките парчета се отделят в друга съдина, защото са много подходящи за дроб по селски, например ...

Отделеният дроб се слага в две различни съдини - в едната се залива с кока кола и череп пипер, а в другата - със соев сос и пак черен пипер.

Може да се добави малко сушена мащерка. Единственото, което не трябва да се прави е соленето.

То е след изпържването.

След престои в т.нар. "марината" поне 30-а минути, дробът се прехвърля в цедка и след отцеждането и подсушаването с домакинска хартия обилно се овалва в царевично нишесте и се оставя за 10-а минути да "дръпне" нишестето и да се поеме от дроба.

В тиган се загряват поравно масло и олио, пущат се две-три скилидки чесън и се пържи от двете страни буквално за по 3-4 минути.

Точно толкова, колкото дробът да промени цвета си и леко да се зачерви.

Продължителното пържене може само да го втвърди и да го направи неприятен на вкус ...
Този с кока колата ми хареса повече отколкото този в соевия сос - а него го и държах малко по-малко - около 20 минути.

Става невероятен и дзверски вкусен и крехък. Осолявеното е в момента на поднасянето ... 

Как ще се поднесе е въпрос на собствена фантазия - върви се с всичко - със салата, с дресинг и т.н.

Но най си върви топлият дроб със студено питие ...

Мисля, че като става дума за мезета, можете спокойно да ми се доверите, да си приготвите патешкото дробче и да му се насладите с добре изстудено питие.

 Само да го намерите, правете без да се плашите и НАЗДРАВЕ!

Тиквички на фурна "изненада"

 Който е поглеждал в блога ми, знае че харесвам тиквичките и че за тях имам доста вариации - едната е направо уникална. 

 Но и не обичам много врътня около тях и този път направената вкуснотия е просто невероятно лесна. То и не е рецепта, а е просто една идея да се приготвят тиквички бързо, лесно и с минимум усилия. 

 Времето за подготовка отнема буквално пет минути и цялата тази вкуснотия е готова за отрицателно време.

 Нарочно няма да давам и количества - всеки може да си прецени какво количество да си приготви, но съм сигурен в едно - трябва да се заложи на повечкото, че бързо свършват.

Необходими са: тиквички, овкусена кайма, няколко резенчета кашкавал (моцарела или други сирене), малко мазнина, соев сос, черен пипер.

Изпълнението е от просто по-простичко - на ниво кулинарни умения "детска градина".

Тиквичките се измиват и нарязват на колелца или на филийки. Слагат се в голяма купа и се мариноват за 20-а минути с олиото, соевия сос, черния пипер. Могат да се добавят и подправки по желание.

Фурната се загрява на 200С с вентилатор,  тиквичките се нареждат в тава покрита с хартия за печене и се пекат за 5-7 минути.

След това тавата се вади, тиквичките се обръщат с лопатка и върху всяка тиквичка се слага по парче от овкусената кайма - може като топче, плоска - въпрос на желание. Тавата се връща във фурната, но вече на 160С с вентилатор или на 180С - без.

Печенето продължава максимум 20-а минути (в моята фурна - точно 15).

Тавата пак се вади - отгоре се нареждат парченцата кашкавал (моцарела или каквото е налично) и се връща във фурната. Може да се допекат за 4-5 минути, може фурната да се изключи  и от топлината й кашкавалът да се разтопи - това е целта.От тук нататък всичко е въпрос на фантазия - върху тиквичката и под каймата може да се сложи кашкавал или парче домат и т.н.

Важно е, че всичко е много лесно и бързо, както и че носи на всякакви фантазии.
Още по-важно е, че става дзверски вкусно и при това не се налага да се пържи, не пръска из кухнята ...
С две думи колкото бързо, толкова и здравословно.
Правете смело и проявявайте фантазия.
И да не пропуснем да си кажем Наздраве, че от тези тиквички става разкошно мезе.

