вторник, 23 юли 2019 г.

Сиромашко мезе и по дзверски


  Че става дума за едно невероятно мезе, при това дзверски вкусно, е ясно. Проблемът ми е, че по-лесно го направих, отколкото да му измисля име. А да не казвам колко светкавично бе ометено...
 Докато разказвам, ще обяснявам, защото най-хубавото тука е, че няма някакви конкретни количества, а всичко зависи колко човека ще са на трапезата и с разчет около 300 гр на порция и малко в резерв.
 В интерес на истината очаквах още две персони (ящнички) и бая се позамислих какво по-различно да направя. Като се мъкнех в жегата към месарницата първата ми идея беше да направя едно касапско мезе, за което вече съм писал
 Още при влизането в месарницата оЧото ми бе грабнато от невероятно телешко шкембе и до него телешки дроб - и двете по 4,50 лв за кило. И бех до там ... Грабнах по едно кило, минах и през Спиртния магазин и ...
Как се подготвя телешкия дроб няма да описвам подробно - правил съм го много пъти, но само ще дам насоки:
Нужен ни е остър нож и малко умение, защото с нож и ръка трябва да се "одере" ципата на дроба. Прави се без престараване, но е желателно, защото дробът става много по-крехък. Нарязва се на хапки - горе долу 2,5х2,5 см - пак без престараване. Слагат се парчетата в купа с вода, която на няколко пъти се сменя.
Толкова за дроба, но за шкембето - повечко. Преди много години съм ползвал гасена вар за миенето му (вар може да се купи в малки количества от всеки строителен магазин). Шкембето се натрива с варта, оставя се да престои известно време 5-6 минути, телешкото - поне 10-а и повече и сетне се измива много добре.
Сега се продават почти идеално изчистени и това не се налага да се прави.
Само че при телешкото шкембе, дори и да ме мързи винаги правя една специална процедура - пак с много остър и с ръце се захващам с ципата откъм външната му страна. Целта е да бъде отстранена почти изцяло. От снимките се вижда.
Играчка е, но е необходимо да се направи, защото ако не се махне тази ципа, при варенето се свива и стяга и сетне има да се чудим защо хем е разварено, хем е леко жилаво.
Понякога шкембето има и лек нетипичен мирис. Премахва се с изкисване на нарязаното шкембе във вода с малко оцет, в идеалния случай с лимонов сок.
Другият вариант е с яко втриване на 2-3 с.л. сода откъм вътрешната му страна, яко търкане и след няколко минути много добро измиване под течаща вода.
И двата варианта съм пробвал и гарантирам, че дават много добър резултат - хем изчезва леко неприятната миризма, хем шкембето се поизбелва значително.
Най-добър резултат съм имал със сока на един лимон и на един портокал и поне 10-20 минутен престой. Самото шкембе придобива един такъв цитрусов дъх - трудно ми е да го обясня...
Та след като го почистихме и нарязохме на едри парчета, стигнахме до вареното. С две ръце препоръчвам първото му варене да е за 10-15 минути, след което водата се изхвърля, шкембето измива и отново се слага за варене в студена вода.

