"Студентски" питки на тиган

 Съжалявам за снимката, не че е от телефона, а че е последната на тези неустоимо вкусни питки. Ами просто, след опичането толкова бързо се ометоха, че не успях повече да ги снимам ...

 А и защо "студентски"? Ами защото се предполага, че душичките нямат фурни, а може да им се прииска хубава топла питка. Е няма страшно, могат да се опекат и в тиган. Това го бях срещал из някакви руски сайтове преди време, когато хората обясняваха, че можеш да опечеш булочки и без духовка. Та нещо ми беше топло и не ми се пущаше фурната за няколко питки и не ми се правеха пърленки ... То като в къщи един се яде една седмица, все идва момент когато и филийка няма ... та трябва нещо да се направи на бърза ръка.

За тестото: 300 грама брашно или две ч.ч.; около 160 мл (или малко повече от 3/4 ч.ч.) прясно мляко - леко затоплено - до телесна температура; 1 ч.л. суха мая; 1 ч.л. сол и 1/2 ч.л. захар и 1-2 с.л. много меко масло. Аха и 1/2 до 1 ч.л. сода. Това количество е за 4 броя.

Маята се разбърква заедно със захарта и 1/2 от прясното мляко. Буквално се изчаква няколко минути, слагат се брашното и содата. С лъжица се разбърква като се долива и останалото мляко. Слагат се солта, маслото и на ръка се омесва колкото да се стане тестото.

Не се изчаква да втасва. То си бухва сетне при печенето напълно достатъчно.

Тестото се разделя на четири еднакви парчета. На ръка се оформя като правоъгълник и навива на руло.

В това време тигана се загрява на котлона без мазнина и като загрее силата на котлона се намалява наполовина.

Оформените питки като франзелки се нареждат в тигана и се покрива с капак.

Пекат се около 12-15 минути като се завъртат през няколко минути. 

Поради "недоверието" си в крайния резултат ги пекох на 6-та степен от 9-те на котлона, а трябваше на малко по-ниска - на 4-та или 5-та, та моите леко изглеждат прегорели. 

След ваденето се намазват с масло (с чесън и ситно нарязан копър), завиват в кърпа за няколко минути и се сервират топли.

Ако можеш да устоиш по-дълго време от няколко минути, разбира се. Ароматът е невероятен.

Стават невероятно бързо - всичко на всичко максимум за 25 минути с цялото размотаване, и мога да кажа, че са си истински питки (франзелки) и нямат нищо общо с т.нар. пърленки - в пъти ги превъзхождат.

Правете смело, методът работи безупречно.

Да "спасим" поизсъхнала домашна наденица

 Много често се случва при сушенето на домашна наденица /суджук/ да получи от външната страна една такава твърда коричка, а от вътре да остане мека - дори като леко сурова.

 Другият вариант е след като се прибере и ако не се вакумира, ако се задържи малко повече в хладилника, да се получи същият ефект. 

 По принцип, казват, оправия при такъв проблем нямало. Някои съветват да се вакумира и да се изчака няколко дни. От личен опит знам, че този метод не дава резултат...

С няколко такива изостанали домашни наденици пробвах следното:

Добре се намокря амбалажна хартия или два три слоя от домакинска хартия и парчето се завива в нея. Оставя се в хладилника докато изсъхне - и процедурата се повтаря още веднъж.

Ефектът е потресающ- на третия ден става като нова - омеква, външният твърд слой изчезва, лесно се бели и възстановява вкуса си.

Спокойно можете да пробвате, методът работи.

Ребърца на скара по английски а ла BBQ masters

  Свинските гърди в къщи са на особен пиедестал. 

  Няма да описвам по колко начина съм ги приготвял и ял на разни места. Няма и да разказвам колко бях доволен, когато Чедото се отказа от разни пилешоци и напомпени бройлери и оцени свинските гърди по достойнство.

  Този път историята е доста по-различна и държа да я споделя. Всичко започва от това, че съм си направо болник на тема барбекюта  и скари: пистолет да ми сложат на врата, направо не мога да изброя какви уреди за печене имам - поне 5 различни барбекюта на дървени въглища, още няколко самоделки, газово барбекю с котлони, професионална скара и котлони... ако взема да изброявам, ще си забравя защо започнах темата.

  Само честно си признавам, единственото което ме е ядосвало при ползването им, е чистенето. Така и не намерих кой да го прави вместо мене. 

  Камината в къщи отдавна е "зазимена", а в нея се е намърдала електрическата скара. Няма да разказвам какво ми костваше да я почистя, преди си цъфне на мястото ... И няма да се оревавам какво чистене трябва да се прави поне веднъж седмично при почти ежедневна употреба...

  И хоп миналата седмица си гледам в Тубето едно научно-популярно филмче за древностите и ми цъфва реклама на някакво си BBQ masters. Игнор, ама не ... три дне влизам във ФБ и първо тя ми се появява - натрапчива като конска муха. Накрая се предадох и взех, че се предадох... изгледОх я и се изУмих. 

