Бухти "корона"

 Направих днес най-уникалната закуска и то посметена на корона-вируса. И без това за неделния ден се прави нещо тестено и пърженко. За да е готова закуската рано в неделя, обикновено си заъбрквам тестото от събота вечерта.

 Та от вчера се бях за днешната закуска и реших да правя бухти, но по различен начин. В блога ми има доста рецепти за бухти, но тези са напълно различни.

Първо да кажа, че това е едно от най лесните и мъреливи теста, които съм правил:

В купа се слагат 200 мл прясно мляко на стана температура, 1 ч.л. сол и толкова захар.Добавя се и 1 ч.л. суха мая и се разбърква добре с вилица. Докато с дясната ръка всичко се разбърква с вилица, с лявата ръка се сипва брашно - около 400 грама. Сипва се по малко и се разбива с вилицата. Като почне да се сгъстява, се сипват 2 с.л. зехтин и се предължава с брашното - трябва да се получи гъсто и лепкаво. Леко се притиска с ръце колкото да се оформи и се пъха в найлонова торбичка и заминава в хладилника за цялата нощ.

На сутринта тесто си е втасало яко, вади се от торбичката и се примесва отново.
Тука има два варианта за плънка - сирене или кашкавал, които се нарязват на ситни парченца. Предпочитам със сирене и затова използвах него.

Хартия за печене се нарязва на квадрати примерно 10х10 см.
Работи се с леко намаслени ръце:
Откъсва се от тестото малко топче с големи на голям орех, оформя се като питка, в средата се слага парченцето сирене и се затваря, като пак се оформя като топче.
Топчетата се редят едно до друго в кръг така че да се получи корона и се оставят отново да втасат - на топло за 30-а минути.

Ето така трябва да се получат.
Една такава коронка си е направо достатъчна за един човек за закуска.

В тенджерка се наливат поне три пръста олио - желателно е да е малък диаметър и по-дълбока.
Олиото се загрява до готовност и всяка коронка, както си е върху хартията за печене, се пуща в добре загрялото олио.

Буквално след една минута или малко повече с щипка се хваща хартия и се вади.
Не е необходимо да се хвърля - пак може да влезе в употреба.

Пържим от едната страна до готовност и се обръща да се пържи и от другата.
Внимание - обръщането трябва да се прави с две лопатки - с едната се подхваща от долу, а с другата се задържа от горната страна и тогава се обърща.
Иначе има опаснот коронката да се разчупи поради големината си.

Вадят се в голяма чиния застлана с домакинска хартия, за да се поеме излишната мазнина.
Макар че в интерес на истината при пърженето на висока температура почти не поемат мазнина.

Най-вляво на снимката - бонус яйце, тип поширано в загрятото олио.
След като приключих с бухтите, с лъжицата завъртях олиото и в средата внимателно пуснах едно яйце. Буквално за 30 секунди бе готово забулено и извадено.

Красота.

Впрочем, ако не се сложи сирене, могат да се поднесат поръсени с пудра захар и си вървят идеално с някакво сладко и/или с резен сирене.

Стават невероятно вкусни - леко твърдички отвън и пухкави отвътре и се хапват буквално на две хапки. Впрочим и изстинали и на другия ден са много вкусни. А който е любител, може в тестото да сложи и малко ванилена захар.

Заслужава си играчката. Хем са забавни, хем са много вкусни. Сигурен съм, че на малките палавници ще им харесат много повече от обикновените бухти. След изваждането, една коронка може да се украси и поднесе по различен начин - върху една течен щоколад, върху другата зякакво плодче и т.н.
Правете смело!

Бейби октоподи на фурна

  Станах дето викат хората на 100 години и все откривам нещо ново. Не става дума за октопода, но се оказа, че това мекотело има толкова много видове и подвидове, че чак съм изненадан: от огромни чудовища по няколко метра, през по-малки, още по-малки - като тези, които обикновено консумираме, та до едни такива емептен мънинки- бейбита по няколко сантиметра.

Но точно като на тези - горе долу по 200 грама, не бях попадал. Бяха в местния рибарски магазин по 16 лв килото и си взех няколко колкото за проба. Попитах продавачката знае ли как се приготвят? Ами за пръв път им ги докарвали и не ги била пробвала, но била чувала, че ги пекат на скара в Гърция.

Запитах в една от големит групи във ФБ - и там па съвсем ударих на камень и то голям. Няколко идеи, но кат за голЕмо мекотело и съвети за варене с тапа и с часове. А, този номер не минава ...

