сряда, 30 август 2017 г.

Домашна "вегета" или микс от сушени зеленчуци


 Понеже става дума за една домашна хитринка, няма да се разпростирам много много за вегетите, сушените зеленчуци и други, които ни продават по магазините.

 Вярно е, че облегчават много процеса на готвенето, че винаги са еднакви на вкус, но след зачитане на етикета им ще ти се отщат завинаги. То само солта да беше, която е над 50 %, ами са си направо химия - подобрители и стабилизатори, като мононатриев глутамат, динатриев инозит, рибофлавин (за оцветяване) и какво ли не още. Динатриевият инозинат е опасен за хора с астма, а глутаматът води до алергии. 
 Та така. Това отдавна ме е отказало да купувам подобни неща. И защо да давам излишно пари за тровене като лятото изобилства от зеленчуци ?
 Няма къща, в която ежедневно да не артисват някакви зеленчуци, закупени през деня - я чушка, я морков, я глава целина, тиквичка или половин връзка магданоз или нещо друго. 
 Ами много лесно е: зеленчуците се нарязват на ситно (не отнема много време), нареждат се на плот върху терасата, покриват се с марля и на това лятно слънце за 2-3 дни са изсъхнали.
 Могат да се сушат и в стая, която не се ползва.
 Варианта със сушене във фурната или дехидрататор, не ме привлича, но не пречи и така да се сушат. Но защо да се харчи ток, пък и така отнема от личното време да се наблюдават и т.н. 
 За сушене стават всички зеленчуци - лук (зелен и стар), праз, чесън (пресен и стар), моркови, пащърнак, всички видове зелентии, чушки от всички видове; тиквички; целина - глава и листа; домати (вкл. и черита).

Сушат си се поотделно.
Сетне се смесват в голяма тава (съдина).
Пълнят в херметични стъклени буркани и са готови.
Никаква сол, никакви други добавки.
Не соча количества - всеки може да си ги направи на вкус.

Пробван е и вариант още при сушенето да се поръсят с черен пипер или червен пипер. Пак става, но не е необходимо.
Основната смес, която приготвям е от моркови, лук, чесън, чери домати, зелени подправки (магданоз, джоджен, босилек, листа целина (кервиз); по малко пащърнак, чушки и тиквички.
Сушеният праз е невероятно ароматен като добавка.
Тази година суших и патладжан, но бурканите с него са отделени, че вкусът е по-специфичен и не е подходящ за всички ястия.
За пикантен вкус може да се добавят и сушени люти чушлета.
За предпочитане е варианта да се съхраняват по този начин - както са си на парчета, а не да се смилат. То винаги може да се направи.
Много са подходящи за супи, за яхнии, като добавка на друго ястие... 
Най-важното е, че не иска кой знае какви усилия. За 10-15 минути, колкото да се нарежат зеленчуците. Най-често го правя вечер докато блея пред телевизора и си пийвам питиета. Така дори не усещам, че съм зает с нещо, а полезният резултат е налице...
Ароматът е просто неустоим. Пък и всичко полезно е запазено в тях.

понеделник, 28 август 2017 г.

Сладко от смокини - пореден експеримент


 Сладкото от смокини е едно от любимите ми сладка. Обичам да го правя и хапвам, както и да експериментирам различни варианти, за да извлека най-добри вкусови усещания.
 След уникалното сладко с шампанизирано вино, направих поредния експеримент. 
 В общи линии нищо особено: два кг смокини, 1 кг захар, 1 малък лимон. Вари се на четири-пет пъти - завира и се изключва, изстива и сетне отново. При третото включване направих място в средата на тенджерата и сложих една метална мрежичка (от тези, в които се пържат картофи), а в нея пуснах 10-а почистени кайсии и една круша на две половинки.
 Вари се всичко до готовност - желаната гъстота.

Сварените кайсии се вадят с мрежичката и пълнят в отделен буркан, а смокините - в други буркани.
С едно правене - два вида сладко.
Кайсиите са просто уникални на вкус, а смокините имат един леко различен и много приятен вкус.

Скариди по "черноморски"


 Това всъщност са онези дребнички скаридки, които ни ги продават като черноморски скариди. 


По заведенията на морето така ги предлагат "черноморски скариди" - порцията по 12 лв.

Добре препържени и хрупкави.




 Та да си дойда на думата: 
тъй като знам, че следобяд в понеделник зареждат кварталното ни рибно магазинче с прясна стока направо от Гърция, някъде след 17 часа надзърнах да видя какво става. Тъкмо бяха разтоварили стоката и хладилното камионче с бургаска регистрация потегляше. Наред с пресните рибочета (колиос, сафрид, лефер и т.н.) имаше от тези скаридки. На цена 8,00 лв/кг. Нямаше как, накупих се ...  Продавачката ми обясни как ги правела - никакво чистене, а само миене, поставяне в голяма торба, слагане на брашно със сол, разтръскване и сетне пържене в силно загрята мазнина.
 Това добре, ама аз си имам мой начин:

 Колкото и да изглежда пипкаво с тези малки скари, предпочитам да ги почистя от главите и едрите мустаци.

 Следва добро измиване и прехвърляне в подходяща купа.


Поръсват се с малко сол и 2-3 с.л. соев сос и нека се мариноват така за час два.
След това се прехвърлят в цедка и обилно се наръсват с царевично нишесте. Разтръскват се и се оставят така да поемат нишестето.

Нарязват се 2-3 скилидки чесън и малко червен лук на полумесеци.
Пържат се заедно с чесънчетата и лука в силно загрята мазнина на малки партиди - до хубаво зачервяване.
Стават невероятно хрупкави, ароматни и вкусни.
Да не забравим и за лимончето ...
Дзверски вкусно мезе за добре изстуденото питие.
Да Ви е вкусно и наздраве!