Филе от есетра на тиган

 Нямам намерение да агитирам в полза на есетрата. Просто невероятно вкусен рибок. За съжаление, дунавската есетра позачезна и вече може да се намери от развъдници и то доста рядко. Поне това е моето мнение.
 Този път получих филето на готово - от приятел. Затова няма да се разпростирам как да се филетира рибока и т.н. За това друг път. 
 Необходими са: филе от есетра, сол и бял пипер, прясно изцеден лимонов и портокалов сок, масло.
 Изпълнението е много простичко:

Филето се нарязва на подходящи порционни парчета с желана големина.
Овкусява се със сол и бял пипер, обилно се поръсва с лимоновия сок. Завива се стреч фолио и заминава на хладно поне за час-два.

В тигана се загрява малко масло и подсушените филета се запържват съвсем за кратко - по 2-3 минути от всяка страна, колкото леко да придобият златист цвят.
Вадят се и затоплена чиния, а в маслото се добавя портокаловият сок, колко да се редуцира и леко сгъсти. 

С получения сос се заливат филетата.
При сервирането може да се ръснат със ситно нарязан копър.

Пробвал с добавка на ароматен коняк в соса, но предпочитам вкуса на рибата да преобладава. И без това е толкова вкусна, че минималното количество овкусяване е напълно достатъчно.
Остава само да се насладим на вкусното с леко хрупкава коричка филе и на задължително добре изстудената водка.
Наздраве!

Доматена полукрем супа с изненада

 Това е една невероятно вкусна и любима доматена супа с дъх на лято и свежест. Всичко се дължи на доматите от двора ни, които се съхраняват във фризера. Да, във фризера, ама по различен начин - обелени, нарязани в кутии и всяка кутия поотделно вакумирана. И като ги отвориш, все едно че са нарязани преди час.

 Освен че е много вкусна, когато се прави в мултитенджУрата, т.е. мултикукъра, става буквално за 10-15 минутки, т.е. страхотно бързо.

 За направията й са необходими: 1 глава лук, 2-3 скилидки чесън, бучка масло и 2-3 с.л. олио, 1 голям морков; замразени домати - 700 грама (или 1 буркан консервирани, но вкусът вече е съвсем друг); сол, черен пипер и босилек.

 За изненадата - по 1 яйце за всяка порция.

 В изпълнението няма нищо сложно:

В купата на мултито се загряват маслото с олиото и се пущат нарязаните на произволни парчета чесън, лук и морков.

Задушават се за 2-3 минути.

Никакво значение няма как ще са нарязани, защото после ще се пасират и затова нарязването им става буквално за минутка. Моят лаф в такива случаи - "нарязано кат` за куче" :)

При зеленчуците се налива к.ч. топла вода и замразените домати направо се бухват в купата.

На бърза ръка се слагат подправките - сол и черен пипер на вкус и сушен босилек (също от двора).

Затваря се и за 10 минутки супата е готова. 

Ето я. С черпак внимателно се отделят само част от доматите в друга съдина, а останалото се пасира и след това се връщат отделените домати.

Внимателно се чукват яйцата и се пущат в доматената супа. Съдината се затваря и се вари буквално 2-3 минути и след това се изключва. Яйцата стават като поширани.

В това време се правят и крутоните. 2-3 филии хляб се нарязват на кубчета, овкусяват с чесън на прах, червен пипер и черен пипер, ръсват с малко зехтин и запичат в грил-тигана.

Това е възможно най-бързият начин да се направят крутони, особено ако хлябът е поизсъхнал малко и е на два-три дни.

Супата се сервира в купичка, подходяща чиния и т.н. като във всяка се слага и изненадата -по едно яйце.

От там нататък всичко е ясно.

Лесно, бързо и невероятно вкусно.

Да ни е сладко.

Каша от спанак и сирене

 Една каша някак как да е фотогенична колкото и да е вкусна.

 В същото време това е може би най-бързата вкуснотия, която съм приготвял. Като се махне времето за почистване на спанака, става буквално за пет минути, а резултатът е невероятен.