Та след като започнах с лекцията, да продължа нататък. Най-добрият вариант е варене в тенджера на бавен огън - за дълго време; по-бързият - в тенджера под налягане.
Ползвам мултикукър, който е херметик и на два пъти по 25 минути му взема душата. При самото варене препоръчвам да не се слагат някакви добавки - освен няколко скилидки чесън. Солене - в края на варенето.
Това не пречи да се слагат разни неща - карамфилче, звездовидно анасонче, зрънца черен пипер и бахар, листче дафинов лист. 
Само че това няма да е варено шкембе, а нещо подправено с някакъв нешкембян вкус.
Свареното шкембе се вади и малко като поизстине се нарязва на късчета 2х2 см.
Та докато шкембето се вари, поне две глави лук се нарязват ама не на много ситно - малко като за куче, два три домата се обелват и накълцват, същото - с 4-5 скилидки чесън и малко зелентия - в случая стръкове целина и идея магданоз.
В тиган, който може да се ползва и за фурната, се загряват добре 2 с.л. масло с 1 с.л. олио и лукът се задушава до омекване.
Веднага след това се пущат късчетата дроб, които се запържват буквално за 2-3 минути - да променят цвета си и котлонът се изключва. 
Смело се слагат нарязаните домати, нарязаното шкембе, чесъна, подправки - моята универсална подправка за месо - 1 с.л., 2-3 с.л. от сока от варенето и 1/2 ч.ч. червено вино и бух във фурната на 200С.
Поне за 25-30 минути.
Вадим тигана от фурната, поръсваме с поне 150 грама настърган кашкавал и дозапичаме до разтапяне на кашкавала.
Това дотук е т.нар. "сиромашко мезе" - много евтино и много пиещо.
За да го направим "по дзверски", бухваме вътре около 150-200 грама нарязан пушен бекон, разбъркваме и обилно ръсим с поне 200 грама моцарела, биволска за предпочитане. И отново във фурната за още 20-а минути.
Ако сме се сетили да купим и сърце, след лекото му сваряване влиза при дроба и шкембето и сетне всичко по същия начин. Е те тогава си става мезе "телешка фантазия".
В идеалния вариант е да се пече докато остане на мазнина и кашкавалът съвсем се разтопи.
В моя - вариант само до разтопяване на кашкавала.
Нека да има сосче, че да се отопява с филийката хлебец. То по-вкусно от това няма ...
Само да вметна за последно, след като дробът си промени цвета, не трябва да се пържи повече, защото ще стане твърд и тричав, а в този вариант се запазва крехък и мекичък ...
Е, не се сърдете за напоителната публикация, но понеже това не е рецепта, да си имате едно на ум - аха забравих - само да кажа дробът в ястието бе около 600 грама и толкова шкИмбето.  
Ама всеки може да си ги комбинира както му е кеф ...
Правете смело, без да броите грамчетата, печете докато Ви хареса, слагайте питието и МНОГО ПЪТИ НАЗДРАВЕ!



неделя, 21 юли 2019 г.

Чорба от коприва


  Позачудих се дали да направя тази публикация или не? В крайна сметка реших да напиша как направих тази чорба от коприва, въпреки многото публикации за коприва в блога ми, защото просто е много различна.
 За ползите от копривата и че е направо лечебно растение в момента нямам намерение да пиша. 
 Само ще кажа, че съм правил какво ли не от коприва:
 както и картофено пюре с коприва, питка с коприва, различни рула, че и даже пълнен заек с коприва и лапад

 Е може да попитате - ами къде ти коприва през лятото? Ами има си я до късна есен - някои растения са стари, други си пущат нови връхчета. Така че може и да се намери съвсем крехка. Е няма я в градинката пред блока де...

 Необходими са ни коприва - ами една найлонова торбичка, 1-2 глави лук, 3-4 скилидки чесън, 2-3 домата обелени и нарязани на кубчета; масло поне 2 с.л. и горе долу това е.
Започваме с копривата - измива се много добре в мивката и се прехвърля в голяма цедка, а цедката в подходяща съдина. В каната се стопля  вряла вода поне 3 л.
С нея се залива копривата и оставя така да си се попарва поне 10-а минути.
В това време лукът и чесънът се почистват, нарязват на ситно и задушават в маслото.
Попарената коприва също се нарязва на ситно и слага при лука, кратко разбъркване и следва добавяне на нарязаните домати. 
Залива се с около 700 мл от водата на копривата и се долива още толкова вряла вода. Следва малко сол - 1 ч.л. и варене около 25-30 мин на средна сила на котлона. Това време е напълно достатъчно да омекне копривата и доматите. Следва ново опитване и добавяне на сол - този път на вкус, но от овкусената ми сол.

На копривата не е необходимо да се слагат някакви подправки - не е нужно да се убива вкуса й. 
Носи само малко черен пипер и ябълков оцет при сервирането.
В момента, в който се изключи котлона, в тенджерата внимателно се чукват четири яйца - за всяка порция по едно и се оставят така в супата. Яйцето от високата температура ще стегне.
Във всяка купичка се слага по едно яйце и от чорбата.
Става много вкусно и ако се добавят няколко бучки сирене (в идеалния вариант прясно овче).

