неделя, 15 март 2020 г.

Дроб чорба с лапад


Нямам обяснение за себе си, но съвсем доскоро изобщо и не хапвах каквато и да е супа с изключение на шкембе чорба или курбан чорба, а сега изпитвам двойно удоволствие - и при правенето, и при хапването. Особено такива без застройка с яйца. С тях още не мога да свикна.
 Напълно споделям мнението, ако не ме лъже паметта, на Джейми Оливър, че да направиш една супа в къщи става по-бързо отколкото да претоплиш готова консервирана.
 Хубавото  е, че носят всякакви варианти и може да се направи чорба от какво ли не, стига да се комбинират едни с други продуктите. Ненапразно Баба казваше: "И инцери да турнеш да вариш, ако ги подправиш както трябва, пак ще стане".
 Този път става дума за една невероятно вкусна дроб чорба, която се прави невероятно лесно бързо и става още по-невероятно вкусна. Идеята съм заимствал от стара кулинарна книга от 1928 год., а добавката на лапада си е от мене.
За 4-6 порции са необходими:
200-250 грама черен дроб (какъвто и да е); 1 к.ч. ориз или малко повече; 2-3 скилидки чесън; 3-4 стръка пресен лук и връзка пресен лапад (направих си труда да преброя 20 листенца); сол, джоджен - на вкус; 2-3 с.л. мазнина (олио, масло, зехтин).
Изпълнението е толкова лесно, че направо няма какво да се обяснява:
В бързонагряващата кана се затопля около 1,5 л вода;
В подходяща тенджера се загрява мазнината и нарязаният дроб се запържва в нея буквално за 2-3 минути, колкото да побелее и се вади. В същата мазнина се пущат нарязаните чесънчета и ориза. Когато оризът промени цвета си, се налива топлата вода и се оставя да къкри (силата на котлона се намаля с 1/3). В това време лападът се измива и нарязва на, същото се прави и с лука. За около 8-10 мин. оризът е почти готов и при него се добавя нарязаният зелен лук. 
Когато оризът е вече готов, в тенджерата се добавят дроба и лапада, джоджена и солта. Котлонът се изключва и тенджерата се оставя на него за кратко.
Лападът няма нужда от много варене - ще се разкашка и ще загуби всичко полезно. А така е все едно попарен и не губи вкусови качества, а само се подсилват. Дробът пък ако се превари, ще стане жилав и неприятен.
При сервирането се подправя с черен пипер и ябълков оцет и по желание се добавя кисело мляко (дори изцедено и за предпочитане пред заквасената сметана).
Това не пречи готовата чорба да се застрои с яйце и мляко - въпрос на предпочитание.
Ами това е - бързо, лесно и вкусно.

събота, 14 март 2020 г.

ШКЕМБЕ ЧОРБА


 Шкембе чорбата е типично Балканско ястие, а шкембето е типичен продукт за почти всички народи по Средиземноморието. Нямам намерение да пиша възможните варианти на приготвянето му, а само за вкусната шкембе чорба. 
 Шкембе чорбата се прави обичайно от агнешко или телешко (говеждо по-рядко) в Турция, а при нас и от свинско шкембе. За мен най-вкусна е тази от телешко, тъй като то е и най-благодатно за тази чорба. Агнешкото, макар и да се вари по-бързо, е доста хилаво, а свинското има по-особен вкус. Говеждото, особено от по-старо животно, е доста по-жилаво и иска много дълго варене, за да стане меко и съедоподобно.
 Ще се пробвам да дам начина на направията стъпка по стъпка:

Първо, избор на шкембето:
 Най-добре е да се купува прясно шкембе, а не замразено. 
Замразеното най-често е от внос - от Аржентина, Нова Зеландия и т.н. и със сигурност е третирано по някакъв начин. Най-често е и предварително сварено. Има едно такова, хамериканско, беличко и чистичко като лист хартия. Като го видиш, направо ти взема акъла, а в същото време е толкова безвкусно, че няма накъде. Такова шкембе просто не си струва да се готви и да се яде.
 Дали ще купим агнешко, телешко или свинско е въпрос на лично предпочитание.
 В месарските магазини в последните години продават основно добре изчистено шкембе и е желателно да се ориентираме именно към покупката на такова.
 След като пробваш няколко месарници, съвсем спокойно можеш да се ориентираш къде е най-доброто. 
 Тъй като го продават в тави, шкембето си се вижда и е желателно да се избере хем по-чисто, хем такова, което има видимо по-дебели дамари.

