Бохчички от лаваш с колбаси и сирена

  За пореден път показвам нещо, което просто не е рецепта, а е начин да си приготвим нещо дзверски вкусно за кратко време и то пак на принципа "обери хладилника". Когато в къщи сте двама, доста неща остават ей така по малко дет се чудиш в какво да ги вкараш...

  Необходими са ни толкова броя лаваши, колкото порции ще се правят. 

  Останалите продукти също са на око - шунка, колбас, кашкавал, някакво друго сирене, които се нарязват на ситни кубчета.

 Няколко стръка зелен лук се нарязват на ситно.

В тиган с малко мазнина се запържват лука и колбасите, леко се овкусява с червен и черен пипер, добавят се две три с.л. брашно с една бучка масло и се налива малко бульон или прясно мляко (може и топла вода - колкото да се получи гъста каша) - нещо като смес от бешамел с колбасите.

Всеки лаваш се топла в тигана с бешамела съвсем за кратко - колкото да се овлажни. Разстила се върху дъска и му се сипва в средата от плънката. Добавят се нарязаните на ситно сирена и леко се разбърква.

Сега е моментът да се сложи и малко магданоз или риган. Впрочем много е подходящо да се добави и настъргано варено яйце.

Лавашът се сгъва като плик и се получените бохчички се нареждат в намазнена тавичка една до друга.

Отгоре се наръсват се настърган кашкавал, но аз заложих на ситно нарязани кубчета кашкавал и малко зелентийка.

В тавата наредих четири такива, но тъй като остана малко място, бухнах за разкош и едно огромно кюфте.

Пече се за 20-на до 25 минути в загрята фурна на 180С. Тъй като всичко е готово е достатъчно лавашът да се запече и кашкавалът да се разтопи и зачерви.

Не искам да обяснявам каква дзверска вкуснотия стана.

Цялата играчка отнема изключително кратко време, а резултатът е просто невероятен...

Па и от хладилника се прибраха всички мънички парчета колбас, разни парченца сирена и т.н.

Правете смело.

Дори и да нямате лаваш, може да се замени с кори за баница, сгънати на четири.

А иначе това ястие си прилича на онуй - пълнените палачинки на майстора.

А и да не забравя - питието си върви чудесно с това напълно бюджетно ястие и НАЗДРАВЕ! 

Бяла пица със сирена

   Не бих казал, че сме  някакви почитатели на пицата, но и не я пренебрегваме съвсем, особено когато ти се ще нещо набързо и от типа почисти хладилника. Пък и в блога съм показал няколко варианта на пици.

  Мярнах в хладилника, че са се понасъбрали различни парченца от четири пет вида сирена и веднага ми хрумна идеята за оползотворяването им на пица, която ще си върви поднесена със салата от пресни домашни домати.
  Това, което направих си е пълна импровизация и няма нищо общо с известната пица Куатро Формаджо, която по принцип се прави с доматен сос, кашкавал, сирене, пармезан, моцарела, топено сирене, пресни домати, босилек.

Как се прави тестото за пица няма да пиша - за различните видове тесто доста съм писал в блога и много от тях са подходящи за пица. 

Тестото се разстила върху хартия за печене, поставена на дъното на подходяща тавичка.

Намазва се с  домашна майонеза, а за по-лек вариант със заквасена сметана. Имах обикновено сирене краве леко втвърдено, което настъргах първо отгоре. Останалите сирена - гауда, кашкавал и бри се нарязват на тънки ивички и се нареждат отгоре. За разкош поръсих с малко слънчогледови семки.

Тъй като сирената си вървят с горчица, сложих доста от онази лютивката и зърнестата.

Поръсих с подправки за пица.

Тука е мястото да кажа, че съм си направил един буркан такава домашна - смес от сушен риган, босилек, черен пипер, чубрица и розмарин. 

Пицата се пече в силно загрята фурна на 230С в рамките на около 15-20 минути.

Става разкошна, макар и не съвсем бяла заради обилното количество горчица, но както и да е ...

Важното е, че е много вкусна.

Впрочем нищо не пречи блатът да се намаже с доматен сос и да се наредят резенчета домати и сетне сирената, но идеята беше в случая да е само с тези продукти. Който не е привърженик на горчицата, просто може да я прескочи.

Най-важното е, че се прави бързо и лесно.

И да не забравим за студеното питие.

Наздраве!

