вторник, 14 август 2018 г.

Пача или деликатес от свински крачета


 За пореден път се изненадвам от липсата на някои деликатеси в блога ми - например пача от свински крачета. И ако не бях писал за търнак-чорбата и за боба със свински крачета, то съвсем щеше да липсва нещо толкова вкусно и любимо.
 То май и сега няма да пиша за типичната пача, а за един невероятно ефектен и вкусен  деликатес от желирани свински крачета, който се превръща в страхотен мезелък и достойно се отсрамва с хубаво питие.
 Няма да обяснявам за количества и как се варят свински крачета. Който не знае това, няма и да се хване да прави това мезе.
 И все пак: необходими са ни свински крачета, сол, черен пипер, чесън и т.н., но най-важни са поне няколко празни бутилки от кока кола, фанта или някакво подобно безалкохолно.
Впрочем празните бутилки са много необходими и играят най-важна роля за нашия мезелък.

Вече добре разварените свински крачета се обезкостяват и оставят в бульона, а тенджерата влиза в хладилника примерно за една нощ. На другия ден цялата мазнотия е изплувала и втвърдила най отгоре. Отстранява се внимателно като може да се изхвърли или пък да се ползва за нещо друго (въпрос на предпочитание - лично предпочитам варианта с изхвърлянето).
Това и моментът, в който се преценява колко още ще се вари, за да се получи хубаво желиране. Защото при стягането в хладилника се вижда и дали и колко се е желирало. Обикновено не е достатъчно и се налага още известна термична обработка. 
Тенджерата се връща на котлона и се вари докато се бульонът се редуцира наполовина. Може в този процес да се извади месо, може да се остави вътре (но вече съвсем ще се развари - то и без това си е готово). Та, по-добре да се извади месото, а в бульона да се пусне нарязан на кубчета морков, а в края на варенето и малко замразен грах и няколко нарязани чесънчета. Слага и се месото и се разбърква добре. 
 Носи добавянето и на пипер, а за любителите на пикантно -  чили на люспи. Също така може да се добави и нарязана на кубчета кисела краставичка. Тука всичко е въпрос на желание ...
 Идва и ред на бутилките - отрязват им се дъната на 6-7 см височина и в тях се пълни от нашата смес. След охлаждане заминава в хладилника хубаво да стегне и желира.
 Сервираме след изваждане от импровизираната съдина с дъното нагоре - от снимката се вижда - много е ефектно.
 Остава да му се насладим и да си кажем НАЗДРАВЕ!

понеделник, 13 август 2018 г.

Бутер бохчички с наденица



  До преди 20-а дни се оревавахме от дъждовете, сега пък ни е дзверски жежко и направи ни души от задуха и като стане дума за готвене все гледаме да е нещо набързо и лесно и задължително без застояване в кухнята. Да ама само на салати, домати и сирене не става ...
 Душа юнашка и мръфка някаква иска ... па и на скара се не стои ...
 Та измислих нещо много лесно и го споделям - предварително казвам, че няма да давам количества - това ще е рецепта в снимки, защото от тях всичко е ясно, а кой колко ще направи си зависи от броя на гладниците около масата ... Това го прецених, че ще стигне за двама гладни, ама не - остана и за сетне
Едно парче (това е около 30 см) сурова наденица се опича и нарязва на парчета по около 2,5 - 3 см. И върху всяко се слага парченце кашкавал.
Наденицата е домашна с много с подправки- извадена от фризера.
Отчитам го като грешка в тази жега - можеше и сурова да я нарежа и да увелича малко времето на печенето, но все пак нали трябва да се пробва предварително, че и да даваш сетне съвети ...

Един лист бутер тесто се нарязва на правоъгълници или квадрати с големи, която да като сложиш парчето наденица да може да се сгъне.
Затова предварително премерих с едно парче и листа го нарязах на 12 еднакви парчета.







 Всяко парче се сгъва като плик, слага се в тавата върху хартия за печене.
С остър нож всяко пликче се цепва на няколко места, за да се отвори и се намазва добре с разбито  с олио яйце.
 Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 15-а минути - колкото хубаво да се зачервят.
 Ако наденицата е сурова просто времето за печене ще е около 25 мин.


 Ето ги готови опечени - ароматни и в хрупкава коричка.












Могат да се сервират със салата, домати и т.н., т.е. с каквото ти душа сака.

Предварителната подготовка заема буквално 10 минути, като добавиш и печенето във фурната - за 30 минути имаш страхотно хапване, което можеш и на гости да сервираш, ако се постараеш малко с украсата - не като мене.
Вкусно и бързо, па и носи всякакви вариации - може и с добавка на други неща да се направи.
Правете смело и не забравяйте да кажете НАЗДРАВЕ!

