Осолен деликатесен свински език

Излишно е да обяснявам за пореден път, че сме любители на всякакви видове мръФчести включително и на т.нар. дреболии. 
Този път иде реч за един най-необикновен свински език, който приготвен по този начин е дзверски вкусно мезе към всяко питие макар че си върви най-добре с изстудена водка.

Преди години в една чужбина точно като мезе пробвах такъв невероятен деликатес от осолен свински език - тънкофайски нарязан и поднесен с препечени филийки с масълце точно като мезе на водката. 
Та питах няколко пъти как е приготвена тази вкуснотия - ами нищо особено - солен език. Да, ама нямаше нищо общо с варения език или пък желирания език.
Па и като се замислиш, то няма много варианти за приготвяне на език.
Само че като си наумя нещо, нямам спиране. Потърсих из Гугльото, ама нещо го ударих на камък. Потърсих и на руски и попаднах на един подобен особен език и реших да си го адаптирам по мой начин.
Ще разкажа технологията на правенето по възможно най простичкия начин.

Купих три свински езика, които общо излезнаха с  20 грама повече от едно кило. Та да си ги смятаме толкова - 1 кило.
Задача първа, да се проверят дали не е останала подезична кост или нещо такова и да се резне.
Задача втора, старателно изкисване на езика, за да се почисти. Прави се в голяма купа със студена вода, която се сменя пет шест пъти докато "светнат" и престанат да пущат кръв.
Като си стоят във водата вече да не розовее.

Езикът леко се подсушава и слага в подходяща купа. Смесват се 40 грама сол - 30 грама едра морска сол и 10 грама нитритна сол (може и без нея, но тя придава сетне друг вкус и червен цвят на готовия език); 1 пълна чаена лъжичка с кафява захар, 10-а зърна запечен черен пипер и леко чукнат, по 5-6 зърна бахар и хвойна - също пекнати и чукнати леко; както и 1/2 ч.л. чесън на гранули. Всичко това много хубаво се втрива в езиците и се прехвърлят в подходящ пакет, който добре се връзва, но преди това се слагат и 1-2 натрошени дафинови листа.
Пакетът заминава в хладилника за време от 3 до 5 дни като от време на време се обръща. Три дни стигат, но за предпочитане са пет, тъй като поема по-добре солта и подправките.

Тъй като реших да е по-различно и трите езика след изваждането от пакета, ги пъхнах през тръба в мрежичка за колбаси.
Това изобщо не е необходимо да се прави, носи го наумих - и заради формата и заради фасона.

Ако е сложена нитритна сол, преди варенето пакетът трябва да се остави на стайна температура поне за 2-3 часа.
Вместо да ги варя в тенджерата, ползвах слоукукъра на слабата степен - за три часа.
Така си се варят на постоянна температура и просто ги забравяш.
Могат да се сварят и в тенджера - на слаб огън.
Слагат се в малко вода, колкото да ги покрие, без да се мият - направо както са си извадени от пакета. Дори, за да не се обезсолят съвсем, добавих и половината от течността от пакета и всички подправки.
Всеки знае как се вари език - докато набодеш в него вилицата спокойно. Така че на този етап - просто се вари до готовност. 
Трите часа и при мене се оказаха малко и просто го доварих още малко.
Вади се от тенджерата и се охлажда за кратко в студена вода.

Сега е моментът езикът да се обели. „макар че малко трудно, но го обелих преди да го сложа в мрежичката).
След леко подсушаване, се овалва добре в подправки по желание - смес от черен пипер, малко сол, червен пипер, риган и т.н.
Първо го овалях в черен пипер и сетне в червен пипер, но остана без снимка, че ръцете ми бяха охлепани и щях тотално да омажа телефона.

След овалването в подправките следва провесване на терасата поне за 2-3 дни. В никакъв случай за повече, че ем ептен ще се втвърди.
В интерес на истината и този етап може да се прескочи. Достатъчно е да прекара една нощ в хладилника и да се нападне.
Може нападението да стане и час два след овалването, а нетърпеливите може да прескочат и овалването в подправки.
Само че така си става вкусово много по-добре.

Тука е нарязан на филийки и пробван на втория ден след сваряването.
Леко сочен и невероятно вкусен.
На заглавната снимка е след пет дни съхнене - леко е поизсъхнал, доста по-ароматен и се реже съвсем тънкофайски.
Кой, как и кога ще го хапва си е въпрос на вкус и предпочитание. 
Върви си и като мезе и върху препечена филийка с масълце.
Само хубавото питие го намирам за задължително - просто са родени един за друг: мезето и водката.
Е, който не пие, може и без питие.
Важното е, че е невероятно дзверски вкусно.
Пробвайте и няма да съжалявате. Много обяснявах, но се прави лесно.
НАЗДРАВЕ!

