Банички за закуска с кренвирши

    Баничките за мене са една перфектна и при това бърза за приготвяне закуска, които не пропущам да направя за малко глезотия. 

    Защо глезотия? Ами много просто вариантите са толкова много, че всеки път могат да бъдат различни и все така неустоимо вкусни.

    Тази публикация някой може и да я намери за напълно излишна, защото след като си писал десетина пъти за банички от триъгълни кори неща са горе долу ясни, особено когато се касае за различна плънка. Само че искам да споделя някои нещица, които могат да се окажат доста полезни за някого.

Започвам с това, че ползвам печени триъгълни турски кори. Продават ги по 26 броя в пакет и често изостава поне половината пакет, защото 26 банички са  твърде много за двама човека.                                                           И така първото полезно нещо - ако няма такива кори, се вземат обикновени кори, които две по две се намазват с разтопено масло и се нарязват на триъгълници. Може и да се ползват дебели печени на сач - с тях единственият проблем е нарязването.         Второто полезно нещо: веднъж отворен пакетът с корите, ако не се употребят до 2-3 дни, те имат свойството много бързо да изсъхват и да се втвърдяват и не стават за такива банички, а за "трошена" баница". И тука се сещам за малкия "трик" на една приятелка туркиня, която по този начин прави гюзлеми на сач с готови кори. Пробвал съм нейния начин и с удоволствие ще го споделя. Дава перфектен резултат.

В купичка се смесват поне по 50 мл прясно и кисело мляко и разтопено масло. Слага се 1/2 ч.л. сода и брашно около 80-а грама (4 с.л.). Като се разбърка трябва да се получи кашичка, която лесно да се разнася върху корите с четка. Не се ползва яйце ... С тази кашичка се намазват поизсъхналите кори от двете страни. Когато се правят гюзлеми корите трябва да са квадратно нарязани и след слагането на сиренето, се сгъват на плик и пекат в добре загрят тиган без мазнина. След опичането се мажат с масло. А за баничките -в широкия край се слага плънката - нарязани на ситно кренвирши, кашкавал и за разкош - чери доматчета. Или натрошено сирене и чери доматчета.                                                                    Сетне всичко е ясно: навиват се на рулца и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене при това леко намаслена.

След като се наредят в тавичката, ако е останало от тайната смес, в нея се чуква едно яйце и обилно заливат с нея. Печенето - на 200 С в предварително загрята фурна за около 30-а минути. Все пак зависи от фурната, но до хубаво зачервяване. В някой момент ги повдигам, за да проверя дали от долу са запечени добре. Ако ли не, а от горе са "тръгнали", ги покривам с алуминиево филио и допичам до готовност.

По този начин хем се оползотворяват поизсъхналите кори за баница, хем се получава невероятно вкусна закуска. Моята запазена марка при направията на такива банички е, че правя по няколко бройки с един вид плънка, сетне още няколко - с друг, и те така до свършване на корите. Грабаш баничка и чакаш изненада с какво ли ще да е...                             Правете смело и импровизирайте, а поизсъхналите кори за баница да не Ви плашат и да не вземете да ги изхвърляте ...

Пюре от картофи и целина

 

    За това пюре, което е невероятна гарнитура към всякакви печени меса, кюфтета  и др.п. направо нямам какво да пиша, но все пак ще го споделя ..., защото си струва да се направи и то неведнъж.

    Количествата са напълно ориентировъчни - но съотношението трябва да е горе долу 3:1 картофи към целина, т.е. 1 кг картофи и приблизително 300-350 грама глава целина.