неделя, 12 август 2018 г.

Лесна пица без тесто - върху филийка хляб


 Не става дума за рецепта, а за едни мини сандвичи - пици, които правя много отдавна - от доста години и то от времето, когато не се справях добре с тестото и не знаех поне 20 начина да направя пица.
 Ползват се филийки бял хляб (може и всякакъв друг), а още по-лесно е с нарязан хляб. Може да се отстранят коричките, може и да не се махат.
 Хлябът леко се намазва с масло, върху него се разстила слой доматена паста (може и лютеница), нареждат се саламчета, маслинки на кръгчета, резенчета домат, моцарела или кашкавал (тези са с настърган чедър).
 Изобщо се процедира както се прави пица - кой каквото желае или както си прави пицата.
 При по-голямо количество могат да се опекат във фурната - както се пече пица (за кратко на висока температура - 230С или повече), или пък да се опекат в парти грила.
 Тези сандвичлета със сигурност ще станат любими на малчуганите, а и не само на тях...
 Важното е, че се правят бързо и лесно. И впрочем са много вкусни.
 П.П. Пропуснах само един дребен трик - преди да се започне нареждането на "пицата", е желателно на филийката хляб да се отрежат коричките и леко да се валира с точилката. Стават още по удачни и почти никой не може да познае, че са мини пици върху хляб.

Впрочем, че ги правя много отдавна си личи и от снимката - от 2013 год. е. Веднъж като сготвя нещо и го снимам, вече при следващата направа не си правя труда за снимки...

Домашен хляб с грис


 Това е за тези, които обичат да пекат ръчен домашен хляб и не ползват хлебопекарна и дори като мене нямат такава.
 В месенето на тестото на ръка има някакво очарование и магия - особено като усещаш как се променя и става послушно в ръцете ти.


 За тези, които обичат аромата и вкуса на домашния не е необходимо какво толкова много да обяснявам, но все пак се налага, тъй като тестото с грис е малко различно и изисква "по-особена грижа". Ще обясня за какво става въпрос малко по-късно.
 За един хляб са необходими:
200 грама фин пшеничен грис
300 грама обикновено брашно
1 ч.л. с връх суха мая - около 7 грама, който иска в грамажи
по 1 ч.л. сол и захар
2 с.л. зехтин или олио
около 350 мл вода (или 300 мл и 50 мл прясно мляко)

 Изпълнението е като при всички теста:
Всички сухи съставки се смесват в подходяща купа и добре се разбъркват. Сетне се прави в средата нещо като кладенче и се сипва всичката вода и със шпатулата се разбърква леко и се оставя за няколко минути да си почине.
Особеното е, че грисът е особено хигроскопичен и ще поеме доста течност. 
Вече като се започне след това месеното с ръце става ясно дали е необходима още течност. При самото месене се слага и зехтина или олиото.
Трябва да се получи средно меко еластично тесто, което се покрива със стреч фолио и оставя да втасва.
Тези дни в тези жеги, това става доста бързо, но все пак трябва да увеличи обема си почти двойно.
Пека в йенска намаслена тава и затова след оформянето на самунчето го слагам направо в тавичката за повторно втасване.
Е, тука допуснах грешка: разсеях и не съобразих, че тавичката е доста широка и хлябчето ми стана по-широко и не толкова високо (просто трябваше от двете страни да го огранича с хартия за печене).
Йенската тавичка се слага във фурната, на дъното съдина с вода и температурата се повишава от 150С до 230С за сравнително кратко време - в рамките на 10-а минути.
Пече се на 230С около 20-а минути и сетне още 30-40 мин. на 180С.
Ако се пече в друг съд, направо се слага в предварително загрята на 230С фурна.
Готовността се проверява с шишче.
Изпеченият хляб се вади, слага върху решетка, леко напръсква с водичка и покрива с чиста кърпа.
Като резултат - две хрупкави твърди корички, мека и пухкава вътрешност.
След леко изстиване се реже тънкофайски лесно, не се рони.
Страхотно вкусен.
Не губи вкусовите си качества и не изсъхва поне два дни - макар че толкова време не се задържа.

В пъти е по-вкусен от хляба само с обикновено брашно.

Правете смело, става лесно - бързо се омесва - отнема всичко на всичко 10-а минути и само малко търпение за втасването и печенето.
За толкова малко усилия, резултатът е впечатляващо вкусен.

събота, 11 август 2018 г.

