вторник, 19 септември 2017 г.

Картофени содени питки


Има моменти, в които като започна да готвя (особено кат` гладен), да приготвям количества като за цяла казарма.
Този път така и стана като започнах да правя картофените тиганици - не се спрях с 3-4 картофа, а настъргах цяла купа поне 10-а картофа, 5 яйца и пропорционално големи количества сирене и кашкавал. 
Като започнах пърженето, след 10-а тиганица се усетих, че това ще трябва да го ядем двамцата цяла седмица. И во време се сопрях. То се сопрях, ами какво да правя с половин голяма купа смес - не става за хладилника, не става за замразяване. И в този момент се сетих, че както винаги, хлябът липсва в къщи. Какво по-лесно от това да направя картофени содени питки.

В готовата картофено яйчена смес, се добавя брашно, 1 ч.л. кисело мляко с 1 ч.л. сода, която се гаси с лимонов сок. Брашното е толкова, че да се получи меко тесто, което да държи форма. С намазнени ръце се оформят топки малко по-големи от яйце и се нареждат в тава намазана с олио или върху хартия за печене.

Пекат се в предварително загрята на 200С фурна за около 25-30 мин. - или поне до хубаво зачервяване.
Вадят се и върху всяка се слага бучка масло.



Невероятно ароматни и пухкави.

Много са подходящи вместо хляб, както и за сандвичи и какво ли не още ...






Консистенцията на питките се вижда.

А вкусът и ароматът  - просто за тях нямам думи.




Остават пресни и вкусни, без да изсъхват поне три дни.

Тази на снимката (експериментална) е на четвъртия ден от опичането и не е загубила нищо от вкуса си.

Картофени тиганици


Този месец по едни или други причини "позабравих" блога, но това не означава, че не е готвено. Снимането не  е проблем, защото телефонът е все до мен. Проблем е времето. Оказва се, че именно публикуването е най-трудоемко. И пак поради недостиг на време в последно време се правят само бързи, лесни неща. Да си се трупат материалите, а сега за нещо много бързо, лесно и изключително вкусно - картофени тиганици.

Необходими са за един човек - по 2 средни картофа и по 1 яйце и малка глава лук; сол и черен пипер на вкус; сирене и кашкавал по 30-50 грама. За овкусяване - риган и олио за пържене.

Изпълнението е страшно лесно и бързо:

Картофите се измиват, обелват и настъргват на едро ренде. Лукът се настъргва.
Получената маса се изцежда добре и в нея се чукват яйцата.






Добавят се настъргания кашкавал и натрошеното сирене.









Овкусява се с подправките и добре се разбърква.

В това време се загрява малко олио в тиган.





Силата на котлона се намаля с 1/3.
С голяма лъжица се гребва от сместа и се оформят по желание. Големината също по желание.
Пържат се до зачервяване. Когато отстрани се полручи леко зачервяване, се обръщат от другата страна.


Вадят се върху кухненска хартия за да се отцеди излишната мазнина.







Могат да се поднесат със салата (домати), млечно-чесново сосче. На който както му харесва.
Приготвят се много бързо - цялата процедура отнема максимум 20-25 минути.
Не излиза скъпо - за около 4 лв могат да хапнат 4-ма човека.
Изстинали са още по-вкусни.
Могат да се поднесат като самостоятелно ястие или като гарнитура за някаква мръФка.

събота, 9 септември 2017 г.

Мекичета със сирене (на Вуйна)


Събота е и при това не каква да е, а си Девети септември. Празник е! 
Кой както иска да го разбира.
Па щом е събота, закуската е задължителна. Този път реших да направя лесните и вкусни мекичета на Вуйна. Рецептата много прилича на тази за бухтите на Баба или на содените питки на Вуйна и в същото време се различава.
Тъй като сме двама, направих нещо като половин доза, от която се получават 9 мекичета.
Необходимите продукти давам в чаени чаши, без значение дали са 200 или 250 мл, тъй като пропорцията се запазва:
1 ч.ч. кисело мляко
едно яйце
2 ч.ч. брашно (или малко повече - все пак зависи от брашното, но при мен бяха точно толкова)
1 ч.л. сода бикарбонат и 
1 ч.л. захар
1/2 или направо 1 ч.ч. ситно натрошено сирене (от солеността на сиренето зависи дали да се добавя сол)
поне 3-4 с.л. олио за тестото
и олио за пърженето (добре е в тясна касерола и олиото да е поне 2 пръста - което ще рече около 3 см)
Освен това е необходима и една чиния, която играе много важна роля в процеса на приготвянето.
Който иска по-голямо количество, просто удвоява съставките.
Тестото се получава невероятно еластично и вкусно. Може да издържи в хладилника 2-3 дни, може и да се замрази ...

Изпълнението е леснично:

В голяма купа се слага киселото мляко и в него се загася содата (може с малко лимонов сок или оцет); чуква се яйцето и слагат всички продукти за него, вкл. и 3 с.л. олио.
Омесва се меко тесто, което все пак държи форма и се оформя като фитил. (При нужда се добавя малко брашно). От фитила се нарязват парчета и оформят топки колкото яйце.

В чинийката се слага малко олио, топката тесто, която се овалва в него и с ръце чрез притискане се оформя като кръг по дъното на чинията.
Така всички мекичета стават еднакви по размер.


Пържат се едно по едно в силно загрята мазнина (като силата на котлона се намаля с 1/3).
Докато едно се пържи, се оформя следващото мекиче.





Готовите изпържени мекичета се вадят върху кухненска хартия да се отцедят.
Впрочем почти не поемат от мазнината заради това, че в тестото има повечко мазнина и добре се намазняват преди пърженето.



Могат да се поръсят с пудра захар, могат да се хапват и така без нищо. Или пък с някакво сладко.
В случая с новото сладко от смокини.

Невероятно вкусни и най-важното правят се страшно бързо.