Разбира се, че в самото начало може да се сложи и ориз, или към края на варенето - фиде. Може и да се застрои с яйце и мляко, но в тези случаи няма да е чорба, а ще си е най-обикновена супа.

В какъвто и вариант да се направи, все става вкуснотия.

И накрая бонус: По-горе споменах, че в чорбата отива само част от водата, в която копривата е била попарена. Останалата част се филтрира през кухненска хартия и заминава в хладилника. Може да се подслади с малко мед и става страхотна ободряваща напитка в тези летни жеги - като студен чай.
А ако се напълни във формичките за лед и сетне - във водката, просто си нямате представа за какво иде реч...

петък, 19 юли 2019 г.

Пържени кюфтета, ама различни


  Я па тоя - ще пише цяла публикация за пържени кюфтета ?! Дете от улицата да хванеш ще ти каже как се правят. Па и надали има някой, който готви, да не знае как се правят пържени кюфтета... И този ти ми умник ще ни дава акъл да  забъркаме и изпържим едни кюфтета!
 Е, на когото не му е интересно и вече му стана досадно да чете за пържените кюфтета, да се сопре тука и да си щракне друга страничка.
 Останалото е за тези, които искат нещо по-различно и което може да се окаже, че е и вкусно.
Която и готварска книга, че биля и Наръчника за ЗОХ, да отвориш, рецептата за пържени кюфтета започва - кайма .... т.н. 1-2 филии сух хляб с отрязани кори, накиснати във вода или прясно мляко, които се изцеждат добре ... лук, ситно нарязан, яйце, магданоз и т.н...
Е те тука е разковничето.
Няма да пиша каква кайма да се ползва - това всеки го знае или си има свое предпочитание. 
Да приемем, че ще правим каймата стандартно с хляб - 2 филии на кило кайма.
В купа се чуква едно (че и две) яйце и се разбива с 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода. Вътре се настъргва сухият хляб, разбърква се и се оставя добре да попие сместа. Трябват му 10-а минути.
В това време 1 глава нарязана на ситно се задушава в идея масло 1 с.л. вода - до омекване и изпаряване на течността.
След като изстине лукът, го смесваме с каймата, с хляба, който е попил яйцето и млякото, с подправките, нарязваме му  и малко магданозче.
Нарочно не говоря за подправките и другите неща.
Добре омесената кайма нека си отлежи на хладно - колкото повече, толкоз повече - Мечо Пух.
Следва втората тънкост при оформянето на кюфтетаг.та - може да се ползва изрязана от двата края метална кутийка за доматено пюре от 75 гр. - стават абсолютно еднакви.
Третата тънкост е при пърженето. В тиган (ала не с тефлоново покритие) силно се загрява достатъчно мазнина, която до покрива сложеното кюфте над половината. След загряването силата на котлона се намалява с 1/3. Пържат се до хубаво зачервяване и се вадят върху кухненска хартия.
В идеалния вариант могат да се пържат и под капак, но не е необходимо.
От тук нататък следват излишните екстри:
След като са престояли малко върху домакинската хартия се прехвърлят в тенджерка и обилно поръсват с прясно изцеден лимонов сок.
Отгоре им се ръсва настъргана кората на един лимон и една скилидка чесън, долива се 1/2 ч.ч. хубаво бяло вино (може и бира) и след махане на тигана от котлона, тенджерката се слага добре похлупена върху него - колкото да се изпари течността. Може да се раздруса един два пъти.
Сетне се сервират със салата, с картофи и т.н. Най ги обичам с бучка сирене ...
Най-големият кеф е при пърженето - гледаш едно плоско кюфте как се окръгля като ящна лелка и му се радваш.
Сетне Ядеш и рИвеш.
Правете смело, но не забравяйте за хубавото питие и НАЗДРАВЕ!