Паста (пипе ригате) в доматен сос


  Пак нещо лесно, бързо и леко за хапване.
 В тези жеги като че печените меса и др.п. не вървят толкова много е все търсим нещо сезонно и приятно.
 Не съм от големите любители на пастата, но се оказа, че в жегите наистина е лека храна, пък и преди време се позаредих доста добре с няколко оригинални италиански пасти, та имам мегдан за готвене.
 За поне четири порции са необходими паста (в случая пипе ригате) -по около 60-70 грама на човек, 3-4 домата, 1 глава лук, скилидки чесън, босилек, сол и черен пипер на вкус. 
 Е при мене без месо не може - в наличност около 250 грама добре сварено телешко и около 200 грама телешки дроб.
 В изпълнението няма нещо сложно и може да се направи и от най-неопитния в кухнята:
 Пастата се сипва в тенджера с вече завряла подсолена вода. В случая тънкостта бе, че се вари в готов овкусен бульон от телешкото варено - с много подправки и стана суперска. Всички знаят, че трябва да се вари почти до готовност - обикновено на пакета пише колко време се вари до готовност и го намалям с около 2 мин.
 Докато пастата се вари, с голяма съдина се запържват нарязания чесън и лук. Пък докато те се запържват, доматите се обелват и нарязват. Слагат се и те в тенджерката и се готвят няколко минути до леко сгъстяване на соса.
 От тук нататък е още по-лесно: в соса се слага накъсаното на ситно телешко сварено месо, ситно нарязания дроб, и след 2-3 минути и пастата. Сега е момента на овкусяването - сол, черен пипер, зелентии (предимно босилек и магданоз, или риган, но добавката на щипка розмарин придава един страхотен аромат). Който си харесва леко пикантното, може да овкуси соса с добавка на малко чили...
 Ако се е сгъстило много, може леко да се разреди с бульон или от водата от варенето на пастата.
 На който не му харесва комбинацията - месо и дроб, може да не слага дроб.
 Ястието се доварява максимум още 3-4 минути и е готово. 
 Най-важното е, че е лесно и вкусно и става общо за 15-20 минути, а с минимум продукти.
 Остава да му се насладим с чаша бяло студено бяло вино или розе.

Черен дроб в доматен сос


   Черният дроб по селски е едно нашенско любимо мезе, което често си поръчваме в кварталната кръчма или си правим в къщи, но сега думата ми не е за него.
 Сега просто ще споделя един един невероятно вкусен начин да се приготви черен дроб, без много усилия и за много кратко време при това с много вкусен резултат и то с минимум продукти.
 Все пак, ориентировъчно за около 4-ма са необходими не по-малко от 500 грама черен дроб, поне 4 големи домата, 1 глава лук, 2-3 скилидки чесън, сол и черен пипер и зелени подправки - босилек много си върви с доматите, или магданоз.
 То и за изпълнението няма какво да се обяснява:
 В малко мазнина се запържват обелените и нарязани на ситно чесън и лук, слагат се след задушаването им обелените и нарязани произволни домати и се изчаква буквално няколко минути доматеният сос да заври и се намаля силата на котлона. 
 В това време, дробът се измива, нарязва на ситни кубчета 1,5х1,5 см (примерно или малко по-големи). При желание може да се оваля леко в брашно, макар че е необходимо. 
 Дробът се пуща в соса, разбърква се, слагат се подправките (сол, черен пипер, зелентии). Готвенето продължава максимум 5 минути и котлонът се изключва. Нека да си постои върху него така още няколко минути. 
 Готово е за сервиране като може да се ръсне още с някаква зелентия при поднасянето.
 Дробът остава крехък и мек. Само трябва да се има предвид, че ако се вари по-дълго време, ще се втвърди и няма да е приятен.

 Ако някого го притеснява този начин на приготвяне, може предварително да пусне дроба в загрятата мазнина буквално за 2-3 минути, да го извади и сетне да си подготви доматения сос и да върне дроба в края на готвенето.

Бързо, лесно и много вкусно.
П.П. Толкова вкусно, че си остана само със снимката от тигана.
 Нещо от сорта полезни предложения.

вторник, 7 август 2018 г.

