Вита баница с лапад, ориз и сирене

    Рядко пиша за баници, че рецепти бол, а и си мисля, че всеки мало малски опитен в кухняна може да отпретне една баница. Ама май си има и тънкости баницата да стане пухкава и невероятно вкусна, без да е мазна или пък прегоряла.

    От всички баници харесвам т.нар. нетрадиционни - демек с различна плънка от яйца и сирене. Тези с лапад, коприва или спанак стават наистина невероятни и в случая ще разкажа за една такава с лапад, ориз, сирене, яйца и кисело мляко, което е направо трипач... Ядеш, рИвеш и не можеш да спреш ... Даже можеш да си я ползваш за мезе към питието ?!!!

    Какво е необходимо за една стандартна тава с диаметър 36-38 см? Около 350 грама сирене, натрошено, че е по-евтино; около 50-60 грама разтопено масло, смесено с 1-2 с.л. олио; около 30-40 листчета лапад (на които се почистват жилките) и нарязват произволно; перата на 1-2 стръка пресен лук, нарязани на много ситно; поне 4 яйца и около 70 грама ориз, запържен в малко масло и сварен с 2 чашки вода и 1 ч. прясно мляко почти до пълна готовност; една кофичка кисело мляко; 1 ч.л. сода и 2 с.л. брашно; кори за баница - 14 броя.

Тавата леко се намазнява и застила с хартия за печене. Всички продукти (сирене, лапад, ориз, 3 от яйцата, 2/3 от кофичката кисело мляко) се смесват. Една кора леко се намазнява и върху нея се слага другата. По дължината й се сипват 2-3 пълни с.л. от плънката и разстилат внимателно от единия край. Навиват се на руло. Започвам да ги падреждам в кръг в тавата от вън навътре, като последното парче се навива съвсем на охлювче. Последното яйце се разбива с остатъка от киселото мляко, в което е "загасена" содата и се добява брашното (ако е останало от мазнината за намазване, се добавя и тя). Ако сместа е много гъста, може да се разреди с малко газирана вода. С нея се залива навитата баница.

Докато се подготвя баницата, фурната се включва да загрява на 200С. Пече се не на средната, а на по-долната решетка - около 40 минути. Някъде около 20-а минута, тъй като взе да се зачервява много бързо, се наложи покриване с хартия за печене. След ваденето от фурната, се покрива с кърпа поне за 30-а минути добре да се задуши. Става невероятна вкуснотия- да си оближеш пръстите. По същия начин може да се направи вместо с лапад със спанак или пък с коприва, но тя трябва предварително да се измие и попари с вряла вода.

Правете смело с каквато зелентия имате, а количествата са по нашия вкус. Всеки може да си нагоди по негов - с повече зеленко или сиренце, или вризче или мазнотийка ...

Отнема не повече от 30-а минути да се направи и сетне докато се пече, иска малко търпение ...

Свински глазиран врат печен в аерогрил

  В действителност това не е някаква специална рецепта, но все пак си струва да се сподели.

 Всичко се започна от един странен свински врат, който си купих от магазин за месо (не обичайната ми месарница). Оказа се още при нарязването на пържоли, че едвам се реже и го заподозрях, че ще се окаже жилав. Пробвах едно парче с начукване и чукчето взе да отскача като от гума.

Е, пак по стария изпитан метод с мариноването: За кило нарязани вратни пържоли около 200 мл кока кола, 1 с.л. соев сос и 2 с.л. олио, както и по 1/2 ч.л. червен сладък и лютив пипер, и по 1/2 ч.л. кимион и черен пипер. Всичко това се смесва добре, слагат се пържолите в подходяща съдина и се заливат с маринатата. Нека да си престоят така поне 24 часа. Могат поне един два пъти да се обърнат. За толкова време маринатата е почти попила в месото.

За печенето ползвах онзи незаслужено позабравен уред - аерогрила, който е просто чудесен. На 220С за 20 мин. върху решетката му, а от долу тавичка за събиране на мазнината. След като пържолките са се пекли 10-а минути, капакът се вдига и се намазват с четка с малко разреден с водичка мед. Така поне 2-3 пъти, като се обръщат и поне веднъж от другата им страна.  Като се извадят от аерогрила, се слагат в тенджерка с капак - хем да си починат, хем да се позадушат, хем да си поснат и малко сосче. Могат да се залеят и мазнинката от тавичката. Дори ако се ръснат с няколко капки лимоново сокче, стават още по-дзверски вкусни.

А че станаха сочни, може да не се съмнявате.

НАЗДРАВЕ!

Желе от череши без захар

 По една или друга причина, която не се налага да споделям, сладкото със захар е доста нежелателно у нас. От друга страна, се тачат основно сладкото от череши и смокини. Цената не черешите тази година упорито си стои на 3 лв за кило, ама в сила е принципа на шопа - пениш, не пениш, ке те ядем.

 Та се прИжалих и купих 2 кг череши и започнах да ги гледам като голям камень - как да направя сладко, което няма захар и как да не загубя нищо от матриала и да получа максимално количество. И го измислих ... 

Така: 2 кг добре узрели череши се почистват от дръжките и костилките. Внимание! - не се изхвърлят, а се слагат да се изсушат. Много са полезни сетне като се направи от тях чайче... Изчистените череши се слагат в голяма подходяща тенджера (без вода) и котлонът се включва на 6-та степен от 9-те и се оставят да се варят - по-скоро ди къкрят така. След около 40-а минути се пасират с пасатора - но не на каша като за мармалад, а да останат доста едри парчета и се оставят така да си покъкрят още малко с 1 ч.л. лимонтузу. С термометъра проверявам температурата - трябва да е около 50С. Ако е по-висока, се изключва котлона и се оставя да падне температурата. В този момент се слагат в тенджерата 4-5-6 с.л. мед и добре се разбъркват до пълното разтапяне на меда. Пробва се на сладост и може да се добави още мед - въпрос на вкус.

Идеята ми от тук нататък беше да ползвам агар-агар, но не открих такъв по магазините и го замених с две пакетчета желатин на оня Доктора... Мислех да ползвам пектин, но той не може толкова добре да желира сместа и затова се отказах. Как се ползва желатин на всеки е ясно и след разтапянето му се смесва с черешите. Веднага се пълни в бурканчета, затварят се и се обръщат с капачките надолу. След няколко часа са готови и много добре желирани. Получава се невероятно желе с много добър рандеман. От това количество се получиха 5 бурканчета по 380 грама.

Желето е невероятно! Много е подходящо за палачинки, за добавка към сладкиши и т.н., и т.н. 

Може и да ме подложите на критика за нестандартни начин на изпълнение, но си струва да го пробвате!

И определено няма да съжалите!