Палачинки с айрян

 По принцип за палачинки се бях зарекъл да не пиша в блога си - рецепти и начини на направия бол. 

 Този път правя изключение, защото за мен са нещо ново и нестандартно.

  След вчерашния ден на бърбъна, днес сутрешната закуска беше наложителна и получих заявка за палачинки. Какво по-лесно от това - да ама не: оказа се, че няма прясно мляко, няма и кисело, а в хладилника се мъдри една шишичка айрян и то просрочена с 4-5 дни.

 Та да си дойдем на думата 500 мл айрян (най-добре е леко киселичък), 1 ч.л. сода, която се загася в него, чукват му се 2 яйца, 1 ч.л. сол и толкова захар, като се разбива в бъркалката на части се сипват 200 грама брашно. Завършва се с 2 с.л. разтопено масло или олио.

 Сместа се оставя да си почине 10-а минути. Печенето е ясно.

Готовите палачинки се мажат с масло.

Вървят си и със сладко и солено, а моята е с конфитюр от сушени смокини и сирене.

Оказа се, че палачинките с айрян стават невероятно вкусни и пухкави.

Пробвайте.

Дебеланки изненада

  Съботно-неделно все предпочитаме нещо тестяно за закуска - я палачинки, я бухти, я нещо подобно, а като се понатрупа стар хляб - пържени филийки.

 Та и сега, половин питки и две три филийки - тъкмо за пържене. Докато отварях хладилника мернах парче кашкавал и парче бекон и веднага се сетих, че някъде бях гледал едни рулца от тостер филийки с шунка и сирене.

Резнах филийка от питката, хубаво я пресовах с ръце (може с точилка, с бутилка ...) - отгоре по парченца бекон и тънко нарязан кашкавал.

Навива се на руло.

Така се процедира с всички.

В интерес на истината, ще станат много по-лесно с пресен мек хляб, защото ще държи форма.

Поизсъхналият хляб трудно се навива на руло и се рони леко.

Ама това да е проблема...

Разбиват се две яйца с две-три с.л. прясно мляко и в тази смес рулцата се потапят - да поемат хубаво от яйцата.

Пърженето става в поне два пръста олио на средно силен котлон (на 6-та от 9 степени) - до леко покафеняване.

Моите станаха доста направо дебеланки, а не рулца.

Една от филийките бе намазана с тънък слой кайма - за опит и стана разкошна.

Получиха се невероятни дебеланки за закуска.

Вместо кашкавал и бекон, може да се сложи всякакво друго твърдо жълто сирене, моцарела, вместо бекон - шунка или някакво саламче; дори резен серене и резен домат.

Изобщо всичко е въпрос на налични продукти.

Важното е, че става невероятно вкусна закуска с дебеланки - изненада, защото след като ги изпържиш, не знаеш каква плънка има апетитно ухаещото рулце...

Питки с ементал и зелен лук

 Още едни невероятни, бързи и много лесни, при това дзверски вкусни питки.

  Правят се буквално за няколко минути и общо с печенето за 30-а минути на масата има ухаещи хлебчета.

За направата са необходими 1 ч.ч. гъст кефир (или кисело мляко), 1 ч.л. сода, приблизително 2 ч.ч. брашно; около 100 грама натрошен или настърган на едро ементал.

Също така перата на два три стръка зелен лук, които се нарязват на ситно.

Необходимо е и малко масло за намазване на питките след опичането.

В кефира се гаси содата, слага се сиренето и на части брашното, като се разбърква с вилица или лъжица докато се получи гъсто тесто, което да държи формата.

От част от тестото се оформят с намазнени ръце питки и нареждат в тава, покрита с хартия за печене.

В останалото тесто се слага ситно нарязаният зелен лук.

Нищо не пречи да се сложи в цялото количество, но така с един ход има поне два вида питки.

Отново се оформят питки.

Докато се занимаваме с тези процедури фурната се включва на 180- 200С да загрява.

Пекат се 20-а минути - до хубаво зачервяване.

След ваденето се намазват с масло и покриват с кърпа.

Стават хрупкави отвън и мекички отвътре.