Мед от коприва


 За копривата - само добри думи. Страхотно природно лекарство за толкова много неща, че няма да ми стигне времето да изброявам. Обикновено изсушавам за зимата (става за чай и дори като подправка към някоя супа), замразявам по малко във фризера за готвене и т.н.
 Коприва има от ранна пролет до късна есен. Естествено най-крехка е пролетната и най-подходяща за готвене. Лятната коприва просто е по-твърда и по-груба, но това обаче не означава, че  е загубила полезните си свойства.
 След като миналата година експериментирах с мармалад от коприва, който стана чудесен (освен полезен), тази година реших да пробвам и нещо по-различно - мед от коприва. 
 То, на практика, няма и какво толкова да обяснявам:
 Взема се коприва (примерно килограм), измива се добре и се слага в тенджера с вода, колкото да я покрива. Може да се сложат 1-2 нарязани ябълки и се вари на слаб котлон около час. (Понеже я приготвям в мултитенджУрата - точно 25 минути). Като поизстине, копривата се изцежда добре и се отстранява, а полученият сироп се прецежда добре и отново в тенджерата. Вари се също на слаб котлон, докато се редуцира наполовина.
 В зависимост от количеството на сока се слага и захарта. Примерно на 1 л сок - 1 кг захар. Само че не слагам 1 кг, а около половината количество. В захарта се смесва и 1 с.л. пектин.
 Вари се още 15-20 минути до леко сгъстяване. Готовността се проверява като при сладко. 
 Тенджерата се отстранява от котлона, изчаквам да поизстине и се слага захаросан мед - поне 1/2 буркан. Разбърква се добре - до разтваряне на меда.
 Пълни се в загряти бурканчета, които след затварянето се обръщат върху капачката.
 Не съм слагал лимонтузу, не се захаросва.
 Става страхотно вкусен. Може да се хапва така, да се слага върху палачинки. Смесен с тахан и масло е направо неустоим.
 Направете си мед от коприва и няма да съжалявате.
 Хем е вкусен, хем е много полезен.

****************

За меда не ме критикувайте. При температура около 50С не губи нищо от свойствата си и е в пъти за предпочитане от захарта.

*****************

На който му е интересно да прочете за ползите от копривата, давам два линка:

Коприва – с какво е полезна за нашето здраве



понеделник, 6 август 2018 г.

Агнешки момици с кюфтенца на фурна


 Става дума за един невероятен деликатес от агнешки момици и телешки кюфтенца. Ценителите в такива случаи казват - Ядеш и ревеш. Който е наясно, ще разбера какво искам да кажа.
 Преди да почнем с ястието, нека си изстудим добре една бутилка питие, да си приготвим леда и да се подхващаме.

Докато бутилчето се охлажда в камерата, се подготвят агнешките момици - около 500 грама. 
Нарязват се на късове, измиват се много добре и изкисват за час - два в студена вода с 2-3 с.л. оцет.
В интерес на истината сипвам и 1 с.л. соев сос.
Тъй като това става бързо, от около 400 грама добре овкусена със сол и черен пипер телешка кайма се правят малки куфтенца с големината на орех.
Наливаме си чашка (едно малко) и в голяма съдина се слагат две три с.л. мазнина и започват да се запържват на малки партиди момиците - до хубаво зачервяване. Вадят се направо в тавата за печене, а на освободеното място се пущат кюфтенцата. Не не необходимо \много да се пържат - само да се позачервят и осрамят, че не стават за мезе на питието.

В последната партида от пърженето и вече с второ малко, се слага 1 равна с.л. червен пипер (в случая по 1 ч.л. сладък и лютив). Сетне и 1 с.л. брашно.
Разбърква се и веднага се сипва едно бурканче гъби (от тези средните). Може да се сложат и нарязани печурки и да се запържат за малко, но с бурканчето консервирани е по-лесно. Па и такива имах в момента. Овкусява се със сол и черен пипер на вкус, слагат се 2 с.л. домашна вегета от сушени зеленчуци (При липса - по 1 ч.л. риган и джоджен) и един обелен и нарязан на ситно домат.

Котлонът се изключва и след 10-а минути се прехвърля в тавичката.
Пече се около 35-40 минути в предварително загрята фурна на 180С.
Докато се пече, разбираме се прави салатата и се пийва още само едно малко.
Трябва си търпение за тая работа.
Тавата се вади и обилно се наръсва с настърган кашкавал - в случая около 100 грама общо кашкавал и гауда.
И обратно за 10-а минути, колкото кашкавалът да се разтопи и леко позачерви.
Тъй като салатката вече е в чинията, с питието е подхванато, то с голямата лъжица се сипва и напада без мислене.
Иначе няма и как да стане - просто на този аромат не се издържа.
Дори и за питието се забравя за известно време.

Просто дзверска вкуснотия.
Струва си труда.

По-добре да спра дотук, а и пропуснах да кажа, че излизат около 6 порции, а какво е необходимо на всеки е ясно. Пък и може да добави още нещо по собствен вкус.

