Кюфтенца от леща

  За кюфтета или всичко или нищо. В блога имам сума ти рецепти за кюфтета, но тези са определено много различни, защото са само от леща.  

Направията е много лесна, а количествата продукти са доста условни:

Една ч.ч. леща се измива и оставя във вода за 10-а минути - колкото да се обелят  и нарежат 2 моркова, 1 глава лук и 1 среден картоф.

В тенджера в 1 с.л. мазнина се запържват лекичко лука, морковите и картофите, сипва се прецедената леща и се налива вода (идеален вариант е някакъв бульон) колкото да я покрие. Вари се около 20-а минути - или до готовност на лещата. При необходимост се налива по малко течност, но идеалният вариант е лещата да поеме наличната течност изцяло. 

Оставя се да изстине в цедка като целта да стане максимално суха. Както си е в цедката, я притискам с онази джаджа за картофено пюре.

Като се отцеди добре, всичко се намачква добре, но без голямо престаряване - просто да стане на гъста каша.

Чуква се едно яйце и се разбърква. Ако сместа е леко рядка, се слагат 1-2 с.л. царевичен грис. Овкусяват се с черен пипер и сол на вкус, идея кимион и щипка риган или чубрица.

Оформят се кюфтенца с големината на топки за тенис на маса и се нареждат в тавичка. Нека да престоят в хладилника- малко да стегнат.

След това се овалват в пълнозърнесто или царевично брашно и се пържат в силно загрята мазнина, която трябва почти да ги покрива.

Пържат се в тясна касерола, по няколко броя- до хубаво покафеняване.

При ваденето могат да се сложат върху домакинска хартия, но в интерес на истината не поемат много мазнина.

Могат да се сервират с доматен сос или пък с млечно-чеснов сос, въпреки че заложих на доматения сос с лук, чесън и босилек.

Стават невероятно вкусни.

На вкус приличат на кюфтета с купешка кайма, но са по-вкусни.

Най-важното е, че се правят лесно и отнемат малко време.

Може да се направи по-голямо количество и готовите кюфтенца да се замразят във фризера.

Вадят се и след 15-20 минути престой в бокса могат да се пържат.

За вкуса гарантирам, а кой ще събере сили да пробва, не знам. 

Въпреки че сме жестоки месоядни, на нас се харесват достатъчно, че да се правят в къщи.

Е, Наздраве за осмелилите се да пробват.

Овчарско кюфте

В случая изобщо не става дума за рецепта, а за едни много различни кюфтета, които стават много вкусни.

Няма да обяснявам как се прави кайма за пържени кюфтета. Всеки си я прави по негов начин. За две кюфтета са необходими 500 грама кайма, в която се слагат не по.малко от 100 грама натрошено сирене (овче най-добре) и 1 ч.л. чили (въпрос на вкус - може и без него).

Каймата се омесва много добре и разделя на две части, от които се оформят по едно голямо плоско кюфте - като питка.

Пържат се на по-слаб котлон - на 6-та от 9 степени, до готовност.

Обръщат се внимателно с широка лопатка.

Как ще се поднесат и с каква гарнитура е въпрос на въображение.

Може да Ви се стори странна комбинацията - кайма и сирене, но гарантирам, че стават невероятно вкусни.

А инак едно кюфте на човек е напълно достатъчно.

Пробвайте и няма да съжалявате.

Наздраве!

Кюфтета с патладжан и доматен сос

 Наистина на пръв поглед звучи странно - кюфтета с патладжан или патладжанени кюфтета. Само звучи, обаче, а в действителност са просто неустоими в съчетанието на вкусен патладжан с кайма. 

 За това как да си направим кайма за кюфтета отдавна съм престанал да пиша - изписал съм достатъчно. Само подчертавам, че в случая става дума за мляно месо с подправки, а не за купешка кайма с един Дявол дет знае какво има в нея.

За направията са необходими: 500 грама смляно месо (кайма), два средни патладжана, 1 червена чушка, една-две тиквички; 1 буркан консервирани домати; 2 яйца; подправки.

Изпълнението не е трудно: патладжаните и чушката се изпичат, обелват и накълцват на ситно. Най-добре се работи с печени патладжани и чушки - от фризера: вадиш, размразяваш, оцеждаш и кълцаш.

