неделя, 24 юни 2018 г.

Мармалад от череши и сливи


 След като се хванах да експериментирам със сладката в търсене на най-лесния начин за направията им и много много успешния опит с бавноготвещия уред (слоукукъра), този път заложих на мултитенджерата (т.е. мултикукъра).
 Старият си имаше някаква програма за сладко (за съжаление се счупи закопчалката на капака и не може да се ползва), то новият няма такава. И в книжката му нищо не се споменава за правене на сладко. Е това ли ще ме спре?
В купата се слагат по един килограм изчистени  от костилките череши и сливи (тези много приличаха на едри розови джанки), слага се захарта - около 800 грама, сипва се 1 к.ч. вода и сокът на един лимон. Уредът се включва на програма яхния - 25 минути, със затворен капак.
Никога не съм правил сладко, както пишат 1 кг плод и толкова захар - за мене това си е чиста отрова или нещо захарно. Ако не ми е толкова сладко, преди пълненето в бурканчетата добавям по малко мед. 
След тези 25 минути плодовете са се разварили яко.
Както са си в купата на мултито, се пасират яко.

Този път заложих и на варианта след пасирането да ги прекарам през цедка, за да отделя по едрите частици.
Голяма играчка и цапория - не препоръчвам подобно прецеждане.
Отново се включва на същата програма, без да се затваря и се вари до нужното сгъстяване.
Налага се обаче да си уреда и да разбъркваш от време на време, защото почва да пръска.
Стана страхотен мармалад, то си вижда.
Като време за изпълнение - доста по-бързо отколкото в тенджерата или друга съдина с много по-малко усилия.

Но все пак иска за известно време да си до него, което при бавноготвещото уредче не е така. А и тука рискът да загори е по-голям, защото забелязах, че при отворен капак нещо времето, за което работи програмата е доста по-дълго. Поне за моята мултитенджера е така.
Така че всеки може да избира как да си приготвя сладкото, а аз май ще заложа на слоукукъра.

Най-лесното сладко от вишни (череши ...)


  Разните му там сладка, конфитюри, мармалади ги хапвам само като добавка на палачинки, мекичета или бухти, но направо мразя направията им с това висене около печката, отпенване и т.н. Затова най-често ги правя във фурната - описвал съм как. Но и този метод си има минусите, че сетне трябва да се чисти яко фурната или тавата (ако запече).
 За тазгодишните вишни и череши реших съвсем да се изхитря и да пробвам онзи бавноготвещия уред (слоукукъра демек) как ще се справи.

За първата проба - две кила вишни се почистват и за да не се цапат много съдини почистените плодове се пускат направо в купата му. Слагат се 800 грама захар и един много добре измит лимон, разрязан на две и семките махнати.
 Оставят се така да си постоят час-два.
 Сетне уредът се наглася на по-силната степен и времето - 4 часа.
 Няма какво повече да му правиш. Можеш да се изметеш от къщи на кафе с приятели, да отидеш на работа или да си легнеш да нанкаш. Абе правиш каквото си искаш.
 Като се сетиш за сладкото, вдигаш капака и проверяваш какво е станало:  Вишните и черешите имат тая особеност, че пущат много сок, който в този уред няма как да изври. Това дори е още по-добре. С черпак сокът се отделя и прехвърля в някаква съдина - от посоченото количество се отдели почти литър сок. В съдината остават плодовете и може би 1/3 от сока. Маха се капака и уредът се включва на същата програма, а таймерът се наглася на 3 часа. След втория час се проверя гъстотата. На мен ми хареса около втория час и половина. Махат се половинките лимон и сладкото веднага се пълни в бурканчета и с капачката надолу се оставят до пълно изстиване.

 Ето го. Само това не влезе в бурканчетата.
 Без да се мие съдината (има си хас я) в нея се налива отделеният сок и процедурата се повтаря. Също към втория час и половина ми се видя добре сгъстен и направо го напълних в бутилчета с винтови капачки. Ще има вишнов сок за разреждане или за заливка.
 Ако се продължи с варенето, ще стане хубаво желе.
 Нарочно тук не казвам нищо за слагане на разни ванилии, индришета, канели и др.п., които са въпрос на предпочитание.
 Важен е принципът и че става много лесно. Не иска по какъвто и да е начин да му баеш, да се въртиш около него, да разбъркваш, отпенваш и т.н. и т.н. А и купата на бавноготвещия уред се мие много лесно за разлика от други съдини.
 Вторият път правих череши и направо ми се видя като песен, защото включих уредчето на първа степен, казах му "лека нощ" и сутринта между другото го довърших.

 Е това е - по-лесен и по-мързелив начин за направата на домашно сладко не можах да измисля.
 Пробвайте смело - става.

