Сурово сушен салам от конско месо

  Тази публикация ще бъде нещо вариации на темата за сурово сушени домашни колбаси (салами), направени с участието на конско месо. 

  Нямам за цел да разяснявам каква е разликата между сурово-сушен салам, луканка или суджук. Все са сурово-сушени като основните разлики са в подправките и различната форма, а и българският език е достатъчно богат и не е като романските, където всичко е салам.

  Няма и да обяснявам, че конското месо е едно от най-полезните и здравословни и че при нас е незаслужено подценявано.  

Започвам директно с това, че приятел ми осигури директно от производител 6 кг смляно конско месо смесено с 20 % мляно от младо теле. 

От тази гледна точка бях облегчен от почистване и мелене.

На мен ми остана да купя 3 кг свински гърди, добре да ги изстудя и да ги смеля на 4 мм решетка на машинката.

Първоначалната идея да правя конска луканка или суджук в процеса на меленето ме напусна и реших да направя поне три варианта на различни домашни колбаси.

За целта разделих конската кайма на три равни части и се подхванах бавно и спокойно.

Първи вариант: Само конското месо с 20% телешко.

За подправяне на 1 кг:

сол - по 11 грама нитритна и обикновена

черен пипер - 5 грама

червен пипер - 8 грама, от които 3 грама сладък и 5 грама лютив

резене - смляно 4 грама, за да придаде малко италиански аромат 

захар - 3 грама

Втори вариант: 

75 % конско и 25 % свинско, което ще рече на 2 кг конско около 800 грама свинско

За подправяне:

сол - по 10 грама нитритна и обикновена

черен пипер - 5 грама

кимион - 3 грама

чубрица и захар - по 3 грама

бахар - 1 грам

Трети вариант:

На 2,00 кг конско добавка на 2,2 кг свинско, което ще да рече почти 47:53.

За подправяне:

сол - по 11 грама нитритна и обикновена

черен пипер - 5 грама

захар - 3 грама

кимион - 3 грама

пушен червен пипер - 3 грама

парче праз - смляно около 20 см - само зелената част

О тука нататък е ясно: хубаво месене, слагане в подходящи съдини, отлежаване поне за 24 часа и сетне пълнене. 

Всеки вид - с отделно означаване, за да си ги знам.

Теглене преди увисването за сушене.

Средно около 350 грама, тъй като колагеновото черво предварително го бях нарязал на еднакви парчета почти по 30 см.

Готовите саламчета виснаха на двата саръка на остъклената тераса.

Впрочем единият тях е дръжката на знамето, което развявах през зимата на 1997 год. и която биде счупена на гърбината ми, но съм запазил парчето за спомен и ми служи вярно като сарък.

Провисването се случи на 11-ти ноември и така стояха на терасата до 16-ти, когато се прибрахме.

 На 16-ти сложих под пресата от две дъски и стяги плътно наредени парчетата с преобладаващо свинско. След 24 часа бяха станали направо квадратни.

След повторното им пресоване след няколко дни, квадратната форма беше вече перфектна.

Само че времето взе, че ми изигра голям номер - стана топло и много влажно.

Тука се вижда - през нощта температурата е почти 16С и влажността 81%.

Да не говорим, че през деня ставаше още по-топло.

Подцених този момент и не ги прибирах за през деня в хладилника.

Както си бяха почнали да хващат благородната плесен, изведнъж сякаш взеха да избиват отвътре навън с влага - на снимката се вижда. И не само да избива, ама направо да олива по тях.

От десетилетия правя домашни колбаси и за пръв път виждам подобно нещо.

Свалих всичко от саръците и старателно всяко парче промих направо до чисто с гъба, напоена в ракия. Естествено след всяко парче, измиване на гъбата. Последва лудо подсушаване и повторно измиване.

Всяко парче завих с кухненска хартия, вързах с конец да не пада.

Два дни стояха в къщи - в една необитаема стая и чак след това бидоха изнесени на терасата.

