АЛАБАШ със зеле и кюфтета

 

    Не, в никакъв случай това не е шега. Иде реч за едно уникално вкусно ястие с алабаш.

    Болшинството от нас възприемат алабаша като вид ряпа и най-често го приготвят на салата настърган с моркови. Само че яко грешат:

    Алабашът е вид зеленчук от семейство кръстоцветни (от което е и зелето). Преди доста години у нас са му казвали колраби и така се среща из рецептите от 20-40 год. Името произлиза от немското „kohl”, която означава зеле и „rabi”, което означава ряпа.  Въпреки че има формата на ряпа, зеленчукът не расте под земята - има корен, а той по съществото се представлява нещо като топчесто стъбло, растящо над земята съответно със зелени продълговати листа. Листата също са годни за консумация, но при положение, че рядко ползваме самия зеленчук, листата му просто ги изхвърляме, което е неразумно.

    Вкусът му наподобява едновременно на броколи, зеле и репички.

   Алабашът е богат на витамин С, както и на витамин В1, В2, В6 и фолиева киселина. Съдържа около 88% вода, 2.9% белтъчини, 4.7% захари, 1.17% минерални вещества - калиеви, фосфорни, магнезиеви, калциеви и натриеви соли.  При сравнение със зелето има предимство по тези показатели.

    Твърди се, че ползите от него са големи: заради високото съдържание на фибри бил полезен за червата и понижавал риска от развитие на рак на дебелото черво и различни стомашни проблеми. Той предпазва и от хемороиди действал пичогонно, благотворно при малокръвие и т.н.

    По-ситният алабаш е по-крехък и подходящ за салати, а едрият (който е и с друг цвят кора) е по-подходящ за готвене. Когато се вари, е най-добре това да става с кората и да се бели след това (като картофите). Подходящ е за готвене на различни ястия като яхнии, супи и т.н. Може да се запича заедно с моркови и други кореноплодни и да се ползва като гарнитура или самостоятело. 

    Типичните подправки са сол, пипер, зехтин. Може да се подправи и с ким, но на мен най-вече ми харесва с риган.

    След това отклонение за алабаша и малко за моята бърза и лесна яхния с алабаш, зеле и кюфтета. 

    Ще попитате защо с кюфтета, а не със свинско? Ами много просто - бях напържил от предния ден доста ии бяха артисали. Какво по-добро да им се вдъхне нов живот в друго ястие.

Няма да давам някакви конкретни количества, а ще опиша как и с какво го направих.

Обелват се глава лук и 3-4 скилидки чесън и се нарязват на ситно. Една малка глава алабаш се обелва и нарязва на кубчета, както и еедна малка зелка се нарязва.

В 3-4 с.л. мас се задушават лука и чесъна. Ако се готви със свинско, сега е моментът да се запържи месото до зачервяване. Следват парчетата алабаш и нарязаното зеле. В съдината се личва 1 ч.ч. топла вода, силата на котлона се намаляза с 1/3 и ястието се оставя да си къкри - поне 45-50 минути, т.е. до пълно омекване на алабаша и зелето. Следва овкусяване със сол, черен пипер и риган. Пущат се кюфтетата и ястието се досготвя за още за още 10-а минути.

Моята порция си я поднесох обилно поръсена с черен пипер и моя домашен табаско сос.

Понеже го правя в мултикукъра на програма задушаване, грижата ми е единство в нарязването на продуктите и сетне да проверя за готовност, да добавя подправките и кюфтетата.

    Пробвайте да си сготвите алабаш и няма да съжалите!

    Впрочем експериментирах и с направията на маринован алабаш. Ще се отчета след известно време като видя какъв е резултата...

Постна "МУСАКА" ОТ ТИКВИЧКИ

 Това е възможно най-лесната и най-вкусната постна мусака от тиквички. Нарочно няма да давам количества, защото всеки може да си прецени количествата, които са му му необходими.

    Необходимите продукти са тиквички, сирене, кашкавал, яйца, прясно мляко, брашно, малко мазнина и подправки - сол и черен пипер на вкус, както зелентии - магданоз и копър нарязани на ситно.

За тавичка 24х24 см:

Три тиквички се измиват много добре и без да се белят се нарязват на кубчета. Леко се осоляват и слагат в цедка - малко да се отцедят от течността си. 

Прехвърлят се в тавичката, заливат се с поне 1 с.л. зехтин. Около 250-300 сирене се натрошават и се размесва с кубчетата тиквички, така че да се разпредели равномерно.

В купа се чукват поне три яйца, налива се поне 0,5 л прясно мляко, разбиват се с 1-2 с.л. брашно, още 2 с.л. зехтин, сол и черен пипер на вкус и нарязаните зелентии, както и с добавка на 1 ч.л. сух чесън. Добавят се и 100-а грама настърган кашкавал и с тази смес се заливат тиквичките.

Пече в предварително загрята фурна на 180С до хубаво зачервяване - някъде около 40-а минути.

Съвсем простичко, приготвя се буквално за 10-а минути, никакво пържене, варене и т.н.

П.П.Сухият чесън може да се замени с 2-3 скилидки пресован.

Възможни са всякакви вариации, но тази е много лесна и бърза.

Пробвайте и няма да съжалите.

МИЛОКОП или как да го приготвим

 Милокопът или скален (каменен) лаврак е дива хищна риба от семейство минокопови, а правилното й наименование е минокоп (sciaena cirrosa). Характерното при нея е, че цялата включително и главата е покрита с люспи. Като при всички хищни риби месото е бяло, сухо и нетлъсно, но за сметка на това много вкусно.

