ПРИНЦЕСА, ПРИНЦЕСИ, СТРАНДЖАНКА или най-обикновен сандвич- каймяна пица

    Принцесите ги помня още от лавката в школото (лелей преди 50+ лета) и в годините си остава една от любимите бързи закуски. Не знам защо на тези сандвичи с кайма и идея кашкавал (често доста препечени и със свита към средата кайма и обгоряла хрупкава коричка) им казваха принцеси. Дори не съм срещал някакво обяснение, дори и шеговито. Знам, че из Бургаско им казват "странджанки" и пак не знам защо ...

    Имам си собствен прочит на тези сандвичи и си правя все почти по един и същи начин - с малки вариации, разбира се.

Количеството на каймата е според зависи колко сандвича ще правя, но си смятам съвсем грубо поне по 50-60 грама за една филия (демек едно кюфте за една филийка нарязан хляб).                                                Та така- 300 грама кайма, 1/2 глава ситно нарязан лук (в идеалния вариант задушен в малко вода и идея олио), 2 яйца, 1 1/2 ч.л. с моята подправка за пица, 1 с.л. кетчуп или 1 среден домат, варязан на ситно; около 100-а грама кашкамал - 30-40 грама нарязан на ситни кубчета, а останалият настърган на рендето.     Всичко това се размесва в купичката с лъжица, но ако ми се стори гъсто доливам малко водичка - целта ми е да се получи кашичка. В интерес на истаната, понякога добавям и една-две кисели краставички, нарязани на ситно, а каймата разреждам със сока им. Върху всяка филийка се нанася дебел слой от каймата- почти колкото е самата филийка.

Е, те тука идва големия проблем - филийките са намазани и готови за печене. Имам цели три варианта за печенето им:                                                        парти грил: в него е най-лесно. Загрява се добре, филийките се нареждат и се пекат. Тъй като външните не се опичат равномерно, по някое време се разместват

 фурна: фурната се загрява на 180С, филийките се нареждат в тавичка, но преди това долният им край леко се навлажнява (иначе се препичат отдолу) - печене 10-12 минути на конвекция, демек вентилатор

 любимият начин - на скара: много добре загрята. Запичат се от долната страна буквално за 2-3 минути. Сетне скарата се намазнява много добре и се пекат с каймата надолу. От време на време има и фалове - залепва заради кашкавала, ако скарата не е много силна.

    И без бой си признавам, имам и един много любим вариант, но не се харесва от всички - топвам долния край на филийката в разбето яйце, мажа я отгоре с кетчуп и слагам овкусената кайма. Пека на 180С с вентилатор в тавичка с хартия за печене като на 5-6 минута вадя, поръсвам с настъргана моцарела и връщам обратно за още 2-3-4 минути.

    Който вариант да изберете, няма да съжалите ...

МАРМАЛАД от ... червени домати

 

    Уникален мармалад от най-малко очаквания продукт - червени домати. Впрочем сладко или мармалад може да се направи почти от всеки плод, както от пъпеш или от корите на диня, или... Преди години, когато правехме по доста буркани сладко годишно (заради децата) съм правил сладко от зелени доматчета, от зелени орехчета и от едни малки динички.

    Та тези дни, както се бях подхванал да правя буркани домати за зимата, се присетих и за мармалада от тях и воаля ...

Избират се хубави месести домати, които се обелват и почистват от семенлъците. За беленето е ясно - цепване на четири от долния край, заливане с вряла вода за 30-а сек и сетне бързо охлаждане. Почистените домати се нарязват на произволни парчета и се слагат в решето, голяма цедка или гевгир и се оставят да се оцедят максимално. Дори могат да ръка леко да се поизстискат.  Целта е да се отстрани излишната течност - ще имаме хубав доматен сок за водката и по-бързо ще се изварят. Крайното количество бе 1,350 кг, което се слага в подходяща съдина за варенето им. Хубаво е да дълбока тенджера с дебело дъно. Но се изхитрих и заложих на мултикукъра - на програмата за задушаване при леко открехнат капак. Така изпаряването става по-лесно.

След като течността се редуцира поне с 1/3, както са си в съдината се пасират с пасатора. Е те тука се престарах - реших, че за да остане някоя семка или нещо по-едрично взех, че прецедих всичко през едра цедка и се отворих доста работа. За сметка на това се получи много хубава и гладка консистенция. Сега е моментът да се опитат и да се прецени самата сладост на доматите и да се ориентираме за количеството захар. Сториха ми се достатъчно сладки и затова сложих точно 400 грама захар и 1 ч.л. ванилова захар. Варенето продължава до постигане на желаната гъстота. В мултикукъра е лесно - оставят да си се вари и само от време хвърляш едно око и разбъркваш. Иначе - в тенджерата, ще иска непрекъснато да му баеш, да бъркаш, да намаляш силата на варенето, че иначе почва и да пръска ...

В края на варенето сложих за аромат 1 ч.л. с връх изсушени и смлени лимонови корички.                             В интерес на истината, стана много приятно сладко и ако специално не знаеш, че е от домати, спокойно ще си помислиш, че е от някакви горски плодове. Знам, че някои хора слагат допълнителен аромат - от есенция, но това не ми харесва. Преди години, като слагах доматите да се варят добавях и 1/3 от количеството им обелени, почистени и нарязани ябълки за плътност и заради пектина в тях. Който желае да получи по-добър резултат с мармалада, може да смеси 1 с.л. пектин със захарта.     Колкото и странно да изглежда, резултатът е невероятно вкусен мармалад. Ако правя втора доза, ще сложа и 1-2 с.л. какао.                                                                Впрочем от това количество се получиха две бурканчета по 310 грама, едно 120 гр. и малко за кусване.                 Пробвайте, лесно е за направа и вкусът си заслужава усилията.

Замразената червена капия - неизчерпаем източник на витамин С

 

    Оказва се, че всички живеем в някакво заблуждение кой плод или зеленчук съдържа най-много витамин С. Останало е твърдото убеждение, че това са лимоните или ябълките. В лимоните няма толкова много витамин С, а в ябълките липсва изцяло.

    Е, няма да се сетите, че палмата на първенството я държат чушките и то не кои да са, а именно червената капия. Но не в суров вид, а колкото и да е странно - в замразен вид. В замразената капия съдържанието на витамин С е поне 10 пъти повече отколкото в суровата. Звучи странно, но е доказано научно.

    Отделно от това при термичната обработка се губи почти цялото съдържание на витамин С, а останалите полезни вещества се намалязват значително.

    Само за сведение, чушките са много богати на бета-каротин - провитамин А (480 милиграма на 100 грама червени чушки!). Те съдържат и веществото капсантин, което е диуретично, намалява мастите в кръвта, стимулира дихателната дейност и апетита, действа съдоукрепващо. Чушките съдържат и витамин Р (цитрин), който въздейства върху пропускливостта на кръвоносните съдове и възпрепятства ранната атеросклероза. И като капак на всичко съдържа почти 18 грама протеини на 100 гр. замразен продукт.

    Направо на бърза ръка ще спомена, че съдържат и маса антиоксиданти, както и още калий, калций, магнезий, фосфор и желязо.

    Та така, след дългото въведение (едва ли не Ода за чучките): 

    избират се хубави месести червени капии, които се почистват и нарязват на кубчета. Нареждат се върху някаква плоскост - тавичка, пластмасова тарелка и заминават във фризера. След замразяването се прехварлят в торбичка - примерно по 50 грама.

    Идеални са за салати и добавки към други зеленчунци и при това възможно най-полезни - в пъти повече отколкото в прясно състояние.