За аромата да не говорим.

Ако се сложат в хартиен плик, омекват и стават много приятни.

Запазват вкусовите си качества поне два дни, без да изсъхнат.

Макар че толкова дълго няма кой да ги остави...

Стават и за закуска и за мезе ... и за сандвичи.

Питките за закуска на Дзвера

 Задават се почивни и е време да споделя едни просто уникални и дзверски вкусни питки. Това са ми любимите и винаги кат се присетя, не пропущам да ги направя още повече, че не отнемат много време.

 За тестото ползвам една почти универсална моя рецепта, която леко се различава от лесните ми теста, за които доста съм писал в блога.

За тестото:

1 яйце, 50 грама разтопено масло или 3 с.л. олио (но с масло е по-добре); 300 грама топло прясно мляко; по 1 ч.л. захар и сол; 15 грама суха мая и приблизително 500 гр. или малко повече брашно.

Още са необходими около 80 грама настърган кашкавал (но може и повече), както и толкова бекон (или шунка), нарязан на много ситни кубчета.

Първо се замесва тестото от всички съставки и оставя на топло да удвоява обема си, а в това се настъргва кашкавала и нарязва бекона.

След това се добавят към тестото и се след омесването отново се оставя за 10-а минути да си почине.

Лично аз ползвам купички, които намазнявам, след което слагам в тях тестото и изчаквам да втаса отново.

Може да се направят направо питки и да се наредят върху хартия за печене в тавата.

Не ги мажа с жълтък, а с мляко и разтопено масло.

След втасването като тръгнат да излизат от купичката (то затова и се пълни до половината), заминават във фурната, която е загрята на 180С.

Пекат се до готовност, което става за около 30-а минути.

Следва леко охлаждане, изваждане, намазване пак с масло и малко търпение преди се нападнат.

Ароматът е просто непредаваем.

То си става цяло ястие с тези питки.

Замислил съм следващия път да опитам с добавка на още съставки - като кисели краставички и още нещо от типа - "почисти" хладилника.

А сега си представете тези ухаещи на масло, на бекон питки, поднесени за закуска, какъв тремор в ръцете предизвикват !?

И какво изкушение за изгладнелите ни рано сутринта души...

Хубавото е, че тестото може да се приготви от вечерта, да си престои в хладилника и сутринта след 15-20 мин. направо  във фурната.

Писах повече време отколкото е необходимо да се направят.

Не казвам този път Наздраве, а само Пробвайте и да Ви е сладко.

Яйчена баница

  За баниците нямам какво толкова да пиша - то си е направо ясно, а и всеки поне малко умеещ може да спретне една баница.

 Само че тази неделна яйчена баница се получи като плод на мерака - баница за закуска и наличните продукти: почти 2/3 пакет кори за баница, яйца бол - че даже и две сварени; кисело мляко в наличност и изостанало парченце сирене колкото кибритена кутийка (е малко по-голямо, де).

Е, след като това са наличностите, това няма да ме спре да правя баница я.

Двете сварени яйца бидоха нарязани на ситно и смесени с малкото сирене. В една кофичка кисело мляко загасих 1 ч.л. сода и всичко това бе смесено със 7 яйца и 2-3 с.л. олио и още почти 1/2 кофичка кисело мляко, както и 1 ч.л. сол.

От тука нататък е ясно. Намасляване на тавичката, две кори, заливане с яйчено-млечната смес, пак кори, пак смес и накрая се залива с останалата смес.

Нарязва се на парчета, тавичката се разтръсква добре и заминава във вече загрятата на 180С фурна.

Пече се около 45-50 минути - по-вярно до хубаво зачервяване.

В интерес на истината, тъй като течността е много и вероятността отдолу да остане сурова, я проверих с повдигане. Наложи се отгоре да я покрия с фолио и да я дозапека още 10-а минути.

Получи се невероятна баница - направо трепач.

Много голяма вкуснотия стана. При печенето се надигна доста, но като поистина се посъбра малко, но това да й е дефекта.

Важното е, че бе много много вкусна.

Па и неделната закуска бе спасена.

