Скариди по "черноморски"

 Това всъщност са онези дребнички скаридки, които ни ги продават като черноморски скариди. 

По заведенията на морето така ги предлагат "черноморски скариди" - порцията по 12 лв.

Добре препържени и хрупкави.

 Та да си дойда на думата: 

тъй като знам, че следобяд в понеделник зареждат кварталното ни рибно магазинче с прясна стока направо от Гърция, някъде след 17 часа надзърнах да видя какво става. Тъкмо бяха разтоварили стоката и хладилното камионче с бургаска регистрация потегляше. Наред с пресните рибочета (колиос, сафрид, лефер и т.н.) имаше от тези скаридки. На цена 8,00 лв/кг. Нямаше как, накупих се ...  Продавачката ми обясни как ги правела - никакво чистене, а само миене, поставяне в голяма торба, слагане на брашно със сол, разтръскване и сетне пържене в силно загрята мазнина.

 Това добре, ама аз си имам мой начин:

 Колкото и да изглежда пипкаво с тези малки скари, предпочитам да ги почистя от главите и едрите мустаци.

 Следва добро измиване и прехвърляне в подходяща купа.

Поръсват се с малко сол и 2-3 с.л. соев сос и нека се мариноват така за час два.

След това се прехвърлят в цедка и обилно се наръсват с царевично нишесте. Разтръскват се и се оставят така да поемат нишестето.

Нарязват се 2-3 скилидки чесън и малко червен лук на полумесеци.

Пържат се заедно с чесънчетата и лука в силно загрята мазнина на малки партиди - до хубаво зачервяване.

Стават невероятно хрупкави, ароматни и вкусни.
Да не забравим и за лимончето ...

Дзверски вкусно мезе за добре изстуденото питие.

Да Ви е вкусно и наздраве!

Кюфтета от леща и елда

 Оказва се, че кюфтета могат да се направят почти от всичко и това ги прави направо универсално хапване.

 За такива като мен месоядни, най-лесният начин да бъдат излъгани да хапнат нещо безмесно, се оказва, че са точно кюфтетата. Няма да обяснявам, че лещата и елдата са изключително полезни за организма и т.н., но се чувствам длъжен да отдам дължимото на лещата - тя се нарежда на второ място по фибри от всички продукти.

 Та покрай внезапно обзел ме ентусиазъм за нещо полезно се юрнах да правя яхния от леща. Ама не каква да е, ами и с елда и много зеленчуци ... Като се засиля, нямам спирачка и наготвих цяла бака. То изяждане от двама човека няма... И на това има цака - направих кюфтета.

 Но по-добре да обясня какво е необходимо и как да се направи:

 Необходими са: 

за сваряването на основното: 1 купичка (около 300 грама) леща и елда в съотношение 2:1 (200 грама леща и 100 грама елда), поне два настъргани моркова, 1 глава малка лук, нарязан на ситно; 4-5, че и повече скилидки чесън; риган, сол и черен пипер на вкус.

за кюфтетата: едно яйце, оризов грис, 1/2 глава ситно нарязан лук, малко магданоз- също нарязан на ситно; черен пипер и кимион на вкус.

 Изпълнението е лесничко:

Лещата и елдата се измиват и заедно със зеленчуците се сваряват до готовност в малко по-малко вода (примерно 1:2,5) и накрая се подправят. (В мултикукъра това отнема 10 минути.) След това се прецеждат през едра цедка - трябва течността добре да отцеди. Може и леко да се изстискат. Най-добре става през марля, но не ми се цапаше...

Сместа се прехвърля в подходяща купа, добавя се нарязания лук (е моят бе червен поради липса на друг), добавят се яйцето и подправките и добре се омесва.

Най-добре се сгъстява с оризов грис. Ако няма такъв, става и царевично брашно.

Гъстотата трябва да е достатъчна, за да държат форма. С намазнени ръце се оформят кюфтета с форма и големина по желание.