 Реших, че тези дни ще се подсилваме с желязо и витамини, не че в мръФките няма, ама нека да са в повечко. ЧИ доФторите нещо съвсем ни изкараха акъла в последно време ...

 За 4 порции ни трябват: 500 грама спанак, 250 грама натрошено сирене, 2 с.л. брашно, 50 грама масло и 2 с.л. олио, черен пипер.

 Подправки - ами по моя преценка, вкусът на спанака е достатъчен. Най-много да се сложат 2-3 пресовани скилидки чесън ...

 Изпълнението е повече от елементарно:

 Спанакът се измива, почиства от коренчетата и нарязва на ситно или ей така както дойде ...

В тигана се загряват маслото и олиото, пуща се спанака и буквално след 2-3 минути се слагат брашното и черния пипер.

Леко се разбърква.

Слага се натрошеното сирене, разбърква се и се налива буквално чашка вряла вода (или бульон).

Разбърква се добре и буквално след 2-3 минути котлонът се изключва.

Всичко отнема буквално 7-8 минути, а резултатът е превъзходен.

А колко е вкусно просто не е истина ...

Прави се лесно, бързо и е е невероятно полезно.

Да не казвам, че носи добавки на вкус - като настърган кашкавал, разни сирена и т.н. 

Пък ако се сложи и малко синьо сирене, ще стане трИпач хапване ....

Е, върви с бяло вино или бира. Ама честно, и с бърбън ...

Наздраве!

Домашен пастет от патешко месо и свински език

  При нас традиционно се приема, че пастетът трябва да се приготвя от черен дроб и малко месо и служи основно за намазване на филийка.

 Това в действителност не е така, но който иска да прочете що е то пастет, може да надзърне ТУК.

 Пастет обичаме, но домашен, а не купешки па било и от най-реномираните марки. Няма да пиша за подозренията си какво съдържа - пък и то стига само да се прочете етикета. Е понякога правим изключение за някои френски терини, стерилизирани в бурканчета, но това вече е друга история.

 Пастет се прави често, на по малко и особено когато трябва да се утилизират изостанали от вчера продукти. 

 Случаят и сега е такъв: от печените с вино патешки бутчета артиса едно и се подмяташе в хладилника от предния ден, от задушения свински език в масло и чесън, също бяха изостанали парчета - почти един цял език. Двамцата в къщи почти не ядем едно и също ястие два пъти, но и няма да се изхвърлят я ...

 Най-лесното е от вече готовите продукти да се направи какво ? - Ами пастет, разбира се...

 След това почти отегчително многословие, да пристъпил към направата на пастета:

 Необходими са : едно патешко бутче и един свински език, които трябва да се сварят предварително добре, 50 грама сланина (готова овкусена); 50 грама масло и 1 с.л. патешка мас (или обикновена); 1 морков; 1 глава лук; 2-3 скилидки чесън; 2 с.л. сушени зеленчуци; няколко сушени гъби (едната от тях манатарка), но може да се ползват и 3-4 печурки (просто имах в наличност сушени гъби); сол и черен пипер на вкус и 1/2 ч.л. индийско орехче и 50 мл коняк (качествено бренди).

Могат да се добавят и други неща за усилване на вкуса - например 4-5 обезкостени маслини; лъжичка каперси и т.н.

Маслото, маста и сланината са необходими, защото и патешкото и езикът са "сухи" т.е. бедни от мазнини и вместо пастообразна консистенция, ще се получи нещо тричаво.

 От това количество продукти при мен се получиха 600 грама пастет.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Свареното патешко бутче се обезкостява и месото се накъсва на парчета.

Свареният език се полива със студена вода, обелва и нарязва на произволни парчета.

Сушените гъби се накисват в коняка.

Ако се ползват пресни, се почистват и нарязват.

В подходяща голяма съдина се слагат маслото, маста, приблизително 1 ч.ч. бульон от вареното патешко и в тази смес се задушават нарязания на ситно лук, чесъна, моркова, и нарязаната на ситно сланина. (Ако се ползват пресни гъби, слагат се и те).