Смесват се мляното месо с накълцаните патладжани и чушка и се овкусяват с подправки на вкус: 2-3 скилидки пресован чесън или 1 ч.л. сух; сол и черен пипер; кимионът е задължителен. Носи и ситно нарязан магданоз.

Като се сложат яйцата се преценя дали сместа не е много рядка и тогава се налага да се добави домашна галета, за да се получи достатъчно гъста кайма.

За домашната галета всичко е ясно - сухият хляб е много подходящ за тази цел.

Оформените кюфтета се изпържват добре. Предпочитам варианта без да се овалват в брашно преди пърженето. Най-вляво са оваляни в брашно - получават една такава малко неприятна поне за мене коричка.

В същата мазнина се запържват и тиквичките.

А сетне се сипва в тигана консервата пасирани домати - като преди това се запържва една малка главичка ситно нарязан лук с добавка на малко черен пипер.

Сервират се в голяма чиния - върху тиквичка кюфте и обилно заляти с доматения сос и още по-обилно поръсени с магданоз.

Кюфтетата стават наистина неустоими, невероятно вкусни и меки.

Тука големият трик е след като доматеният сос заври за няколко минути в него да се пуснат изпържените кюфтета.

За финал мога да кажа само едно пробвайте и НАЗДРАВЕ!

Кюфтета "Астика"

  Това не е рецепта, а е просто интересен и различен начин, по който могат да се направят едни много сочни и вкусни кюфтета.
 Необходими са кайма за печене, грил тиган, капак и бира. В случая "Астика" кутийка, която случайно е попаднала в къщи. Та и затова кюфтетата са "А стига" 

Грил тиганът се загрява без мазнина и в него се нареждат оформените кюфтета.
След 2-3 минути се налива в тигана малко бира - колкото да покрие дъното и се слага капак.

След изпаряване на бирата, кюфтета се обръщат от другата страна, отново се налива идея бира, а върху тях може да се сложат резенчета твърдо сирене (кашкавал), което лесно се разтапя.
Отново се затваря с капака и се пекат до изпаряване на бирата.
Просто си нямате представя каква вкуснотия стават приготвените по този начин кюфтета.
Мога само да кажа - пробвайте и НАЗДРАВЕ!

Кюфтенца в доматен сос и още нещо

 Е, този път ще стане реч за едно много вкусно и лесно за изпълнение ястие. А най-доброто му е, че просто може да се окаже "втори живот" за тривиалните вече изпържени кюфтета, които са останали от вчера.
 Необходимите продукти за 4 порции са:
за кюфтетата:
500 грама мляно месо; 3 средни сварени картофа, 1 малка главичка настърган лук; сол, черен пипер, кимион - на вкус. Разбира се и по вкус - чубрица, или магданоз, или риган. Кой каквото обича. Вкусовете за кюфтета са най-различни
за ястието:
1 буркан домати от консерва, 1-2 ск. чесън, 1 глава лук
поне 150 грама настърган кашкавал (в идеалния вариант моцарела)
4 яйца
 Изпълнението е от лесно по-лесно:

Мляното месо (идеален вариант да го смелят в месарницата) се смесва с малко сол и една-две бучки лед и се меси на ръка поне 10-15 минути.
Сварените картофи се настъргват на най-ситното ренде или се пресоват на пюре и заедно с подправките се добавят при месото.
Омесва се много добре до получаване на еднородна смес.
Така подготвената кайма е хубаво да престои поне час-два, че и повече в хладилника.
Хитър трик: за по-голяма пухкавост, при картофите може да се добави 1 ч.л. сода, която да се загаси с малко кисело мляко или лимонов сок и след това да се смеси с месото.

Бонус за любителите на по-различни кюфтета:
Към каймата може да се добавят една нарязана на много ситно кисела краставичка и само месестата част на един домат.
Разбира се, че добавката на малко ситно нарязан пушен бекон или месо, ще обогати вкуса.

След престоя на каймата в хладилника, се оформят малки кюфтенца с големината на орех, които е желателно също да престоят малко в хладилника.

Кюфтенцата се пържат в силно загрята мазнина, на порции от по няколко, без да се бъркат с лъжица. Обръщат се като тиганът се разтръсква.
На това му викат джуркани кюфтенца.
Готовите се вадят в тенджерката и заливат с малко прясно изцеден лимонов (или портокалов) сок.
Могат да се поднесат като мезе или ястие с картофено пюре, пържени картофи или салата.

