вторник, 9 април 2019 г.

Руло от пуешко бутче


   Това е поредната ми лесна и вкусна рецепта за едно невероятно пуешко руло, което се прави много лесно, а става дзверски вкусно.
 И поради тази причина нямам намерение да Ви давам някакви точни количества, но който се заинтересува от описанието по-долу ще има възможност да си го направи и да импровизира по собствен мерак.
Започвам с това, че едно пуешко обезкостено и изчистено от ония прословути жили е достатъчно за четирима. Може, впрочем да се направи с патешко бутче, от което е изчистена излишвата мазнина.
Бутчето внимателно се нарязва да стане като лист, овкусява се със сол, черен пипер и се намазва със смес от горчица с майонеза. Нареждат се резенчета кашкавал (или твърдо сирене - най-добре синьо), резенчета шунка или пушено месо. Може и кисела краставичка - абе каквото ти душата ти сака...- може и консервирани гъбки. Само въображение и мерак да са налични.
Бутчето се навива на руло и се овързва с яка хортума - демек домакински конец и за се запържва от всички страни в малко мазнина до хубаво зачервяване.
Така хубаво се запечатва и ще стане по-сочно.
В същата мазнина се пущат цели пресни картофи - да ги грабне огъня. Не е необходимо да се белят, ако са пресни. Пък и да не са пресни, достатъчно е да се измият и почистят добре...
Всичко се бухва в една тавичка заедно с мазнината от пърженето и с добавка на една чаша бяло вино. Може и бира. Може и просто водичка.
Тука нямам идея - на кой каквото му харесва.
Овива се с алуминиево фолио плътно и заминава във фурната на 200С за около 30-а минути и сетне на 180С за още толкова. 
Колкото и да ме боли, фолиото се отстранява и се дозапича до готовност още за 20-а минути.
Понякога като махна фолиото, старателно го измивам и го ползвам за втори път ... Абе, икономията е майка на бедността.
Изчаква се рулото да се охлади малко и се нарязва тънкофайски. Да не забравите конците да ги махнете, че в стомаха ще стане непоносимо.
Сосът от печенето заедно с картофите се прави на пюре и всичко е готово за сервиране.
Е, не чакайте красива снимка от сервирането.
У нас си е така - като не направи и заминава на масата. Красивите снимки за са онези дето не се Ранят, а си снимат манджите и чакат лайковете.
 нас се турга на масата и на масата и напада яко от гладниците като не забравяме да си напълниме чашите с хубаво питие.
Затова, правете смело и НАЗДРАВЕ!

Яйчена баница


  За баниците нямам какво толкова да пиша - то си е направо ясно, а и всеки поне малко умеещ може да спретне една баница.
 Само че тази неделна яйчена баница се получи като плод на мерака - баница за закуска и наличните продукти: почти 2/3 пакет кори за баница, яйца бол - че даже и две сварени; кисело мляко в наличност и изостанало парченце сирене колкото кибритена кутийка (е малко по-голямо, де).
Е, след като това са наличностите, това няма да ме спре да правя баница я.
Двете сварени яйца бидоха нарязани на ситно и смесени с малкото сирене. В една кофичка кисело мляко загасих 1 ч.л. сода и всичко това бе смесено със 7 яйца и 2-3 с.л. олио и още почти 1/2 кофичка кисело мляко, както и 1 ч.л. сол.
От тука нататък е ясно. Намасляване на тавичката, две кори, заливане с яйчено-млечната смес, пак кори, пак смес и накрая се залива с останалата смес.
Нарязва се на парчета, тавичката се разтръсква добре и заминава във вече загрятата на 180С фурна.
Пече се около 45-50 минути - по-вярно до хубаво зачервяване.
В интерес на истината, тъй като течността е много и вероятността отдолу да остане сурова, я проверих с повдигане. Наложи се отгоре да я покрия с фолио и да я дозапека още 10-а минути.

Получи се невероятна баница - направо трепач.

Много голяма вкуснотия стана. При печенето се надигна доста, но като поистина се посъбра малко, но това да й е дефекта.

Важното е, че бе много много вкусна.

Па и неделната закуска бе спасена.

понеделник, 8 април 2019 г.

Кюфтета от коприва със сирене


 Пролетта дойде  и всичко взе да се раззеленява. И лапад и млада и свежа коприва бол. С полезната за нас коприва могат да се сготвят сума ти вкусни и здравословни неща.
 Кюфтетата от коприва със сирене са си класика от време оно - има ги и из старите готварски списания, а са невероятно вкусни.
 Принципно нямах намерение да пиша за тях,защото се правят лесно, но тези са приготвени по различен начин и затова ще ги споделя - все на някого ще е от полза.