Като омекнат се добавят и двата вида месо, подправките и гъбите без да се изцеждат от коняка.

Оставя се покъкри малко и се отстранява от котлона.

Малко като поизстине, всичко се прехвърля в блендера и се смила до желаната консистенция.

Ако се ползвани пресни гъби, това е момента, в който се налива коняка.

Ние го харесваме по-едро смлян, но който иска може да го пасира накрая или дори ако има търпение да го прекара през сито. Ама това си е направо излишно губи време.

Естествено, докато е в блендера, може да се опита на вкус и да се добави още сол, черен пипер или друга подправка (въпрос на вкус и предпочитание). Или пък да се добави още малко масло.

Готовият пастет се пълни в подходящи съдини - бурканчета и заминава в хладилника. Става най-вкусен след като престои поне 24 часа. Хем се стяга, хем си поема ароматите най-добре.

Който няма търпение, си слага в купичка и го напада с препечени филийки като мезе към питието.

Уф, писах повече време, отколкото ми отнеме направията му.

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!

Свински език в масло с малък пиниз

 Със свински език няма кого да изненадам - направо си е класика, но понеже се прави малко по-различно, ще споделя.

 Необходими са 

• свински език/ци - желано количество, но с по-малко от четири не си струва започването;
• за варенето: една глава лук, една глава чесън, един морков, стрък целина, 1-2 с.л. сушени зеленчуци, 1 дафинов лист, 10-а зърна черен пипер и 4-5 зърна бахар, поне 1-2 карамфилчета (придават по-особен аромат), съвсем малко сол. Много добър ефект дава и слагането на чашка някакъв алкохол (хубаво ароматно вино, бърбън или бренди, което най си пасва).
• за приготвянето - масло и олио

В изпълнението няма нищо сложно:

 Езиците се изчистват (често има останки от нещо кост или сухожилие) и накисват в студена вода поне за час.

 Слагат се в тенджера, заливат с вода поне два пръста отгоре, слагат се всички добавки за варенето (единствено чесънът се слага цяла глава) и се вари на бавен огън до пълното му омекване. Пробвам с върха на ножа или с вилица. Отнема около 2 часа.

 В последно време го варя в мултикукъра и става за около 40 минути.

 Вади се когато е готов. Охлажда се в ледена вода.

 Докато езикът се охлажда, бульонът се прецежда. Запазва се само главата чесън, която се оставя в прецедения бульон.

 Леко охладеният език веднага се бели. Когато е добре сварен, това може да стане само с ръце, дори и без нож.  Обелените езици се нарязват на филийки и връщат в бульона. Съдинката се оставя на хладно поне за 24 часа. Така се мариноват и поемат много много аромат.

 За пърженето всичко е ясно, но все пак:

 Отделя се количество от езика, което ще се пържи. Останалото може да се замрази и да се приготви друг път при необходимост.

 Масло и олио в съотношение 2:1 се загряват в тигана и леко подсушените филийки се пръжват в маслото. Съвсем за кратко - колкото леко да променят цвета си. Иначе рискът да стане жилав е доста голям.Този риск може да се избегне, ако се налива по-малко от бульона в тигана и парчетата се държат в него до изпаряването на бульона.

 Пръжнатите езичета се прехвърлят в малка тенджерка.

 Е те тука и гвоздейчето на програмата или малкия пиниз. Нали главата (или две даже) чесън е запазена - изважда се сърцевината на чесъна и се прави нещо като паста като се намачква с вилица. 

 Когато всички филийки са пръжнати и вече са в тенджерката, се осоляват и опиперяват с черен пипер. Заливат се с остатъка от маслото в тигана и с чесновата паста. Разбъркват се добре и са готови за сервиране. Предпочитам ги и ръснати с някаква зелентия като смес от магданоз и копър.

  Много обяснявах, но всичко става бързо и лесно. 

 Става невероятен. Хем се топи в устата, хем си иска подходящото питие.

Яйчено руло с коприва и крема сирене

  Навън е направо зима - Баба Марта нещо яко се сърди, но колкото и странно да звучи млада коприва има бол. И като имаш цяла торба връхчета от нея започваш да се чудиш какво по-различно да направиш извън обичайните супи и др.п.

