Тази публикация ще е по-различна от чисто кулинарните ми. Просто възнамерявам да споделя видяното и впечатлилото ме при различни пътувания. В архива ми има снимки, спомени, рецепти и много други подобни от различните ми пътувания - особено от чужбина. Не малко са и тези от страната.
В последните 30-а години изобщо не съм пътувал "организирано", т.е. с фирма, с група и т.н. Всичките ни пътувания са индивидуални. Освен традиционните музеи, църкви и др.п., любимото ни е било посещения на заведения, но не от тези където ходят обичайно туристите, а където ходят местните.
Та така, идвам си на думата:
В последната десетдневка на май месец си позволихме една почивка в Равда. Няма да разказвам как в последните години от едно село е станала част от Несебър и как всичко е презастроено. Няма и да се оплаквам, че "уцелихме" ветровито, облачно, хладно и с чести превалявания време. Освен да се разхождаме покрай плажа и да си правим алайче обратно, нямаше какво друго. По плажната ивица работеха само няколко капанчета. И честно казано, бях потресен от цените в тях - при мизерна обстановка, 200 или 250 грама пържена цаца - 8,00 лв; пържени картофи от они гадните - 7,00 лв, а със сирене - 9,00 лв, а едно кафе най-често между 4 или 5,00 лв.
В един от дните на разходка тъкмо излизаме от железарията на главната улица за Несебър, където си търсех едни щипци, взе, че ни заваля. Естествено, чадъри нямахме и трябваше да си потърсим сушинка. Точно в този момент бяхме пред рибния ресторант "Фрегата". Макар че беше около 13,30 часа, видяхме, че полилеите вътре светят ярко и с половинката решихме да изчакаме вътре дъждът да премине и да си пийнем по едно кафе или нещо каквото и да е скромно. Ще ме попитате - Защо? Ами много просто, последното ни влизане в това заведение беше преди 5-6 години и се бях зарекъл повече кракът ни да не стъпи вътре. Отвратително обслужване, гадна храна; пържена риба миришеща на гранясало - сигурно цял сезон не бяха сменяли олиото във фритюрниците. Да ни говоря за разбойническите цени и зотова, че се опитаха и ни надпишат сметката.
Както и да е. Пред риска да се наквасим яко и да се прецакаме в заведението, предпочетохме да се подложим на едно неприятно изживяване за малко. Опа-ааа. Още с отварянето на вратата и влизането, направо застинахме шокирани.Страхотно подреждане на масите, светло и чисто. Масите не бяха натъпкани една до друга, за да си надничаме в чиниите и да си говорим през маса. Въпреки ранния част, но може би заради мрачното време, полилеите светеха. Имаше малко клиенти - може би на 3-4 маси. Още не бяхме престъпили входната врата и ни посрещна невероятно любезен сервитьор и предложи да си избирим маса. Няма да обяснявам, че масата, която си избрахме съвсем произволно, беше добре заредена - салфетки, прибори, пепелници, оливерници и т.н. Първото, което ме впечатли бяха приборите - очевидно собствениците не се бяха скъпили. Такива, въпреки претенциите ми, нямаме в къщи.Настанихме се ние на масата и докато се намествахме цъфна онзи бързак с менюто. С моите отвратителни навици да запаля цигара преди дори и да посегна към менюто и с изненада видях вече поднесена към цигарата ми запалка. Имам си малко "мръсно" подсъзнание и след като смукнах от цигарата, отказах да гледам менюто и заявих, че двамата искаме една голяма бира "Каменица" с две чаши и че ще си помислим какво да си поръчаме още. Вътре в мене все още сякаш беше вкусът на последната гадна риба, която ядохме в това заведение преди години. На банкетна фигура като мене ми е много добре известна реякцията на всеки сервитьор като му поръчаш едно "лимоната със седем чеши", а той ти рече - ама вие сте осем и ти му отговориш - я ще си пия от бутилчето. Това в кръга на майтапа, но човекът изобщо не реагира - нито язвително, нито злобно, ами "най-нагло" предложи някаква вносна бира, която била на цената на нашенската.
