сряда, 15 август 2018 г.

Майонеза в нутри блендер (хранителен екстрактор)


 За майонезата как се прави съм изписал доста.
 Основно я правя с пасатора. Имам и един блендер, който си вървеше с приставка за направа на майонеза, но за съжаление за толкова години нито един не стана в него майонеза - все ставаше нещо като сос. Пробвал съм и с други уреди и се оказа, че не става. Даже с по-слабомощен пасатор не винаги става.

Преди дни на една промоция взех, че си купих ей те това чудо - хранителен екстрактор.
Купих го, защото беше на изгодна цена и защото идеята ми беше да го ползвам за сокове и подобни.

Първата работа, след измиването разбира се, беше да пробвам да направя един доматен сок. Почистих ги само от горната част - дето е дръжката; нарязох на две на три и бухнах вътре в чашата и след 30-а секунди имах направо перфектен сок. Малко сол, половин люто чушле и пей душа. Едната кана се оказа, че е с капак и се отваря и може да се ползва за съхранение и наливане на сока без да се отваря чашата.
Докато се отпивах от сока с една водка, взех да си мисля, че май съм се минал - само заради едните сокове... едни излишни пари и още един уред дет` да му се чудиш къде да го държиш.

Та за втората чаша реших да направя експеримент с направата на най простата млечна майонеза.
Поглед из Гугъл и рецепти за нутри булет - е основно само разни смутита и сокове.
Това засили желанието за експеримент:

В чашата сложих 100 мл прясно мляко, 1 скилидка чесън, 1 ч.л. горчица, 300 мл олио и 1 с.л. лимонов сок.
След затварянето на чашата и слагането върху уреда (нали всичко се обръща с главата надолу) изчаках около 3-4 минути, за да може млякото да остане отдолу, а олиото изплува отгоре и го включих.
За около 30 сек. видимо всичко се сгъсти вътре.
Стана направо перфектна - в самото начало дори ми изглеждаше някак „въздушна“ от разбиването.
Който има подобен уред, нека да пробва направата на майонеза в него. 
Става перфектна.
По моя преценка дори още по-лесно отколкото с пасатор. При това само затваряш чашата с капака и въпросът със съхраняването в хладилника е решен.

Споделям, защото може да бъде от полза за някого.

За решетките на месомелачката и каймата


 За месоядно и месоготвещо като мене месомелачките са почти от първа необходимост.
 Вярно е, че предпочитам месото да е накълцано, а не мляно, защото при меленето то често става като каша, а не срязано.
 Освен механичната, която има само една решетка, имам и електрическа, която беше с две решетки - отвори 4 мм и 8 мм, но едната решетка изчезна някъде и остана само ситната.
 Преди време споделих с един приятел, че решетки за месомелачки много трудно се намират и то асортимента е ограничен. Та човекът взе работата при сърце и вложи идеи и направи тези четирите на снимката.
 Вчера ми ги донесе и веднага реших да ги пробвам: можеш ли да изтраеш, я ?!

Дори и за проба, месото за мелене трябва да е не просто студено, а почти на ръба на замръзването.
Тогава то се реже наистина, а не се намачква и не става като каша.
Та студеното месо се нарязва на кубчета и заминава във фризера поне за час - до леко втвърдяване.












На следващите снимки се вижда всяка решетка в действие. 


Трите с големите бъбрековидни отвори дадоха направо перфектен резултат - хубави едри парчета  почти като скълцано месо.


















Тука най-добре се вижда - смляното месо е оформено на четири купчинки.
Най отдолу е това през кръглите отвори и то си е направо като кайма, а останалото е на по-едри парчета все едно наистина е кълцано старателно със сатър.

Доволен съм от пробата.





Та да си дойда на думата за каймата. Смесих смеленото месо - стана по скоро с консистенция на бабекова кайма.
Претегля се смеленото месо - в случая точно кило, защото и месото за мелене бе кило.
На това количество се слагат 20 грама от моята универсална гурме сол и започва месенето.
Необходима и една формичка лед.
Слагат се няколко кубчета лед, когато ледът се абсорбира, отново лед и така докато се поеме ледът от формичката. 
Каймата е готова и трябва да престои поне една нощ в хладилника. След това вече се разпределя и може да се съхранява във фризера.
Може да се ползва за готвене, за кюфтета, за кебапчета и т.н. като допълнително вече се доовкуси преди приготвянето.
Това е начинът да си приготвиш истинска кайма и да си сигурен, че е месо.

вторник, 14 август 2018 г.

Пача или деликатес от свински крачета


 За пореден път се изненадвам от липсата на някои деликатеси в блога ми - например пача от свински крачета. И ако не бях писал за търнак-чорбата и за боба със свински крачета, то съвсем щеше да липсва нещо толкова вкусно и любимо.
 То май и сега няма да пиша за типичната пача, а за един невероятно ефектен и вкусен  деликатес от желирани свински крачета, който се превръща в страхотен мезелък и достойно се отсрамва с хубаво питие.
 Няма да обяснявам за количества и как се варят свински крачета. Който не знае това, няма и да се хване да прави това мезе.
 И все пак: необходими са ни свински крачета, сол, черен пипер, чесън и т.н., но най-важни са поне няколко празни бутилки от кока кола, фанта или някакво подобно безалкохолно.
Впрочем празните бутилки са много необходими и играят най-важна роля за нашия мезелък.

Вече добре разварените свински крачета се обезкостяват и оставят в бульона, а тенджерата влиза в хладилника примерно за една нощ. На другия ден цялата мазнотия е изплувала и втвърдила най отгоре. Отстранява се внимателно като може да се изхвърли или пък да се ползва за нещо друго (въпрос на предпочитание - лично предпочитам варианта с изхвърлянето).
Това и моментът, в който се преценява колко още ще се вари, за да се получи хубаво желиране. Защото при стягането в хладилника се вижда и дали и колко се е желирало. Обикновено не е достатъчно и се налага още известна термична обработка. 
Тенджерата се връща на котлона и се вари докато се бульонът се редуцира наполовина. Може в този процес да се извади месо, може да се остави вътре (но вече съвсем ще се развари - то и без това си е готово). Та, по-добре да се извади месото, а в бульона да се пусне нарязан на кубчета морков, а в края на варенето и малко замразен грах и няколко нарязани чесънчета. Слага и се месото и се разбърква добре. 
 Носи добавянето и на пипер, а за любителите на пикантно -  чили на люспи. Също така може да се добави и нарязана на кубчета кисела краставичка. Тука всичко е въпрос на желание ...
 Идва и ред на бутилките - отрязват им се дъната на 6-7 см височина и в тях се пълни от нашата смес. След охлаждане заминава в хладилника хубаво да стегне и желира.
 Сервираме след изваждане от импровизираната съдина с дъното нагоре - от снимката се вижда - много е ефектно.
 Остава да му се насладим и да си кажем НАЗДРАВЕ!