Казвам, правете, да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

Търнак чорба със зеленчуци


  Що е то търнак и как се прави търнак чорба вече съм писал.
 Само ще вметна допълнително, че в оригинал се прави от най-долната част на крака на телето (без нокътя), където почти месо няма, а има сухожилия. 
 Затова ми харесва варианта със свински крачета. Правя я често, защото повече ми харесва от обикновената пача от свински крачета и защото става много по-лека, без да губи каквото и да е вкусовите си качества и дори става в пъти по-вкусна.
 Този път ще се поотпусна и ще разказвам, защото всички количества могат да бъдат условни.

 В кварталната месарница попаднах на тези разкошни крачета (общо 1,1 кг) с много месо по тях и невероятно голяма телешка опашка (1,8 кг).
 Докато се мислех как да взема да комбинирам двата вида деликатеси в едно ястие, взех че ги дялнах на по две части и сварих крачетата в мултитенджерата (сол, зърна черен пипер и бахар, даф. лист, 1-2 карамфилчета, цяла глава лук).
Само да не се забравя, че преди варенето трябва добре да се измият и накиснат в хладка вода с малко оцет.
Кукърът в това отношение е по-добър и от тенджера под налягане - има няма и за 40 минути са направо разкапани.

Сега и нещо полезно: В кукъра крачетата се варят в около 1,00 л макс. 1,5 л вода. Получава се много концентриран бульон и много мазен.
Има и един много полезен вариант.
Сварените и поизстинали крачета се обезкостяват без много престараване само с ръце и по тях тук таме остава месце, хрущяли и т.н.
Всички кости се връщат в купата на кукъра, заливат се с около 1 - 1,2 л вода, слага се само идея сол и отново се варят.
Пак за 40 минути.
Ако в тенджера под налягане предполагам, че ще е същото време.
През едра цедка всичко се прецежда и кокълчетата заминават за хвърляне. В резултат още поне 1,2 л перфектен бульон. В името на експеримента ползвах две купи. На горната снимка е този от първото варене, а на долната - от второто варене като в купата е прехвърлено около половината месо. Първото е доста мазно, но няма кой знае каква разлика.
Като се смесят общо в една тенджера става нещо разкошно, а крачетата са максимално "изцедени" от колаген и други полезни неща.

Понеже се получи доста голямо количество - около 1/3 от месото заедно с толкова от бульона биде отделено за готвенето, а останалото - за другите цели (за тях друг път).
Докато кокалчетата се варяха втория път, се подготвят зеленчуците - 2 моркова, 1 глава лук, няколко скилидки чесън; една зелена чушка, червена чушка и 2-3 средни картофа.
Всичко се мие, бели, реже на парчета с желана големина. 
От там нататък е лесно и направо няма какво да се обяснява.
Кукърът се включва на "пържене", слагат се 1-2 с.л. мазнина и последователно се запържват лука, чесъна, морковите, картофите, чушките. Слага се 1 с.л. с връх брашно, разбърква се и веднага се налива 0,5 л прясно мляко. Добавят се месото и бульона, 2 с.л. от моята "вегета" от сушени зеленчуци и минаваме на режим "яхния" за 20 мин.
Чорбата е готова.

Сервира се топла топла. Поръсва се обилно с прясно смлян черен пипер и в купичка със счукан чесън с малко сол и оцет. Или лимонов сок.

Гъстотата може да се регулира по собствено желание с количеството брашно.

Не очаквах, че чорбата със зеленчуци ще стане толкова вкусна. За пръв път я правя, но надмина очакванията ми.

Тука е един малко по-различен вариант. Добавено е и добре сварено телешко месо и е поръсена с магданоз.

Още по-голяма вкуснотия. 

Наистина дзверски вкусна търнак чорба.

Правете смело и се наслаждавайте на тази вкуснотия.

Впрочем и с нея си върви хубавото студено питие.
Затова не пропущам да кажам редовното - да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

събота, 4 август 2018 г.

Суперкрехък пържен свински черен дроб


  Не познавам хора, които да не обичат пържен черен дроб. Само ще вметна, че свинският е за предпочитане пред телешкия, а агнешкият - пред свинския.
 За съжаление, най-често пърженият дроб става твърд и жилав и много хора се стряскат да го правят.
 Тази публикация е тези, които искат да си изпържат истински супер крехък  и вкусен черен  дроб.



Дробът се нарязва на кубчета примерно 2,5х2,5 см (и по-големи), изрязват се ципи и кръвоносни съдове ако има такива.
Слага се в купа и залива с кока кола колкото да го покрие.
Нека престои така час-два, но колкото повече толкова по добре.
Дробът се прехвърля в цедка, оставя се за кратко да се отцеди и обилно наръсва с царевично нишесте и оставя така за 10-а минути.

