Сандвич-пържола или най-крехките и сочни вратни пържоли на фурна

 

    Това определено не е рецепта, а един начин да се направят най-невероятно крехките и сочни пържоли от свински врат при това без значение дали са с кост или без.

Количества няма да давам, но тези пържоли на снимката са почти по 250 грама, защото четирите броя излезнаха едно кило без няколко грамчета. Това си значи, че по стандарт са си бая дзверски и за не толкова ящни, една може да се раздели за двама. Пържолките обилно се овкусяват с моята универсална подправка за месо, омазняват се и заминават в хладилника поне за 24 часа.  5-6-7 с.л. леко изцедено кисело мляко се объркват с една ч.л. сол и с четка пържолките са намазват от едната страна и нареждат в тавичка, застлана с хартия за печене. Останалото кисело мляко се разпределя равномерно върху пържолите.

Тавата с пържолите се пъха във фурната на 95-100С и буквално се "забравят" за около 2 часа, че и даже малко певече. След това със сондата термометър се проверява вътрешната температура. Идеалната температура за свинските пържоли е точно 63С. Който не ми вярва може да провери по Хамериканските или английски стандарти за температурата на печеното месо. Моментът, когато се достигне тази температура (жалко светкавицата е попречила да се види), обилно се наръсват с прясно смляно църно пиперче и настърган кашкавал - поне 150 грама. Фурната се изключва и тавата се оставя вътре в нея - така кашкавалът ще се разтопи и ще стане пържолка-сандвич.

Как ще се сервират е въпрос на вкус - вървят си и с доматена салата, и с картофено пюре, и...т.н.  В интерес на истината пържолките стават невероятно сочни и крехки. Просто могат да се "режат" с вилицата и се топят в устата. Понеже тези пържолки ги правих експериментално, не сложих никакви добавки преди кашкавала, но е напълно възможно върху киселото мляко да се наредят кръгчета тънко нарязани домати, тънкофайски нарязат пушен бекон, както направих при втората партида и т.н. ... Ще стане истински сандвич-пържола.

П.П. Така приготвени пържолките стават наистина уникални и дзверски вкусни.

За втория експеримент - една единствена пържолка овкусих с 2-3 грама нитритна сол. Всичко останало какакто го описах, но тази я оставих да се топли до 70С вътрешна температура. Е, не е истина - все едно хапваш истинска шунка ... Направо да луднеш от вкуса - дори моят лаф "дзверски" идва слабоватичък за това, което се получи ...

П.П. Впрочем мариноването на месо в кисело мляко му дава невероятна крехкост...

Пробвайте, експериментирайте и се насладете на дзверски вкусните вратните пържолки и да не забравим - искат си хубавото и добре изстудено питие.

НАЗДРАВЕ!

ЯРЕШКО (вратле) ПЕЧЕНО с картофи - по най-лесния начин

 

    С огромна изненада установих, че в блога ми няма и думичка за ярешкото месо. Готвил съм какво ли не, писал за какви ле не неща, а за ярешкото - нито дума... Голям пропуск от моя страна.

    В интерес на истината ярешкото месо е много по-вкусно (и по-полезно от агнешкото) и в същото време няма излишни мазнини (като оная специфична лой на агнешкото). Самото месо е в пъти по-крехко и по-вкусно.

    По отношение на него има много предубеждения - най-разпространеното е, че "миришело" особено неприятно. Както и козето месо. Това не е съвсем вярно. Особената и неприятна миризма най-често е при мъжките животни - т.нар. пръчове и съвсем рядко при някои кози. Казаното важи и яренцатата. Възможно е при някои мъжки яренца да има по-особена миризма...

    Признавам си, ако трябва да избирам между агнешко и ярешко, изборът ми ще е еднозначен в полза на ярешкото... Жалко само, че такова няма как да купиш от магазин, а единствено - от домашно животно.

    Та да се върна на вратлето. Преди известно време приятел ми донесе едно ярешко вратле - клали домашно, поразделили го и той "отцепил" за мене - най-вкусната част - вратлето, може би около кило. Като ми го донесе, го бухнах във фризера с идеята да бъде сготвено по "специален" повод...  Като се присетих, че народонаселението дори и агнешко не яде, си измислих повод-липсата на такъв 😜

Идвам си на думата и започвам с обясненията, защото това не е рецепта, а е просто един невероятно лесен начин да се приготви ярешкото месо. Значи и аз се притеснявам да не се окаже ярешкото "дъхващо" - не знаеш никога какво ще излезе. Като е месо, както и да го "нюхаш" като хрътка не можеш да разбереш какво ще стане. Разбира се само след термичната обработка. И затова си имам свой начин на предварително приготвянето му. Месото леко осолявам и овкусявам с черен пипер и запържвам в малко количество мазнина (смес от зехтин и олио) - за около кило месо - 50-60 мл. Прави се с една дума, т.нар. "запичатване" на месото - за кратко, докато леко промени цвета си, от всички страни. Точно това е моментът да се прецени дали месОто има някакъв дъх или не. Е, немаше никакъв дъх. След като това е така - добавят се около 300-400 мл топла водичка и се оставя да си покъкри около 30-а минутки.