Палачинки от овесени ядки

 Продължавам с палачинките и направо съм възторг от тези, защото станаха великолепни на вкус, меки и пухкави като катми и в същото време са адски здравословни и при това без глутен. Само за Чедото. Жалко, че този път няма да ги опита.

 Днес е петък и имах доста задачки за вършене. Само че сутринта се събудих още в ранни зори и при това гладен. А се събудих, защото нагъвах една палачинка обилно намазана с крем мед (от този дето си правя редовно) и при това с течен шоколад. Е те това с шоколада ме стресна и събуди. Шоколад по принцип ям малко и то само като мезе за бърбъна. И сега изведнъж - нагъвам яко палачинка и то с течен шоколад.

 Добре де, както и да е събудих се и се стреснах втори път - че ще правя палачинки беше ясно, ама кат знам, че в къщи няма обикновено брашно, що да правя? Има брашно от елда (правя си го), има от ориз, има от нахут (също си го правя), ама инак - само едно брашно за кекс, което нападнах и пробвах преди дни за катми, но това е друга история ... И докато ровех из шкафа, мернах един пакет овесени ядки.

 Е те това беше истината.

Сипах на око от овесените ядки в купата на нутриблендера и за 30 секунди, овесените ядки станаха на финно брашно.

До там ми стигна ума, че да го претегля преди да продължа. Нъль кат готвя, 3/4 от мисълта ми е за блога. Оказа се, че са точно 120 грама.

Това ми беше достатъчно за ориентир.

Две яйца, чаена чаша прясно мляко заедно с 1/2 ч.л. сода и толкова ванилова захар и 1 ч.л. сол бидоха разбъркани старателно и размесени с овесеното брашно.

Тъй като овесеното брашно има нужда да поеме влагата и да си получи консистенцията, оставих тази смес да си почива, а аз се заех с останалите си сутришни занимания.

След 20-а минути проверих какво е станало, стори ми се гъстичко и добавих в сместа още около 50 мл мляко и 2 с.л. олио. Нямах разтопено масло, та затова ...

Получи се една ей така консистенция - като на боза.

Загрях си тигана с дебелото дъно добре, намазах го един единствен път с идея масло и след това намалих силата на котлона с 1/3 и сипвах по един черпак направо в тигана и леко разстилах с черпака.

Печат се сравнително бързо - за около 3 минути от едната страна и минута, две от другата ---

Правят си пуканчетата идеално.

След ваденето се намазват с масло.

Станаха страхотни, меки пухкави и невероятно вкусни.

Вървят си със сладко със солено- с една дума кой как ги обича.

За търпелите да прочетат до тук:

120 грама смлени в блендера овесени ядки

2 яйца

по 1/2 ч.л. сода и ванилена захар

1 ч.л. сол

около 1 ч.ч. и 1/3 прясно мляко

2 с.л. олио

Вместо да се мели в блендера, всичко може да се сложи в купата на пасатора и да се пасира добре.

Впрочем, след като ги направих и докато си ги хапвахме с кеф, потърсих из Нета - оказа се, че има подобни варианти. Така, че съм спокоен - не съм открил топлата вода.

Мини питки или хапки

  В последно време рядко пущам публикации за тестени изделия, но тези мини питки или хапки- питки са просто уникални на вкус и дават страхотно разнообразие при приготвянето им и затова не мога да ги подмина.

 Започвам направо с необходимите продукти:

2 яйца (жълтъкът на едното се отделя за намазване), 1 кофичка кисело мляко (400 мл); 2 ч.ч. брашно (може и малко повече да отиде), 1 ч.л. сода бикарбонат и 1 ч.л. бакпулвер, по 1 ч.л. сол и захар, 1-2 с.л. олио или разтопено масло (по-добре).

В изпълнението няма нещо сложно:

Содата се загасява в киселото мляко (може и с капка лимонов сос), добавят се солта, захарта, олиото и яйцата и се разбърква добре.

Бакпулверът се смесва с брашното и сипва при течните съставки.

Омесва се меко тесто, което да може да се разточва. В зависимост от това може да се наложи да се добави и още малко брашно.

Оставя се да си "почине" поне 15-20 минути.