 В тиган се загрява мазнина (олио и малко мас или масло), пущат се 1-2 скилидки чесън.
  Парчетата дроб се пържат на малки порции при често разбъркване. Така действително се пържи.
 Пърженето е буквално за 4-5 минути (дори и по-малко) - до момента, в който покафенее. Ако се остави за по-дълго време, ще стане по твърд, а така остава супер крепък.
 Соли се след изваждането в чиния и докато е топъл. Осолен с моята гурме солстава фантастичен.
По същия начин може да се приготви и телешкия дроб.
О там нататък остава само да му се насладим с ледено студено питие - кой каквото предпочита. Наздраве!

четвъртък, 2 август 2018 г.

Универсална гурме сол


 След като направих овкусена сол за картофи и зеленчуци, за която вече писах, прекарах ред да направя и универсална сол. Едра морска сол в къщи имам, имам и подправки. Трябваше да измисля какво да е съотношението. И подходих направо математически - щом за овкусяване на кайма, на суджуци, луканки и др.п. съотношението 2:1 сол към подправки, значи на 100 грама готов продукт горе долу 60-65 грама сол и останалото другите подправки.
От тук нататък бе лесно:
200 грама морска сол, 20 грама поравно черен и бял пипер, по 10 грама сушен чесън и лук на гранули, 20 грама червен пипер (по 10 грама сладък и пушен); 5 грама чили; 10 грама захар; 5 грама кимион; 5 грама млян кориандър; 5 грама риган; и 25 грама сушени зеленчуци (от моята домашна вегета).
Всичко се смесва в една купа и сетне смила възможно до най-финно състояние.
Слага се в стъклен буркан и воаля - нашата универсална сол и готова. Ръсваш от нея и всичко е готово овкусено - и за месо, и за ястия и т.н. Нищо не пречи в определени моменти да се добави от някоя подправка още малко и т.н.
За 20-а минути си решаваш проблема със солта и подправките за сума ти време напред.
Просто и лесно!

Печена агнешка плешка в гювеч


 Агнешкото месо е много крехко и вкусно, но този път няма да говоря за него, а как да се направим невероятно вкусна пълнена плешка в гювеч.
 Доста хора имат предубеждение към агнешкото, защото "миришело" и то неприятно. Не знам що за човек си, за да си го мислиш това и да го казваш. Вярно е, че си има собствен аромат, но той е приятен. Е понякога се случва и месото да мирише по-особено, но това се дължи на други фактори и тогава се налага да се направят някои малки магии. Но и за това друг път.
 За направата на тази вкуснотия, която е 4-6 порции са необходими една плешка (обикновено е около 1 кг); 100-а грама моцарела (може и някое друго твърдо сирене, но без силен аромат), няколко гъбки манатарки (може и сушени и накиснати); както и подправки - сол, черен пипер, червен пипер; розмарин, мед (или кафява захар, може и обикновена - все пак с мед е най-добре); Също така са необходими зехтин за намазване и 1-2 с.л. брашно, както и 50 мл водка.
 Идеята ми беше да я напълня с кайма или с месо, но тоя ми мерак много бързо го отрязаха.
 Агнешката плешка я разделих (отделих костта - по простата причина, че не влиза цялата в гювечето) и се накисва в голяма купа с хладка вода и 2-3 с.л. соев сос. Нека да си престои така час два. Най добрият начин за мариноване на месо за печене е този в минерална вода.
 Може и някой да ме критикува, че месото не е "запечатано" до зачервяване от двете страни, преди да се сложи за печене.
 Критикуващият да пробва и този вариант и ще разбере колко крехко става месото при печенето. Особено ако се пече на скара.
Месото се прехвърля направо в гювеча за печене.
В плешката се прави разрез с остър нож да стане като джоб - леко се овкусява с черен пипер и вътре се натъпкват гъбките и нарязаното на парчета сирене.
След това, както си е в гювеча добре се осолява, опиперява, намазва се със зехтин и поръсва със сушения розмарин. 
За предпочитане са клонка-две пресен, но поради липсата му, и сушеният върши работа и си пуща аромата и сетне и не трябва да се вади.
Слагат се и 50 мл водка, която може да се замени с водата от кисненето на гъбките.
Гювечът се захлупва с капака (моят е стъклен) и заминава във фурната. Под капака може да се сложи и алуминиево фолио, но счетох, че не е необходимо.
Фурната се включва на 140С и постепенно за 20-а мин. температурата се вдига до 220С (това за всеки случай - да не пукнем гювеча или стъклото).
Пече се на 220С за 30-а мин и сетне се намалява на 160С и се "забравя"  за 50-60 мин.
Нека си покъкри ей така на по ниската температура.
Следва изваждане на гювеча, проверка на готовността на месото - така ще ке ориентираме още колко ще пече.
И идва ред на един простичък трик:
С черпак се изважда почти половината отделен сос от печенето. В друга съдина се размива брашното с 1-2 с.л. вода и се разбърква с отделения сос. Връща се в гювеча - така в хода на печенето ще се сгъсти и ще се получи много хубав сос.
Слага се по желание и един голям обелен домат и 2-3 люти чушлета.
Месото се обръща обратно и гювечът се връща във фурната за още 30-а минути.
Сетне - вадене, обръщане на месото, намазване с леко разредения мед, в който се слага и малко червен пипер и дозапичане за 10-а мин. на вентилатор. Колкото да хване хубава коричка и тен.
Невероятно крехко и ароматно.
Да Ви е сладко и НАЗДРАВЕ!

