ПИЦА НА ТИГАН - бърза и много лесна

Докарах ред да направя прословутата пица на тиган. Често съм срещал по разни групи да се хвалят, че ставала добре ...

Тестото го направих по мой начин: едно яйце, 4 с.л. кисело мляко, 1/2 ч.л. сода, 1/2 ч.л. сол, пакетче захар (за кафе) и 1 с.л. зехтин. Добавят се 6 с.л. брашно и всичко се разбърква с вилица - без голямо престараване. Трябва да се получи тесто малко по-гъсто от кексово.

Задължително е да се ползва тиган с капак - моят е с диаметър 22 см. 

Тиганът леко се загрява, намазнява и в него се сипва тестото като се разстила по дъното му.

Похлупва се с капака и се оставя на котлона, който при мен бе на 5-та от 9-т степени.

Всичко това отнема 4-5 минути.

На бърза ръка се нарязва наличният салам на шайби, които се нареждат върху тестото с леко притискане.

Поръсва се обилно с кетчуп (идеален вариант е домашният ми кетчуп,от който все още имам) и с готовата ми подправка за пица.

Тиганът отново се покрива с капака  и се пристъпва към бързо настъргване на кашкавала или някакво твърдо сирене (гауда, едам - изобщо каквото има). Идеално е с моцарела, но не разполагах с такава.

Впрочем може да се добавят и други неща - нарязани маслинки или кисели краставички. Гарнирането е направо въпрос на наличности или от типа "почисти хладилника".

Пече се така около 6-7 минути и се наръсва с настърганото сирене. Печенето продължава под капак още няколко минути до разтапяне на сиренето.

Не е зле в процеса на печенето - след около 15-на минути с липатка да се повдига пицата и да се проверява да не прегори от долу. Така и се регулира силата на котлона, която при нужда маже да се намали или усили.

В интерес на истината моята стана за малко повече от 15 минути.

Изобщо от момента на започване с разбъркването на продуктите и прехвърлянето на готовата пица в чинията ми отне малко певече от 20-а минути.

Наистина лесна и бърза и изненадващо добре се получи в тигана, та се хапна на бърза ръка.

Правете смело - няма как да не Ви се получи.

МОРСКА ВРАНА и как да я приготвим

 

снимката е илюстративна от нета

    В предишна публикация разказах как се "запознахме" с морската врана, която се оказа не само рядко срещана, но и изключително вкусна риба.

    Сега накратко ще разкажа какво представлява тази риба и сетне как се приготвя.

    Морската врана (Sciaena umbra) е вид от семейство Минокопови (Sciaenidae). Обитава плитки крайбрежни води с каменисто или скалисто и пясъчно дъно на дълбочина от 5 m до 200 m. Среща се в източните части на Атлантическия океан (от Ламанша до Сенегал и Кабо Верде), както и в Средиземно, Азовско и Черно море и достига големина от около до 70 см. Черноморската е по-дребна - до 30-а см. Обикновено се предвиждат на двойки, спокойна и неопасна риба. Най-често се ловува с харпун. Преди няколко години се е появила край Варна в големи количества и са я ловили с на въдица с приманка червей (поне така пише из пресата). 

    Срещнах и твърдения, че имала способността да издава звуци чрез две образувания, част от вестибуларния апарат на рибата. Тези "камъчета" се наричали отолити и всеки харпунист ги пазел като талисман за късмет. Дори в  Турция стритите на прах отолити се препоръчвали като лекарство срещу възпаления на уретрата.

    От местните познавачи на рибата, които се оказаха доста малко, разбрах, че се появява в края на май - началото на юни и сетне почти я няма. Всички бяха единодушни, че е най-вкусна на скара или печена. Да се пържи било похабяване на рибата. Единодушието беше и в това, че за да стане вкусна й трябват само сол, малко черен пипер и лимон (лимонов сок). Всичко останало било "похабяване" на рибата.

    В последното се убидих от личен опит и проба.

Както разказах, на нас ни я поднесоха печена скара със заливка от лимоново маслен сос. Дори и не си скриха "рецептата", която на практика липсва. 

Рибата се почиства от вътрешностите и хрилете. Перките не се пипат - в тях очарованието на рибочето.