Времето добре че се позастуди.

На 21-я ден, вчера, всички изглеждаха ей така. Целите покрити с благородна плесен.

Да не говоря за "аромата" - на истински непрани поне два месеца чорапи. Точно какъвто трябва да бъде.

От първоначалното тегло бяха загубили направо 40 % и на пипане изглеждаха доста твърди.

Остана всяка партида бъде пробвана и нарязана.

Само конското саламче - много хубава форма, добре се реже.

За вкуса и аромата няма да говоря - невероятно. Съвсем лекинко съм прекалил с лютивичкото.

Просто една идея малко по-пикантен, макар че за моя вкус - идеален.

Дефект: твърдата коричка, вижда се - около 2 мм под обвивката.

След малко ще я коментирам.

Вторият вариант - конско със свинско - много по-добър от първия откъм начин на съхнене и съвсем лека коричка откъм обвивката.

За вкуса - с една дума - да си оближеш пръстите.

Режеш, слагаш питието и се наслаждаваш.

Третият вариант - за праза, изчезнал е, но е оставил вкус.

За аромата и вкуса - само Наздраве!

Този вариант направо ме покори.

Дефект - същото като при другите.

Очевиден извод - много е важно условията на сушене да са по-добри. 

Температура: между 12-16С, влажност около 70-75%. Съвсем леко оветряне - както пишат по дебелите книги - 1 м/с. 

Не спазих условията - може ми от мързел- топло и влажно, трябваше да се прибира в хладилника, за да компенсира, тъй като при ниската температура в хладилника - до 4С, ефектът е съвсем друг.

И всичко това, че сушилнята ми камера се развали и в момента е на ремонт.

Като за завършек - дефектите от трите вида салам не са толкова големи, съвсем спокойно могат да бъдат пренебрегнати  (ама нали търсим най-добрия резултат).

Цялото количество саламчета биде почистено и вакумирано.

След престой във вакуума поне 10-а дни влагата в тях ще се разпредели равномерно и "дефектът" направо ще изчезне - само някой капризник като мене ще вземе да се назлъндисва. Ама до първото питие....

Правете смело и внимавайте при сушенето. За останалото като вкус гарантирам.

НАЗДРАВЕ!

Домашен салам "Петрохан"

 В интерес на истината преди доста години "Петроханът" ми беше един от любимите колбаси. После стана ужасен и от години не съм купувал с едно две изключения, които окончателно ме отказаха от него.

 Преди 10-а години се бях ентусиазирал да си го направя сам и започнах да издирвам оригиналната рецепта по БДС - за вид на месото и количество на подправките. Намерих, записах и си остана така, защото в оригинал трябва да се опуши. Признавам си и до днешна дата не съм се захванал с опушването. Дори имам и нужното оборудване  барбекю-пушилня тип "локомотив". Ама нещо все не ми идва "от вътре", та още не съм се пробвал ... Сигурен съм, че и това ще стане някой ден.

 Преди известно време във ФБ групата Как да си направим домашни колбаси и мезета се коментираше направията на домашен "петрохан", та издирих стария тефтер с рецептата, както съм си я записал.

В първия вариант е оригиналното, а във втория с по 10 грама от подправките явно съм го прочел някъде и съм си го записал. Отбелязал съм, че в доста и-нетовски рецепти се прави само от свинско.

Та тогава взех, че се отпретнах да направя една пробна партида само от кило и малко - колкото да пробвам и то по записаното.

Експериментирах и при сушенето - една част на терасата, че вечер е хладно, част в хладилника върху кухненска хартия.

Не го пълних и в нормални осолени свински черва, а в тези сухите на шпула, които бях купил наскоро.

Изобщо много експериментално, но възнамерявам да опиша всичко, защото наистина по разни блогове и сайтове могат да се намерят разни рецепти.

И от сега казвам, на когото не му е интересно да спре дотук или да прескочи всичко до рецептата.