Необходимите продукти са ориентировъчни - все пак е правено по наш вкус.
Необходими са около 300-400 грама коприва, 1/2 глава лук; 3 яйца; около 100 грама сухо картофено пюре (на люспи); поне 150-200 грама сирене; пресен джоджен и копър; 2-3 с.л. кисело мляко и ч.л. сода.
Методът на подготовка е много лесен. Копривата се слага в голям гевгир и се измива на чешмата като се разбърква с лъжица. Никакви ръкавици, никакви глупости. Прехвърля се в голяма купа и се бланшира поне с 1 л или 1 1/2 л вряла вода от бързоканата. Оставя се да се бланшира по този начин за 4-5 мин. и сетне се прецежда пак през гевгира като съвсем леко се притиска с лъжица, за да се отцеди максимално. Не е необходимо престараване в изцеждането.
Отлятата вода от бланширането не се изхвърля, но за нея малко по-късно.
Каквото и да си говорим копривата си има клончета, стъбълца и др.п. Голяма играчка е да ги почистиш и изрежеш. А колкото и да ги кълцаш, сетне в кюфтето се усещат.
Кофти работа.
Затова отцедената коприва, нарязаният на грубо лук, листчетата джоджен и копъра се бухат в купата на нутриблендера заедно с 1-2 с.л. кисело мляко (при необходимост и толкова от копривената вода) и всичко се пасира.
За 30-а секунди машинката свършва цялата работа, за която щяхме да се гъзортим в кухнята с ножа поне 30-а минути, да търсим ръкавици, за да не ни пощипне копривата и т.н.
И най-важното - получава се идеална консистенция на копривата и другите съставки, а това че сме спестили сума ти време хич не е маловажно.
Впрочем като правя супа от коприва - изобщо не си играя да я чиста от дръжки и др.п. Само много добре я измивам и заминава в тенджерата и след сваряването я пасирам. Минимум усилия, максимум резултат...
Накарай мързеливия на работа, а той да те научи на акъл.
Получената маса се прехвърля обратно в купата, слага се 1 с.л. кисело мляко, в което се загася содата, чукват се яйцата и се добавя натрошеното сирене.
Да не забравим и църното пиперче.
Нищо пречеше и него да го бухнем в блендера, но така се усеща по-сериозно, а иначе щеше само да придаде вкус.
Разбърква се с лъжица и започва да се добавя картофеното пюре с лъжица и да се бърка докато се получи достатъчно гъста консистенция. 
Тъй като пюрето има нужда да дръпне от течността и да си набухне, просто го оставяме да си почине, а ние си наливаме едно питие, палим цигарата и след като свърших с нея проверяваме какво е станало. ако се налага, се добавя още от сухото картофено пюре. Пробваме на сол и ако се налага - добавяме.
С намазнени ръце от цялата смес си подготвяме кюфтета и си ги нареждаме в чиния.
Пристъпва се към пърженето - на 2/3 от силата на котлона в първоначално добре загрята мазнина.
Пържат се до хубаво зачервяване.
Пазят форма, но все пак трябва да се внимава при обръщането. 
Не се налага да се вадят върху хартия - не поемат мазнина, но не пречи и да се ползва хартия - за още по здравословно.
В наченатото кюфте се виждат бучките сирене ...
Сервират се с млечно чеснов сос.
Как се прави всеки си знае - мляко, малко майнеза или сметана, пресован чесън, ситно нарязан копър, а и други зелентии - с добавка на пипери и т.н.

Най-важното, правят се с минимално усилия - без добавка на брашно, галета и др.п. Могат да се опекат във фурната вместо да се пържат.
Подходящи са за хора с непоносимост към глутена и т.н., а и в копривата сме запазили максимално полезните неща.
Всеки може да оцени предимствата на този начин на приготвяне пред общоприетия начин...
П.П. И на края - обещаният бонус.
Всички знаят, че при бланширането на копривата във врялата вода, от нея се извличат най-полезните вещества. 
С тази вода някои хора поливат цветя, други си мият косата, а ние постъпваме по друг начин:
Водата се прецежда през филтър или домакинска хартия и се пълни в шишенца и заминава или във фризера или в камерата на хладилника. 
Защо пък този труд ли?
Ами просто. След размразяването се разрежда поравно с обикновена вода, може да се добави мед и да си се пие като студен чай.
Така всички полезни неща от копривата си се усвояват от нас, а не се харчим за химичен студен чай...
Хем икономично, хем полезно.