Шиш кебап по дзверски

След като има толкова кебапи, защо да не нарека този кебап "дзверски" ? А че е дзверски вкусен не може да има съмнение.

В действителност направо си няма рецепта, но все пак нека разкажа как е направен. 

Миналият ден бе малко по-специален и бях решил да направя нещо доста засукано, но и задачите ми бяха твърде много и изведнъж се оказа, че разполагам с около един час до посрещането на гостите. 

Добре, че имах в наличност едно кило смляно месо телешко и свинско. Беше предвидено за оня наумен специалитет, за който не ми стигна времето да купя продуктите. И се наложи да импровизирам, а не ми се правеха обикновени кюфтета - то и за друго нямах време де...

По същество: необходими са един килограм кайма, 1 глава лук, 2 печени червени капии, 3-4 скилидки пресован чесън, 2 варени яйца, около 20 см от зелената част на стрък праз, 1 морков, 1 люто чушле "рибка", около 50 грама кашкавал; сол на вкус, по 1 ч.л. черен пипер и кимион, няколко стръка магданоз, щипка риган.

За добавка на вкуса и 50 мл бърбън.

Изпълнението е уникално лесно:

Лукът, празът, морковът, както и останалите добавки се нарязват на ситно.

Смесват се с каймата, подправките и бърбъна и много добре се омесват.

От каймата с намазнени ръце се откъсват парчета с тегло около 250 грама и се оформят огромни рула като кебапчета, които се нанизват на шишче.

От остатъка се оформят кюфтета.

Направих и два по-малки кебапа.

Пекат се на скарата до готовност както се пекат кебапчета със завъртане.

Слагат се в йенска тенджера с капак.

Сервират се със салата, домати, краставици или на кой както му харесва.

Може да се добавят и кисела краставичка, както и задушени нарязани гъби.

Носи доста съставки - въпрос на предпочитание.

Бързо, лесно и най-важното Дзверска вкуснотия!

Безглутенови картофени "катми"

Изобщо не ме интересува, че някой може да ме критикува и да каже, че това не са катми. Възможно е да е така, но и на външен вид са като катми, че и на вкус почти ...

По-скоро бих ги нарекъл "картофени катми" две по две, защото в тях всичко е по два броя и дори стават в количество, което е достатъчно за закуска на двама човека.

В интерес на истината бях решил да направя едни картофени бухти, но докато се мислех в движение промених намеренията си.

Необходими са: два сварени средни картофа, две яйца, по две супени лъжици царевично нишесте и кисело мляко, по 1 ч.л. сода и сол.

Изпълнението е лесничко и сравнително бързо:

 Картофите се настъргват на ситно ренде, добавят се останалите продукти като содата се загасява в киселото мляко с малко лимонов сок.

Разбърква се добре като трябва да се получи консистенция с гъстотата на кексово тесто. 

Получената смес се оставя да си почине 10-а минути.

При нужда може да се добави малко мляко и нишесте.

Пекат се на силно загрят тефлонов тиган (с дебело дъно) като силата на котлона се намаля с 1/3. 

С черпака се разстила тестото с желана големина (тези са d прибл.15-17 см).

Появяват се хубави пуканчета по тях.

Като побелеят отгоре са готови за обръщане.

Вадят се и се нареждат една върху друга като могат леко да се намажат с масло.

От това количество се получиха 7 броя с посочената големина.

Лично на мен ми харесаха, въпреки че бях попрекалил със солта, т.е. бяха изцяло по мой вкус (но аз поначало соля в повече и се налага да се съобразявам).

В интерес на истината, Чедото (което забравих да предупредя, че съм ги попресолил) нападна първата и я намаза обилно с мед и направо я хвърли като заяви, че по-гадно нещо не била яла. Сетне пробва без сладко и установи, че са вкусни, но много солени за нея.

(Количеството сол съм го коригирал, но внимателно с нея, особено ако картофите са сварени  подсолена вода).

Точно в този ми вариант с малко повечко сол, се оказа, че не вървят с мед или със сладко.
Тъй като на мен ми харесаха, пробвах и варианта с идея сол и се получиха много по-вкусни (иначе не бих си позволил публикация). В този случай си вървят и със сладко, и със сирене. А за вкуса вече казах,  наистина са вкусни. Подходящи са за хора с глутенова непоносимост, а им се хапват катми.

"Майонеза" със сос от печено

Това е един уникален продукт, резултат на един нелеп експеримент, кой то бързам да споделя, защото резултатът е просто уникална "майонеза".

Не знам дали е майонеза или сос, но е нещо, което не мога да опиша с думи.

Днес следобяд едното чедо "изрева", че иска от майонезата на Тати, а другото "писна", че не иска да е с прясно мляко. Оказа се, че яйцата са отишли в неделните понички и изпаднах в пълен потрес: яйца няма, прясно мляко не искат.

Направо ме хванаха в "чекмак сокак" - ни напред, ни назад. А мога ли да им откажа като искат?

Олио, овкусено с чесън и босилек бол, чесън наличен, дижонска горчеца поне 2 кг, 5 пипера в мелничката ... ама друго няма...

Как така да няма? От снощните печени ребърца в тавичката сума ти сос?

И така:

100 мл сос от печените ребърца (дори леко желиран), 1 ч.л. дижонска горчица, идея прясно смляно пипери, 2 скилидки чесън, 250 мл овкусено олио и 1/4 лимон без семките.

Всичко се слага в блендера и за 30-а сек. на най-силната скорост се блендира до хубаво сгъстяване.

Стане нещо върховно.

Не успях да направя втора снимка, но да знаете, че това е най-вкусната домашна майонеза, която съм правил поне от година насам....