Кфтенцата се нареждат в подходяща съдина за печене.
В същата мазнина се запържват ситно нарязаният чесън и лук и се добавят доматите от буркана, които предварително са пасирани.
Не е желателно добавянето на босилек или други подправки, защото започват да се смесват много вкусове. Е това не пречи да се сложат - въпрос на предпочитание.
Като закъкрят котлонът се изключва.
Докато доматите изстиват малко, се настъргва кашкавала.

Кюфтенцата се заливат с доматения сос, размесват се с 1/4 от настъргания кашкавал, а останалият се поръсва отгоре.
Съдината се завива във фолио и заминава във фурната на 180С за около 25-30 минути.

Следва вадене на тавичката, чукване на 4 яйца отгоре и връщането й във фурната.
Фурната може да се изключи - достатъчно е загряла, и за 10-а минути яйцата са готови - с рохък, леко разтичащ се жълтък.

10-а минути след изваждането на тавичката от фурната, може да се сервира.

Невероятна вкуснотия.
Става лесно и сравнително бързо.

Най-доброто е, че втората част с доматения сос може да се направи за вече изостанали от предния ден кюфтета.

Много обяснявах, но ...
НАЗДРАВЕ!

Кайма от джолан за кюфтета и кебапчета

 Изобщо нямах намерение да пиша за каймата от свински джолан, но се оказа, че има интерес към нея и затова ...

 Свинският джолан е много благодатно месо - за печене, за готвене, за чорби и т.н. Отделно от това е богат на минерали (калий, фосфор, селен), витамини (основно от групата В), много аминокиселини...

 Винаги съм си мислел, че всеки знае, че каймата от свински джолан е най-вкусна, ама май не всеки го знае.

 Когато попадна на обезкостен свински джолан, често купувам по няколко кила - за готвене и задължително за правене на кайма. Не че понякога не си обезкостявам джоланче с тази цел, а от кокалите правя бульон или супа.

 В интерес на истината, има смисъл да се прави кайма с количество месо повече от два килограма, защото иначе си е просто играчка. Но количествата ще ги обяснявам за килограм месо, че е по-лесно.

Джоланът се нарязва на кубчета с размери 2х3 см. Най-добър резултат за каймата дава, ако към джолана се добавят и поне 200 грама от осмянката на прасето (т.е. от коремната част)- така става и по-мазна. Нарязаното месо се овкусява с 1 с.л. от моята универсална гурме сол. Вместо нея може да се сложи смляна морска сол с разчет 18 грама на кг.

Оставя се в хладилник поне за една нощ и се държи поне час във фризера преди самото мелене. След престоя във фризера месото по-лесно се мели, а не се мачка в месомелачката. Мели се на най-едрата решетка като в процеса на меленето заедно с месото се пущат и бучки лед - една формичка - около 150 грама лед.

Смляното месо се меси в буквалния смисъл на думата 10-15 минути и се прибира отново в хладилника и пак за час във фризера.

След 24 часа отново се смила - този път на ситната решетка и отново се меси продължително време.

Получената кайма се слепва много добре, но не лепне по ръцете.

Разделя се в пакети по 500 грама и заминава във фризера.

Сетне е много лесно:

за кюфтета: след размразяването се добавя ситно нарязаният лук и е готова за печене. Ако е за пържене, може да се добави изцеден хляб, настърган картоф, подправки, яйце и т.н. - кой както си прави кюфтета. Тъй като каймата ми е предварително основно овкусена, не се налага слагането на подправки. Но ако при приготвянето е сложена само сол, ясно е, че е наложително допълнителното подправяне.

за кебапчетата: след размразяването се добавя кимион, оформят се кебапчета и могат да се пекат на скарата.

И кюфтета, и кебапчетата на скара стават страхотно вкусни. Тези на снимката са на другия ден след печенето и не са загубили от вкуса си, нито пък са се "степали".

Изпробвайте веднъж подобни кюфтета и ще видите колко е голяма разликата с останалите.

Остава само да кажа, правете, наслаждавайте се на истински вкусни  кюфтета и кебапчета и НАЗДРАВЕ!