    Няма да пиша повече за този рибок какво представлява, който иска може да прочете в интернет. Ще се спра само на кулинарната й страна.

Започвам с почистването. Принципно след като се измие и подсуши рибочето, се хваща с опашката към тебе и с остър нож по посока на главата започват да се премахват люспите. Това е бая зорна работа - хвърчат из цялата кухня и много трудно се отделят. Някои ползват т.нар. специални ножове за чистене на люспи - с кутийка, където се събират - и това не е начинът.

Моят начин е: мивката се измива с вряла вода, запушва се сифона, слага се рибочето - вижда се -доста е голямо, залива се с вряла или много топла вода за 3-4 минути; водата се изпуща и се охлажда със студена. 

По този начин дори с пръсти могат да се отстранят люспите, а с обратната страна на ножа става буквално за една минута. 

Сетне се изкормва и почиства от вътрешностите. Всичко се събира в мивката и се чисти много лесно.

След това следва измиване на рибочето, отрязването на главата и премахване на хрилете. Перките също се отрязват - ножът трябва да е остър, защото и те са твърди. Главата и перките не се изхвърлят - те са идеални за рибена чорба с добавка на още рибочета.

При филетирането по моя начин с остър начин остава цялата гръбначна кост заедно с опашката и с доста месо по нея. Също не се изхвърля, а заедно с главата и перките заминава за рибена чорба.

Тука е моментът да дам някои допълнителни обяснения:

Милокопът е страшно вкусен приготвен на скара:

Вариантите са два:

Първият - рибокът се подсушава добре, обрива със сол отвътре и отвън, като предваритлено се цепва на няколко места от двете страни (на мен това не ми харесва). За рибок около 1,5 кг - около 30-а грама сол (това е за моя вкус), оставя се за 20-а минути и сетне се пече на барбекюто, скарата, грил тигана - като преди това те се намазват обилно с мазнина (винаги ползвам патешка мас, но може олио, зехтин и т.н.- аз намазвам рибата с рибата с разтопено масло с добавки - винаги имам поне 2-3 пакетчета с добавка на чесън, розмарин, магданоз и т.н.).

По този начин се запазва най-вече вкуса на рибата.

Пече се до отлепяне от скарата от една страна и от другата - буквално за 4-5 минути.

Вторият - с мариноване на рибочето:

Както е почистена рибата се маринова поне за час в смес от бяло вино, сол, черен пипер, дивисил и зехтин. Носи и подправки по желание, но тези са основните.

Печенето е ясно.

Следващият начин на приготвяне е на фурна:
Тука вариантите също са много - 

Първи:

Рибочето се осолява добре, пълни се с резени лимон, омазнява се със зехтин и бух във фурната - за 20-25 мин. на 200 С.

Желателно е поне един път да се обърне след 12-13 минута.

Втори:

Нарязват се зелечуци по желание - лук, чесън, зелентии, копър,  предварително задушено морковче и целина, пъхат се в коремчето и намазненият рибок се пече по указания начин.

Трети:

Предпочитан от мене - прави се основа от морска сол - слага рибката и се засипва с морска сол. Пече се на 200С за около 30-40 минути. Разбива се с чукче и се фламбира. Кожичката остава в солта, а остава само хубаво крехко рибено месце.

Става дзверска му Хистория.

ПЪРЖЕН:

И тука вариантите са няколко:

Първо: Почистеният милокоп се нарязва на шайби, овкусява се със сол, черен пипер и се пържи до хубаво зачервяване от двете страни. 

Преди това е идеално да се оваля в нахутено брашно или пък царевично.

Второ, както съм го филетирал, всяко овкусено парче се пържи - в него почти няма кости и е дзверски вкусно. Просто е на филенца като малки пържолки - леко овкусени със сол, черен пипер и оваляни в нахутено или царевично брашно.

Пържат се до хубаво зачервяване - парчетата стават хрупкави отвън и крехки отвътре.

Стигнахме до филетата, които съм отделил:

Всяко филе е по около 300-400 грама в зависимост от големината на рибочето. Сол, черен пипер, зехтин. 20-а минути чакане и сетне върху скарата или грил тигана. Няма да Ви уча на елементарни неща.

Повярвайте - не иска нищо повече откъм подправяне. Става уникално вкусно и вкусът на рибочето се усеща най-добре.

За финал- моят невероятен начин да се приготви - не съм срещал в Нета подобна рецепна:

В тигана загрявам поравно зехтин и масло - по около2 с.л. за 500 грама нарязан и филетиран милокоп, както си е с кожата. В мазнотийката пущам 2-3 скилидки чесън и сетне мръфчетата. Затварям с капака на тигана и ги оставям за по около 4-5 минути. Отхлюпвам, обръщам  и отново под капака, но за 2-3 минути.

Забравих - първо от месестата страна и сетне откъм кожата.

Не мога да опиша какво се получава - дзверски вкусно, но малко нефотогенични парчета. Топи се в устата поради липсата на каквито и да е кости.

Уф, написах както винаги "трактат" за милокопа, но както и да е.

Не държа да го четете и да се възхищавате. Просто тука са възможните варианти за приготвянето му. Е, не са изчерпателни - има и други, но това е поне за всекидневна употреба, а не за гурме кухня :)

Пробвайте, такава вкуснотия не Ви е попадала и НАЗДРАВЕ.