Агнешко печено със спанак и лапад

 По Великден (а по Гергьовден) все ще артиса някое парче печено агнешко, което както и да го претопляш вече губи вкуса си. Изключвам варианта за изостанало студено печено, поднесено с купичка мед. Но това е друга тема. Тука иде реч да вдъхнем нов живот на изостаналото печено.
  Всичко е толкова просто, че направо няма какво да обяснявам:
 Необходими са ни няколко стръка зелен пресен лук, 300-400 грама спанак, една връзка лапад (20-а листчета), 1 ч.ч. ориз и разбира се изостаналото агнешко. Количествата са условни - тези са за около 500-600 грама месо.
 Понеже го правя задължително със заливка около 1 кох. кисело мляко, 3 яйца, брашно 2-3 с.л.
 Изпълнението е много лесно: имам една такава тавичка, която пасва върху котлона.
 В нея загрявам малко олио ( поравно олио и масло - примерно по 1 с.л.) и задушавам леко ситно нарязания  лук, добавя се ориза и като "стъкленее" се наливат 3 1/2 ч.ч. вряла вода (идеален вариант в нея да има и от соса от печеното). Като заври, се добавят измитите и нарязани на ситно спанак и лапад. Слагат се черен пипер и сол на вкус. Добавя се и накъсаното печено агнешко. Малко като поомекне оризът, тавичката се прехвърля във фурната.
 Тавичката се прехвърля във фурната на 180С за около 30-а минути.
 За заливката се разбиват киселото мляко, яйцата и брашното с добавка на идея сол и черен пипер.
 Тавата се вади, излива се заливката, но тука ми е малкият трик - изливат я, но разбърквам леко с вилица, да се омеси и с останалите продукти и обратно във фурната.
 Пече се до хубаво зачервяване.
 Няма такава вкуснотия! 
 Върви си с любимото питие и НАЗДРАВЕ!

Кюфтенца с гъбен сос

 За кюфтетата съм изписал твърде много - май само торта от тях не съм правил, но в случая това са невероятно вкусни и сочни телешки кюфтенца с гъбен сос. И при това всичко в една съдина и по възможно най-лесния начин.

 Освен че са лесни за направия, стават и много бързо.

Без бой си признавам, че ползвах готова купена от месарницата телешка кайма - 550 грама. Може и да се ползва и друга кайма - каквато има. Освен каймата шепичка галета, 1 с.л. от универсалната ми подправка за месо, 300 грама печурки, 1 с.л. брашно и идея лютив червен пипер.

Изпълнението е повече от елементарно:

Каймата се омесва много добре с подправката и галетата. На бърза ръка се ръка се оформят малки кюфтенца като орех (от това количество излезнаха 25 броя) и се слагат, както са върху дъската, в хладилника.

В това време печурките се обелват и нарязват.

В голям тиган (уок) се загряват 1-2 с.л. гъша мас с 1 с.л. олио. 

Пущаме в мазнината кюфтенцата на партиди и започваме да ги джуркаме. Всичките се побират в уок тигана.

В момента, в който кюфтенцата започнат да променят цвета си, т.е. след 3-4 минути в тигана се слагат всичките гъби. Отново ги разджуркваме и запържваме за още 2-3 минути. 

Следва лютивото пиперче  (който но обича, го прескача) и брашното, разбъркваме и наливаме 1 ч.ч. топла водичка (в случая поравно вода и бира).

Намаля се силата котлона с 1/3 и оставяме да 5-6 минутки до желано сгъстяване. 

Ние предпочитаме сосчето да е по-редичко, че да може да се топва залъче в него.

При поднасяне се сервират поръсени с магданоз или друга зелентия.

Цялата процедура от започване да се меси кайма до изключването на котлона максимум 25-30 минути. Зависи от бързината на действие.

А за вкуснотията може и да не се съмнявате. Дзверска е.

НАЗДРАВЕ!