 Те този път реших да е омлет, ама ми хрумна да го направя различно.

 Та така: за двама човека (ама става направо за четирима) - около 300 грама коприва, четири яйца XXL или поне 6 средни яйца, 1 с.л. брашно, 1/2 ч.л. сода загадена в 1 с.л. кисело мляко, щипка сол и черен пипер на вкус. Разбира се поне 100 грама настърган кашкавал и едно пакетче крема сирене, както и масло за запържване.

 В изпълнението е най-трудно почистването на копривата, че направо се изпарих ръчичките. Измива се добре, сетне се попарва с вряла вода от каната и след като изстине се нарязва на ситно.

 Копривата се задушава в масло - 1 с.л. с малко водичка и се оставя да изстине.

Яйцата се разбиват с лъжицата брашно, киселото мляко и содата. Добавя се изстиналата и нарязана на ситно коприва. Слагат се солта, черния пипер и настъргания кашкавал.

Фурната се загрява на 230С. Подходяща тавичка с D=28 см се намаслява и в нея си сипва яйчено-копривената смес.

Пече се около 20 мин. То се вижда на снимката как започва да изглежда - отстрани "изплува" яйчената смес, а посредата остава копривата. Впрочем, към тази смес може и да се добави ситно нарязан зелен лук и поне един стрък пресен чесън, ама поради липсата им ...

Опеченото ни изделие се прехвърля на подходяща дъска. Ръсва се с още малко настърган кашкавал, сетне се слагат слайсчета сирене крема и започва да се навива на руло.

При навиването се слагат резенчетата крема сирене и след като се нави добре се оставя с "шева" отдолу малко да изстине.

Необходимо му е да стегне.

От там нататък историята млъква.

Дзверско предястие и носи на питие .....

НАЗДРАВЕ!

домашен деликатес от желиран език

 Излишно е да обяснявам, че езикът било свински или говежди си е едно страхотно мезе към всяко питие. Общоприето е, че класиката е пържен в масло, но има и много други начини да се поднесе и да бъде дзверски вкусен.

 Желираният език е един от тези начини. При това този път е желиран без употребата на желатин.

 Нарочно няма да давам каквито и да са количества, а обясненията ми всичко ще стане ясно.

 Бях се засилил да приготвям едни свински крачета, но покрай тях в магазина едни свински езичета сякаш ме подмамиха, та купих и от тях. То лакомията е безкрайна.

 Като се прибрах, ми се стори кощунствено да слагам две тенджери, да варя и крачета и езици и т.н. И направо направих рационализация: крачетата с подправки и вода колкото да ги покрие в тенджерата, отгоре решетката за варене на пара и върху нея езиците измити и почистени. Тази конструкция къкри на котлона някъде около 4 часа докато крачетата се разкапаха. Езиците, макар и на пара също омекнаха яко. Чак към края на варенето бидоха леко посолени.

 Чак бях изненадан колко бяха омекнали - резултатът бе направо по-добър отколкото ако ги бях варил.

 Последва охлаждането им, обелването и нарязването на кубчета.

 От свинските крачета отделих малко месо и около 2 ч.ч. бульон варенето им. 

В малка тенджерка върнах бульона, езиците и отделеното месо от крачетата и заедно с 2 с.л. сушени зеленчуци последва варене докато бульонът се редуцира наполовина.

За съжаление точно в този момент нямах нито моркови, нито грах, нито кисели краставички и си останах само на тези продукти. Последва изсипването им в купички и настаняване на хладна почивка за поне 24 часа. Бульонът много добре се желира и стегна яко.

Стана страхотен деликатес.

Единственият му кусур е липсата на морковче, краставичка, дори и варено яйце.

Ама е напълно разбираемо, понякога да липсват и да те мързи толкова да отидеш до магазина, то чак да те боли.
Впрочем, ако няма такъв саможелиращ се бульон, може да се ползва и желатин.

Е, наздраве за желирания език, който си стана наистина вкусен деликатес.