Черупките от яйца са полезни

Яйчената черупка, състояща се 90% от калциев карбонат, се усвоява лесно. Тя съдържа всички необходими за човешкия организъм микроелементи: мед, флуор, желязо, манган, молибден, фосфор, сяра, цинк, силиций и др. (общо 27 елемента). Изключително важно е значителното количество силиций и молибден в черупката, защото ежедневната ни храна е крайно бедна на тези елементи, а те са много необходими за нормалното протичане на биохимичните реакции в организма.

Съставът на яйчената черупка съвпада поразително с този на костите и зъбите, освен това стимулира хемопоетичната функция на костния мозък, което е особено важно в условията на радиационно увреждане.

Профилактичен прием два пъти годишно на яйчни черупки от възрастни е полезен за предотвратяване на гръбначни заболявания, зъбен кариес и остеопороза;

Домашна рецепта за калциев цитрат – непълна чаена лъжичка смлени черупки се смесва с супена лъжица прясно изцеден сок от лимони. Когато смесите двете съставки се получава химична реакция и се наблюдава шуптене и пукане. Тази смес се оставя да престои 4 часа. Тази калциева маса се приема за един ден, като е добре към нея се добави още капка витамин Д и 150 милиграма магнезий. Препоръчва се за здрави кости и зъби, при мускулни съкращения, нервна проводимост, за енергия, подсилване на имунитета и други.
 

Тези черупки са отлично средство за извеждане на радионуклидите и може ефективно да се прилагат в огнища на радиоактивно замърсяване. Те възпрепятстват натрупването на стронций 90 в костния мозък (употребяват се от 2 до 6 гр дневно).

Мислех да пиша повече, но след като натрупам още материал.

П.П. И един полезен съвет като бонус:
Не чупете яйца, освен ако не Ви трябват с цели жълтъци, а просто правете дупка в тях и вадете съдържанието. То се вижда на снимката как ...
След това целите черупки се измиват добре, могат за сигурност да се прекарат през микровълновата за 30-40 сек. 
И след това могат да се напълнят с желирани плодове, желирано месо или други неща и да се поднесат на трапезата.
Всичко изглежда много ефектно.

Една цяла, средна по размер яйчена черупка доставя около 750-800 мг елементарен калций плюс други микроелементи включително, но не ограничени до магнезий, бор, мед, желязо, манган, молибден, сяра, силиций, цинк, (общо 27 елементи). Съставът на яйчената черупка е много подобен на този на нашите кости и зъби.

Връзка към публикацията: Рецепта за домашно приготвен калций и магнезий от яйчени черупки

Една цяла, средна по размер яйчена черупка доставя около 750-800 мг елементарен калций плюс други микроелементи включително, но не ограничени до магнезий, бор, мед, желязо, манган, молибден, сяра, силиций, цинк, (общо 27 елементи). Съставът на яйчената черупка е много подобен на този на нашите кости и зъби.

Връзка към публикацията: Рецепта за домашно приготвен калций и магнезий от яйчени черупки

Кашкавалени топчета

 Тези кашкаваленки са страхотни както за закуска, така и като мезе към питието. Разликата в изпълнението е минимална.

 Най-важното е, че освен минимума продукти, се ползват само купа, вилица, чаена лъжичка и касерола с олио.

 Необходими са:

1 голямо яйце, 3 с.л. кисело мляко, 1 ч.л. сода + малко лимонов сок, около 1 ч.ч. брашно и 1/2 ч.ч. настърган кашкавал - това за закуската,
а за мезето се увеличава количеството на кашкавала на чаша и половина, че и повече ...
В подходяща купа се разбива яйцето с вилица, добавя се киселото мляко, в което се загася содата с лим.сок и на части се добавя брашното като се бърка с вилица. Сипва се и настърганият кашкавал и пак се разбърква.

Получава се една ей такава доста гъста лепкава консистенция - почти като за мекици.
При необходимост може да се добави още малко брашно.
Просто трябва да държи форма.

В касерола се загряват поне два пръста олио (колкото повече по-добре).
С чаена лъжичка се  гребва от тестото и с помощта на друга се пуща в загрятото олио. Количеството е малко - буквално колкото малък орех.
Пържат се много бързо и дори сами се обръщат в касеролата, ако олиото е в повече. Когато хубаво се зачервят, се вадят върху кухненска хартия.