 Който често е влизал в блога ми, знае, че като се захвана с нещо, обичам хубавичко да го проуча като проблем, история и т.н. и да дам максимално информация.

 Реших да подходя по същия начин спрямо "петрохана", който много обичат и все търсят онзи му вкус от преди години, а не сегашният му доста странен вкус.

 Е след като е така, напълно нормално бе да потърся първоизточника - БДС и се подхванах из търсачките.

 С "БДС и петрохан" ударих на голям камък, но с "БДС сурово сушени пушени салами" уцелих направо 10-ката.

 Оказа се, че има такъв БДС 2589-83 (демек 1983 год.) със заглавие "Салами трайни сурово сушени и сурово сушени и пушени. Общи изисквания."

 Толкова се зарадвах, радостта ми трая много малко и търсенето на БДС ме хвърли направо извън тъча и сега ще обясня защо.

 Първото което намерих бе, че в Държавен вестник бр.106 от 3 Декември 1999 г. е публикувано Решение на Министерския съвет, с което се Утвърждава Списъка на българските държавни стандарти, утвърдени до влизането в сила на Закона за националната стандартизация, които съдържат технически изисквания към продуктите, имащи отношение към безопасността, опазването на живота и здравето на хората, защитата на потребителите и опазването на околната среда, и задължителни за прилагане в срок до една година от влизането в сила на закона съгласно § 2, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за националната стандартизация съгласно приложението и в него фигурира под № 243:

243

БДС 2589-83

Салами трайни сурово сушени и сурово сушени и пушени. Общи изисквания

  Та този Закон за националната стандартизация е приет през 1999 год. и според § 2 от ПЗР, приетите БДС до влизането му в сила важат за една година след като влезнат в Списъка на МС. И до тук. След изтичането на тази една година - 6. декември 2000 год. същите престават да действат и да са задължителни.

Този закон е отменен с нов Закон за националната стандартизация от 2005 год., който нищо не урежда по този въпрос, но за сметка на това създава Български институт по стандартизация.

Последва търсене на сайта на БИС и се оказа, че посоченият БДС 2589-1983 го има с всички му изменения през годините.

Само че да получиш достъп, трябва да си го купиш.

Реших да проверя и вариант за четене.

Но гредата се оказа голяма - за да го четеш, трябва да си платиш и то повече отколкото да го купиш.

И при това доста яко плашат, че на съответния БДС авторските права принадлежат на БИС и че е абсолютно забранено съхраняването, копирането, разпространяването и т.н. на стандарта.

Направо ми се взе УмЪт. Нещо, което не действа, не е задължително, обаче не е и отменено, си има собственик на авторските права - БИС и е недостъпно.

Да не говорим, че към Стандарта има и технически условия, които са най-важните, а за тях изобщо няма данни в достъпната поне за мен информация.

Добре, че паметта ми е доста услужлива все още и въпреки годинките, та се сетих, че преди доста време бях попадал на една книга за направа на колбаси - нещо като учебник или ръководство и си бях направил доста снимки с телефона от нея.

Няма да разказвам какво ровене падна из купища стари снимки, колко питиета преминаха покрай PC-то, но в резултат се появи ей те това:

Сравних го със записката си и се оказва, че май от тука съм си го записал преди тези 10-а години. Единствено съм прескочил селитрата. 

Налага се да направя и едно уточнение - количествата са дадени в килограми и обикновено се работи с количество от 100 кг.

Та сега да обърна рецептата на напълно разбираем език и то за един килограм:

Необходими са:

говеждо едносортно - 300 грама, смляно на решетка 4 мм

свинско едносортно - 700 грама, смляно на решетка 10 мм

сол - 25 грама (идеалният вариант 12 грама нитритна сол и 13 грама обикновена сол или морска смляна)

захар - 2 грама

черен или бял прясно смлян пипер - 3 грама

лют червен пипер - 4 грама

чубрица - 3 грама

Малко и за направията, демек за технологията:

По принцип с двата вида месо са работи поотделно, като всяко поотделно се нарязва на късове, подходящи за месомелачката му и се осолява с половината сол. Оставя се на наклонена повърхност за 24 часа, за да се отече.