От двете й страни се правят нарези под наклон и рибата леко се овкусява с прясно изцеден лимонов сок. След около 20-а минути се осолява и опиперява  - да не пропуснем и надрезите. Леко се омазнява и се поставяне на силно загрятата скара (в идеалния случай на дървени въглища) като не забравяме да омазним и скарата. 

Пече се от едната страна около 8-10 минути (все пак зависи колко е силна скарата) и се обръща от другата страна, от която се пече с около 2 минути по-кратко.

По време на печенето не е необходимо, дори е вредно да се обръща.

Който има притеснения, че ще "залепне" за скарата може да ползва от силиконовите подложки за скара.

Впрочем за овкусяването на рибата ползвам моята универсална гурме сол, която е много подходяща.

След като се прехвърли в чинията за сервиране се залива с лимоново-масления сос, но съвсем умерено - без да се прекалява, буквално по 1 с.л. от всяка страна.

За лимоновомасления сос, който най-често ползвам, ще спомена след малко.

Както бях споменал, рибата не е мазна, но месото е сочно, крехко и наистина много много вкусно. Направо няма друга риба, с която да сравня - малко ми заприлича на палтус, но не съвсем.

Толкова за печената морска врана на скара. Аз нали купих, я правих на електрическата скара и не ми се получи във фотогеничен вид, защото въпреки старанията ми залепна за скарата, а не се сетих за силиконовата подложка. Разбира се това не се отрази на вкуса. Поради тази причина не бе и документирано със снимка - няма да се излагам я.

На следващо място, има още един елегантен начин да се поднесе печена на скара:

Рибокът внимателно се филетира по дължината му, филетата се овкусяват по същия начин - пресен лимонов сок, обилно от двете страни, осоляване и печене като първо се пече откъм страната с кожата. Времето на печене е доста по-кратко- 5-6 максимум 7 минути откъм кожато и 2-3 мин. от другата страна.

Отделената глава, гръбнак и др. неща отиват за варене за бульон за рибена чорба. (Имам "секретна" рецепта, която ще споделя).

Тъй като обещах, ще дам и вариант за пържена риба. Почистване, изрязване на перките и нарязване напречно на шайби с дебелина около 1,5 см. Овкусяване отново с линово сок. Овалване в царевично брашно със сол и черен пипер и пържене до златисто.

Може да се филетира и да се ържи по същия начин.

Важното е да се поднесе с много лимон.

На фурна:

Всичко е като за скарата. Подготвя се тавичка за печене със скара, а поради липса на скара - се ползват за скара дървени шишчета, върху които се поставя рибата. На 170С с вентилатор е готова за около 25 минути.

На фурна - 2-ри вариант:

Овсусяват се зеленчуци - домат, целина, пъщарнак - всичко на жулиени, сол, черен пипер. Над тях се прави нещо като скара и слага овкусената риба, залива се бяло (розе) вино, което да не стига до рибата и се пече по същия начин. Става като варена на пара и печена. Точно това беше вторият вариант, който пробвах, но там пък теле-то ме предаде и пак останах без документация. 

Да намериш със зор два рибока, да ги приготвиш и нито една снимка да е като за пред хората, си е чист кърък.

За финал:

Относно лимоново-масления сос.

В нета има десетки рецепти, но най-простата и лесна за изпълнение е т.н. ладолемоно.

Елементарно е, а се прави безумно лесно:

лимонов сок и зехтин в съотношение 1:1 с добавка на 1 ч.л.горчица.

В интерес на истината добавям малко от моята универсална гурме сол и разбивам с пасатора до получаване на хомогенна смес - нещо като майонеза.

Ако го намерите този рибок, не се колебайте. Правете смело. 

И наздраве!

Бистро "Тангра" Созопол, Стария град и "морска врана"

 

    След като реших да попременя стила на блога си и на публикациите в него, както и след много дълго време на премисляне, реших, че в него няма да са само рецепти за приготвени от мен вкуснотии, но и ще отделям малко време за интересни места и заведения с хубава и вкусна храна.

    Първата "лястовичка" беше с публикацията за ресторант "Фрегата" в Равда. С времето натрупах материал за много публикации не само за заведения, но и за пътувания в чужбина и за много други интересни неща включително и дзверски вкуснотии, които живот и здраве ще се опитам да споделя.

