Лесна пъстърва на скара с BBQ masters подложка

  Това може би е най-лесния начин за печене на пъстърва на скара.

 Преди много много години, още като студент при една туристическа обиколка на Родопите близо до Доспат преспахме на палатки близо до един развъдник на пъстърви. Човекът като ни видя, освен трите рибочета, които искахме да купим за цели 6 бабанки, взе, че ни подари още няколко - та да има за всеки, че и в резерв. Тогава в края на 70-те хората не бяха като сега. Но това е друга история. Та Човекът попита как ще я приготвяме и ние обяснихме, че палим огън до палатките и ще я печем на жар. Та даде съвети - да я печем не на скара, не върху мокра дървена скара от клонки, а върху камък. И досега помня думите му: "Момчета, хубавата пъстърва иска само сол. Само така ще я усетите". 

Толкова много години минаха, но като стане дума за печена пъстърва, се ограничавам единствено до овкусяването със сол и лимонов сок.

И преди слагането върху силно загрятата скара намазване с малко олио, за да не залепне.

Та от кварталния магазин купих идеално почистена пъстърва (дори от хрилете)  и то на прилична цена от 10 лв/кг.

Обилно я поръсих с прясно изцеден лимонов сок и осолих отвътре и от вън.

Върху скарата постелих подложката за пече и оставих да загрява.

След поставянето пекох от едната страна около 6-7 минути и след обръщането - от другата 4-5 минути.

Никаква мазнина, никакви обръщания по няколко пъти.

След пъстървата пекох мариновани зеленчуци - изобщо не се усещаше вкусът на риба.

Направо Идеал Петров !

Рибките се опекоха перфектно.

И един малък трик за тези, които може би не го знаят:

Малко като поизстине рибката се хваща с лявата ръка с корема надолу, а с дясната ръка главата леко се зачупва нагоре, но без да се откъсва. С палеца се подхваща гръбначната кост и бавно започва да повдига нагоре и да се издърпва по дължината на гръбнака.

Като резултат се вади цялата гръбначна кост заедно с гръдните кости.

Така пъстървата е идеално обезкостена - нито една костица не остава в нея. Е, за това се иска малко опит, но за няколко пъти човек почва да го прави идеално.

Ето го перфектно обезкостеното рибоче.

Кой как ще си го поднесе, си е направо негова работа - зелена салата, варени картофи, пържени картофи и т.н.

Въпрос на вкус.

Лично аз харесвам печената пъстърва в този вид, поднесена единствено с хубаво питие.

Правете смело. От този по -лесен и по-прост вариант не мога да измисля. Две минути за овкусяване, 10-а - за печене ... Никакви мащерки, никакви пълнежи с лук, лимони или каквото ти дойде на ум, дет променя вкуса на истинската пъстърва и ядеш, без да знаеш какво ...

Наздраве на всички!

Защо не изхвърлям утайката от кафе?

 От много години утайката от свареното кафе с еспресо машинката не я изхвърлям, а след изсушаване, се ползва за наторяване на китките в къщи или на двора. Понякога я ползвам за измиване на позагоряли съдини.

 От година и нещо еспресо машинката е пенсионирана и сме минали на капсули. Честно казано, средно 0,55 лв за домашно кафе (и то ако са купени на промоция) ми се видят доста - това си е почти 100 лв за килограм кафе на зърна ?! Ама пуста мода и голямо улеснение.

 Първоначално употребените капсули от кафе ги изхвърлях, но сетне се изхитрих да ги вкарам в полезна употреба.

Всичко започна с това, че си представих колко дълговечни са тези тези капсули - сигурно нямат разграждане през следващите 500 години след попадане в почвата. С идеята да ги изхвърлям при пластмасовите отпадъци, започнах да ги почиствам от кафето.

Та след изсушаването - утайката отново започнах да я използвам за наторяване на цветята.

Преди да я ползвам и в двора като тор за заленчуците, реших да попрочета малко и се изненадах колко още много приложения има.

Оказа се, че утайката има неутрално ph и е полезна за растенията, защото ги обогатявала с азот и по-лесно усвоявали калий, фосфор и други микроелементи от почвата. Май единствено за доматите не е полезна.

Та накратко утайката става за приготвяне на компост или като се вкара в почвата действа като подобрител на качествата й. Привличала червеите и отблъсквала разни вредители като плужеци и др.п., които нападат зеленчуците.

Ако се поръси изсушена утайка около местата откъдето влизат насекоми, може да служи като репелент - насекомите и мравките бягат. Даже и бълхите.

Освен като абразив за миенето на съдове, може да се ползва като обезмирисител в хладилника или фризера. Просто се слага в чашка и обира неприятните миризми. Сложена в платняна торбичка, може да обере неприятната миризма от обувките.

Ако сме чистили риба или чесън, измиването на ръцете с утайката премахва неприятната миризма.

Това са все изпробвани от мен неща, но се оказа, че имало и още:

Може да се оцвети хартия и да се състари. 

В Отварата и можел да се боядиса в кафяво плат.

Допринасяла за подсилване на косъма на косата, ставала и за козметични маски и за почистване на кожата, но това не съм го пробвал и затова на който му е интересно, може да потърси в в Чичко Гугльо.

На мен ми стига това, че пластмасовите капсули не отиват в боклука, а при пластмасите - за преработка и че от утайката може да се извлече някаква полза.

Защо купувам моркови с листата ?

  Може да се изненадате, но когато търся моркови, все гледам да са си с листата. И това не е, защото изглеждат по-атрактивно, а защото листната маса на морковите е много, ама много полезна.

 Съмнявам се, че много хора знаят за ползите от листата на моркови. Обикновено хората ги изхвърлят, без да се замислят. Е, при мен не е така. Особено когато съм сигурен, че не са третирани с разни химикали и др.п. Идеален е вариантът с домашни моркови или от производител. Все могат да се намерят такива.

 Само ще маркирам, че листата на морковите съдържат доста витамин К, хлорофил, който подпомага пречистването на кръвта и бъбреците. Имат и калий подпомага регулирането на кръвното налягане. А колко полезни минерали и витамини има не мога да изброя - желязо, фосфор, калций, кобалт, цинк, бор, сяра, натрий, никел, мед, манган, йод, силиций, витамини С, В2 и фолиева киселина.

 Най-добре е да се консумират в зелено прясно състояние - като добавка към салати и др.п., на вкус наподобяват рукола с леката си горчивина.

 Много са подходящи като добавка към супи и др.п.

 За да ги съхраня, ги нарязвам на ситно и суша по изпитания си способ. Смесвам ги с останалите изсушени зеленчуци и им придават по-особен вкус.

 Могат, както са изсушени, да се ползват за направата на чай.

 А който се интересува, просто може да потърси повече информация в чичко Гугъл.

 Па дано съм полезен, но запомнете - листата са направо магически и в никакъв случай не са за изхвърляне. Идват при нас заедно с моркова, а съдържат в себе си цяла билкова аптека.