Върху намазнена или поръсена с брашно повърхност, тестото се разточва на кора с дебелина около 1 см и с чашка за ракия се изрязват кръгчета с диаметър около 4 см. Подреждат се в тава върху хартия за печене на разстояние едно от друго. Тестото от изрезките отново се премесва и процедурата се повтаря с направата на кръгчетата.

Намазват се с разбития жълтък с 1 с.л. прясно мляко или олио. В средата на някои от тях се бучва по малко парченце сирене с масло, други си се оставят така, а на трети - с пръста по средата се прави дупка.

Пекат се в предварително загрята на 180С фурна за около 25 минути- до хубаво зачервяване. 

Оставят се да поизстинат малко и са готови за нападане.

Буквално са за по една, максимум две хапки.

Тези без сиренето могат да се разрежат на две и да се ползват за мини сандвичи.

Тези с дупката могат да се напълнят със смес от сирена или някаква друга плънка като крем и т.н.

Дори могат да се напълнят със сладко и стават невероятни за закуска.

Иначе си стават невероятни мини пухкавелки.

Една забележка:

Внимание, неустоимо вкусни са и като се подхване човек, може да омете доста бройки, без да се усети.

П.П. Могат да се направят в този вариант и с мързеливото ми универсално тесто, което може да се приготви няколко дни предварително.

Палачинки пухкавелки

 Всъщност това не са съвсем палачинки, ама и не са катми - нещо по средата. Леко дебелички и много пухкави. 

 Вървят си както със соленко (сиренца), така и със сладко и мед.

 Направията е много проста:

 Необходими са: едно яйце, около 400 мл кисело мляко (една кофичка) - желателно е да е овче и да е леко почнало да киселее като ползвах в случая кефир, 1 ч.л. сода, 1 ч.л. сол и 1 ч.л. захар, поне 2 с.л. олио (идеално е с разтопено масло), както и брашно - в случая пое точно 1 кофичка. 

 Всичко се разбива добре - трябва да се получи доста гъсто тесто - дори и по-гъсто от боза. Консистенцията е такава, че да се разлива върху тигана, но със затруднение.

 Загрява се тиган с дебело дъно, намазва се с масло и се сипва с черпак (моят е 70 мл) в средата на тигана и съвсем леко се разнася, за да се получи кръг с диаметър около 14-15 см. Тъй като са дебелички, силата на котлона се намалява с 1/3 и се пекат по този начин от двете страни до готовност. Нареждат се в чиния като по желание се намазват с масло.

 Преди всяка палачинка тиганът се намазва с масло или се пуща олио около 1 ч.л.

 Стават невероятно пухкави, леко дебелички и изненадващо вкусни. Невероятни с мед или петмез.

Парижки палачинки или спомен от Париж

 Бях се зарекъл да не пиша за палачинки, блини или други подобни, освен ако не е нещо много по така ...

 То и какво ли има да се пише за едни палачинки, дето едно дете да хванеш, ще ги забърка и опече. Всеки си има и собствен начин на направия и ще води щура битка да твърди, че неговите са най- правилните. Добре де. Съгласен съм.

 И въпреки това ще напиша за парижките палачинки - крепс по французки - ефирни, тънки като цигарена хартия, ароматни и невероятно вкусни. 

 При мене те си имат цяла история и много ми се ще да я разкажа. И изобщо не ме интересува дали на някой ще му е скучно и ще ме критикува. А на който му е интересно, ще прочете историята.

 През 2010 година мой Приятел (наистина с голямо П) предложи да пътуваме до Париж с нашата кола, тъй като имаше затруднения със шофирането, за да си приберем съпругата му от там. Съгласихме се заради емоцията и без да знаем, че ни е подготвена невероятна изненада. Бащата на жена му се беше "оттеглил" в лятната си къща в Прованса и беше освободил апартамента си за цял месец само за нас. Една уличка го дели от Радио Франс Интернасионал. От прозореца се мъчи Айфеловата кула да влезне в хола. Къщата на Балзак е на е 5 крачки, а от другия джам се вижда по права линия апартамента на Ален Делон.