Картофите и целината се обелват и нарязват на кубчета. В леко подсолена вода с добавка на щипка индийско орехче първо са пущат кубчетата целина и се варят около 10-а минути, а след това и картофите. Варенето - до пълна готовност на продуктите. Отцеждат се от водата, която не се изхвърля и се намачкват с оная велика джаджа за пюриране ... В никакъв случай не се пропущат поне 50-70 грама масло и при много гъста маса малко от водата от варенето.                              Цялата смес се слага в тавичка, обилно намазана с масло  ръсна с малко царевично брашънче... В блендера се смилат 2-3 филийки сух хляб (без коричките), слага се църно пиперче, индийско орехче - все на вкус - носи и всякакви любимо подправки, както и настъргано кашкавалче (гауда, едам и т.н. - все на вкус) (и да не забравим още малко масълце, разпределено отгоре) и се бухва във фурната на 180С за 20-а минути - до хващане на хубава зачервена коричка.

    За срамотиите, признавам си, че при намачкването на пюрето добавих и 3 жълтъка. И след изваждането от фурната настъргах 50-а грама червен чедър. И за да стане всичко бим бок, взех че преди сервирането хубаво го обърках и сервирах на топки отстрани на мръФката.

    Моля Ви, не следвайте моята направия, а го направете идейно - по идеята и собствен вкус. Ще останете очаровани...

    НАЗДРАВЕ!

Постна яхния от картофи и целина

 

  От време на време в къщи се готви постно - доста често е като самостоятелно ястие и в същото време като "гарнитура" за изостаналите от вчера кюфтета или пържоли.

    Само че тази яхния в съчетание от картофи и целина става направо уникално вкусна - правя и пюре от тази комбинация, което пък е дзверска вкуснотия.

За 4-6 порции са необходими 5-6 скилидки чесън, 2 големи глави лук, 7-8 картофа, 1 средна глава целина, 1-2 домата, сол, червен и черен пипер на вкус, магданоз за поръсване. Носи и някоя друга любима подправка като риган например.                    Изпълнението е направо елементранно. Понеже я приготвям в мултитунджУрата, става буквално за 30 минути. Включвам уредчета на програма пържене и наливам около 30-40 мл олио. Докато олиото загрява, чесът се нарязва на ситно, лукът се обелва и нарязва на по-едри парчета (като за куче е лафът). Бухат се във вече загрялата мазнина и докато се задушават под капака, целината се обелва и нарязва на ситни кубчета и се доавя към лука заедно с 1/2 с.л. червен пипер.. Не забравяме да разбъркаме. В това време кортофите се обелват, измиват и нарязват на около 6 парчета и добавят към лука и целината.

Доматите се обелват, нарязват на кубчета и добавят. Ако е много гъста яхнията, се налива к.ч. водичка или някакъв бульон и се оставя да се довари до готовност. В края на варенето се слага солта и ригана.             Програмата е точно 30 минути и за това време всичко е сварено и готово. При сервиране се поръсва с прясно нарязан магданоз и смелен черен пипер.                        Ако се готви в тенджера, процедурата е почти същата, но времето е малко повече и има време по-спокойно да се подготвят продуктите. В указания смисъл цялото ястие се готви за 30 минути и става невероятно вкусно. Ако имаме изостанало от предния ден печено месо, пържени кюфтета или пък на скара, се добавят 5 минути преди яхнията да е готова и става нещо наистина дзверски вкусно.                                Пробвайте, лесно е, бързо е и съчетанието - картоф и целина наистина е неустоимо по вкус. А ако има и малка главичка червено цвекло, която да се добави с целината - също нарязана на ситно, ще си оближете пръстите и отопите сосчето. Много е важно да не се подлъгвате да запържвате брашно или да сгъстявате ястието с нишесте ... то и така си става достатъчно гъсто и с хубаво сосче за топване не лебеца.                 Пробвайте и наздраве - върви си с биричка или бяло винце.

П.П. Впрочем, нищо не пречи едновременно с целината да се добави и морков, който придава леко сладък вкус на яхнията.                                                                              А това си е моята порциийка - с кюфтета. Може ли Дзвер без мръФки?!                                                    И преди финала - едно допълнение бонус за тези, които не биха искали тази яхния да е постна. Необходими са 250-300 грама кайма, която се добавя след задушаването на лука и се разбърква с лъжицата и малко водичка, за да стане на трохички. Сетне се готви по вече описания начин.                                                Още веднъж - НАЗДРАВЕ!