Пържени уникално вкусни кюфтета

 За кюфтетата мога да изпиша цяла дисертация. Просто са едно универсално вкусно топче, което може да бъде от месо (кълцано или мляно), от зеленчуци, от кореноплодни или разни комбинации. Може да бъдат пържени, печени (на скара, във фурна), варени и т.н. т.н.

 Все пак предпочитам месните кюфтета и то пържени и все ми ще да бъдат разнообразни и различни.

 Тези са точно такива - много различни, дзверски вкусни и сочни.

 Преминавам направо към необходимите продукти и как се правят:

500 грама мляно месо (в случая конско, но може да бъде всякакво - свинско, телешко, смес и т.н.);

150 грама ситно нарязани колбаси (в случая поравно шунка и бекон); 

една ситно нарязана печена чушка (ако няма- прясна задушена за 3-4 мин. в микровълновата); 

един среден домат, обелен, почистен и само месестата част настъргана;

един среден картоф, измит, обелен и ситно настърган като леко се изцежда;

една дебела филия хляб накисната с прясно мляко или топла вода и изцедена (ако ни мързи, може и да не махаме коричката);

едно яйце; 2 с.л. сушени зеленчуци (от домашните ми), иначе 1/2 вр. ситно нарязан магданоз;

сол и черен пипер, 1/2 ч.л. кимион; 

Всички продукти се омесват в подходяща съдина. Желателно е да се месят по-продължително време.

Сетне каймата се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник - поне за 2 часа, но колкото повече, толкова по-добре.

От отлежалата кайма се оформят кюфтета. За оформянето им ползвам една кутийка от консерва доматено пюре от 75 гр. (двете й страни са изрязани) и винаги кюфтетата са еднакви по големина.

Всяко кюфте се овалва в царевично брашно, в което се слага просто идея сол, черен пипер и риган. Нареждат се върху дъска за рязане или в чиния.

Когато останат за правене 2-3 кюфтета, тиганът се слага с мазнина върху котлона и се оставя добре да загрее.

Пържат се до хубаво зачервяване от двете страни, след като силата на котлона вече е намалена с 1/3.

Когато всички кюфтета са изпържени, се събират отново в тигана и се налива 1 черпак (100 мл) бульон (пилешки, зеленчуков изобщо какъвто има) или малко повече червено вино и щипка настъргана кора от лимон. Задушават се до оставането им отново на мазнина като поне един два пъти се обърнат.

Могат да се сервират с варени или пържени картофи, със салата, с постно зеле. Въпрос на предпочитание и желание.

Изброените съставки са само примерни и могат да се променят по желание. Примерно, добавката на една ситно нарязана кисела краставичка  би подобрила още повече вкуса. Или пък намачкана варена царевица.

Най-важното е, че тези кюфтета стават уникално, направо Дзверски вкусни и сочни. 

Топят се в устата и остава само да им се насладим с хубаво питие.

А ако случайно артиса някое кюфте, може да си направим и кюфтета по чирпански или пък с доматен сос.

Правете смело по собствен вкус и да не забравим - НАЗДРАВЕ!

Пържени кюфтета от конска кайма

  Конското месо го предпочитам пред останалите меса. Както съм писал преди за кюфтетата от конско месо, сега ще напиша за пържените кюфтетата. В същите магазини, от които купувам месото, вече продават и готова кайма от конско, т.е. мляно месо.

 Поне във вида, в който я продават си е чисто мляно месо, а не кайма във вида, в който сме свикнали да я купуваме от месарниците. Та това, според мене, налага да обясня как правя пържените кюфтета от конско.

 Това, което ще обясня е за един килограм кайма.

 Необходими са около 20 грама сол, 7 грама черен пипер (все пак те са на вкус); поне 3-4 големи филии сух бял хляб; 2 яйца; 1 голяма глава лук и 2 скилидки чесън;  1 ч.л. сода; 1 ч.л. сух риган; 100-а грама лед (може да се замени с около 100-а мл газирана вода)

Не обичам магданоз в кюфтета и не слагам. По моя преценка други подправки не са необходими - "заглушават" вкуса на месото.

 В приготвянето няма кой знае какво особено, но все пак да обясня:

Корите на хляба се изрязват и накисва в хладка вода. След това много добре се изстисква. По моя преценка количеството хляб трябва да е около 25 % от общата маса на каймата.