Следва смилането, смесването на двата вида кайма и омесване с останалата сол и подправките. 

Отново престой на хладно за 24 часа и пълнене в свински черва, които се вързват с дължина 30-35 см.

Отново престой, но вече увисени, на около 20 С за около 24 часа и след това студено опушване. Мисля, че трябва да е за около 24 часа, но знаете че не тук ми е силата.

За сушенето всичко е ясно - докато загуби около 35 % от първоначалното тегло.

А сега какво направих - ясно е, че вървях по рецептата:

Ползвах телешко (от това за готвене), което почистих от всичко и накълцах на ситно.

Свинското е от плешка, което нарязох на кубчета малко по-големи от 1х1 см и леко начуках.

Вместо 4 грама лютив червен пипер сложих 6 грама.

Вместо да опушвам, ползвах течен дим - буквално една капка.

Мнението ми за течния дим го знаете и не възприемам критики. Толкова нищожно количество не може да причини каквато и да е вреда, а и придава съвсем леко аромат на опушено.

Сушенето - на терасата през нощта, през по-топлите дни - в хладилника.

Едно парче изцяло в хладилника.

На началната снимка е пробвано на 6-я ден. Беше идеално, но искаше още ден два.

На тази е на 10-я. Просто пътувах и забравих да го прибера в хладилника.

Разликата е очевидна: бързо съхнене отвън и лека коричка, отвътре - леко меко и не съвсем плътно. Така става и при по-ниска влажност. Ей затова се налага да се ползва сушилната камера, която поддържа постоянна температура и влажност. Но за толкова малко количество не си струваше зора.

П.П.
А ето го и този, сушен в пладилника - на 21-я ден. Направо няма нищо общо с онзи от терасата- равен, гладък с хубава консистенция и дали не е внушение? - много по-вкусен.
Като краен извод - не е важно само как ще го направиш, какви подправки ще сложиш, но и самият процес на сушене ... 
Бавно сушене при повече влажност... просто прекрасен резултат.
Доволен съм от изделието си.

Впрочем вкусът си е точно като на истински "петрохан".

Правете смело, внимавайте с опушването и сушенето.

НАЗДРАВЕ!

Домашен "кълцан" салам

  Както много пъти съм казвал, обичам да експериментирам с направията на различни домашни колбаси. Който е чел в блога ми за саламите, знае, че подробно съм описал технологията и затова няма да се повтарям.

 Сега правя експерименти с различен начин на приготвяне на месото, комбиниране на подправките и т.н.

 За направата на този "кълцан" салам ползвах 1,100 кг свинска плешка, 0,7 кг телешко от плешката и 0,3 кг сурова сланина.

 За базовото подправяне на кг месна маса:

сол - 8 грама нитритна и 10 грама обикновена

черен пипер прясно млян - 5 грама

индийско орехче - 1,5 грама

В интерес на истината, тези които обичат по-соленкото, трябва да увеличат количеството на солта.

 Изпълнението:

От свинското се отделят около 500 грама, нарязват се на ситно и с по няколко бучки лед се смилат в блендера до състояние на каша.
Моят е слабичък и смилането правя на партиди по около 150 гр.
Смляното месо се прибира в хладилника.

Добре изстуденото телешко, се почиства от ципи и др.п., нарязва се на ситно и сетне със сатъра се накълцва на много ситно. Почти до състояние на кайма.
Също се прибира в хладилника.
Със свинското се процедира почти по същия начин, но се оставя на по-едри парчета.

Сланината се нарязва на кубчета - желателно полузамразена.
Сетне се полива с вряла вода, измива и прибира във фризера.
След като сме готови с кълцането, всичко това се омесва добре в изстудена метална купа.
Много е важно температурата на каймата да не надхвърли 12 С.
На снимката се вижда, че в момента на омесването е 10С.

