Колачета по селски

 Няма да навлизам в спорове що е то мекиче и що е то колаче, макар че на външен вид доста си приличат. За мене, мекичетата са само брашно, вода и мая. 

 Колачетата са това, което правеше Баба - с кисело мляко и яйца. Сипваше в една голяма купа брашно, чукваше поне две яйца, изсипваше кисело мляко и в него содата и солта и бъркаше с голяма дървена лъжица. Накрая омесваше. Сетне пържеше в смес от мас и оливие. Нямам спомен някога нещо да е мерила с чаени чаши или разни мерки, та камо ли пък да е теглила. Имахме паланза, но на нея се теглеха други неща.

 Както и да е. 

 Рецептата ми е адаптирана към съвременните условия и я споделям по начина, по който я правя (впрочем също на око), но все пак ще дам мерки:

За тестото:

 Брашно - половин пакет (около 500 грама)

 Кисело мляко - малко повече от 1/2 кофичка (те сега са по 0,4 кг, та значи около 250 мл)

 яйце - 1 голямо или 2 малки

 Сода бикарбонат - 1 ч.л. с връх

 Сол - 1 ч.л.

 Захар - 1 ч.л. с връх

 3 с.л. олио

За пържене - олио. Най-добре е да се ползва касерола (с по.малък диаметър и по-висока) - такава поема по едно колаче и макар да се слагат 2-3 пръста олио, разхода му не е голям.

Изпълнението е лесно:

В киселото мляко се загасява содата.

В подходяща купа се слага почти цялото брашно (като се отделя 1 ч.ч. от него), добавят се солта и захарта и се разбърква с вилица. Сипват се млякото наведнъж и  яйцето, като бъркането с вилицата продължава до получаването на еднородно тесто. Сетне се добавя и отделеното брашно и с ръце се омесва до получаване на меко еластично тесто (като при нужда се добавя още малко брашно). Тестото се намазва с олио и оставя на топло да си "почине" за 20-30 мин.

Олиото се загрява в касеролата и силата на котлона се намалява с 1/3 (така няма опасност да прегорят, а ще се изпържат до хубаво зачервяване).

От тук нататък няма какво да се обяснява: с добре намаслени ръце от тестото се късат топчета, оформят като тънък кръг и се пържат.

Остава само да се насладим на вкусните домашни селски колачета, които си вървят и със сирене, и със сладко, и с мед.

Тарама хайвер от лаврак

 Който си е с късмет, гладен няма да остане.

Да ти донесат пресен пресен лаврак и при чистенето в него да откриеш ... какво ли може да се открие в един лаврак ?

Ами ей това - истинско съкровище - хайвер.

Хем си имаш риба, хем си имаш деликатес ...

Първият ми порив бе за мезе от пържен (паниран) хайвер, но това количество за четирима? То няма да има дори за запълване на някоя дупка в зъб, та камо ли да му се усети вкуса.

Е, значи ще се прави тарама хайвер. Ама не можело от пресен неузрял ... Нека да проверим.

Хайверът (2 с.л.) внимателно се почиства от ципите и обилно осолява с 3-4 с.л. сол и оставя на стайна температура. Поне за 6-7 часа. 

Сетне се измива под течаща вода през цедка и заминава в купата на пасатора. Добавят му се 2-3 с.л. олио и една нарязана на кубчета средна глава лук. Може да се добавят 2-3 щипки бял смлян пипер (примерно 1/4 ч.л.). 

Пасаторът се потапя до дъното и започва да се пасира на най-силна мощност. За около 30-а секунди става почти еднородна маса и започва по малко да се налива олио. В един момент, след наливането на около 150 мл олио, започва много да се сгъстява. Тогава се наливат 2-3 с.л. много топла вода и оставя малко да си почине (че пасаторът вече е позагрял).  Разбиването продължава като се доливат бавно още 150 мл олио. В края на пасирането се добавя поне 1 с.л. лимонов сок. 

Ако е много гъст, може леко да се разреди с още малко топла вода.

Налага се да се опита и на сол.

Следва кратък престой в хладилника и вече може да му се насладим.

Признавам си, правил съм тарама хайвер от много видове риби, но този за сега ми хареса най-много. 

Получи се много пухкав, бял и ароматен.

А вкусът просто не мога да опиша.

Печена филийка и студена водка - какво повече може да се иска?

Домашен бекон

  За първи път няма да се впущам в каквито и да е обяснения - нито що е то бекон, нито то що е панчета или сушени свински гърди. Това го оставям за друг път.

 Само ще маркирам, че в това, което ни го продават за бекон има толкова странни неща, че е по-добре да не се яде. Затова и не купувам подобни неща.

 В последно време ми прави впечатление, че по месарските щандове продават едни такива тънки парченца под заглавието "бекон" и то на цена, от която свят ти се завива. А в действителност, в много от случаите, това е т.нар. осмянка, подребрена или коремна част на прасето, която е най-евтината част на прасето и в същото време най-вкусната. Други приемат, че беконът е обезкостената част на свинските ребра. Всеки е в правото си. Все пак в нашата кулинария понятието бекон не е съществувало до скоро.

 Пак се отплеснах и затова направо минавам към направията. За различни сушени деликатеси от свински гърди вече съм писал, но този път направията се различава и затова ще я споделя.

 Необходими са свински гърди без кост или парче от т.нар. осмянка. Количеството е по желание.

 В интерес на истината, купувам по около 1,5 кг, правя ги и като видя, че започват да свършват идва ред на новата партида.

 Подправките и др.п., както винаги са за кг месо:

сол - 25 грама (10 грама нитритна и 15 грама обикновена)

соев сос - 2-3 с.л.

захар - 5 грама

черен пипер - 5 грама

чубрица - 6-7 грама

за овалването - смес от чубрица, черен и червен пипер

Може и да не се овалва в подправки, а да се сложи в дамски чорап и така да се суши. Но понеже този път бе оваляно в подправки, ги споменавам.

В изпълнението няма нищо сложно:

Месото се оформя с остър нож на правоъгълни парчета с желана големина и се слага в подходяща съдина с капак (стъклена, емайлирана и т.н.). Всички подправки и солта се смесват и втриват в месото. Оставя се на хладно място поне за три дни като когато се сетите за него, се обръща.

След тези три дни (може и повече), месото се подсушава, овалва в подправките, закача се на кука или му се нанизва конец и заминава за сушене.

Както казах, по-удачно е да се сложи в чорапче. Така с тези подправки малко му се променя вкуса.

Нека си повиси така десетина дни - на остъклената тераса му е най-комфортно.

Сега февруари, както е хладен (не студен и температурите не падат под 0-та), е направо благодатен за сушене.

Добре е да се претегли и по загубата на тегло, става ясно как върви процеса на сушенето. Като загуби 30-35 % от първоначалното тегло , значи е станал идеален.

Тук на снимката е на 4-ти февруари.

Към десетия ден може да се резне парче и да се опита.

След  пробата, ако случайно се окаже солено, може за няколко часа да се изкисне в бяло или червено вино и да се продължи със сушенето.

Ето го на 17-ти февруари, резнато и нападнато.

За 13 дни на терасата е станало.

Невероятно крехко и вкусно.

Дзверска му работа.

Има и вариант в сместа за мазане да се сложи и чимен и ще стане "кайзерован" бекон, но на мен не ми допада вкуса, защото се отдалечава съвсем от бекона.

Страхотно мезе и няма да обяснявам как си върви с питието.

Мога да кажа само едно - правете, хапвайте и НАЗДРАВЕ!