 Спирам до тук - това е друга история и не знам в кой живот ще я разкажа.

 Затова минавам направо направо на парижките палачинки. Който е ходил в Париж, знае - на тротоара са разположени масички за по двама, за по чаша вино и мезе (в цената на виното е) и почти на всяка крачка колички, на които пекат страхотните парижки палачинки. Да не разказвам какъв аромат се разнася от тях и колко са вкусни.

 Тогава изживях и първата си изненада от палачинки.
 Продаваха ги: Обикновен крепс - 3,50 евро, със сладко - 4,00 евро,  с шоколад - 4,50 евро и най-ефектните - с нещо като целувки отгоре - 7,00 евро. Та тези последните много ме бяха впечатлили -  първо слагаха нещо като крем, навиваха ги и шприцоваха отгоре нещо като целувчен крем. И с една горелка ги карамелизираха. 
 И пред всяка количка навалица - основно японски и други туристи. Не можахме да преглътнем аромата и след чакане от 4-5 човека, грабнахме с половинката по една палачинка - за мене проста, а за нея с шоколад. И изживях пълен потрес - такава вкуснотия не бях хапвал, а си мислех, че на моите 50+ години съм опитал всякакви палачинки (дори и на Баба, дет са най-вкусни). 
 Печаха ги на едни такива уредчета, които в нашата Татковина не бях виждал - можело е да има, но не бях виждал. С помощта на Ина разбрах тайната им при яйцата - пудра захар и разтопено масло,  но толкова изкопчи от тези улични продавачи - карали им сместа готова. И така си остана записано в тефтера за чуждестранни рецепти - не знам защо не съм ги правил, може би, защото .

 Два три дни след първия опит на палачинките, не и последен, като се разхождахме из Центъра - близо да Операта, видях магазин за ел.уреди. Някак си се разбрахме с Продавачката какво търся и си купих едно такова Чудо за пече на палачинки. Струваше цели 25 евро и направо ми се видя без пари - обещах си да не изям три палачинки с шоколад и ефектен крем. Да не разказвам как цял ден го мъкнах в една торба с нас. Дори и посети Сакре Кьор и ресторант "Капитан Немо". Довлякох си го до България и до там. Както много други неща "потъна" в склада за дълги години. 

 Преди два-три дни писах, че издирвах с ловно куче един шприц и попаднах на една кутия с надпис ОRVA и се наложи да да проверя какво се крие в нея. Ами познайте - уредчето за печене на палачинки. Дори и не беше ползвано и един път.
 Та затова посветих неделната утрин на направа на парижките палачинки:

 Честно казано, реших да импровизирам. Забърках си смес за палачинки, както ги правя и добавих в нея 1 с.л. пудра захар, около 3 с.л. разтопено масло и едно пакетче ванилия.
 Това е първата палачинка изпечена върху уредчето. Оказа се, че сместа ми идва малко по-гъста и трудно се разстила и палачинките стават по-дебели. Поразредих я с малко мляко и нещата потръгнаха.
Та да обобщя: примерно 1 ч.ч. брашно; почти 2 ч.ч. прясно мляко; две яйца; 1 с.л. без връх пудра захар; 30-а грама разтопено масло и една ванилия. Яйцата се разбиват със захарта, слага се млякото, маслото, солта, ванилията като се разбъркват с телената бъркалка без голямо престараване. Брашното се слага на части като се бърка. Ами това е. При наливането на сместа трябва добре да се разстеле, за да станат тънки. То и затова самата смес е малко по-рядка от обичайната смес за палачинки.


Не си играх да правя яйчен крем от жълтъците и да бия меренге от белтъците. И няма и да го направя. Предпочитам си палачинките с хубаво сладко или с течен шоколад.
Та това е моята история за Парижките палачинки. В общи линии, най-обикновени палачинки, които с добавката пудра захар и масло, и сетне след изпичането като се намажат с масло, стават невероятно вкусни и уханни.
Правят си се лесно и сигурно ще се опекат в тиган за палачинки още по-лесно, защото върху уредчето трудно се разстила сместа и е доста играчка.

