За сланината, ако бях поет, щях да напиша "Одата на насладата". Ама тъй като не съм поет, а гурман (казано културно,а не чревоугодник, което е вярното) ще се огранича до поредната рецепта за една невероятно дзверски вкусна сланина. Инак в блога си имам доста рецепти за приготвянето на домашна сланина. То сега и сланината не е като онази от едно време - тогава имаше едни прасета порода бяла българска дет растяха на сланина. 150 кила прасе с 5 дебели пръста сланина по него. Сега са едни дет стават 120 кила с бутове на културист и едно пръстче сланинка.
От доста години ни промиват мозъците, че сланината била вредна, че имала холестирол и консумацията й го увеличавала в организма и т.н., и т.н. Това е нещо, с което категорично не съм съгласен.
Преди доста години, след разпада на СССР в началото на 90-те, попаднах на една статия, в която се описваше рациона на членовете на Политбюро на КПСС. Знаете, че това беше една особена порода хора от т.нар. "богоизбрани", за чието здраве и дълголетие се полагаха специални грижи и им се осигуряваше специална храна - "от пиле мляко". Няма да се сетите какво са ги задължавали да хапват всекидневно, нали? Ами сланина. Точно така сланина. Поне 70 грама дневно, но без хляб и при това с две рюмки водка?!
Първата си наистина вкусна сланина ядох като юноша - приготвена от Бай Дамян, адвокат и тертиплия. Та горе долу съм запомнил как я правеше и точно тази е приготвена по неговия начин.
Не е необходимо да говора за количества - може да се приготви едно кило или десет кила. Сланината се нарязва на парчета - горе долу с 6-7 см ширина и дължина 10-12 см, т.е. приблизително по 100-а грама - колкото за едно сервиране. По нея има и един мазен - къдрав такъв слой, който задължително го изрязвам.
В подходяща съдина се налива вода и се добавят 3-4 дафинови листа, 4-5 скилидки чесън, едно лйто чушле, 2-3 с.л. сол, 1-2 карамфилчета, 5-6 зърна бахар и 10-15 зрънца черен пипер. В моя вариант бухнах и 2 см джинджифил, 1 ч.л. сода и сока на половин лимон.
След като заври цялата тази смес в не се пущат парчетата сланина, варят се 2-3 минути, с вилица се обръщат. Още 2-3 минути се варят и котлонът се изключва. Съденат се похлЮпва с капак и оставя ей така да си изстине върху котлона.
Изчаква се добре да си изстине. На снимката се вижда как парчетата сланина са порозовяли.
Без бой си признавам, че доста се чудих дали вместо обикновена сол в маринатата
да сложа нитритна сол, но се отказах.
Сланината е такова чудо, че е единственото, което си поема сол колкото му трябва. И не й трябва консервант. Поне това е всеобщото убеждение. Но от личен опит знам, че с времето гранясва и придобива неприятен цвят и аромат.
Със сигурност някой ден ще пробвам и ще сравнявам - дали ще се увеличи трайността й. Но и тука си има "загвоздка" - ако се остави в солта или солената саламура, нищо не й става.
Докато сланинката си изстива, си приготвям осоляващата смес. Е, не ползвам хималайска сол, а най-обикновена морска сол.
С оглед количеството сланина преценям колко сол е необходима - на кило около 500 грама морска сол. В нея се добавят 1 ч.л. пушен червен пипер, 1 ч.л. захар, 20-а см зелената част на стрък праз нарязана на много ситно. Признавам си и мискинлъка - 2-3 с.л. бърбън.
На дъното на подходяща кутия се слага малко от тази адска смес, отгоре ред добре подсушени парчета сланина с малко разстояние едно от друго и се затрупват пак със сол. Пак ред сланина и пак от солената смес.
Кутията се затваря са капак и забравя в хладилника. Поне за 20-а денЯ.
Дзерска му работа- мекичка, невероятно вкусна. Резната тънкофайско, направо се маже върху препечената филийка.
Такава сланинка не съм ял през последните 50 години.
Нарочно не съм продължил - след като е готова, се почиства от солта и си се доприготвя по мерак - къде с цървено пиперче, къде с празец. Слага се едно дафиново листче към всяко парче, овива се в стреч фолио или се вакуумира и във фризера.
Правете смело и НАЗДРАВЕ!
Дзверският резултат е гарантиран.