 Изцеденият хляб се смесва с каймата в голяма купа, слагат се  солта, подправките и яйцата и се омесва да стане еднородна маса. Слага се и содата, върху която се капва малко лимонов сок или оцет и започва месене като бучките лед се слагат една по една. Меси се докато ледът се абсорбира - може би около 20-а минути. 

(Ако се ползва газирана вода нека да е ледено студена като се слага съвсем по малко, меси се, като се поеме, пак водичка).

Така омесената кайма се поставя в подходящ плик съдина и нека си престои в хладилника - поне 12 часа. Така се стяга и поема ароматите.

Когато се извади от хладилника може да се прецени по консистенцията дали се налага да се уплътни с малко галета, например.

Сега ще попитате ами къде е лукът?

Час преди да започнем да пържим кюфтета и да ги оформяме, лукът и чесънът се нарязват на ситно и задушават в малко мазнина (1-2 с.л.) с 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на водата.

Изчаква се да изстинат и заедно с мазнината се слагат при каймата. Омесва се много хубаво и се оформят кюфтета. Така и мазнината се поема от каймата, сетне кюфтетата много лесно се оформят и не е необходимо да се овалват в брашно преди пърженето.

Всъщност добавката на задушения лук и мазнината в каймата е и тайната съставка, от която стават още по-хубави.

Самото пържене става в първоначално силно загрята мазнина и сетне на 2/3 от силата на котлона. Желателно в по тясна съдина с мазнина, която да стига до средата на кюфтетата.

В тези на снимката вляво е настърган и добре изцеден един картоф. Затова и леко "рошавеят".

От това количество излизат поне 20-а и повече кюфтета.

Могат да се направят и като кюфтета с изненада - като по средата се сложи парченце кашкавал, моцарела или друга плънка. Ако се сложи бучка замразено овкусено масло, стават Дзверски вкусни.

Че стават Дзверски вкусни може да не се съмнявате.

За финал мога да кажа само НАЗДРАВЕ!

Уникални картофени кюфтета

 Темата за картофените кюфтета за някои може да изглежда направо изтъркана, но те са много благодатни в безкрайните и разнообразни възможности за различните начини на приготвянето им.
 За картофените кюфтета в различни варианти съм писал доста в блога си, за кюфтета от извара - също или пък кюфтенцатата - чудо.
 Само че тези са направо уникално вкусни и си струват направията.

Необходими са: около 800 грама картофи, които се сваряват в подсолена вода и още топли се обелват; шепа - около 100 грама неподсладена варена царевица; 400 грама извара; 150 грама колбас (в случая шунка), който се нарязва на ситно; 2 яйца (моите и двете се оказаха с по 2 жълтъка - домашни); 1 ч.л. сода; сол и черен пипер на вкус; 1/4 ч.л. индийско орехче; сух риган - 1 ч.л., но в моя случай тези подправки бяха заменени от 1 с.л. от домашната ми "вегета". Носи и ситно нарязан лук, 1 ск. чесън и магданоз, но този път предпочетох да не слагам.
Естествено и мазнина за пържене. За брашното за овалване ще спомена отделно.

Изпълнението не е трудно:
В подходяща купа се слагат картофите и царевицата и се намачкват добре с оная джаджа за мачкане на картофи, добавят се яйцата, подправките, нарязания на ситно колбас и всичко се омесва с лъжица много добре - да се получи еднородна смес.
Дори и да е леко рядка, не бива да се слага брашно. Не е страшно.
По-добре да се настърже още варен картоф или да се сложи лъжичка сухо картофено пюре.
Готовата смес нека си почине малко.

Тука се вижда: с намазнени ръце се оформят кюфтета в желана големина и се оставят на дъската да си чакат реда за пърженето.
Някои от подготвените бяха оваляни в смес от пълнозърнесто и обикновено брашно.
Желателно е преди пърженето да бъдат подготвени максимален брой кюфтета, че иначе става цапория.
В името на експеримента когато остана малко от "каймата", добавих от това брашно вътре в нея и оформих цели 3 кюфтета.