Минипонички и минигевречета за закуска

 Съботната сутрин е за хубава закуска. Предпочитам тестени - бухти, палачинки, катми и др.п.

 Този път заложих на варианта за мини закусчици - да не се мъчим, а направо на една хапка. И от едно и също тесто реших да направя поне два варианта - нещо като минипонички с плънка от мармалад и нещо като минигевречета.

 За тестото:  

една яйце, една ч.ч. кисело мляко с 1/2 ч.л. сода в него, почти 2 ч.ч. брашно и 1/2 ч.л. бакпулвер; по 1/2 ч.л. сол и захар.

 Изпълнението:

В купа се чуква яйцето, слага се киселото мляко със содата и капка лимонов сок, разбърква се с лъжица. Слага се и 1 ч.ч. брашно с бакпулвера, солта и захарта и се разбърква. Останалото брашно се добавя на части докато се получи меко тесто. Не е необходимо да се меси.

Оставя се да си "почине" 10- а минути.

От парче твърд мармалад (в случая домашен) се нарязват ситни парчета.

С намазнени ръце от тестото се откъсват топчета по-малки и орех, оформят се като плоска питка, слага се парчето мармалад и старателно се "затваря". Най-отгоре на снимката, леко продълговатите, са готовите с плънката, а кръглите - чакат да се напълнят.

Пак с намазнени ръце от топчетата се прави нещо като малка питка - пробиват се с пръст и леко се разтягат. Така се оформят като малки гевречета. Или се прави фитилче, двата края на което се слепват.

Предпочитам да си направя предварително цялата порция от минипонички и гевречета, и да си стоят върху дъската. Тя леко е омазнена, а самите понички са намазнени при оформянето.

По-добре да се направят предварително, че сетне се пържат много бързо и няма да има време за оформянето.

Пържат се в тясна касерола с поне 3 пръста силно загрято олио. Някои сами сисе обръщат вътре в олиото. Щом леко се зачервят, се обръщат от другата страна и след това се вадят в съдина с капак.

Не поемат мазнина и не е необходимо да се ползва домакинска хартия.

От това количество тесто се получават доста бройки, които са достатъчни за закуска на четирима.

Ето ги красавците.

Преди се поднесат могат да се наръсят с пудра захар.

И още нещо полезно: 

След като се направят минипоничките, примерно от половината тесто, в останалото може да се сложи натрошено сирене и тогава да се оформят гевречетата.

Ще станат направо две различни закуски.

Стават бързо и лесно. На мен ми отне повече време да опиша всичко отколкото да забъркам тесто и да ги изпържа.

Пълнени "палачинки" - съботнички

 Не знам как се получава, но като влезна във ФБ, все ми излизат на първо място някакви бързи и лесни, при това мързеливи, банички. Юрвам се по линка и изпадам в лек потрес - смесете талкова брашно, толкова кисело мляко със сода, едни яйца и сирене; разбъркайте и печете сместа на тигана до готовност. Алоууу, кой Ви е казал, че това са банички на тиган ... Но последната от един измислен сайт, споделена над 100 пъти, направо ми прилоша. Кат( си представих тоз ми ти буламач да го пека и кат си се увлекох в лошите фантазии, щях да получа сърдечен удар.

 Па и денят бе почивен и реших да направя анти-баница на предложеното в тоз ми ти сайт. Демек ползвах идеята и направих свой вариант.

 Е те такава вкуснотия не очаквах да се получи.

И те така: 2 яйца, 8 с.л. брашно, 1 1/2 ч.ч. кисело мляко, в което е загасена 1 равна ч.л. сода, щипка сол и идея захар хубаво се разбъркват. Трябва да се получи тесто с консистенцията на кексово, че и малко с една идея идея по-гъсто. При разбъркването се натрошават и 50-а грама сирене. Може да се замени с настърган кашкавал както и направих.

От това количество тесто се получават цели осем броя - все пак зависи от големината.

Плочка сирене се нарязва на тънки квадрати. По същия начин се нарязва и парче кашкавал и шунка.