сряда, 1 август 2018 г.

Агнешки момици и месо с фасул


 Просто и в същото време дзверски вкусно ястие.
 Прието е, не знам защо, че свинското и фасулът са класика за наш българите или пък боб с наденица. Правил съм фасул в най-различни варианти и с какво ли не (свинско, наденици, кюфтета, кебапчета, салами и т.н.), но след като направих телешкото шкембе със суджук и фасул, реших да се пробвам и с агнешкия вариант.
 Идеята дойде след поредната "ревизия" на фризера, където открих в една торба да се мъдрят около 300 грама агнешки момици и 200 грама агнешко, нарязано на късчета. Момиците естествено преди влизането във фризера са изкиснати и леко попарени, т.е. готови за готвене. В същото време нямах време и сега ще обясня как за има няма и 30 минути, отпретнах едно наистина дзверски вкусно ястие.
 За около 6 порции са необходими 300 грама агнешки момици и 200-300 грама агнешко от бута или плешката, нарязано на кубчета; по 1 голяма червена и зелена чушка; 2 моркова; 1 глава лук (имах малка и почти цяла връзка пресен лук) и 3-4 (че и повече) скилидки чесън; два домата; един голям буркан готов сварен фасул (продават много хубав); сол, черен пипер - на вкус; 1 1/2 ч.л. червен пипер; 2 с.л. от домашната вегета (микс от сушени зеленчуци); магданоз и джоджен.

Изпълнението наистина е лесно и много бързо:
Докато момиците и месото се "отпущат", на бърза ръка се почистват и нарязват лука, чесъна, морковите и чушките.
На котлона се слага направо тенджерката, в която ще се готви и в нея се загряват 2-3 с.л. мазнина (олио, зехтин - в случая поравно олио и гъша мас) и в него се пущат момиците и месото като с разбъркване се запържват до лека промяна на цвета. През кратки интервали се добавят лука, чесъна, морковите, чушките. Запържва се и червения пипер. (Ако се цели малко по-гъст фасул, сега е моментът да се запържи и 1 с.л. брашно). Веднага след това се сипват и нарязаните домати.
Оставяме ястието да си къкри на 2/3 от силата на котлона за около 10-а минути се сипва и буркана с фасула заедно с течността.
След разбъркването става ясно дали се налага да се добави малко вряла вода или не - все пак гъстотата на ястието си личи вече.
Слагат се и подправките без джоджена и магданоза, които се нарязват на ситно и се слагат едва при изключване на ястието.
Има няма всичко е готово в рамките на около 25 мин., максимум 30.
Сервираме с по едно лютиво чушле и ни остава само едно - да се насладим на вкуса на ястието.
Повярвайте, става наистина дзверски вкусно и с това ястие може да се "отсрамим" и пред гости. 
И да ни пропусна на финала да кажа Да ни е сладко и НАЗДРАВЕ!

понеделник, 30 юли 2018 г.