В тигана се загрява мазнината - 4-5 с.л. олио с бучка масло, и сетне като се пуснат първите кюфтета, се намаля силата на котлона с 1/3.
Това са първите кюфтета - загребвани с намазнена лъжица от купата и оформяни при поставянето им в мазнината.
Още първото слагане на кюфтетата подсказа, че моят вариант не е удачен - да се напълни тигана. Най-лесно се пържат като за по 4-5, за да има място да се обръщат. Като са повече, това става доста трудно и понеже са меки, рискът да се натрошат е голям.

Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.
И тука се вижда, че бързането да се опържат повече кюфтета наведнъж не е най-удачното поведение.
Следващите наистина бяха само по 4-ри в тигана и всичко си вървеше като по ноти.
Важното е да се пържат на умерена температура и да се изчаква от едната страна да са почти готови и тогава да се обръщат. Проверката- леко се повдигат и става ясно. При този начин на пържене няма опасност от евентуално разпадане.

Тука най-добре си личи: 
най-отпред са кюфтетата, в които сложих брашно в сместа - идеална форма, но в интерес на истината степани и не толкова вкусни.
По средата са тези, които бяха оваляни леко в брашно. Добра форма, хубав цвят и на вкус много добри.
Най-отгоре са тези, които се загребваха с лъжицата или оформяха с намазнени ръце.
Единствен недостатък - откъм форма и стоят леко "рошави", но пък бяха най-жълто златистите и най-вкусните.

От това количество продукти се получиха 14 броя големки кюфтаци 

На вкус (като изключа тези с брашно в тестото) направо уникални - толкова вкусни картофено-изварени кюфтета не съм ял. Пък и досега не бях правил.

Правете смело. Това е само идея, а някои подправки и съставки - по собствения вкус.
Могат да се поднесат със сезонна салата, с млечно-чесново сосче и т.н. 
Само студеното питие е задължително.

Да Ви е сладко и наистина НАЗДРАВЕ!

Полпете или кюфтенца по италиански

 От камбанарията на 6-те си десетилетия, трябва да си призная, че до съвсем скоро не бях опитвал италиански кюфтенца, дори не бях чувал и названието им "полпете". 

 Преди доста години в Италия бях видял едни спагети с малки кюфтенца и доматен сос, но не ме впечатлиха. Пък и от друга страна изобщо, ама изобщо не съм любител на разните му там макарони, спагети и т.нар. пасти. Макарони и пиле не мога да понасям от казармата...

Така стана, че съвсем наскоро бяхме поканени в един италиански ресторант ("Ил ристоранте"). Към тяхната самбука (артък сладка и слабичка ми се видя) поднесоха плата антипасти - разни морски дарове (не ме впечатлиха), полента запечена и залята с някакъв сладък сос и няколко вида кюфтенца - риба тон с царевица и каперси (ужасия) и едни най-обикновени малки кюфтенца с плънка в средата - нещо като горчица и моцарела. Изврънках сервитьора да ми доведе Шефа, за да го питам какви са и как са направени. Многоязично и твърде сложно се обяснихме с него, че това са "полпете" с дижон и моцарела, без томатен соус. Ама как вкарва топчето дижонска горчица в средата на кюфтенцето - ударих в гредата. Айс, айс... Ха сега де.

Както и да е. Прибрахме си се у нашенско. Юрнах Чичко Гугльо и на полпете - на български- пак греда (някакви спагети а полпете), а на чужбински - колкото и неразбираемо да превежда, кюфтенца като нашите цариградски, ама с добавка на настъргана лимонена кора и пармезан. И все в доматен сос, и основно все за разните му там пасти, които не мога да понасям ...

Викам си Дзверо, сядай и почвай да мислиш и да пробваш.

Е па седнах и се подхвах - каймата, готова овкусена. Биля и с настъргана лимонова кора и вместо пармезан, един адски твърд кашкавал. Разбъркана дижонска горчица с настъргана моцарела ...

Малей... като вземеш да оформяш кюфтето голяма мацаница. Всичко отвън и никакво топче в средата. И така оплескано, че няма и как да се изпържи.

Хайде вътре и едно настъргано твърдо сварено яйце и подправки. Още по-зле - кюфтето омацано и с късчета яйце. Ха ходи пържи ...

След люта битка с триглавата ламя и след 3-4 питиета ме осени простичката и гениална идея.

