Панирани скариди

 Да кажеш за тези дзверски и уникално вкусни скариди просто "панирани скариди", си е направо грехота. 

 Истината е, че скаридите са едно невероятно вкусно мезе, особено когато са приготвени както трябва.

 Особено обичам да приготвям пресни скариди, а не онези вече варените, които се продават доста по-масово.
 Не уточнявам бройката на скаридите - тези са от т.нар. кралски - по около 30-40 грама бройката.

Скаридите се измиват добре, леко подсушават и след това се премахват главата и хитиновата им обвивка, като се оставя единствено опашката. 
С остро ножче се цепва през гърба и се отстранява черната вена, която е по дължината на цялата скарида. 
На снимката много добре се вижда как изглежда. Твърдят, че придавала горчивина. Та затова винаги ги чистя. 
Е, при онези варените дет са си цели, не са чистени, ама нейсе. 
Чистя си ги, независимо че си е играчка. Те и без това ми трябват разцепени на две. Леко като ги притиснеш стават като пържолки с дръжка-опашка.
Това е и най-трудоемката част от цялата процедура.

В подходяща съдина се смесват няколко с.л. брашно с царевично нишесте в съотношение 3:1 и съвсем малко сол.
Всяка скаридка се овалва обилно в тази смес. Оставят се така да си поемат от брашното за кратко. Сетне процедурата се повтаря и скаридите се нареждат в суха чиния. 
При остатъка от брашното се добавя едно яйце, идея сушен чесън, 1/2 ч.л. пушен червен пипер, смлян черен пипер, 2-3 с.л. коняк (бренди или бърбън) и още брашно като след разбъркването трябва да се получи доста гъста каша. Ако стане много гъсто, се разрежда с още малко алкохол.
В тази панировка се овалват скаридите непосредствено преди пърженето в тигана.

В тиган се загряват поравно масло и олио, в които се пущат също една две скилидки чесън и скаридите се пържат на партиди по няколко.
Пърженето става много бързо - буквално по минутка и малко от всяка страна. Щом се зачерви и веднага се обръща. 
Готовите скариди се прехвърлят в чиния.
Накрая всички могат да се върнат обратно в тигана и се фламбират с малко водка за ефект - колкото народонаселението да ги види, да изока веднъж дваж и да тръпне в очакване.
Този ефект може да бъде и прескочен.

Готовите скариди се поднасят с нарязано лимонче ...
Остава да им се насладим с хубаво студено питие...
И макар в къщи пред телевизора, да си представим за малко, че сме на брега на морето.

Впрочем, не всички стават еднакви - зависимост от разреза, заемат и различни интересни форми.
А и по-отдалече приличат на панирани жабешки бутчета (лелей как ми са се прияли?!!).

Повярвайте ми, това са най-вкусните панирани скариди, които сме яли в последно време.
Правете смело и се наслаждавайте на невероятния им вкус.
Вървят си с ледено узо, с водка, че и с бърбън. За бирата и бялото вино да не говорим, но не пия такива.
И да не забравя - НАЗДРАВЕ!

Бирени кюфтета

  Не очаквайте рецепта за кюфтета - това просто е един много лесен и мързелив начин да се приготвят невероятно вкусни и пухкави кюфтета. Най-важното е, че в тези жеги няма висене за пърженето им, а и се избягва собственото пържене в пот край котлона. Изпълнението е по идея на Чедото.

Няма да обяснявам как се прави каймата за кюфтета и как се овкусява. Всеки може да си ги направи по собствения начин. 

Тука са 10 кюфтета по 80 грама, направени от 700 грама мляно месо - свинско 60 % и телешко - 40 %. Две големи филии хляб без корите - едната накисната в бира, другата в разредено кисело мляко и добре изцедени. Подправки - сол, черен пипер, идея кимион и сушен лук. При омесването се добавя 1 ч.л. кисело мляко с 1/2 ч.л. сода.
За любителите на пикантното може да се добави и малко чили или ситно нарязано люто чушле.

Тавичката добре се намазнява, кюфтетата се нареждат в нея, заливат с 1 ч.ч. бира и след завиване с алуминиево фолио заминават във фурната на 200С за около 35-40 минути.

Сетне се маха фолиото и дозапичат до готовност като поне веднъж се обръщат.

В друга тавичка може да се сложат овкусени заленчуци и да се опекат паралелно с кюфтетата.

Може и ако тавичката е по-голяма, кюфтетата да се в едната половина, а в другата да се опекат картофи - като гарнитура.

Стават невероятно пухкави и дзеврски вкусни. За нелюбителите на бирата, може да бъде заменена от бяло вино или пък просто някакъв зеленчуков или месен бульон.

Правете смело и НАЗДРАВЕ!

Мешано мезе в саханче

   Не знам как е при Вас, но в къщи, когато вече сме планували почивката си, рязко намаляваме покупките и гледаме да оставим хладилника минимум неща. И в този случай се появяват разни ястия, на които казвам "почисти хладилника". Впрочем тази "операция" я правя поне веднъж месечно, защото ... то е ясно - винаги остава по малко от това и от онова.

  Та и този път така: при ревизията бидоха открити в камерата - парче свински дроб около 300 грама, четири кюфтета готови за печене, две шишчета - също овкусени и готови за печене, а в хладилника - две парчета сурова наденица. 

 На пръв поглед всичко е несъвместимо, но е идеално за пекване и дори за посрещане на баджанака за довиждане.

Замразеният дроб се прехвърля в купа с вода и оставя там. Хем се размразява, хем се и почиства от кръвта. В това време останалите замразени неща се отпущат.

В тиган се задушава една глава лук с 2-3 скилидки и при тях месото от шишчетата леко се запържва (само то има нужда от предварителна лека термична обработка). Прехвърля се месото заедно с лука и мазнината в саханче (глинена съдина), добавят се кюфтетата, нарязания дроб и нарязаната на парчета наденица; капва се чашка червено вино (може и бира), нареждат се отгоре кръгчета домат, едно две лютивички чушлета, завива се с фолио и за 30-а минути на 200С. Може да се ръсне и с малко подправки (в моя случай с униварсалната ми подправка).

Маха се фолиото и се дозапича до готовност.

Впрочем, носи и добавката на други нещица.

Много е лесно за изпълнение, никакви усилия - само нареждане на подръчни нещица в саханчето.

Слагането на кашкавал, моцарела, бекон и др.п. са само екстри...

Единственият зор е чакането и устояването на ароматите, които се носят от него.

Става страхотно мешано мезе, с което мога само да кажа НАЗДРАВЕ!