Второ, почистване на шкембето:
 Рядко се случва да имаме прясно шкембе от току що заклано животно, но все пак няколко думи: Такова шкембе се измива добре. Оставя се да престои поне 12 часа в студена вода, която се сменя поне един два пъти. Тука има два три трика: или във водата се слага сода или само шкембе се слага във варна вода. И двата са за избелване на шкембето. След това шкембето се залива с вряла вода и оставя да престои в нея поне 30-а минути. Чистенето става под течаща вода с тъпата част на ножа и пада яко остъргване - първо от вътрешната страна и сетне от външната като има и една ципа, която е желателно да се отстрани.
 При купеното в магазина шкембе няма такъв дерт. Просто шкембето се измива на течаща вода. Залива се топла (до вряла) вода и се оставя да престои за кратко в нея. Ако шкембето има силен мирис (случва се понякога) може да се сложи в съдина със студена вода и да му се добави малко винен оцет или сода. Много добър ефект дава и добавянето на сока на някакъв цитрус.

Трето, варенето на самото шкембе: 
Добре измитото шкембе се слага в подходяща тенджера и залива със студена вода. Ако е много голямо, може да се нареже на няколко по-малки парчета.
Първоначално се вари на силен котлон, но за кратко време - да заври и буквално няколко минути. След това се изключва котлона, шкембето се вади, измива, а водата се изхвърля. Това може и да не се прави, но е желателно. Така се "почиства" от остатъчни миризми.
Сетне процедурата се повтаря - отново чиста студена вода, която да го покрива поне два пръста и след завирането, се намаля силата на котлона поне с 1/3 и оставя да си се вари кротко. 
Агнешкото се вари около 30-40 минути, свинското или телешкото - до 2 часа, а говеждото може и доста повече.
Готовността се проверява с боцване с вилица - ако влиза като в масло, значи е готово.
Осоляването е на вкус и се прави към края на варенето.
Сега и една две тънкости:
Ако шкембето все пак е доста "ароматно" (с наситен мирис), при варенето могат да се добавят цяла глава чесън (който сетне се изцежда и влиза в чорбата); глава лук, морков, няколко зърна черен пипер, че и дори един дафинов лист. 
Обикновено се ограничавам до слагането на чесън и на кората на 1/2 лимон.

След сваряването, тенджерата се оставя да изстине и сетне да престои на хладно. Така цялата лой и мазнина изплуват отгоре и хващат коричка. Тази коричка се премахва внимателно и остава вече чист и доста по-здравословен бульон. Ако се остави, просто чорбата ще стане много мазна и дори неприятна на вкус, бързо ще се залоява и т.н.




Четвърто, приготвяне на самата чорба:
Бульонът от варенето се прецежда. Предпочитам след като предварително бъде затоплен, да бъде прецеден през цедка и домакинска хартия.
Така прецеденият бульон се връща в тенджерата и се включва отново да се вари.
В това време свареното шкембе се нарязва на парчета не много на ситно - примерно 2х2 см.
От тук нататък има няколко варианта, но като за начало ще дам предпочитаният от мен:
В тиган се разтапят 1-2 с.л. масло и него се запържват 1-2 с.л. брашно и се разрежда с прясно мляко около 1 ч.ч. - както се прави сос бешамел. Леко се разрежда с бульона и се сипва в тенджерата при бульона.
Слага се шкембето, налива се прясно мляко поне още 3 ч.ч., осолява се на вкус и се оставя да покъкри поне 30-а минути.
Най-доброто съотношение за мен е поравно бульон и прясно мляко.
За около 6 порции са необходими по 1 л. бульон и прясно мляко и около 800 грама, че и повече сварено шкембе.
Нека да има повечко от него - няма само да се сърба чорба, я?
Докато чорбата си къкри, в хаванче се счукват няколко скилидки чесън с малко сол и се разреждат с оцет.
При сервирането чорбата се поднася с чесново-оцетената смес и лютив червен пипер на люспи.
Вариантът със запържване на сладък червен пипер в масло и заливане на чорбата с него не ни допада и затова не го и правя. За сметка на това обилно слагам от чесъна, лютивия пипер и не пропущам и едно смляния черен пипер.
От вдигащата пара шкембе чорба, обилно подлютена, няма какво повече да се иска, освен да й се насладим с кеф и да не забравим и питието. То трябва да е студено и да се пийва с кеф.
Правете смело, никак не е трудно (особено с тенджера под налягане) и
НАЗДРАВЕ!