Тиган с незалепващо покритие се загрява силно и след това силата на котлона се намалява наполовина. В тигана се сипва една голяма лъжица от тестяната смес. Веднага върху нея се пльосва един резен сирене(кашкавал, шунка и т.н.). 

Буквално след 30 сек. се залива с малко от тестяната смес и тиганът се покрива с капак.

Пече се до "стягане" на палачинката и веднага след това се обръща и продължава да се пече под капак.

Ето е варианта с шунката.

Целта на занятието е да се слага по малко от тестото и като се сложи плънката, да не се разпльосква, а да запази формата.

Първото ми парче се получи не кръгло, а направо триъгълно. Но другите успях да им придам форма. 

Все пак следващите успях да си ги оформя на перфектни кръгове, покриващи само плънката от сирене, шунка, кашкавал.

В крайна сметка, бързи и лесни палачинки с невероятна плънка и невероятен вкус.

Правят се лесно без никакви усилия, а резултатът е дзверски вкусен.

Правете смело и не притеснявайте, че няма да стане.

Толкова вкусна закуска не съм правил отдавна. Страхотно си върви с домашен кефир!

Банички с домашна овча извара и масло

 Изобщо нямах намерение да пиша за тези банички, тъй като за банички или пурички от триъгълни кори съм писал доста пъти в блога.
 Само че тези станаха направо върховни и не мога да ги подмина пък и като пуснах във ФБ снимката им имаше интерес към тях.
 От как Млекарят от близко село ликвидира стадото си, трудно намирам читаво прясно мляко. Но от скоро на пазара всяка сряда и събота се продава невероятно овче мляко от собствена ферма, а наред с него и прясно овче сирене и катък. Та си купувам наистина страхотно и маслено овче мляко. 
 Тази събота не беше изключение: едната част отиде за направата на домашния ми кефир (за него друг път), а останалата я забравих с тенджерата върху печката. Естествено на другия ден беше почнало да "подивява" и да си се подквасва леко. В този вид не става за нищо друго освен да се направи домашна извара.

Няма нищо по-лесно от това: тенджерата се поставя отново на котлона и млякото се довежда до кипене. Пуща му се една-две лъжици лимонов сок и ако се иска да е леко солена, една чаена лъжичка сол. Отстранява се от котлона и се оставя да изстине. Сетне се прецежда през марля и домашната извара е налична. Суроватката може да се превари още веднъж и да се отцеди още един път, но предпочитам да не го правя. Тази суроватка е превъзходна за направа на палачинки, бухти или други подобни тестени ...
От около литър и малко се получи една кофичка от 450 грама превъзходна извара.
Самата тя е ароматна и с истински вкус и става за направата на банички в триъгълни кори, каквито редовно си имам.

Речено, сторено. 
Цялата извара се смесва с едно голямо яйце и белтъка на второто, а жълтъка се отделя за намазване.
50-60 грама разтопено масло се смесват с толкова олио, с която смес се мажат корите.
Само трябва да кажа, че ползват триъгълни кори, печени на сач, които са по-плътни и дават много добър резултат.

Та кората се намазва обилно с маслото, в широкия край се слагат 3 ч.л. от изварата и започва да се сгъва.
След първото завиване се слагат още две ч.л. извара.

Пак се завива и пак се слага извара и се довършва завиването на баничката.
От снимките се вижда много ясно как става.
Така се процедира до свършване на плънката.
Заради експеримента, бях отделил малко чиста извара и с нея направих две банички - ей така за проба.

Готовите банички се нареждат в подходяща съдина, която обилно е намазана с масло и върху всяка баничка след намазване с разбития жълтък с малко от сместа масло и олио, се нареждат по 2-3 ситни бучици масло.

Тъй като ползвам йенска съдина, фурната се загрява на 150С и сетне след поставяне на тавичката, температурата се увеличава на 180С.
Пече се около 45-50 минути - до хубаво зачервяване.
Сетне се завива с кърпа и след 10-15 минути може да се напада. Ако може да се устои на аромата  на маслото.
Невероятно вкусни. Дори тези само с изварата без яйцето, ми харесаха повече.
Лесно и дзверски вкусно.
Страхотно си вървят с чаша домашен кефир.