Баница "Тони"

Това е възможно най-лесната и нетрудоемка баница, която винаги става невероятно вкусна. Вариантът е в изпълнение на Чедото.

Необходими продукти:

една опаковка одрински кори, печени на сач - продават се в пакет по 5 броя

4 много големи яйца или 6 средни

1 1/2 кофичка кисело мляко

поне 300 грама сирене по вкус, но най-добре е смес биволско с краве

100 мл олио (но и носи добавка на малко масло)

150 мл газирана вода

Изпълнението:

Всички продукти за плънката се смесват като яйцата леко се разбиват и сиренето се натрошава на ръка.

В единия край на всяка кора се слагат по 2-3 с.л. от плънката и се навива на руло. Готовите рула се нареждат като охлюв в леко намазнена тавичка и се заливат с целия остатък от плънката.

Пече се на 180С в предварително загрята фурна за около 45-50 мин. -до хубаво зачервяване.

Времето на печене зависи от фурната.

Последната се пече на 150С на вентилатор за 40 минути и стана разкошна.

Чорба от глава на сом

 

След като направих онази голяма публикация за рибената чорба, където посъбрах доста рецепти от различни източници, си мислех, че повече няма да пиша за рибена чорба.

Само че тази стана направо чудна и затова ще й отделя малко внимание. Често става така - уж готвиш познато ястие, а в хода променяш нещо и се получава друго с изненадващ резултат.

На Никулден се сетих за риба чак в 18,30 часа - просто денят ми беше натоварен с много задачки и бях в ролята на Фигаро тук, Фигаро там. 

Като цъфнах в кварталния рибен магазин, продавачката беше започнала да почиства вече и се готвеше да затваря. На немия въпрос в погледа ми, направо си призна - останало ми е едно малко шаранче и замразена скумрия. Ама нещо друго - имам и пушена скумрия и ... позапъна се малко "и един сом", но него никой не го искаше днес и си артиса. Е, как не го искат. Ами голям е - над 3 кг и идва скъпичък, че е по 10 лв килото. Излезе малко над 3,5 кт. И какво от това - ще има и пържене (най го харесваме пържен), ще има и за филетиране и каквото остане ще го замразя и ще бъде хапнато някой друг ден. Не всеки ден продават сомове при нас.
Тъй като си бях решил да правя от главата чорба, я отрязох зад перките, т.е. оставих доста месце по нея. Турнах в голяма купа с вода, която се сменя пет-шест пъти. Към главата добавих опашката и изрязаните перки.

Изкисването е необходимо, защото по главата има доста кръв и е необходимо да се изчисти.
След измиването, главата и рибните изрезки се слагат в подходяща тенджера, заливат се приблизително с 1,8 - 2 л студена вода, добавят се 1 глава лук, 1 обелен морков и 1 ре­зен целина, нарязани на дребно, както 1 дафинов лист, 4-5 зрънца черен пипер. Посолява се на вкус към края на варенето. Вари се на слаб огън - примерно на половината от мощността на котлона и при необходимост се отпенва.
Когато главата уври напълно, ме­сото й се отделя от костите, както и се отделя месото от опашката и перките.
Бульонът е желателно да се прецеди през цедка с кухненска хартия или марля.

В 50-60 грама масло с 1 с.л. олио се запържват 1 средна глава лук и 1 скилидка чесън, нарязани на ситно. След тях и един настърган на ситно голям морков като се добавя и един среден картоф, нарязан на много ситно. 
Сипва се бульонът и след 5-6 минути се добавя и почистеното месо от рибата.
При необходимост се осолява още малко след като се пробва на вкус.
Единствената добавка е поне 1 ч.л. сушен дивисил.
За 10-а минути чорбата е готова.
Единственото, което направих, че добавих и настъргана кора на 1/2 лимон.
Никакви застройки, никакви яйца, нищо повече. Цветът дойде от ситно нарязания морков.
Сервира се топла с лимон и черен пипер.

Впрочем вляво на снимката е пренощувалата на студено останала супа. Беше се желирала жестоко и направо си се хапваше с вилицата.
Не очаквах такова желиране, признавам си най-честно.
И съм най-доволен, че не се поддадох на първоначалния си порив да добавям към главата някаква друга риба, каквато идея ми се беше завъртяла. Щеше да промени вкуса на сома.
Невероятна дзверска вкуснотия, особено в желирания вариант.