Деликатес от яйца, колбаси и още нещо

  То това нещо си няма дори и име, както и си няма рецепта, а и количествата са напълно произволни.

 По-скоро мога да кажа какво направих и какво сложих.

Нарязват се ситни кубчета един два варени и обелени моркова, около 150 грама колбас (в случая поравно мортадела и шунка);  100-а грама кашкавал и малко по-малко пушена гауда, няколко каперсчета, идея магданоз и при тях се сипват три разбити яйца. Идея сол, щипка църно пиперче. носи и други подправки - въпрос на избор.

Всичко това се разпределя в силиконови формички или стъклени огнеупорни купички.

Слагат се в тиган с капак, налива се вода на 5-6 мм от ръба на формите, покриват се капака и се оставят така да си се варят на водна баня докато най-отгоре се стегнат. Абе все едно, че се прави крем карамел, но на котлона, но не най-силната степен, а на средна сила - да къкри водата.

След като са готови, се слагат в хладилника да стегнат добре.

Сетне е ясно - вадене, резване тънкофайско. 

Стават като страхотно мезе и дори малко трудно може да се познае, че на практика това е своеобразен варен омлет, защото другите съставки са преобладаващи, а яйцата са само за спойка.

Никакви усилия, а резултатът е изумителен. Струва си да се опитат.

Само да знаете как си вървят с водка!

Питки с маслини и копър

  Когато установиш, че хлябът в къщи е свършил, а навън е адска жега и не ти излиза, на бърза ръка се заемаш да спретнеш едни питки.

 За тестото: нарочно давам мерките в ч.ч. като е без значение дали чашата е 200 мл или 250 мл и т.н., защото е важно съотношението, а не точните милилитри:

две чаши брашно, 

една чаша смесени поравно айрян и прясно мляко

1 яйце + един жълтък за намазване

1/2 ч.л. сода

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. сол

1 ч.л. захар

2 с.л. олио + олио за хубаво омазняване на ръцете

10-а обезкостени и нарязани на ситно маслини, както и 2-3 стръкчета ситно нарязан копър

Направата на тестото е много лесна, защото се прави без месене, а се бърка с дървена лъжица.

Брашното се слага в подходяща голяма купа и се разбърква заедно с маята и захарта.

В друга купа се разбива яйцето заедно с прясното мляко, айряна и солта. Слага се и содата бикарбонат, която може да се загаси с капка две лимонов сок, но ако айрянът е кисел, това не се налага. Слагат се и двете с.л. олио, както и нарязаните маслини и копър.

Течните съставки на тънка струйка се сипват при брашното, като се разбърква с дървената лъжица до поемането им.  Не е необходимо голямо престараване. Достатъчно е да се обърка добре - получава се доста лепнещо тесто, но това е без значение.

Покрива се със стреч фолио и се оставя за около час да втасва. В тия жеги това става доста бързо.

Ръцете много добре се омазняват, тесто се накъсва на топки и се слагат в силиконови форми за печене.

Доста е меко и без формичка не бях сигурен дали ще си заеме форма.

Намазах с разбития жълтък с малко олио и ги оставих за 10-а минути да си отдъхнат.

За отрицателно време бухнаха яко, бидоха отново намазани с жълтъка и в студената фурна, която я включих на 180С.

Точно за 35 минути се бяха зачервили идеално.

Последва изваждане и докато са топли топли, се поставят в хартиен плик или завиват кърпа. Така омекват приятно.

При добро желание могат да се намажат и с масло и поръсят с идея шарена сол.

Малко се понапукаха, но то е защото доста бухнаха.

Няма да описвам вкус и аромат.

Наистина невероятни станаха.

Правят се много лесно. Цялото разбъркване на тестото отнема буквално пет минути. И сетне само едно прехвърляне във формичките.

Пробвайте, няма да съжалите.

И накрая нещо като бонус: 

едно яйце идва твърде много за намазване на четири питки и направо си артисва. Е в него може да се добавят 2 с.л. кисело мляко, идея сода, и 2-3 с.л. брашно, да се натроши малко сирене. И върху нагорещения тиган - за кратко.

Резултатът - вкусна пърленка.

Пълнени пържоли

  Започвам с условието, че изобщо не иде реч за някаква рецепта с количества, мерки или теглилки и други подобни. Това е просто една дзверски вкусна идея как да се приготвям невероятни пържоли, които да вземат акъла на всеки седнал около масата. И веднага предупреждавам - когато се готвят, предварително трябва да се заредим с много ама много като количество хубаво питие. 

 Значи, трябват ни толкова пържоли колкото Човеци ще ядат с резерв една две за по-ящните.

 Най-добре е пържолите да се по-дебеланки и да са кост - от тези дето ги продават по месарниците като свински котлети.

 Освен това са необходими някакъв шунков или друг колбас, кашкавал (напр. пушена гауда), буквално идея синьо сирене, 1-2 ч.л. каперси (може да се заменят със ситно нарязани краставички), които се нарязват на ситни кубчета и се смесват с 1-2 ч.л. дижонска горчица.

 Пържолите се овкусяват със смес от пипери, чубрица или риган, сол и в тях се прави разрез около 3 см и с остър нож в тях се оформя нещо като голям джоб.

 С ръце в този джоб се напъхва така подготвената плънка - колкото повече, толкова повече, както е казал Мечо Пух.

Така напълнените пържоли се нареждат в тавичка плътно едно до друга, наръсват се с малко мазнина и им се личва някаква течност - вода, бира, бяло вино. В случая 100 мл бърбън.

Завиват се с алуминиево фолио и тавичката заминава във фурната. Могат да се опекат във фурната на 180С за около 45 минути и сетне под вентилатор за 10-а минути до хубаво зачервяване.

 Само че в моя случай заложих пак не нещо нестандартно - във фурната на 100С за около 7 часа. Бухнах ги по обяд и хоп троп на работа. Прибрах се в 18 часа със свита душа, но просто се бяха разкапали - бяха омекнали, но нарочно ги оставих за още час. Сетне точно за 10 минути на 180С с вентилатор да се зачервят.

Ето ги - след като са готови - част от кашкавалите са се разтекли навън и се образувал много вкусен сос.

Пържолите се прехвърлят в друго топла съдина, а сосът се слага в тиган с малко масло и се добавят 1-2 ч.л. царевично нишесте размито в малко водичка. Вари се до получаване на хубав гъст сос. Овкусява се по желание - лъжичка горчица и малко мед. И да не се забравя църното пиперче ...

Всяка пържола сервирах върху истинска родопска катма, обилно залята със сосчето.

Е, направо се въздържам от коментари ...

Дзверска му вкуснотия. 

Прави се лесно, а си олизваш пръстите - за известно време дори забравих за това, че чашката ми е пълна с любимото питие.

Пробвайте! Най-хубавото е, че въображението не е ограничено от каквото и да е ... 

Достатъчно е да имаш остър нож в ръката, минимум продукти и голям дзверски мерак да направиш нещо различно.

Който се пробва, в никакъв случай няма да му остане за пръв и последен път.

Наздраве!