Сетне се слагат подправките, солта, замразената сланина и кубчета лед от една формичка - 150 грама (този път ги претеглих).
Меси се на ръка до пълното разтапяне на бучките лед и абсорбирането им от каймата.
Купата се покрива със стреч фолио и заминава поне за 12 часа в хладилника. Тъй като се прави едната вечер и продължава на другата, престоят продължава поне 24 часа.

До тук всичко е ясно. Следва пълненето.
В две минипуски напълних от сместа, както си е в базовия вид.
В две от тях добавих пушен червен пипер и лютив такъв, а в третото - тиквени семки.
След пълненето престой на топло за около 3-4 часа и сетне във фурната като в едната бомбичка се забива иглата на термометъра:
На 50С с вентилатор, постепенно вдигане на температурата с по 10С -през 30-а минути, до 80С.
На дъното на фурничката вместо тава с вода - тава с агнешко.
Когато термометърът пивне на 72С следва вадене, бързо охлаждане в студена вода и сетне в хладилника за една нощ.

От едно и също нещо, три различни вида домашен кълцан салам и при това с три различни вкуса.
Най много ми хареса този с тиквените семки.
От снимките се вижда - идеална консистенция. Подправките не убиват вкуса на месото, а само го подчертават.
След пробването, следва вакумиране и съхраняване в хладилника.
Остава само да се извади парче и да му се насладиш.
Дзверска вкуснотия.

Салам от пилешки бутчета тип "Камчия"

 Като става дума за домашни колбаси просто нямам умора. Правя, струвам и все гледам да отпретна някое домашно колбасче - едно да се суши в хладилника, друго - варено, трето във фурната. 
 Всичко това се дължи на факта, че без колбас и без месо, все едно съм си гладен. Дори да спретна нещо постно, то обикновено е като гарнитура на нещо печено. 
 В интерес на истината,обаче много рядко правя нещо от пилешко. Не съм му голям почитател и това си е. Само че този път попаднах в кварталната месарница на пържоли от обезкостени пилешки бутчета на цена 6,00 лв. Идеята за пържола на скарата много ми хареса, но взех, че се награбих с цяла тарелка за 10 лв.

Пържолките добре ги мариновах, пекнах върху подложката на BBQ masters. Поднесох с печени кайсии.
Станаха дзверски вкусни, но ми артисаха още около кило и половина.
Сетих се, че имам едни такива полиамидни опаковки като за хамбургски салам и веднага реших да направя един такъв по-особенен пилешки салам.
Малко се позамислих и реших да наподобява салам Камчия, който се характеризира с аромата на чесън.
Речено, сторено и се подхванах.

То пилешките бутчета разделих на три части - по около 500 грама.
Едната част я смлях на каша в чопъра заедно с малко лед (около 100 грама), 3 скилидки чесън и 50 грама червено цвекло. Това с идеята да промени малко цвета, че иначе пилешкото става много бледолико и неугледно.
Втората част просто я смлях на едро в блендера, ама без престараване да станат парченца.
Третата, просто я нарязох на кубчета, на ивички.
Излишно е да казвам, че всичко това се прави с добре изстудено месо - под 10С. 
Температурният режим е много важен за крайния резултат.

Така смляното месо се обърква добре, претегля се, за да може да се изчислят солта и подправките.
На 1 кг се слагат 20 грама сол - поравно нитритна сол и обикновена сол; 5 грама захар; 7 грама едро смлян черен пипер, 1 грам смляно индийско орехче, горе долу и толкова пушен червен пипер.
За водата и чесъна казах по-горе. Тъй като носи до 10 % допълнително течност, а бях сложил 100 грама лед, добавих и 50 мл водка.
Следва хубаво омесване, завиване с фолио на купата и в хладилника поне за 48 часа.
Общото тегло на подготвената смес излезе точно 1 600 грама.

