За решетките на месомелачката и каймата

 За месоядно и месоготвещо като мене месомелачките са почти от първа необходимост.

 Вярно е, че предпочитам месото да е накълцано, а не мляно, защото при меленето то често става като каша, а не срязано.

 Освен механичната, която има само една решетка, имам и електрическа, която беше с две решетки - отвори 4 мм и 8 мм, но едната решетка изчезна някъде и остана само ситната.

 Преди време споделих с един приятел, че решетки за месомелачки много трудно се намират и то асортимента е ограничен. Та човекът взе работата при сърце и вложи идеи и направи тези четирите на снимката.

 Вчера ми ги донесе и веднага реших да ги пробвам: можеш ли да изтраеш, я ?!

Дори и за проба, месото за мелене трябва да е не просто студено, а почти на ръба на замръзването.

Тогава то се реже наистина, а не се намачква и не става като каша.

Та студеното месо се нарязва на кубчета и заминава във фризера поне за час - до леко втвърдяване.

На следващите снимки се вижда всяка решетка в действие. 

Трите с големите бъбрековидни отвори дадоха направо перфектен резултат - хубави едри парчета  почти като скълцано месо.

Тука най-добре се вижда - смляното месо е оформено на четири купчинки.

Най отдолу е това през кръглите отвори и то си е направо като кайма, а останалото е на по-едри парчета все едно наистина е кълцано старателно със сатър.

Доволен съм от пробата.

Та да си дойда на думата за каймата. Смесих смеленото месо - стана по скоро с консистенция на бабекова кайма.

Претегля се смеленото месо - в случая точно кило, защото и месото за мелене бе кило.

На това количество се слагат 20 грама от моята универсална гурме сол и започва месенето.

Необходима и една формичка лед.

Слагат се няколко кубчета лед, когато ледът се абсорбира, отново лед и така докато се поеме ледът от формичката. 

Каймата е готова и трябва да престои поне една нощ в хладилника. След това вече се разпределя и може да се съхранява във фризера.

Може да се ползва за готвене, за кюфтета, за кебапчета и т.н. като допълнително вече се доовкуси преди приготвянето.

Това е начинът да си приготвиш истинска кайма и да си сигурен, че е месо.

Пача или деликатес от свински крачета

 За пореден път се изненадвам от липсата на някои деликатеси в блога ми - например пача от свински крачета. И ако не бях писал за търнак-чорбата и за боба със свински крачета, то съвсем щеше да липсва нещо толкова вкусно и любимо.

 То май и сега няма да пиша за типичната пача, а за един невероятно ефектен и вкусен  деликатес от желирани свински крачета, който се превръща в страхотен мезелък и достойно се отсрамва с хубаво питие.

 Няма да обяснявам за количества и как се варят свински крачета. Който не знае това, няма и да се хване да прави това мезе.

 И все пак: необходими са ни свински крачета, сол, черен пипер, чесън и т.н., но най-важни са поне няколко празни бутилки от кока кола, фанта или някакво подобно безалкохолно.

Впрочем празните бутилки са много необходими и играят най-важна роля за нашия мезелък.

Вече добре разварените свински крачета се обезкостяват и оставят в бульона, а тенджерата влиза в хладилника примерно за една нощ. На другия ден цялата мазнотия е изплувала и втвърдила най отгоре. Отстранява се внимателно като може да се изхвърли или пък да се ползва за нещо друго (въпрос на предпочитание - лично предпочитам варианта с изхвърлянето).

Това и моментът, в който се преценява колко още ще се вари, за да се получи хубаво желиране. Защото при стягането в хладилника се вижда и дали и колко се е желирало. Обикновено не е достатъчно и се налага още известна термична обработка. 

Тенджерата се връща на котлона и се вари докато се бульонът се редуцира наполовина. Може в този процес да се извади месо, може да се остави вътре (но вече съвсем ще се развари - то и без това си е готово). Та, по-добре да се извади месото, а в бульона да се пусне нарязан на кубчета морков, а в края на варенето и малко замразен грах и няколко нарязани чесънчета. Слага и се месото и се разбърква добре. 

 Носи добавянето и на пипер, а за любителите на пикантно -  чили на люспи. Също така може да се добави и нарязана на кубчета кисела краставичка. Тука всичко е въпрос на желание ...

 Идва и ред на бутилките - отрязват им се дъната на 6-7 см височина и в тях се пълни от нашата смес. След охлаждане заминава в хладилника хубаво да стегне и желира.

 Сервираме след изваждане от импровизираната съдина с дъното нагоре - от снимката се вижда - много е ефектно.

 Остава да му се насладим и да си кажем НАЗДРАВЕ!

Бутер бохчички с наденица

  До преди 20-а дни се оревавахме от дъждовете, сега пък ни е дзверски жежко и направи ни души от задуха и като стане дума за готвене все гледаме да е нещо набързо и лесно и задължително без застояване в кухнята. Да ама само на салати, домати и сирене не става ...
 Душа юнашка и мръфка някаква иска ... па и на скара се не стои ...
 Та измислих нещо много лесно и го споделям - предварително казвам, че няма да давам количества - това ще е рецепта в снимки, защото от тях всичко е ясно, а кой колко ще направи си зависи от броя на гладниците около масата ... Това го прецених, че ще стигне за двама гладни, ама не - остана и за сетне

Едно парче (това е около 30 см) сурова наденица се опича и нарязва на парчета по около 2,5 - 3 см. И върху всяко се слага парченце кашкавал.
Наденицата е домашна с много с подправки- извадена от фризера.
Отчитам го като грешка в тази жега - можеше и сурова да я нарежа и да увелича малко времето на печенето, но все пак нали трябва да се пробва предварително, че и да даваш сетне съвети ...

Един лист бутер тесто се нарязва на правоъгълници или квадрати с големи, която да като сложиш парчето наденица да може да се сгъне.
Затова предварително премерих с едно парче и листа го нарязах на 12 еднакви парчета.

 Всяко парче се сгъва като плик, слага се в тавата върху хартия за печене.
С остър нож всяко пликче се цепва на няколко места, за да се отвори и се намазва добре с разбито  с олио яйце.
 Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 15-а минути - колкото хубаво да се зачервят.
 Ако наденицата е сурова просто времето за печене ще е около 25 мин.

 Ето ги готови опечени - ароматни и в хрупкава коричка.

Могат да се сервират със салата, домати и т.н., т.е. с каквото ти душа сака.

Предварителната подготовка заема буквално 10 минути, като добавиш и печенето във фурната - за 30 минути имаш страхотно хапване, което можеш и на гости да сервираш, ако се постараеш малко с украсата - не като мене.
Вкусно и бързо, па и носи всякакви вариации - може и с добавка на други неща да се направи.
Правете смело и не забравяйте да кажете НАЗДРАВЕ!