Пържени кюфтета от конска кайма


  Конското месо го предпочитам пред останалите меса. Както съм писал преди за кюфтетата от конско месо, сега ще напиша за пържените кюфтетата. В същите магазини, от които купувам месото, вече продават и готова кайма от конско, т.е. мляно месо.
 Поне във вида, в който я продават си е чисто мляно месо, а не кайма във вида, в който сме свикнали да я купуваме от месарниците. Та това, според мене, налага да обясня как правя пържените кюфтета от конско.
 Това, което ще обясня е за един килограм кайма.
 Необходими са около 20 грама сол, 7 грама черен пипер (все пак те са на вкус); поне 3-4 големи филии сух бял хляб; 2 яйца; 1 голяма глава лук и 2 скилидки чесън;  1 ч.л. сода; 1 ч.л. сух риган; 100-а грама лед (може да се замени с около 100-а мл газирана вода)
Не обичам магданоз в кюфтета и не слагам. По моя преценка други подправки не са необходими - "заглушават" вкуса на месото.
 В приготвянето няма кой знае какво особено, но все пак да обясня:
Корите на хляба се изрязват и накисва в хладка вода. След това много добре се изстисква. По моя преценка количеството хляб трябва да е около 25 % от общата маса на каймата.
 Изцеденият хляб се смесва с каймата в голяма купа, слагат се  солта, подправките и яйцата и се омесва да стане еднородна маса. Слага се и содата, върху която се капва малко лимонов сок или оцет и започва месене като бучките лед се слагат една по една. Меси се докато ледът се абсорбира - може би около 20-а минути. 
(Ако се ползва газирана вода нека да е ледено студена като се слага съвсем по малко, меси се, като се поеме, пак водичка).
Така омесената кайма се поставя в подходящ плик съдина и нека си престои в хладилника - поне 12 часа. Така се стяга и поема ароматите.
Когато се извади от хладилника може да се прецени по консистенцията дали се налага да се уплътни с малко галета, например.
Сега ще попитате ами къде е лукът?
Час преди да започнем да пържим кюфтета и да ги оформяме, лукът и чесънът се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина (1-2 с.л.) с 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на водата.
Изчаква се да изстинат и заедно с мазнината се слагат при каймата. Омесва се много хубаво и се оформят кюфтета. Така и мазнината се поема от каймата, сетне кюфтетата много лесно се оформят и не е необходимо да се овалват в брашно преди пърженето.
Всъщност добавката на задушения лук и мазнината в каймата е и тайната съставка, от която стават още по-хубави.
Самото пържене става в първоначално силно загрята мазнина и сетне на 2/3 от силата на котлона. Желателно в по тясна съдина с мазнина, която да стига до средата на кюфтетата.
В тези на снимката вляво е настърган и добре изцеден един картоф. Затова и леко "рошавеят".
От това количество излизат поне 20-а и повече кюфтета.
Могат да се направят и като кюфтета с изненада - като по средата се сложи парченце кашкавал, моцарела или друга плънка. Ако се сложи бучка замразено овкусено масло, стават Дзверски вкусни.
Че стават Дзверски вкусни може да не се съмнявате.
За финал мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

Рибни филета по офицерски


 Обикновено се старая поне веднъж седмично да приготвям нещо рибно. Има и случаи, когато правя "изключения" и надзъртайки в кварталния рибен магазин, взема, че си харесам някаква рибка - в случая - прясно филе от мерлуза.
 Не ми щеше нито пържена, нито панирана, нито печена и пътьом към къщи нейде от дълбините на паметта ми се появи идеята: Преди години бях гледал едно предаване на английската армия и там обясняваха, че любимото ястие на офицерите в тяхния офицерски ресторант били варените в прясно мляко и поднесени със сос. Какво по-интересно и различно от това - варена риба в прясно мляко?! 
В действителност всичко е много просто и лесно. Филетата се осоляват и опиперяват - за 20-а минути.
Слагат се в подходяща съдина и се заливат с прясно мляко колкото ги покрие (за 4 филета - около 500 мл) и се варят на средна сила сила на котлона около 10-12 минути.
В друга съдина се загрява 2 с.л. мазнина (олио, зехтин) с една с.л. масло. В прясното мляко се разбиват 2-3 с.л. брашно и течността се сипва при мазнината. Вари се до готовност - става нещо като бешамелов сос, но наобратно. Естествено се осолява на вкус и се добавя черен пипер. Изведнъж си представих бялото рибно филе, белия сос и цялата тази белота ми се видя прекалена. Затова преди да сипна млякото, в мазнината запържих една ч.л. червен леко лютив пипер и 2-3 скилидки чесън. Когато сосът е готов сварен, филетата се връщат в него, обилно се поръсва с дивисил (може и със ситно настърган магданоз) и котлонът се изключва.
След 5 минути ястието е готово за сервиране.
Признавам си, получи се невероятно вкусна риба - крехко нежно филе, приятен сос.
При това става невероятно лесно и бързо - всичко в рамките на 25-а минути, минимум продукти и не изисква каквито и да са особени умения.
Очевидно готвачът в офицерския стол не е искал да губи време в измисляне на сложни ястия....
Може да се приготви с всякаква бяла риба - хек, треска и т.н. За порция са необходими около 200 грама риба.
Представих си и една добавка, която не направих, но би вървяла страхотно - всяка порция се сервира с едно яйце на очи, поставено върху филетата.
Да Ви е сладко!