Ребърца от младо теле с лапад на фурна

 Заглавието на тази вкуснотия обяснява едва ли не повече отколкото бих казал. 

 За ребърцата от младо теленце няма да обяснявам колко са крехки и вкусни. Откриха нова месарница в квартала, в която се продава само телешко и то от фермата им и ребърцата им са в асортимента. И докато си щъках из пазара, видях да продават лапад. Е, и една връзка пресен лук и идеята за ястието бе готова.

 Количества няма да давам, макар че в случая бидоха потребени 700 грама ребърца, 40 листа лапад (два връзки) и една връзка зелен лук и 3-4 скилидки чесън. За овкусяването на ребрата - минимум подправки: малко червен и черен пипер, сол и олио.

 Изпълнението е направо елементарно и няма какво да се обяснява:

Ребърцата се овкусяват с подправките, поливат с 2-3 с.л. и с ръце добре се масажират - всичко да се втрие в тях. Този момент липсва на снимка - няма как да се омажеш и да държиш телефона (все пак ти е мил). Личва им се 1 к.ч. водичка, завиват се плътно с алуминиево фолио и оставят да си починат 30-а минути. След това се пъхат във фурната на 150С и се забравят за около 2 часа.

В това време зелентиите се измиват и нарязват - предпочитам на по-ситно, защото като се стопят стават стават направо като сос. Слагат се в купа, леко се осоляват и се смесват с 1 с.л. брашно.

След тези два часа, тавата се вади, фолиото внимателно се отваря (да не се изгорим случайно от парата). Върху ребрата се изсипват всички зелентии и отново се затваря с фолиото и пак във фурната за около 30-40 минути. Време напълно достатъчно да се сготвят и те.

Направих и нещо излишно - след отвиване на фолиото ги разбърках малко и включих вентилатора за 10-а минути - всичко да получи хубав загар.

В резултат на 10-а минути подготовка и почти три часа търпение, невероятно направо дзверско вкусни ребра с уханен сос.

Можете сякаш да усетите аромата за задушено печен лапад.

И най-важното, направо си е бюджетно ястие, тъй като за 4 порции излиза малко повече от 6,00 лв, което не е маловажно за мене в последно време.

Страхотна вкуснотия.

Постни палачинки

Това са възможно най-постните и с най-малко продукти палачинки, които съм правил. И които в интерес на истината се оказаха невероятно вкусни.

За направата са им са необходими 1 ч.ч. брашно, 1/2 ч.л. сол, 1/2 чл. сода, 2 с.л. олио и по 1 ч.ч. вряла вода и вода със стайна температура.

Брашното се слага в купа заедно със солта и содата; Водата се смесва с олиото и сипва при брашното при непрекъснато бъркане с бъркалка. Трябва да се получи с гъстота на обикновено палачинково тесто като при необходимост може да се добави или вода или брашно.

Получената смес се оставя да престои поне 15-а минути и сетне палачинките се пекат на умерена температура както всички останали.

Готовите се нареждат в чиния и покриват с капака на тигана.

Стават невероятно вкусни.
Вървят си както със сладко, така и със солено. А за пълнене са направо неустоими.
А да не казвам колко са подходящи за постещите изцяло.

Патешки сърца конфи

 За патешките сърца битува мнението, че както и да се приготвят, все остават леко жилави. Това не е вярно - приготвени добре, стават много крехки и много вкусни.

 В къщи често се приготвят по най-различни начини, но този е възможно най-сполучливият. При това не изисква кой знае какви усилия. Просто се използва технологията конфи, която французките селяни са измислили преди доста години. Впрочем и нашите селяни са я ползвали като са готвели бавно в мас и са оставяли месото в маста. Ама пусто късмет - ония французи и името останало, а на нашето дори сме го забравили и отрекли.

 Необходими са патешки сърца (примерно кило, но това е за доста народ - поне 6-ма), сол и черен пипер на вкус, патешка мас, лимон.

 В изпълнението няма нищо сложно:

Патешките сърца се измиват добре, разцепват се по средата да станат като пеперудка и се почистват от кръвоносни съдове и др.п. Изкисват се за 30-а минутки в леко подсолена вода с 1-2 с.л. оцет.