Салам от пилешки бутчета тип "Камчия"

 Като става дума за домашни колбаси просто нямам умора. Правя, струвам и все гледам да отпретна някое домашно колбасче - едно да се суши в хладилника, друго - варено, трето във фурната. 
 Всичко това се дължи на факта, че без колбас и без месо, все едно съм си гладен. Дори да спретна нещо постно, то обикновено е като гарнитура на нещо печено. 
 В интерес на истината,обаче много рядко правя нещо от пилешко. Не съм му голям почитател и това си е. Само че този път попаднах в кварталната месарница на пържоли от обезкостени пилешки бутчета на цена 6,00 лв. Идеята за пържола на скарата много ми хареса, но взех, че се награбих с цяла тарелка за 10 лв.

Пържолките добре ги мариновах, пекнах върху подложката на BBQ masters. Поднесох с печени кайсии.
Станаха дзверски вкусни, но ми артисаха още около кило и половина.
Сетих се, че имам едни такива полиамидни опаковки като за хамбургски салам и веднага реших да направя един такъв по-особенен пилешки салам.
Малко се позамислих и реших да наподобява салам Камчия, който се характеризира с аромата на чесън.
Речено, сторено и се подхванах.

То пилешките бутчета разделих на три части - по около 500 грама.
Едната част я смлях на каша в чопъра заедно с малко лед (около 100 грама), 3 скилидки чесън и 50 грама червено цвекло. Това с идеята да промени малко цвета, че иначе пилешкото става много бледолико и неугледно.
Втората част просто я смлях на едро в блендера, ама без престараване да станат парченца.
Третата, просто я нарязох на кубчета, на ивички.
Излишно е да казвам, че всичко това се прави с добре изстудено месо - под 10С. 
Температурният режим е много важен за крайния резултат.

Така смляното месо се обърква добре, претегля се, за да може да се изчислят солта и подправките.
На 1 кг се слагат 20 грама сол - поравно нитритна сол и обикновена сол; 5 грама захар; 7 грама едро смлян черен пипер, 1 грам смляно индийско орехче, горе долу и толкова пушен червен пипер.
За водата и чесъна казах по-горе. Тъй като носи до 10 % допълнително течност, а бях сложил 100 грама лед, добавих и 50 мл водка.
Следва хубаво омесване, завиване с фолио на купата и в хладилника поне за 48 часа.
Общото тегло на подготвената смес излезе точно 1 600 грама.

Ето я каймата след 48 часа в хладилника.
Леко червенее от цвеклото в нея.
Би трябвало да ползвам само сок от червено цвекло, но се оказа, че и самото цвекло не променя вкуса, след като е смляно с пилешкото до каша.

Полиамидното черво се залива с топла вода, връзва се от едния край и с лъжица се пълни подготвената кайма.
Сетне се увива добре като бонбон, връзва се и се пристяга с конец, да уплътни добре.
При нужда тук таме се бодва с игла.
Задължително се оставя на топло място - демек в кухнята, докато саламчето стане с температурата на стаята. Нали преди това е било около 8-10 С.

След напълването на първото черво, в остатъка от каймата сложих по 2 с.л. белени слънчогледови и тиквени семки.
След разбъркване, се напълва и второто саламче.

Голямото си е както писах, а малкото - със семките.
Общо тегло в този вид - 1 602 грама.

Нататък процедурата е ясна. В по-голямото се забива сондата на онова по-умно термометърче, което се наглася да ти пиука на 72С.
На дъното на фурната се слага тавичка с вряла вода и се започва от 50С на вентилатор с постепенно увеличаване на температурата до 80С с по 10С на всеки 30-а минути.
Сложих го във фурната към 20,00 часа.
След около 2,5 часа термометърчето изпиука, че е стигнало 72С и веднага последва вадене, обилно поливане със студена вода и след това в хладилника за през нощта.
След като добре изстина, го претеглих - общо двете парчета 1,400 грама. Дал е фира от около 200 грама - направо много добър рандеман - горе долу колкото месо беше вложено, толкова и излезе като краен продукт.

Около обяд биде нападнато с острото ножче.
Много добре държи формата, реже се лесно и на тънкофайски.
Личат си различните видове месо, а едро смленият черен пипер особено се подчертава.
Чесновият аромат не е натрапчив, макар че се усеща добре, но по един леко пикантен начин...
Мислех, че три скилидки на 1,5 кила са много малко, но този се оказа особено ароматен и добре, че не съм залитнал в слагането на повече чесън ...
Единственият косур му е цветът - не е типичният червендалест цвят на купешките колбаси... Само че това си е напълно обяснимо.
Правете смело и се наслаждавайте на този толкова вкусен и ароматен пилешки салам.
Не е трудно - иска само малко мерак.
НАЗДРАВЕ!