Наистина са много вкусни.
По метода си на направия приличат на обикновени бухти, но заради много кашкавал са си направо кашкавалки.

Ето как изглежда една разполовена - много добре бухнала и  на шупли .

Вкусни са както топли, така и изстинали.

А, че стават страхотно мезе за студено питие в тези жеги, може да бъдете сигурни.

Омлет с мини кюфтенца

 Нещо от поредицата бързо, лесно и вкусно, което се прави с минимум усилия и става дзверска вкуснотия.

 От овкусена кайма (сол, черен пипер) - примерно 150 грама се правят мини кюфтенца - горе долу с големината на смилянски боб.  

В тиган с незалепващо покритие в много малко масло се запържват кюфтенцата при често разбъркване.

Докато кюфтенцата се запържват, две яйца се разбиват с щипка сол, бял пипер и 1 с.л. прясно мляко.

Яйчената смес се сипва в тигана като се стремим да разпределим кюфтенцата правилно - е, тука не бях от кръжока сръчни и не се справих много добре.

Тиганът се затваря с капак и котлонът се изключва - след 6-9 минути омлетът е готов.

Как и с какви зелентии ще се сервира е вече въпрос на мерак.

Важното е, че става много много вкусен омлет.

Рошави телешки кюфтенца с пушена гауда

 Това е възможно най-лесният и елементарен начин да се приготвят невероятни и апетитни телешки кюфтенца.

 Толкова е просто, че всичко ще обясня нагледно в снимките:

Около 500 грама телешка кайма се овкусява със сол, черен пипер и един настърган среден домат.

Може да се сложи, лук, чесън и др.п., но заложих на вкуса на каймата.

Разбърква се с лъжица в купата и не е необходимо да си цапаме ръцете.

Докато каймата се охлажда в хладилника, една плочка около 80-100 грама твърдо сирене (в случая пушена гауда - това имах, но може чедър, кашкавал или нещо подобно) се нарязва на ситни кубчета.

Формата за мъфини се намаслява с олио и с лъжицата във всяко гнездо се слага по една суп. лъжица от каймата и се притиска да запълни дъното и да стане като кошничка.

Фурната се включва на 200 С да загрява.

Във всяко гнездо се слагат по 5-6 кубчета от гаудата.

Това не пречи да се добави още нещо - като кисела краставичка нарязана на ситно и т.н.

Пак с лъжицата отгоре се слага от каймата и леко се притиска, за да се затвори добре гнездото.

Очевидно не съм ги притиснал добре, защото част от сиренето при печенето "избяга".

Върху всяко кюфтенце се поставя малка бучка масло и формичката заминава за печене във фурната като скарата се премества възможно най-ниско.

Пекат се около 20-25 минути като се проверява готовността.

След като са опечени, трябва да се извадят веднага от фурната ида се оставят да се охладят малко и сетне се вадят лесно от формите.

Направих глупостта да ги оставя във фурната след изключването и леко се поизсушиха.

Станаха едни такива вкусни и рошави.

Най-важното правят се бързо - цялата им направия отнема 10-а минути и след това остава само да им се насладим с питието.

От това количество излизат 6 броя, така че всеки може да си прецени количеството и колко да направи.

Бързо, лесно и много вкусно.

Правете смело като може да комбинирате по собствен вкус.

НАЗДРАВЕ!

Орехчета от козе сирене

 1. 250 грама козе сирене се намачкват и смесват с 30 грама орехови натрошени на ситно и предварително запечени на тигана ядки и с 50 грама ситно нарязани сушени кайсии и смокини

2. Получената смес леко се затопля на водна баня и се разбърква с 50 мл сметана

3. Като изстине се смесва с един разбит с малко сол белтък. 

4. От получената смес се правят топчета с големина на орехче и се набождат едно по едно на късо шишче или клечки за зъби

5. Поставят се в тава, покрита с хартия за печене и се пекат до леко зачервяване на 200С

П.П. Може да се направи с всякакво сирене.