Ето я каймата след 48 часа в хладилника.
Леко червенее от цвеклото в нея.
Би трябвало да ползвам само сок от червено цвекло, но се оказа, че и самото цвекло не променя вкуса, след като е смляно с пилешкото до каша.

Полиамидното черво се залива с топла вода, връзва се от едния край и с лъжица се пълни подготвената кайма.
Сетне се увива добре като бонбон, връзва се и се пристяга с конец, да уплътни добре.
При нужда тук таме се бодва с игла.
Задължително се оставя на топло място - демек в кухнята, докато саламчето стане с температурата на стаята. Нали преди това е било около 8-10 С.

След напълването на първото черво, в остатъка от каймата сложих по 2 с.л. белени слънчогледови и тиквени семки.
След разбъркване, се напълва и второто саламче.

Голямото си е както писах, а малкото - със семките.
Общо тегло в този вид - 1 602 грама.

Нататък процедурата е ясна. В по-голямото се забива сондата на онова по-умно термометърче, което се наглася да ти пиука на 72С.
На дъното на фурната се слага тавичка с вряла вода и се започва от 50С на вентилатор с постепенно увеличаване на температурата до 80С с по 10С на всеки 30-а минути.
Сложих го във фурната към 20,00 часа.
След около 2,5 часа термометърчето изпиука, че е стигнало 72С и веднага последва вадене, обилно поливане със студена вода и след това в хладилника за през нощта.
След като добре изстина, го претеглих - общо двете парчета 1,400 грама. Дал е фира от около 200 грама - направо много добър рандеман - горе долу колкото месо беше вложено, толкова и излезе като краен продукт.

Около обяд биде нападнато с острото ножче.
Много добре държи формата, реже се лесно и на тънкофайски.
Личат си различните видове месо, а едро смленият черен пипер особено се подчертава.
Чесновият аромат не е натрапчив, макар че се усеща добре, но по един леко пикантен начин...
Мислех, че три скилидки на 1,5 кила са много малко, но този се оказа особено ароматен и добре, че не съм залитнал в слагането на повече чесън ...
Единственият косур му е цветът - не е типичният червендалест цвят на купешките колбаси... Само че това си е напълно обяснимо.
Правете смело и се наслаждавайте на този толкова вкусен и ароматен пилешки салам.
Не е трудно - иска само малко мерак.
НАЗДРАВЕ!

Салам от свински врат

 Скоро не съм показвал домашните си колбасни произведения, защото не съм правил нещо ново, а все правя стари и пробвани неща.
  Само че стана така, че си намерих електронен термометър със сонда и дълъг кабел, с базова станция и нещо като дистанционно. Задаваш му температурата и като я достигне започва да пиука и не се налага да висиш до печката и да си наглеждаш творението.
Страшно удобна джаджа и при това на невероятната цена от 16,00 лв.
Та реших да се възнаградя с нещо ново и веднага след покупката му, взех, че купих един идеален свински врат цяло 1,5 кила с идеята да го овкуся и пекна във фурната и да видя как термометърът действа.
Ама докато се прибера, идеята се трансформира - две три пържоли на скарата, а останалото на колбас - нали с идеята да се облегча работата за колбасите го купих?
Позамислих се, и реших да пробвам с подправката за шунков колбас, която си бях купил от Све флекс. За тях вече съм писал.

След като се прибрах, сложих вратлето във фризера - добре да се охлади: до 3-4С.
Няма да се уморя да казвам, че температурата на месото за правене на домашни колбаси не трябва да е повече от 12С.
Сложих и една формичка за лед да стяга.
Сетне го нарязох на пържолки и най-добрите отделих за овкусяване и печене на скарата. Само един съвет - вратните пържоли за печене не бива да се начукват. Това може да се прави само ако от месото ще се правят рулца, но за печене - в никакъв случай.
Само че това е друга история, която също може да бъде разказана отделно.