    Този метод е забранен е в Хамериканските състезания за печене на печено, но хич да не Ви пука.

    Докато оно си се вари, поне 1,5 кг картофи се обелват и нарязват на едро. Сщото се прави с една голяма глава лук, която като се цепне на две, се нарязва на полумесеци. Никак не вреди и 2-3 скилидки чесън да се нарежат на ситно.

    Всичко това - в голяма купа с добавка на 1 с.л. царевично нишесте, сол и черен пипер, идея лютив червен пипер и поне 1 ч.л. смлян сушен розмарин. Омесва се с бульона от вареното месо и заедно с него -всичко в плик за печене.

    Откак съм открил пликовете за печене, не признавам никакво завиване във фолио и разните му там сложнотии...

    Бухаш плика за печене със съставките в тавичка и бам във фурната, загрята на 200С за около 30-а макс. 40-а минутки. Важното е месцето да остане най -отгоре ... така се запича до хрупкавост.

    От тук нататък по-добре историята да замълчи - крехко топящо се ярешко, почти пюре от картофки и невероятно (дзверски) вкусно сосче, което може да отопи с препечена филийка.

    И да не забравя за финал - важно е хубавото питие.

    Ако ви попадне ярешко, не му се назлъндисвайте, печете смело и НАЗДРАВЕ!

Кюфтенца от сирене (сирена)

 

    Кюфтета (кюфтенца) съм правил от какво ли не - в блога ми с етикет "кюфтета" сигурно има поне 100-а варианта, но точно от сирене не бях правил... Открих едно натрошено сирене, което се продава на напълно прилична цена и е направо идеално за баница. Този път пак се награбих от него - може да се дабовя към доматената салата, както и на много други неща. 

    Не знам защо, но изведнъж ми хрумна да направя кюфтенца и то различни... Може би идеята ми дойде от моите изварени кюфтенца "Чудо" ...

Та така: 350 грама натрошено сирене, което се намачка с вилица; един морков настърган на най-ситното ренде; 1 малка главица лук нарязан на много ситно; 1 с.л. от моята универсална подправка за месо (кайма); 1 ч.л. босилково песто и 1-2 стръка магданоз, нарязан на много ситно; 1 яйце; 1/2 ч.л. черен пипер смлян току що и 1-2 с.л. брашно с 1 ч.л. бакпулвер, колкото да се получи достатъчно гъста смес, от която с намазнени ръце да могат да оформят кюфтенца като топчета с големина ... - ами на голям орех.

Едната част от кюфтенцата се пущат в купа с царевично брашно и добре се овалват в него.  Другата - в името на експеримента - само се оформят с добре намазнени ръце. Оставят се така да престоят поне 1015 минути - така "дръпват" брашното и преди да се пуснат в силно загрятото олио, още един път се овалват с ръце, за да получат добра форма. И точно те при пущането в олиото, не оставят на дъното загоряло брашно, защото то е попило ...

Пърженето е ясно, но с два малки секрета: тиганът се застила с хартия за печене и в загрятото олио се пущат и две скилидки чесън. Пържат се да зачервяване от двете страни. Вадят се в чиния застлана с домакинска хартия - ясно защо. Пропуснах само да кажа. Сол не се слага, а се пробва сиренето и ако е много солено, може да се изкисне предварително. И пак в този дух - стават много по-вкусни, ако наред с обикновеното сирене се сложат и някакви други настъргани серена (в случая добавих един много изсъхнал кашкавал и едно позасъхнало топено сирене, настъргани на най-ситното). Но това не пречи и да се сложат и други сирена (все пак рецептата е "обери" хладилника).

Впрочем, пържих ги в малко в мазнина и затова станаха леко плоски като кюфтенца. Ако бяха изпържени поне в 2 пръста мазнина, щяха да станат едни красиви и вкусни топчета. За себе си ги сервирах със салата от домати и краставици, но иначе бях приговил и млечно-чеснов сос с много църно пиперче... Честно да си призная, ако не знаех от какво са направи, заради вкуса можех да си помисля, че направени от малко кайма, повечко лебец и малко сирене... Пробвайте и няма да съжалите - нещо много бюджетно и невероятно вкусно. Съвсем спокойно може да се вечеря с тях и да се чувстваш напълно заситен. И да не пропусна-вървят си идеално с добре изстудено бяло винце или биричка и  НАЗДРАВЕ!