След това се нанизват на шишчета, както е показано на снимката.

Могат и да се нанижат като цели сърчица.

Въпрос на предпочитание и на оформяне на шишчетата.

В подходяща дълбока съдина се слага патешката мас, която се загрява до разтапяне и вътре се нареждат шишчетата с нанизаните патешки сърца.

Силата на котлона се намалява на минимум (от 9 на 2-ра степен) и се оставя така да си къкри леко. Готовността се пробва с върха на ножа - да потъва без усилия в сърчицето. До тази степен се вариха малко повече от час и половина.

Когато се извадят се осоляват, опиперяват, наръсват с пресен лимонов сок и са готови за сервиране.

Стават много крехки и страхотно вкусни.

Могат да се поднесат с гарнитура по желание.

Могат да се наръсят със ситно нарязан магданоз или копър и т.н.

В случая с малки обелени картофи, които прекараха в същата мазнина след сърцата около 40 мин., но на 4-та степен на котлона.

Дзверски вкусни и неустоими като мезе към хубавото питие.

Наздраве!

Търнак чорба

 Няма да навлизам в подробности относно етимологичното значение на думата "търнак", но все пак се налага: идва от турски и означава копито, нокът. Употребява се и в смисъл на животински крак, частта от коляното надолу. Доста по-често се има предвид телешки крак поради разбираеми причини. Това не ми пречи да възприемам свинските крачета като свински търнак.

 Стана ясно, че иде реч за чорба от свински крачета. В нея няма нищо особено, тъй като се прави като обикновената шкембе чорба, но става много по-вкусна и според мен в пъти по-вкусна от обикновената пача от свински крачета.
 За приготвянето на тази толкова вкусна чорба са необходими свински крачета (поне 4 броя), 5-6 скилидки чесън, сол на вкус, прясно мляко (поне 0,5 л), малко брашно (2 с.л.), масло (1 с.л.)... Количествата са условни, разбира се.
 Крачетата добре се измиват. Оставят се в хладка вода да се поизкиснат поне за 30-а минути. Слагат се в подходяща тенджера с вода, която да ги покрива поне два пръста отгоре. Добавят се няколко скилидки чесън, 5-6 зърна черен пипер, бахар. На когото му харесва може да добави 1-2 дафинови листа, едно карамфилче. След като водата заври, се отпенва и сетне се намаля силата на котлона и се оставя да къкри около 3 часа или до момента, в който месото започва да се отделя само от костите като го боцнеш с ножа. Соли към края на варенето.
Месото се вади и малко като поизстине се обезкостява внимателно.
Полученият бульон се прецежда и е много добре да се остави на хладно. Така мазнините ще се втвърдят най-отгоре и могат много лесно да се премахнат.
Вече може да се пристъпи към направата на чорбата:
В тенджерка се слага маслото и след разтапянето му, се слага и брашното - колкото леко да промени цвета си и веднага на тънка струйка се налива прясното мляко и енергично се разбърква. Долива се от бульона, слага се обезкостеното месо, овкусява се със сол и черен пипер и оставя поне 30-а минутки да покъкри.
Лично предпочитам 2-3 скилидки чесън да ги нарежа на много ситно или да ги пресовам, да ги разбъркам с малко оцет и да ги добавя в чорбата. Добавям и 1-2 с.л. сушени зеленчуци - за повече вкус.
При сервирането може да се запържи малко масло с червен пипер и да се полее с лъжичка.
Струва си направията.
Става страхотна търнак чорба.

Патешки фенер с ориз и зеле

  Самото заглавие си говори, че става реч хем за нещо много вкусно, хем за нещо много бюджетно. 

 За вкусното няма да обяснявам, а за бюджетното - съвсем накратко. Доста често в магазините се появяват за продажба патешки фенери на цена 1,00 до 1,10 лв килото, а теглото на такъв фенер е до 1,5 кг. На пръв поглед са много обрани и сякаш от тях няма какво да се получи. Но това е само на пръв поглед и след малко ще обясня всичко.