Минах профилактично през Гугъл - 1 млн отговори, снимки, но точно на такива ти ми не попаднах и след чашка две за размисъл, се подхванах.

Значи, туй ми, мЪкър и мънинко, прилича на на големото, защото некога може и да порастне - значи има очи, клюнче и стамашен тракт. 

Щом е така, ще го караме като с голЕмо мекотело:

Откъм пипалцата се намира де му човчицата и оченцата и с острия нож се изрязват. Сетне се хваща по дължина и с ножа се разпорва - всички вътрешности се показват и изрязват.

Следва яко миене да се почисти, че останат ли от чернилките, ще да горчи та нема траене и едене.

След измиването и почистването, се слагат в подходяща купа, посоляват се и обилно поливат с лимонов сок. Да не се забравя и идеята църно пиперче. Сетне и малко зейтинче.

Това е напълно достатъчно. Нека да си починат и отдъхнат от нашето внимание поне за 30-а минути.

В това време може да си приготвим салатата - как се прави е излишно да се обясняваме и да не забравим бутилката водка да влезне в камерата за охлаждане на страстите.

В нашия случай, фурната се загрява на 240 С.

Октоподчетата са си починали малко и затова заминават в една купа и заливат с вряла вода от каната. 5-6 минути "плуване" им стигат и отново в маринатата.

Сетне в тавата на фурната върху подложка за печене - за 15-20 минути.

Горките направо се сгърчват и стават една шепичка от зачервени пипалца.

Вадят се, забиват се с една вилица и се нарязват на ситно.

В това време в тенджерка се слага остатъка от марината дето са стояли, 1/2 ч.л. горчица, 1 ч.л. чили, още лимонов сок - от другата 1/2 лимон, малко черен пипер и се пущат в тази марината.

Нека си починат там 20-а минути. Пробват се и ако Ви се сторят жилави, малко бяло вино и нека възврат за 10-а минути и са готови за сервиране.

Дзверска вкуснотия се получава. А поднесени върху картофено пюре и ръснати с малко копърче са невероятно дзерско мезе.

НАЗДРАВЕ!

Маринован свински език

 Езикът, било свински или телешки, освен, че е много вкусен, е и много полезен.
 Малко хора знаят, че в него има  съдържание на мед, кобалт, натрий, калций, цинк, манган, желязо, калий, магнезий, фосфор, пантотенова киселина, както и витамини В1, В2, В6, РР.  При това е нискокалоричен и затова минава за диетичен. 100 грама от него съдържат доста певече от дневната ни доза витамин В.
 В същото време доста хора се страхуват да го приготвят, защото не добре приготвен е доста жилав. 
  В действителност тайната на вкусния език е в начина на варене.
  Първото действие е езикът да бъде измит много добре.
  Второто слага се в подходяща тенджера (ползвам мултикукър и в него ми е много лесно) и в студена вода и вари около 30-а минути. Обикновено след тези 30 минути изхвърлям водата от варенето, измивам езика и обратно в тенджерата, но вече с вряла вода. Тогава се слагат и подправките - дафинов лист, 4-5 зърна бахар и 10-а черен пипер, 1-2 карамфилчета и 1 звездовидно анасонче. След около 40 минути го проверявам на готовност - като боцнеш с ножа да влиза с лекота в него. Чак тогава слагам солта и го оставям да си постои така в тенджерата.
 После е ясно - в студена вода и обелване.

 Та най сетне стигнахме до същината: езикът, вече добре се нарязва напречно на филийки (предпочитам да са по-тънки).
  В купа се смесват 3 с.л. соев сос, 3 с.л. зехтин, 1 с.л.  мед, 1 ч.л. горчица, 1 ч.л. чили сос (или лютив пипер на люспи - който предпочита лютивото) и се изцежда сокът на 1/2 лимон. Може и да се добави ситно нарязан пресен копър (но в случая нямах). 
  Тази марината е горе долу за два езика.
  Резенчетата език се потапят в тази смес, прехвърлят в подходяща съдинка и заливат с остатъка от маринатата и заминават в хладилника поне за една нощ.
  Колкото повече престоят така, толкова по-вкусно става. Понеже ползвам кутийка с капак, когато се сетя ги разтръсквам или им сменям местата.

  При самото сервиране поръсвам с още лимонов сок и късчета от лимона.

 Невероятно мезе от маринован свински език. Впрочем може да се направи и с телешки, разбира се.

  Остава ми да кажа, че е това е един много вкусен и различен свински език и да на забравя задължителното НАДРАВЕ!