ЕДИН БОНУС за търпелите, преди да продължа за шкембе чорбата:
От свареното шкембе отделих около 300 грама - колкото за едно мезе за двама и реших да го направя в сос:
В тигана се разтапя бучка масло и в него се задушават ситно нарязани 2-3 скилидки чесън и 1/2 главичка лук, след тях 2-3 ситно нарязани гъбки и де добавят късчетата шкембе.
В чашка се размиват около 100 мл прясно мляко с 1 ч.л. царевично нишесте и сипва при шкембето. Натрошават се буквално 30-40 гр синьо сирене и се добавят в соса. Добавя се и 1 ч.л. чили сос, ръсва се с люспи червен лютив пипер и малко църно пиперче.
Невероятна вкуснотия. Направо по нищо не можеш да познаеш, че иде реч за шкембе. И така си вървеше с водката, че чак съжалих, че не направих повече.





П.П. Това е предпочитаният от мен начин за направията на шкембе чорба.
Вариантите със замяна на прясното мляко с кисело мляко или пък със застройването с яйца, или пък запържването и на червен пипер заедно с брашното просто не ми допадат. Не че не ги знам.
Като всички ястия и обикновената шкембе чорба си има десетки варианти - във всеки регион - различен, че и във всяко семейство - собствен.
Важното е да се направи по най-вкусния и любим начин за близките хора.

А сега и за разнообразие няколко рецепти за шкембе чорба от старите книги.


Първите две рецепти са от тази книга,
третата е от готварска книга от 1953 год., а последната е някъде в началото на 60-те.


















Е, те това е - нагледно: свят широк, начини на направия различни като за всеки вкус.
Важното е не рецептата, а като я видиш да си я пригодиш точно както ти харесва.

сряда, 11 март 2020 г.

Бананови бисквитки - без брашно и без мазнина


 Рядко се хващам да правя бисквитки и др.п. Просто защото такива неща не обичам и почти не ям. Само че преди 10-а дни Чедото си беше купило едни такива кръглички и топнати отдолу в шоколад. Харесаха ми - бяха мекички и приятни на вкус. Четох им етикета - доста неща имаше в тях, та реших да пробвам нещо подобно, но доста по-различно.

 Та тия бисквитки направо си нямат рецепта - няма точни количества, почти всичко става от само себе си и затова ми е по-лесно да опиша как се правят.
 Два банана се обелват и слагат в купа заедно с 2 с.л. мед и яко се намачкват с вилица - направо да се получи пюре.


Следващият етап е да се сложи примерно една с.л. белени слънчогледови семки, 1/2 ч.л. ванилова захар и 1 ч.л. канела - за аромат. Натроших и един шоколадов бонбон с плънка. Чудех се дали да сложа някакви сушени плодове или стафиди, но реших, че за експеримента не е необходимо.
В тази смес се добавят фини овесени ядки (такива имах), но могат да се ползват всякакви. Колко ядки? Ами на части и се разбърква с вилицата. Трябва да се получи достатъчно гъста маса. Претеглих какво остана от новия пакет - глътнало е 120 грама.
Желателно е да се остави да си почине 15-а минути, за да могат овесените ядки да поемат влагата и да набухнат.
Тавичка се застила с хартия за печене.
С навлажнени ръце се взема по малко от полученото тесто (лепкаво е, но не лепи много по ръцете, защото беше добре сгъстено).
Оформят се топчета с желана големина - в случая като голям орех и леко се сплескват.
Станаха като малки кюфтенца (нали са ми любими).
Могат да се направят във всяка желана форма или пък да се ползват специални формички. Не ми се търсеха та затова - така.
Печенето в предварително загрята фурна на 170С - за около 20-25 минути. Просто се проверяват за готовност.
Изчакват се малко да поизстинат и могат да се нападат.
Отвън се леко хрупкави, а вътре приятно мекички.
Вкусът - ами направо разкошен. Само бананът се усеща малко повечко.
Съъхраняват се в хартиен плик (от тези за хляб). Дълго време запазват мекотата си, а и на другия ден са още по-вкусни.

Най-важното е, че носи всякакви вариации на темата и най-различни добавки и пълно нагаждане на вкуса по собствено желание.
Никакво брашно, никаква мазнина, никакви набухватели и т.н.
И най-важното, направията направо не отнема време.
Пробвайте смело и няма да съжалите.