Пюре от грах за гарнитура

 То всичко си е ясно от снимката:

 Една консерва грах (може буркан - количеството зависи) се затопля леко, прецежда се и грахът се слага в блендера заедно с малко масло (бучка 20 гр.), по 1 ч.л. черен пипер, мента и мащерка и 10-а обезкостени маслини. Смила се до желана консистенция.

 Сервира се в половинки червена чушка, предварително обелена и леко заварена на пара. От горе може да се украси с резната маслинка или стръкче магданоз.

 Необходимо е подготвеното така пюре да престои в хладилника поне час - добре да се охлади.

П.П. В старите тефтери имам толкова много рецепти, които не само са записани, а задължително са изпробвани.
Само дето не знам кога ще мога да ги направя отново и да ги публикувам със снимки.
Е затова ще си ги пущам по този начин. Все на някого ще му стане интересно, ще прочете и може да му влезе в полза.

Сладко от бяло грозде и не само

  То за сладката няма какво толкова да се пише  почти всичко е ясно, но за мене сладкото от бяло грозде е свързано с детството и ми беше любимо.

  Край града имахме лозе - цял декар и нещо и основно Баба си го обработваше. Откак имам някакви спомени, все пред очите ми е да нарамва мотичката с вързопчето с нещо хапваше и аз пред нея да препущам на "кончето" (демек яхнал една пръчка) ... Само че спомените - друг път, сега само за сладкото. Имахме един ароматен сорт бяло десертно грозде с много малко семки - по една на зърно, и такова едно едро - като фурма. На мен ми се възлагаше отговорната задача по измиването и почистването на гроздето от чепките.

 Огнището се зареждаше с дърва, Баба вадеше от дама голямата медна тава, старателно я изтъркваше и следваше варенето. Ако бях "заслужил" получавах и  бъркалката и високата чест да бъркам тавата, да регулирам огъня ... Лелей сетне как всички хлапета завиждаха на филията с уханно сладко.

 На мен си ми остана слабостта към сладкото от грозде, но не и желанието да го правя - именно заради семките в него.
 Тази година асмата дава много хубаво бяло грозде, а половинката имаше страхотното търпение да почисти семките. Наистина героизъм, защото се чистят с фиба и отнема сума ти време.
Другият вариант е да се търси грозде без семки, каквото много трудно се намира.

 Та за самото сладко - един килограм почистено от семките бяло грозде се наръсва с 600 грама захар направо в съдината, в която ще се вари и оставя така за няколко часа. Сетне котлонът се включва и се изчаква да заври и веднага силата му се намаля на 1/3 (от 9 степени - на трета), отпенва се и ако се появи някоя случайна семчица, се издебва и изважда. Просто си се оставя да къкри бавничко.

От нямане на какво да се прави в това време, взех, че обелих и нарязах на четвъртинки около кило праскови и ги пратих вътре при гроздето да си къкрят.
Турнах и едно по-едричко клонче индрише, което сетне се изхвърля.
Тъй като се вари бавно, няма опасност от превиране, кипване, пръскане и т.н. Няма и нужда от постоянен надзор и разбъркване.

През 10-15 мин. може и да бъде нагледано как се сгъстява.

Вари се до желаната гъстота.
Когато е готово двата вида плод условно се разделят и си се пълнят в отделни бурканчета.
Лимонтузу от години не слагам и не е имало проблем. Просто се оставят да изстинат върху капачките си.
Вкусовете леко са се смесили - и всяко сладко е станало страхотно.
Гледаш и хапваш сладко от грозде - леко розовее, грозде е, а има един такъв аромат на плодове и съвсем лекичко се усеща индришето.
Абе, с един зор - два вида сладко и всяко е спечелило вкусово от смесеното им варене.
Предполагам, че няма да се наложи да убеждавам когото и да е, че се получава страхотно сладко.
Е, да Ви е сладко, ако се престрашите да пробвате.