събота, 23 юни 2018 г.

Телешка глава с телешко шкембе



  Като става дума за месо доста често съм споменавал, че в района, в който живея, в близост - в рамките на 5-10 мин. пешком (и то с моята бавна поклащаща се походка) има 10-а малки месарници, в които се продава много, ама наистина много хубаво месо. В някои от тях месото изобщо не знае що е това камера и е съвсем прясно. Обаче в само една от тях продават обезкостена телешка глава и то на цена 5,50 лв за кило. 
 Месото от телешка глава го ценя много повече от самото телешко или говеждо, защото не само че е вкусно, но и дава много възможности за приготвяне: често правя саздърма от телешка глава, правя комбинация от телешка глава и варен език, или просто телешко варено или нещо съвсем друго.
 Този път в дюкяна имаше не само глава, но и едно невероятно телешко шкембе с едни такива големи дамари, че направо ми останаха очите в него. Е напазарувах се като световно- по едно кило от едното и другото, прибрах и взех да се чудя как да ги комбинирам.
 Па докато се чудех, взех че първо сварих шкембето - нарязва се на едри парчета, добре се измива, изкисва се за известно време в студена вода, която често се сменя. Втрива му се сода и пак се измива като се търка - много добре става с нова гъба от тези дет си имат от единия край едно такова за търкане. Правя го, за да го изчистя добре, защото това което се продава при нас - демек от българско животно, не е избелвано с химикали, не е трито на разни машинарии и затова трябва добре да се почисти. Варя го в мултитенджурата (не обичам думата мултикукър) - обяснявал съм, че има програма дет за 10 минути прави чудеса. След първия цикъл изхвърлям водата, слагам нова, около 20 грама сол за кило шкембе и още два цикъла по 10 минути.
 След шкембето се пристъпва към варене на месото от главата. За кило месо, слагам не повече от 15 грама сол 1-2 моркова, 1 цяла глава лук, 1 цяла глава чесън, 5-6 зърна черен пипер и толкова бахар, 1-2 дафинови листа. След първия цикъл на варене се добавя и свареното шкембе (няма да му навреди - нека се разкапе от варене) и още един цикъл на варене.
На снимката се вижда - всичко направо се е разкапало.
Изчаква се да изстине достатъчно, за да не пари и се се пристъпва към нарязване на шкембето - то месото от главата си е на парчета.
От снимката се вижда какви яки дамари има в шкембето - не е само оная ципа, а си е направо един малък разкош.
Имах малки колебания точно какво да сложа за комбинацията и запитах във ФБ - Моята кухня и получих няколко полезни идеи.
На около по 500 грама от едното и другото в тавичката сложих от бульона 4-5 с.л., масло бучка две, нарязани на ситно чесън и магданоз, щипка чили на люспи; накъсах около 150 грама моцарела. Добро разбъркване и във фурната за 15-а минути на 200С, колкото моцарелата да се разтопи. Сетне отгоре обилно с църно пиперче. Направо си олизахме и саханчето, че можеше и да се топва с хлебец вътре. 
Вътре се намърдаха и много намачканите сварени моркови, обеления и смачкан варен лук и изцедените скилидки чесън. (Сварената глава се разделя на скилидките и всяка поотделно се изцежда).
Добавих и 2 с.л. от моята "домашна вегета" - демек сушени зеленчуци.
При сервирането, обилно поръсено с нарязан на ситно магданоз- вижда се от първата снимка.

Дзверска вкуснотия.










И част от месото и шкембето отиде за:

По идея от ФБ:
Направих е мезе от желирана глава и шкембе.
Нарязват се на не много ситно. Бульонът от варенето на месото е отделен предварително и се вари до хубаво сгъстяване.
В случая тъй като не беше достатъчно силен, се наложи да добавя и едно пакетче желатин - с малко вода, за 30-а сек. в МВ и смесване с изстиналия бульон. Сетне заедно с месото в купа и в хладилника.
Щеше да стане супер, ако бях запазил варените моркови, да ги бухна вътре ситно нарязани, ако имах кисела краставичка.
То аз си знам какво трябва да се направи, ама кат` липсва нещо не си струва да се мъчиш.
Пък и това се правеше като мезе за късния мач и не ми се занимаваше повече с готвене. И без това питието се затопляше вече.
Това желирането едвам изтрая до следващата вечер, за да бъде опитано.
Като гледам май и количествата съм описал, но те не са толкова важни. Важна е идеята. Дали месото ще е 60 % или пък шкембето 60 % не е толкова важно. Все става вкусно.
Правете и се наслаждавайте на вкуснотията.
НАЗДРАВЕ!