Та така и в петък се обадих на телефона им. Един невероятно любезен женски глас ми обясни, че една бройка е 8,00 лв, ако поръчам две - по 7 лв и в бонус получавам електронна кулинарна книжка с рецепти за барбекю. Е те това последното ме довърши и си поръчах два броя. Любезно ми обещаха още в събота да си я получа ... Да ама не. След семеен спор, половинката излезе права - обичайният срок е три дни.  Заветният СМС дойде вчера сутринта и вместо да се юрна да си вземам подложките, първо минах през месарницата и си купих едни свински гърди - виждат се. Взех си пратката - нещо като нищо на света (ако се сещате Уилям Сароян)... Впрочем, могат да поработят за намаляване цената на доставката, че идва доста солена ... почти колкото една подложка...

Гледам си аз ей това Чудо юдо и си викам - Батинка, тебе пак те прекараха с някаква си реклама, ама не от ТВ-то, а от ФБ-то. Ама нейсе, къде не си давал две-три кутии цигари, все едно че си ги духнал по-активно днеска. 

Пооревах си се, че реших да пробвам. Ама първо да си видя пощата - хоп електронна книжка с 49 рецепти за барбекю, всичките с ползване на тази ми ти подложка.

Дори не разпечатах пакета с тази "измишльотина", а се се зачетох в книжката и сякаш по моя поръчка 3-та или 4-та рецепта - ребърца "по английски"...

Та си изчетох рецептата - ребърцата са ми налични, всичко останало имам в къщи, ама кат съм си такъв един особенен - и като не мога да готвя по рецепти. Да седя, да я гледам и да слагам каквото пише, направо ми е противопоказно - чак вдигам кръвно. Чета, виждам за какво иде реч и сетне си го правя както ми дойде по моему...

Та в случая - рецептата от е-книжката я адаптирам и ще споделя какво направих:

1 кг ребра резнах на три части и овкусих с моята си универсална подправка (за която ще напиша отделно) вместо със сол и черен пипер.

"Забравих" ги за три часа в хладилника.

В същото това време се юрнах да си направя и маринатата за ребърцата.

Бухнах с касеролата 1 ч.ч. червено вино 1 голяма с.л. дижонска горчица, 2 с.л. мед, сокът на един лимон; по 1 ч.л. сух чесън, лют червен пипер, 1 ч.л. чили и 1 с.л. течно чили сос, 3 с.л. соев сос. Варих и бърках до получаване на достатъчно гъст сос- да се редуцира поне на наполовина.

След изстиването прехвърлих в него ребрата и ги оставих там за още около час.

В това време нарязох и една тиквичка на тънко по дължина и само я топнах в маринатата на ребърцата.

Дойде моментът Х. Включих скарата да загрява и я покрия с онази ми изльоштина.

Ако знаете с какво подозрения я гледОх и й се чудех.

Ама се престраших и турнах най голямата евтиния - тиквичките. Само след две минути ги обърнах и... Чудо. Вижда се какви "оребрени" станаха. Последваха е ребрата. Следвах инструкциите - по 5 минути от всяка страна.

Човекът, който от 50 години няма часовник, работеше под час... Печене, обръщане ...

След това ребърцата отново в касеролата с остатъка от соса и набързо за няколко минути върху котлона до завиране. Веднага изключване ... Изчакване няколко минути и върху заветната дъсчица на масата..

Последва нарязване и бързо нападение - ама не като като хунска атака, а предпазливо - като римска кохорта с аварите ...

Не мога да обясня колко колко крехко и невероятно вкусно - Дзверско вкусно и топящо се в устата месце получи.

Никакъв нож - само проста вилица и разкапващо се месце.

Да не си мислите, че само това пробвах - най-горе на чинията се вижда печен патешки дроб.

Уникален.

Всичко сервирано с обилна порция горчица - за по-пикантен вкус ...

А и ето печените филийки върху тази ми ти "измишльотина" - все едно, че са печени върху скарата - чертички, ивички ... 

Никаква разлика с печенето директно върху скарата...

Ето я и скарата - направо си е като нова.

 Т.нар. подложка се изми по-лесно от тефлонов тиган..

Впрочем, май това е първата ми поръчка в Интернет за някаква стока и която, въпреки всички ми страхове, се оказа, че е просто уникална.

За тези два дни седем пъти застана на скара и не се скапа за мое учудване ..

За два дни - пет пъти на скарата и никакъв проблем. При това лесно миене ...

Моля, не го възприемайте като реклама. Знаете, че я мразя във всички варианти...

А ако не тези момчета се увеличат продажбите, дано се сетят за мене и ми пратят  поне още две подложки подарък.

Блажени са верующите - "Том Сойер" - Марк Твен