Мед от глухарчета - божествен при това

 В действителност, това не е съвсем мед, защото няма нищо общо с пчелния продукт и пчелички не са се трудили за приготвянето му. Но е общо прието за някои сладка да се казват "мед" - като боров мед и т.н. 

Надали има някой който да не познава това тревисто растение с красиви жълти цветове. На някои места дори му казват млечка, заради съдържанието на стеблото.

Много хора го възприемат като бурен, като неприятна трева растяща из двора им и т.н.

От незапомнени времена хората за знаели за невероятните му билкове свойства и то на цялото растение - от корените до жълтите цветчета. Изсушените корни се правят на чай, който укрепва имунната система (дори твърдят някои, че успешно се преборва и с рак); стъблата и листата също стават за чай или за консумация в сурово състояние.

Съдържа витамини B група, фосфор, каротин, желязо, калий, калций, витамин C и други полезни минерали.

Ползва се против простудни и вирусни заболявания, за укрепване на нервната система, за прочистване на бъбреците и черния дроб, дори и регулира кръвното налягане. Даже и твърдят, че подобрява съня и т.н.

единият вариант да се използва като се изсуши и сетне се прави чай- запарка от 1 ч.л. сушен продукт на 1 ч.ч.

Но несъмнено най-вкусният вариант е т.нар. "мед", ако се направи с такава консистенция, но може да се направи и като желе или като сироп за разреждане. Принципите на направията са еднакви, разликата е единствено във времето нта варене.

За направата се ползва само жълтите цветчета - поне така препоръчват. Само играчката е голяма, а иначе просто си отрязвам с цялото цветче. Сега за количеството - обикновено пишат 200 цветчета за една доза с 1 л вода или 400 цветчета за 2 л вода. Дрън дрън, кой ще седне да си ги скубе само жълтите цветчета, че и да брои от колко стръкчета ги е извадил. 

Следователно, около 3-4 шепи цели цветчета за 2 л вода.

След като бъдат накъсани, се слагат в гевгир и се измиват съвсем за кратко под течаща вода. Никакво престаряване.

Слагат се в тенджерата, заливат се с 2-та литра вода, един лимон се обелва и нарязва и се вари. След завирането - 10-12 минути. В много рецепти пишат да престоят в студената вода поне няколко часа. Бавно варене и т.н.

След изключването на котлона, тенджерата се затваря с капак и се оставят така да престоят и пуснат всичко от себе си. Препоръката е за поне 12 часа почти във всички писания, но това не е аксиома. И шест часа и повече от 12 часа, все се получава.

Преди време първо ги прецеждах през едра цедка след като се изстискат и цветчетата. Сетне прецеждане през сгъната на 4 марля.

Е, не го правя така. Слагам в цедката кухненска хартия и черпака сипвам. Накрая отцеждам и цветовете с ръка върху хартията и цедката.

Хем по-малко работа, хем много финно прецеждане. Е, един два пъти да смени хартията - какво толкова.

Получената отвара се измерва, за да се ориентираме за количеството захар. Във всички рецепти - литър отвара, кило захар. За мене това е ужасно много.

На 1,5 литра отвара слагам 1 килограм захар.

Следва варенето: отварата заедно със захарта до желано сгъстяване. Пробата става с капване върху студена чинийка.

Моят вариант се отличава от останалите: слагам отварата, включвам котлона и при нея един лимон (добре измит разбира се), нарязан на 4 части, 2 см корен от джинджифил и захарта я слагам на части - на три четири пъти с разбъркване. Варя на 2/3 от силата на котлона.

Когато преценя, че е готов, с решетъчна лъжица вадя порчетата лимон и джинджифила и оставям да поизстине до към 55-60 С (нали имам кухненски термометър). И слагам вътре 3-4-5 с.л. мед. Разбърквам и през цедка разливам в бурканчетата.

Сетне е ясно, след затварянето с капака надолу до пълно изстиване.

Става божествен мед.

Консумацията - по 1 ч.л. на гладно поне два пъти дневно. Но това не пречи и в чая, или върху филийка с масло или пък защо ли не и върху палачинка.

Правете смело, не е трудно.