По отношение на тестените изделия си подам малко традиционалост, т.е. ползвам си обикновеното брашно т.нар. тип 500 и макар да правя различни и много неща в общи линии се доверявам на него.
Не че не съм пробвал и други разновидности, не че не съм правил и ползвал брашно от елда, от нахут, от просо и т.н. За някои дори съм писал как могат да се направят в домашни условия и да не даваме луди пари по разните там биомагазини и т.н.
Няма и да навлизам в спорове кое по-полезно, кое има излишък от глутен и т.н.
Няма и да разказвам, че някои зърнени култури като лимеца, елдата, един сорт пшеница сякаш са се появили от нищото преди хилядолетия, без да имат див аналог и без да има следи да са минавали някак етап на естествена селекция. Просто са се появили и в продължение на хиляди години са останали непроменени. Па ние, сега умниците, взехме, че направихме някакви тяхни ГМО модификации, които как се отразяват на организмите ни ще разберат след няколко поколения (може би като изродим организмите си)...
Нещо се отплеснах - може би друг ще пиша повече за това, защото направо ще влезна в някоя от теориите за конспирацията.
В момента ще се огранича просто до едно скромно разказче за първия си сериозен опит с пълнозърнесто бр гледах катоашно и направата на хляб от него и то в различни разновидности.
Любимата ми половинка попаднала на това ръжено-пшенично пълнозърнесто брашно с ръжени трици и овесени ядки. Вдъхновила се от това, че е на промоция и че е много здравословно и взела, че го купила и на скромната цена от цял един лев за пакет от 1 кг.
Донесе го, па взех да го гледам като голям камък.
Не си направих труда да търся разни рецепти, а приех, че рецептата на производителя на опаковката е достатъчна, за да й се доверя за първи опит.
Хората са си го обяснили, явно са пробвали и нямам причини да не им вярвам. Пък и опита ми в последно време показва, че някои производители дават страхотни рецепти за продукта и не трябва да се пренебрегват.
Оть` ми е за пръв път, заложих на 1/2 доза, въпреки че рецептата е за цяло кило.
Въоръжих се кантар, мерителна съдина и подхванах: точно 500 гр. брашно, точно 350 мл марна вода, точно 8 гр. сол, 7 гр. суха мая и 10 мл олио.
През едро сито пресях в подходяща купа брашното (да стане въздушно), добавих сухите съставки и водата. И тряс по челото - първа греда - стана нещо като глина, ама от оная некачествената ронливата и взех да гледам тъжно. Добавих 3 с.л. кисело мляко е 2 с.л. олио и месих с ръце яко. Получи се меко тесто, което намазних, покрих и оставих да втасва и то на топло място в бокса. След час се седеше в същия вид, ама изобщо не беше бафнало. Загрях фурната на 50С и го бухнах отчаяно вътре. След час се беше удвоило и придобило вида на снимката.
Та получих някаква надежда, че вървя в правата посока.
От тука нататък реших да направо от едно - цели две неща. Разделих тестото на две равни части и го прехвърлих в две намаслени купи.
В първата добавих 1 с.л. ленено семе и 1 1/2 с.л. запечени слънчогледови ядки.
Отново омесване, покриване с филио и оставяне на топло да втасва пак.
В другата половинка настъргах един сварен картоф и сложих 2 пълни с.л. сушени зеленчуци (от моето си производство - има всичко - лук, домат, чесън, босилек, магданоз и т.н.).
Омесих добре и също оставих да втасва.
Ето как изглежда след омесването.
Впрочем получи се много ароматно тесто.
Това е тестото със семената след втасването.
Бухна малко повече от двойно.
На първо четене, доволен съм от това, което се получава.
Сачът застлах с хартия за печене и оформих две хлебчета, които оставих да втасват върху него.
Това беше първата грешка, която отчитам. Посредата им сложих едно руло, но странично не ги "подпрях" и леко се "разляха".
Последва леко поръсване с брашно през цедка и резване отгоре по различен начин, за да си ги "позная" кое с какво е :)
Фурната заедно със сача се загрява на 220С, а на дъното й стои съдинка с вода.
След като загрее добре, сачът се вади и върху него се прехвърлят хлебчетата както са си върху хартията за печене. Затова казах, че грешката бе в неподпирането от двете страни, че при печенето леко се "разляха".
След 20 минути температурата се намаля на 180С и се пекат общо около 40-45 минути.
Получават твърда хрупкава коричка, а от вътре колкото и да е изненадващо стават пухкави.
Последвах съвета на опаковката и едното хлебче докато беше още топло го намазах с четката с олио.
Е нещо, на външен вид не е толкова търговско, а и коричката сякаш омекна.
Ето е начупено парче от хлебчето със семена.
Пухкаво е...
Много вкусно. Може би малко безсолно, но това е въпрос на вкус...
А това е хлебчето със сушените зеленчуци.
Уханно и много вкусно.
Единственият косур на тези хлебчета е, че са леко ронливи. Иначе се режат лесно, запазват се свежи поне два дни и не пресъхват ...
Вкуснотия.
Като за първи опит съм доволен. Пак ще се прави и тогава ще споделя и евентуалните подобрения, но и в този вариант се струва да се направи.
Браво на майстора!
