Домашен салам с пилешки сърчица

 Упорито продължавам с домашните салами. Вече съм писал доста за технологията на направата им и няма да се повтарям, а ще бъда сравнително кратък.

 Необходими са: 300 грама телешко месо, 700 грама свинско месо (плешка и още по-добре джолан), 100 грама пилешки сърчица и 150 грама сланина, 150 мл ледена вода.

 За подправянето на кг: 22 грама сол, 5 грама червен пипер (опушен за предпочитане); по 3 гр. черен пипер и кориандър; 5 грама захар (кафява за предпочитане); 1 гр. индийско орехче, както и 1-2 с.л. соев сос.

 Направата е сравнително проста:

При купуването на месото в кварталната месарница просто го смелиха при тях и като обясних за какво ми трябва, предложиха да ползвам кайма от джолан вместо от плешка. Това се оказа доста удачно предложение.

Телешкото го оставих както си е, а свинското на партиди с добавяне на ледена вода в чопъра го направих буквално в кашеобразно състояние.

Сланината се нарязва на ситни кубчета и попарва с вряла вода. След това се измива със студена вода и се връща в камерата на хладилника.

Пилешките сърчица се почистват, леко цепват, поръсват с малко черен пипер и заливат със соевия сос. След това - на почивка в хладилника за 24 часа.

Засилих се и ползвах 230 грама, но за това насетне.

Двата вида кайма се омесват добре с подправките. Следва престой в хладилника за 24 часа. Смесване с кубчетата сланина и пилешките сърчица и пълнене в черва.

Напълнените саламчета трябва да престоят в хладилника поне една нощ.

Следва "опичането" на саламите във фурната: загрява се на 50С с вентилатор като постепенно се увеличава до 80С. Тази процедура продължава около 4 часа. Готови са, когато температурата вътре в тях стане 72С.

Охлаждат се в ледена вода, подсушаване и престояват една нощ в хладилника.

Следва нарязване с треперещи ръце.

От снимката се вижда - превъзходна форма, добра консистенция и невероятен вкус.

Една забележка - сърчицата дойдоха в доста повече и затова в описанието коригирах количеството.

Наздраве и да Ви е сладко!

Домашна "вегета" или микс от сушени зеленчуци

 Понеже става дума за една домашна хитринка, няма да се разпростирам много много за вегетите, сушените зеленчуци и други, които ни продават по магазините.

 Вярно е, че облегчават много процеса на готвенето, че винаги са еднакви на вкус, но след зачитане на етикета им ще ти се отщат завинаги. То само солта да беше, която е над 50 %, ами са си направо химия - подобрители и стабилизатори, като мононатриев глутамат, динатриев инозит, рибофлавин (за оцветяване) и какво ли не още. Динатриевият инозинат е опасен за хора с астма, а глутаматът води до алергии. 

 Та така. Това отдавна ме е отказало да купувам подобни неща. И защо да давам излишно пари за тровене като лятото изобилства от зеленчуци ?

 Няма къща, в която ежедневно да не артисват някакви зеленчуци, закупени през деня - я чушка, я морков, я глава целина, тиквичка или половин връзка магданоз или нещо друго. 

 Ами много лесно е: зеленчуците се нарязват на ситно (не отнема много време), нареждат се на плот върху терасата, покриват се с марля и на това лятно слънце за 2-3 дни са изсъхнали.

 Могат да се сушат и в стая, която не се ползва.

 Варианта със сушене във фурната или дехидрататор, не ме привлича, но не пречи и така да се сушат. Но защо да се харчи ток, пък и така отнема от личното време да се наблюдават и т.н. 

 За сушене стават всички зеленчуци - лук (зелен и стар), праз, чесън (пресен и стар), моркови, пащърнак, всички видове зелентии, чушки от всички видове; тиквички; целина - глава и листа; домати (вкл. и черита).

Сушат си се поотделно.

Сетне се смесват в голяма тава (съдина).

Пълнят в херметични стъклени буркани и са готови.

Никаква сол, никакви други добавки.

Не соча количества - всеки може да си ги направи на вкус.

Пробван е и вариант още при сушенето да се поръсят с черен пипер или червен пипер. Пак става, но не е необходимо.

Основната смес, която приготвям е от моркови, лук, чесън, чери домати, зелени подправки (магданоз, джоджен, босилек, листа целина (кервиз); по малко пащърнак, чушки и тиквички.

Сушеният праз е невероятно ароматен като добавка.

Тази година суших и патладжан, но бурканите с него са отделени, че вкусът е по-специфичен и не е подходящ за всички ястия.

За пикантен вкус може да се добавят и сушени люти чушлета.

За предпочитане е варианта да се съхраняват по този начин - както са си на парчета, а не да се смилат. То винаги може да се направи.

Много са подходящи за супи, за яхнии, като добавка на друго ястие... 

Най-важното е, че не иска кой знае какви усилия. За 10-15 минути, колкото да се нарежат зеленчуците. Най-често го правя вечер докато блея пред телевизора и си пийвам питиета. Така дори не усещам, че съм зает с нещо, а полезният резултат е налице...

Ароматът е просто неустоим. Пък и всичко полезно е запазено в тях.

Сладко от смокини - пореден експеримент

 Сладкото от смокини е едно от любимите ми сладка. Обичам да го правя и хапвам, както и да експериментирам различни варианти, за да извлека най-добри вкусови усещания.

 След уникалното сладко с шампанизирано вино, направих поредния експеримент. 

 В общи линии нищо особено: два кг смокини, 1 кг захар, 1 малък лимон. Вари се на четири-пет пъти - завира и се изключва, изстива и сетне отново. При третото включване направих място в средата на тенджерата и сложих една метална мрежичка (от тези, в които се пържат картофи), а в нея пуснах 10-а почистени кайсии и една круша на две половинки.

 Вари се всичко до готовност - желаната гъстота.

Сварените кайсии се вадят с мрежичката и пълнят в отделен буркан, а смокините - в други буркани.

С едно правене - два вида сладко.

Кайсиите са просто уникални на вкус, а смокините имат един леко различен и много приятен вкус.