В този момент, ако имах пистолет, щях да се гръмна... И като се има предвид, че бира пия само в Чехия, бидох втрещен до мозъка на костите. Както и да е, приех и само след секунди на масата се появи потна бутилка бира и ни беше налята по чашите след запитване "с пяна или без?". Сякаш дяволът ме бутна, нали намерението ни беше да преживеем дъжда там, го попитах каква рибка ще ни придложи, а половинката допълни - ама и да е без кости. От негова страна последва кратко замислюване и вика - ами най-добре - панирана бяла риба. ОК - давай да я видим. Тотално се бях прежалил - като знам каква "трЕска" ни дават за пържена бяла риба ...
Буквално след 10-а минути ни сервираха ей това чудо на първата снимка - сериозна порция парчета бяла риба, гарнитура - направо да се нахраниш с нея и о чудо - порцията с две порционни чинии и препечи филийки хляб, които няхме поръчвали. Нали знаете по морето ни една филийка средно е по цели 50 стинки.Бях шокиран. Такава вкусна панирана бяла и то истинска риба, не бях кусвал. Олапахме порцията на бърза ръка, пийнахме бирата и в това време дъждът спря. Идеално да се ретираме към къщата на Чедото, но се сетих, че в себе си имам само 20 лв и ... О, няма проблем, може да платите с карта ... Голям зор се оказа да вкараме в машинката 30.00 лв, вместо 25,00 лв, но се справихме ...
Дъждът беше спрял вече и си тръгнахме егаль егаль ... На 100-а метра от "Фрегата" видяхве чисто ново отворено капанче на самообслужване и масички "на крак" ...
Нямаше да съм я, ако не бях поверил как стоят цените там - вносна бира - 0,5 л - цели 6,50 лв, а пържена бяла риба - 100 гр. за 10,50 лв. Направо не ми се искаше да смятам, че ако се бяхме се спряли пад пластмасовия навес и с пластмасови чинии и вилици, какво щеше ни излезне ... да не говорим за гарнитурата ...
Прибрахме се, проспахме следобяда ... и Чедото се прибра от работа ... Заради обядните ни емоции бехме останали без вечеря и й предложихме да "отскочим" до "Фрегата" за вечеря. Все едно, че й предложихме "заколение" ... След хиляди кандърми се запътихме натам някъде около 18,00 часа. Вече имаше заети 5-6 маси. Дневният ни сервитьор липсваше, но ни посредщва мъж на около 45 години и се настанихме на същата маса както на обяд. Полилейте си светеха - беше сякаш още по-чисто и спокойно... Появи се почти веднага една жена, която ни донесе менютата, пожела приятна вечер ... и ни остави да си се чудим какво да изберем.
Чедото има афинитет към филе от скумрия на скара и някаква салата, а ние се замислехме какво да пием ... Ами море, салати - какво по-добре от "узо" ?
Разговорихме се ... оказа се, че Сашо е с 15-годишен стаж като готвач и че преди няколко години е наел "Фрегата" и се е опитал да го направи заведение като заведение, а не долнобробно кръчме каквото е било.
Похвалих го по моя си скромен начин и се опитах да го пратя в "ъгъла" - абе ти правиш тука чудеса, ама менюто ти е стандартно, макар и макар вкусно... Ей на, чета и рибите ти са като по цялото море. Погледна ме младежа (от моята камбанария е точно такъв) и ми вика - ей тази вечер ще Ви предложа илария.Бога ми от 40 години съм по Черноморието, а Илрията направо съм я забравил. Няма да описвам колко вкусна беше изпържена.И при това ни беше поднесена на цената на пържен сафрид.
Бяхме очаровани ... ако все пак имате възможност, насладете се на приготвеното в това заведение.
Като финал още една две снимки
П.П. Сетих се още нещо: На следващия ден минахме покрай едно капанче - тип крак маг, с пластмасови чинийки и т.н. и наливна бира. Цената на рибите беше за 100 грама. И като си посмятах малко, се оказа, че за една порция риба във "Фрегата" се плаща по-малко отколкото в крак мага.
НАЗДРАВЕ!