Не е нужно да се овалват в брашно, но който иска ...

Добре е да постоят известно време в хладилника.

Пържат се в повечко мазнина - да стига поне до половината им.

Освен олиото добавям и малко гъша мас.

Когато добре се зачервят, са готови.

Вадят се върху домакинска хартия, за да може излишната мазнина от пърженето.

Кюфтенцата са готови. Могат да се сервират с млечно-чеснов сос, със салата и изобщо каквото ви е вкусно.

От това количество се получават около 15 кюфтета (зависи от големината).

Излишно е да обяснявам колко са здравословни и полезни.

Важното е, че стават Дзверски вкусни.

П.П. Нямаше да съм аз, ако не бях пробвал нещо: След първите 10, добавих и шепичка телешка кайма (около 20 %) и пак на кюфтета. Разликата с другите бе минимална и едвам доловима, но на мен ми хареса повече.

П.П. И тъй като при мене количеството на лещата с елда беше повече и се получиха доста кюфтета, една част замразих във фризера. При необходимост се вадят и пържат.

Замразяването е просто: нареждат се върху пластмасова дъска и когато замръзнат се прехвърлят в торбичка или кутия.

Лесен "колбас" от пилешки джопанчета

 Този Дзверски вкусен колбас от пилешки джопанчета (долно бутче) е поредният успешен експеримент в направата на домашни вкуснотии. 

 Изненадващото е, че направата е много лесна, не изисква кой знае какво е резултатът е потресающо вкусен.

 Сигурен съм, че някъде съм видял нещо подобно или пък съм го асоциирал по някакъв начин. Даже съм сигурен, че в едно заведение поднасяха по подобен начин пилешка пържола на скара. А като горе долу ми е ясна технологията, никак не беше трудно да пробвам и дори сам да се изненадам от получената вкуснотия.

 И така:

Необходими са долни пилешки бутчета, които на времето се наричаха джопанчета - бройката зависи от желанието. Подправките са сол, черен и червен пипер на вкус и капачка бърбън. За разкош, добавих и малко твърд кашкавал и маслини.

Разбира се, необходим е и остър нож.  :)

Изпълнението наистина е лесно и направо ще разкажа историята:

В кварталния магазин попаднах на тези пресни джопанчета на цена 3,00 лв/кг, но за пръв път не се накупих яко, а взех само 4 бр. с идеята за пекването им. Но сетне съжалявах като стана вкуснотията, че бързо свърши...

Първото нещо е да се отстрани кожата от джопанчетата като се одере и запази цяла.

Сетне от към тънкия край и около костта месото внимателно се смъква до края, без да се прерязва. 

Така се процедира с всички бутчета.

След "обръщането" на месото се получава ей това.

Солта и пиперите се смесват (обърках ги направо с бърбъна) и с четка се намазват обилно отвътре и отвън. В получената кухина се напъхват кубчетата кашкавал и маслинките.

Отделената кожа се нанизва върху месото и всяко джопанче се овързва яко с домакински конец.

Имах и парченце колагенова обвивка и едно от тях бе пакетирано в нея.

Както са си опаковани за завиват в стреч фолио и заминават в хладилника да си отдъхват и да си поемат ароматите.

След 24 часа престой се нареждат на решетката във фурничката върху алуминиево фолио. 

 Фурната се включва на 50 С с вентилатор и през 30-а минути се увеличават градусите с по 10С до 80С. 

Около 2 часа и половина са достатъчни, но все пак е добре да се провери с термометър. При 67С са готови.

Следва охлаждане в хладилника за поне една нощ.

Готови са, но сърце юнашко не изтрая и отдели едно от тях и го бухна в камерата за половин час.

Ето го! 

С треперещи ръце, ароматът е такъв, че няма как да  нетреперят, се реже тънкофайски.

Невероятно мезе.

Страхотно си върви с изстуденото питие и по-добре историята да спре до тук, че ...

Дзверска вкуснотия.

Наздраве!