Домашна пушена сол - полезно предложение

 Преди време ме обзе идеята да ползвам пушена сол за осоляването на различни колбаси и риби. 

 Само че ударих на камък - уж знаех магазин, в който се продава, а се оказа, че от година нямало. Нещо подходящо не открих и в интернет магазин, освен една в опаковка от 0,125 кг на цена горе долу 6,00 лв и друга - 100 грама за 13,00 лв. 

 И бях дотук с търсенето.

 Знам, че тази дет` се продава в биомагазините на тази страховита цена е морска сол, която е опушвана на дим от букови стърготини и не мога сам да си я направя. Не че не мога да започна да си играя с опушването, но тази процедура от години я отлагам. 

 Не знам защо впрочем и не мога да си обясня, въпреки че имам подходящо барбекю - точно такова, на което да се извършва опушване, имам и други подходящи съдини. Сигурно някой ден ще "узрея" и ще започна да опушвам разни меса ...

 Всичко това определено не може да ме спре като си наумя нещо. За сметка на това имам малко течен дим и реших проблема с него. В същото време съм чел, че морската сол подобрява качествата си като опече във фурната до хубаво покафеняване. 

 И така на 1 кг морска сол ръснах 1 ч.л. течен дим, разреден с 2 с.л. бърбън, разбърках добре и във фурната на 230 С за около 20-25 мин., докато солта добре покафеня. След охлаждането става леко на бучки, но това не е проблем, тъй като просто трябва леко да се начука и пак си става на кристали.

 Мислех да сложа повечко течен дим - например 1 с.л., но и с това количество се усеща доста силен аромат на пушено, но в крайния продукт усещането е много фино, нежно и ненатрапчиво.

 Така проблемът с пушената сол биде решен успешно.

 На кг сол 5 мл течен дим, няма какво да коментирам дали е вредна или не. Определено считам, че вреден ефект няма.
 Тази сол е подходяща и приготвяне на колбаси и рибочета с леко опушен аромат.

Домашна сланина като опушена

 Как се прави домашна сланина съм писал вече и нямах намерение да правя нова публикация, тъй като си мислех, че няма какво да се пише повече. Само че тази е направена по различен начин и затова ще споделя начина на направията й.

 Първата и най-съществена разлика е, че за осоляването ползвах моята домашна опушена сол. Как се прави съм писал тука (но май ще направя отделна публикация).

 Количества нарочно не давам - всичко зависи от количеството на сланината, солта - също, а и няма как да се пресоли. На всеки е известно, че в колкото и сол да сложи, тя ще си поеме необходимото количество. Подправките също са въпрос на предпочитание, а какво съм слагал, ще се види от описанието.

Сланината се нарязва на парчета с желана големина и слага в подходяща съдина с капак.

Смесват се поравно едра морска сол и пушена сол. При нея се добавят черен пипер, чубрица, лютив червен пипер, смлян дафинов лист, 1 ч.л. смлени семена резене. Сланината обилно се "затрупва" с тази смес, отгоре се залива с чашка домашна ракия. Съдината се затваря и заминава на хладно. Тази престоя на терасата точно 21 дни, като два три пъти я обръщах вътре в кутията.

След този престой за осоляване, парчетата сланина само се остъргват от солта.

В тенджера се слага достатъчно вода и се оставя да заври.

Парчетата сланина се пущат във врящата вода по едно или по две и то буквално за по минутка - колкото сланината да промени цвета си и стане леко прозрачна.

Следва леко подсушаване и овалване в подправки. В момента поради наличието само на нея, ги овалях в балканска чубрица.

Следва закачане на куки и провисване на терасата за около 10 -а че и повече дни.

След това - опаковане във вакуум или стреч фолио и във фризера.

Всичко на всичко - половин час работа и 35 дни чакане да стане.

Резултатът - невероятно крехка сланина, която направо се топи в устата и при това невероятно ароматна с лек оттенък на опушено.

Дзверско мезе.

Наздраве!

Лаврак на фурна във фолио

 Това е най-лесният начин да се приготви дзверски вкусен лаврак.

 Приготвянето му отнема буквално минути и вероятно става по-бързо отколкото да напиша как се прави.

 Необходим е по един лаврак на човек, сол, лимон и зехтин. 

 Естествено, без алуминиево фолио няма как да стане.

 То в случая направо няма какво да се обяснява:

 Лавракът се почиства с остър нож от люспите и от вътрешностите. Измива се добре, осолява се на вкус и обилно се поръсва отвътре и отвън с прясно изцеден лимонов сок.

 От фолиото се откъсват големи парчета, които се намазняват със зехтин и след това лавракът се завива като в плик. Важното е единствено да е плътно затворен, за да не се разтече.

 Пече се на 180С в предварително загрята фурна за около 20 максимум 25 минути.

От тук нататък няма какво да се обяснява. Най-досадната част е да се почисти от перките и кожата.

И остава само да се насладим на истинския вкус на хубавия лаврак, който си върви с любимото питие.

Каква ще е гарнитурата е въпрос на желание.

НАЗДРАВЕ!