Пържолките се нарязват на тънки ивички, на кубчета и т.н. Признавам, допуснах една грешка, че сланинката също я нарязох на едри парчетата. Нея трябваше да я поотделя и нарежа на ситно, ама ... нали японците искали да купят втория ни акъл дет идвал сетне?!
Месото се тегли и от там нататък се започва магията на соленето и подправките.
Както винаги, давам всичко за кило: 
сол 20-22 грама. Този път заложих на 18 грама - 9 нитритна и толкова обикновена; захар - три грама; подправката на Све флекс - 1 ч.л. около 9 грама. Тъй като вероятно я нямате, се заменя с 5 грама смлян пипер (в идеален вариант - бял, но може и черен), 3 грама кимион и по 0,5 грама индийско орехче и кориандър.
Лед около 100 грама и 30-40 грама бърбън. Всичко се меси до разтапяне и поемане на леда от месото.

Много е важен този момент с омесването на месото. Трябва да стане леко лепкаво и да не се затопли на повече от 12 С.
Задължително следва поставяне в торба найлонова като се стремим да извадим всичкия въздух, завързване и в хладилника поне за 2-3 дни. Колкото повече, толкова по-добре. Когато се сетите за него, може да се обърне и леко поомачка, както си е в торбата.
Личният ми опит показва, че ако има търпение най-добри резултати има след 3-4 ден.
Зо пълненето ползвам колагенови черва с диаметър 45-55 мм, които леко се накисват за 30-а минути в хладка вода, за да омекнат.

Е, сега следва една полезна информация. Винаги за пълненето ползвам ръчната месомелачка или една професионална пълначка, купувана в Румъния за доста пари. Да не казвам колко трудно се почистват ... Другият ми вариант е на ръка през фунийка. Все зор.
Преди време мернах някъде из Нета, че вместо шприц за колбаси (който също струва доста), някои хора ползват шприц за силикон.
Купих си такъв и се оказа направо фантастика - моят хваща 700 грама месо и струва 12 лв, а има такива за кило- 15 лв. 
Оказва се много удобен - пресова месото и в червото влиза добре пресовано и го уплътнява направо идеално.
Такъв шприц може да се купи от всеки магазин за строителни материали... 
Препоръчвам го с две ръце.

Ето го шприца ... Само трябва да се намери накрайник за него за колбаси... Продават ги по 1 леФче, но трябва да си поиграеш да се поизреже малко, за да пасне по размер, че диаметърът е малко по-малък от този на малките месомелачки. 
Нужен е остър нож и малко търпение, за да оформи фунийката ... и парче шкурка, за да се изпили финно.
Впрочем и това шприцче е удобно, защото просто като го знаеш колко е голямо, режеш с 10-а см от колагеновото черво и знаеш, че е по размер ...

Напълненото черво добре се овързва, надупчва се с игличка където има въздух - то си личи къде...
Пристяга се и се оставя да си повиси на топло - стайна температура поне 5-6 часа.
Сетне във фурната. В него се забива сондата на термометъра... На дъното се слага тавичка, в която се налива вряла вода. И започваме от 50С, като през 30-а минути температурата се увеличава с по 10С. То уредчето си показва как се вдига температурата в колбаса. Само трябва в тавичката да се долива вряла вода, за да поддържа парата във фурната.
Моментът, в който изпищи на 72С, значи всичко е готово. Веднага колбасчето се вади и слага под течаща студена вода и желателно малко лед.
След това за поне една нощ в хладилника.

Режем - запазваме конеца за втора употреба.
И се наслаждаваме на невероятен домашен колбас, в който няма каквото и да е вредно.
Моят съвет - направете си домашен колбас вместо да купувате отрови ...

Сравнете...
Ако имаме малко разсъдък, никога няма да купим това с 1000 отрови, а ще се направим истински домашен колбас, на който можем да се насладим по автентичен начин ...
НАЗДРАВЕ!