В края на м.май за няколко дни бяхме в Созопол. Още от 1982/3 год. любимото ни място на морето е Созопол. Основно отсядахме в общинската база на "Каваците", с децата ходехме пеш до Стария град и т.н..., а от 1998 год. всяка година редовно по няколко пъти в базата на СБХ - "При художниците" - едно прекрасно място за почивка и за хапване. Въпреки че това ни е любимото място, често си позволяваме да пообиколим из Стария град и се спрем да опитаме кухнята на някое от многобройните заведения в него. Не сме капризни, но сме "избирателни" и си търсим нещо с действително вкусна кухня, която да задоволи вкуса ни. 

Та и този път като се захлади започнахме обичайната си разходка - от "При художниците" по улица "Морски скали", която обикаля източния край на полуострова и нататък към морската база ... 

След "Мелницата", в която изобщо не сме влизали (освен един път преди 100 год. и чиято кухня възприемам като на столова от времето на соца), на 100 м. ни посреща "викач", който започва да ни обяснява, че заведението ("Тангра") предлага невероятни неща на приемливи цени. Питам го и какво толкова има и започва - лаврак, ципура, барбун ... Мръщя се все едно, че ме боли зъб и му казвам, че не ми е интересно - и в Хасково мога да си ги ям ... Може би от тона ми или израза ми пролича, че човекът се засегна и като смени физиономията два пъти, отговори - е за такива като Вас имаме "морска врана".  Изгледох го изумено - от повече от 40 години знам морските рибоци и такова животно не бях чувал и реших, че ми се подиграва ... Врътнахме се и си продължихме разходката в търсене на приемливо заведение.

Само че започна да ме глозди червейчето и веднага проверих в Гуглето що за животно е "морска врана" ... 

Направо се бях почувствал като посмешен, а то се оказа, че има такъв рибок и то много рядък. Ловял се в края на май и началото на юни, основно на харпун и плували на двойки сред скалите ...

Изобщо, ама изобщо не го бях чувал. То се оказа, че и доста от местните не го бяха чували това ти ми рибоче.

След съвсем кратка разходка се върнахме, "викачът" беше направо изненадан, но веднага като си избрахме маса, ни донесе морската врана, надлежно вакуумирана и ни обясни, че като им донесета такава риба веднага я вакуумират, за да се запази максимално прясна и да не се "окислява" при престой в хладилника и да запази великолепните си вкусови качества.

Попитаха как да ни я приготвят - вариантите били два - пържена или печена на скара. Предпочетохме на скара и не съжалихме.

Едва тогава и успяхме да поразгледаме заведението.

Първото, което ми направи впечатление бяха няколкото рафта с книги, които можеш да си вземеш да четеш ...  томчета на Петър Дънов и криминалета като на Хадли Чейз и др.п. На подобно заведение с книги не бях попадал до този момент. Книгите бяха ползвани. Очевидно през деня в жегата, когато някой седне на студена биричка, може да убие времето в четене ...

Отделно от това интериорът беше интересно и приятно аранжиран и направо създава уютна обстановка.

В чакане рибата да се опече поръчахме бира с тарама хайвер и пърленки приготвени на място, които се оказаха невероятно вкусни.

Разгледохме и менюто - интересно предложени неща и на умерени според мен цени.

Обслужването беше внимателно и любезно и дори ни отделиха внимание да ни обяснят за "морската врана" какво представлява, как се ловува и най-важното как се приготвя.

С нетърпение нападнахме елегантно поднесената печена морска врана, добре почерпена с лимоново маслен сос.

Оказа се, че има една гръбначна кост и почти без други кости, с бяло сочно месо. Дзверска вкуснотия.

Вкусът надмина очакванията ми и оправда суперлативите по отношение на това рибоче.

Интересното беше, че тази рибка, която не беше малка, стигна и за двама ни.

Сметката беше поднесена в елегантно ковчеже, на което доста посетители бяха оставили "визитките" си.

Това беше поредната приятна изненада от заведението, което по-скоро бих нарекъл типичното созополско капанче, а не ресторант. А то и така си се водеше съвсем непретенциозно "бистро".

Толко за изживяването с "морската врана".

На другия ден рано рано се разходих до пазарчето и в един от рибните магазини открих цели две морски врани.

Затова за приготвянето им ще направя отделна публикация.

НАЗДРАВЕ!