Приготвената плънка, както се беше в купичката, я бухнах във фризера, за да се "стегне".

Е вече беше лесно: с лъжичката откъсваш парченце, оформяш горе долу на топче (детска му работа) и сетне балабар с чинията във фризера до другия ден.

Ти да видиш какви хубави и стегнати топчета се оформиха. С чука да ги блъскаш, държат форма.

Сетне стана като рап изпълнение - ръфнеш каймица, бухнеш топчето по средата и оформяш.

Бързо, лесно и ефективно.

Има няма за 10-а минути се оформят 20-а перфектни кюфтенца и то с времето, което се отделя за питието на майстора.

Овалват се в пълнозърнесто или едно смляно царевично брашно и заминават за едно-две питиета време във фризера.

Докато страстите в кюфтенцата се охлаждат, в купата на мултито се загряват 2-3 с.л. гъша мас (олио, зехтин - кой каквото си иска), бухват се 3-4 скилидки чесън и една глава ситно нарязан лук и поне един буркан домати (в случай - една кутия обелени и нарязани домати от фризера). След 10-а минути доматчетата се пасират, слагат се ситно нарязани перата на пресен лук, 2-3 с.л. домашна вегета (писал съм много за нея и няма да завтарям да не ставам скучен), бухват се и кюфтенцата, затваря се умното уредче и на F1 за 10 минути.

Нашите полпете в доматен сос с босилек и подправки са готови.

Остава само да се сервират със сосчето.

До тук добре. Ама нямаше да съм Я, ако се сОпра само на това ...

Част от останалите кюфтенца бидоха изпържени в смес поравно от гъша мас и олио.

Тайната на пърженето е в това, че мазнината трябва да се поне до средата на кюфтенцатата, както  и че мазнината първоначално се загрява максимално и сетне се намаля силата на котлона с поне 1/3.

Пържат се до хубаво зачервяване (бих казал леко до покафеняване).

Сетне в същата мазнина се пържат тиквички.

Открих нов метод за пърженето на тиквички - резваш шайбичка от тиквичката и веднага в тигана, резваш и в тигана. Само че преди това в мазнината сипваш малко от моята овкусена сол. Стават хрупкави и никакво пръскане. 

След тиквичките - се пържат пресни картофчета, колкото по-малки толкова по-добре. И те си имат тайна, за да станат вкусни: след като се пуснат в мазнината и разбъркат, в мазнината се налива топла вода, колкото да покрие картофите. След като водата изври, започват същински да се пържат.

Ето тези в доматения сос в разрез.

Толкова вкусни кюфтенца не сме хапвали през последните години.

А ето и пържените в разрез.

За тях мога да река само едно - ядеш и ревеш от кеф.

И не забравяш за питието.

Внимавайте с него, че много си върви...

А сега и бонус за търпелите четящи:

Част от приготвените кюфтенца се нареждат в подходяща съдина и заминават във фризера - да замръзнат добре и станат на камъче.

След това - в торбичка, добре увързани, дори и две, да не поемат миризма.

Ако някой си мисли, че си играя всеки ден да готвя, жестоко се лъже.

Времето ми е скъпо...

Просто като се подхванеш, правиш, замразяваш и сетне е лесно.

Който има предубеждения към фризера, е в голяма заблуда.

След това цялото словоблудство (пак ме е хванала логореята), накратко за рецептата и какво ни е необходимо:

За каймата не чакайте нито продукти, нито каквото и да е. Толкова съм писал за кюфтета, че чак на мен ми прилошава. Всеки си има рецепта за домашна кайма за кюфтета. Само допълвам, че за около кило кайма е необходимо да се настърже кората на почти на цяло лимонче, поне 50-а, че и повече грама настърган на ситно пармезан (или твърдо някакво сирене).

За плънката - за около кило кайма:

3 ч.л. с връх дижонска горчица, 1 твърдо сварено яйце настъргано, 30-а грама настъргана моцарела, няколко стръкчета ситно нарязан копър и буквално щипка смлян бял пипер.
Е те това бяха почти цели три в едно, а при по-малко повече въображение - защо не и 10 в едно :)

Правете смело и се наслаждавайте на нещо изключително вкусно.

НАЗДРАВЕ! И не забравяйте, че може да пие и със самбука.