 За приготвянето на едно ястие за 4 порции са необходими един патешки фенер, 1 ч.ч. ориз и една малка зелка или 1/2 от по-голяма (около 800 грама), една глава лук и 2-3 скилидки чесън, както и подправки (сол, черен пипер, джоджен и кимион, но носи и други по вкус - който обича червен пипер или и лют червен пипер).

 Изпълнението не е трудно, но отнема известно време - особено варенето на фенера и изисква малко търпение.

 Фенерът се измива добре и се вари в тенджера под налягане с добавка на един морков, зърна черен пипер, бахар. Варя го в мултикукъра (за около 20 мин). След това фенерът се вади, изчаква се да се охлади и се обезкостява.

Получава се доста месо - почти 300 грама.

Полученият бульон се прецежда и оставя в хладилника докато изстине яко. При изстиването внимателното се отделя цялата патешка мас, която се е отделила отгоре.

Излезе едно бурканче от бебешките.

В наличие около 1 литър перфектен бульон. Половината заминава в бутилка във фризера - ще се ползва за някоя супа, а останалата част за ястието.

От тука нататък е ясно - в малко от отделената патешка мас се запържват лука, чесъна, ориза, налива се бульона, слага се нарязаното зеле, подправките и месото.

В моя мултикукър е готово за 10 мин. на програма F1 (няма как да я обясня). В тенджера би станало за 35-40 мин.

Сега е ясно защо е бюджетно (направо пенсионерско ястие) - 1,50 лв за фенера, 0,60 лв за ориза и 1,00 лв за зелето и подправките. Т.е. за има няма три лева в наличност: ястие за 4-ма, бурканче патешка мас и поне бутилка разкошен бульон за следващо ястие.

Голяма вкуснотия.

"Пакетирано" руло Стефани

 Както обикновено, това е просто един по-различен начин да се направи прословутото Руло Стефани и да се поднесе различно.

 За рулото Стефани няма какво да пиша, всеки знае как се прави. Необходими са овкусена кайма, варени яйца и моркови, кисели краставички. Всеки си има и любим сос, който в случая се прави отделно.

 Допълнително са необходими кори за баница - по една за всяка порция, едно яйце, 2-3 с.л. брашно и 2-3 с.л. кисело мляко. Количеството е условно, но стига за поне четири големи порции.

Яйцето, брашното и киселото мляко се разбиват.

Взема се една кора за баница (желателно да е от дебелите печени на сач). Половината от кората се намазва с млечно-яйчената смес и се сгъва на две по дължина.

В единия край се слага малко от каймата, срязаното яйце, краставичките и морковчета, отгоре още малко кайма и кората се навива на сарма.

 Готовите сарми се нареждат в предварително намазнена тавичка. 

Отгоре се намазват с малко от яйчената смес.

 Големината на всеки пакет зависи от желанието - тези станаха доста големи и реално едно пакетче е порция поне за двама човека.

Пекат се на 180С във фурната до зачервяване - някъде около 40 мин. Нищо не пречи да се проверят като се повдигнат със шпатула - да се зачервили и отдолу. Ако много започнат да се зачервяват отгоре, може да се покрият с лист алуминиево фолио. Всеки си преценя момента на готовност. 

След изваждането от фурната може да им се настърже отгоре малко кашкавал или друго твърдо сирене.

Докато се пекат, може да се приготви любимият сос- за едни само бешамелов, за други и с гъбки и т.н.

Поднасят се в голяма чиния като може предварително се срежат на две, а може и всеки да си резне желаното количество, а сосът в отделна сосиера.

Просто изглеждат ефектно.

Е, някой може и да ги предпочете с най-обикновена картофена салата.

Важното в случая е, че изглеждат ефектно, много по-лесни за направия.

Няма го и момента на напукване на рулото. Големината на всяка порция може да се регулира още при направията и да подготвят индивидуални парчета.

Е и всеки може да прояви известна доза творчество и съвсем да разнообрази иначе вкусното, но понякога скучно руло Стефани.

И при поднасянето да не се забравя питието.

НАЗДРАВЕ!