Сладко от череши - по различен начин

 Сладко от череши, прави се лесно и единственото досадно нещо е почистването на костилките.

 Всеки си има рецепта, но моята е малко по-различна и затова я споделям.

 На кг добре узрели и почистени череши са необходими 700 грама захар. Обикновено препоръчват колкото плод, толкова захар, но според мене става артък сладко.

 Черешите се измиват и почистват от костилките. Слагат се направо в тенджерата, в която ще вари сладкото и се насипват със захарта - череши, захар, череши, захар.

 Оставя се да престоят така една нощ. Пущат всички сокове и част от захарта се разтваря. Никакво доливане на вода.

 Тенджерата се поставя на средно загрят котлон (т.е. на половината му мощност). Когато захарта се разтопи изцяло, с решетъчна лъжица черешите се прехвърлят в друга съдина и силата на котлона се намаля до 1/3 от мощността на котлона (при девет степени, на трета или четвърта).

 Оставя се сосът да си къкри бавно докато се сгъсти добре - почти с консистенция на мед. Отнема горе долу 2 часа (на 4 л тенджера със соса на 3 кг череши и 2 кг захар). Хубавото е, че през цялото това време сосът си къкри, почти не се пени и не се налага да го наглеждаш и разбъркваш.  Ако случайно се запени, пяната се отделя, но е около 1-2 с.л.

 Когато сосът се сгъсти като мед, внимателно се сипват отделените череши вътре. Самите те имат още сос и са меки и сладкото в този момент е рядко. 

 Слага се и 1/2 лимон или няколко резена от него и се оставя сладкото да си къкри. Може и съвсем слабо да се усили котлона с една степен.

 Сладкото не завира, а бавно се вари. Също почти не се отделя пяна.

 Когато се сгъсти до желаната гъстота, се вади лимона, добавя се 1/2 ч.л. лимонена киселина и още топло се пълни в сухи бурканчета.

 Обръщат се с капачките надолу до изстиването им.

 От снимките всичко се вижда:

Престояват така - спокойно може една нощ, че и повече ако са в хладилника.

 

Захарта вече е разтопена.

Плодовете са отделени и сосът е започнал да се сгъстява.

Вижда се, че няма пяна, която да се отстранява.

Готово си е да чака зимата и палачинките. В едно две бурканчета съм добавиш орехи и бадеми. Въпрос на вкус.

П.П. Хубавото на този начин на приготвяне е, че не се налага постоянно да му висиш на сладкото. Не се налага да се бърка често. Плодовете се запазват цели и здрави. 

На пръв поглед е много трудоемко - заради сложните обяснения, но в действителност не е така.

Маринован млечен чесън - полезно предложение

 Колко е полезен и чудотворен е чесънът няма да обяснявам. Няма и да обяснявам колко по-вкусен е млечният чесън, какъвто сега има в изобилие. Само казвам, че е страхотно мезе... :)
 И тъй като не е публикация, а просто едно полезно предложение само ще кажа, че за целта ползвам малки бурканчета от детско пюре или бурканчета от лютеница ( с обем около 350 мл).
 Чесънът не е необходимо да се чисти, а само се начупва на отделни скилидки, които се пълнят в бурканчетата. 
 Впрочем, предпочитам да го почистя от люспите, тъй като сетне ми е по-лесно, па и ги употребявам за овкусяване на зехтин.
 Когато се ползват по-големите бурканчета, във всяко бурканче се слага по една чаена лъжичка с връх сол и захар и по две с.л. оцет. Долива се с преварена и леко топла вода. Добавят се 2-3 зрънца черен пипер, един аспирин и се завършва с една клонка копър. Затварят се. Три-четири дни стоят на лесно място, като от време се обръщат.
 Прибират се на хладко и са готови за употреба.

 Малко пояснения: 
*много хора, предварително варят маринатата (сол, захар, оцет, вода), което при слагането на аспирин намирам за излишно и не го правя.
*някои стерилизират бурканчетата за няколко минути. И това не съм правил. 

 И в общи линии това е базовият вариант. Количествата на захарта или оцета могат да се променят в зависимост от предпочитанията.

Тук на снимката е чесънче от миналата година, в което вместо захар е сложен мед и за по-пикантен вкус - една чили паста. То и затова изглежда леко мътничко ... :) Ама е невероятно на вкус.

Как да овкусим зехтин - полезно предложение

  Кой ли от нас не си пада по хубавите и овкусени зехтини?!

 Кой ли от нас не се е спирал пред щанда със специални зехтини (с трюфели, с орехи, с босилек, и какво ли още не) и е започнал да се чуди и да им се мае като види цената?!

 Пък да не говорим за онези времена (преди доста години), когато за тези работи четяхме по разни списания или ги виждахме по филмите и се озадачавахме още повече?! 

 За мене си този проблем съм решил още от далечната 1992 год. - при едно пътуване през Унгария. Тогава в Унгария изобщо, ама изобщо нямаше магистрали (нито от Сегед до Будапеща, нито от Будапеща към Виена) - пътуваше се по едни изровени пътища (нещо като нашите, макар че сега имаме "магистрали", които по-скоро са скоростни пътища, но това е друга тема). Преди границата с Австрия всичко приличаше на нашите битаци - сергии, навеси и какво ли не ... За сметка на това беше пълно с крайпътни кръчмета, където относително евтино можеше да се хапне нещо истинско и типично унгарско (и от които сега покрай магистралите им няма спомен).

 В едно такова кръчме, с камина и с невероятно много дървени лавици по стените, видях куп наредени шишета с керамично-телена закопчалка (като нашите лимонадените) и във всяко шише се мъдреха различни треви, чушки и др.нещица ... На всяко шише етикетче и някакъв надпис. Запалиха любопитството ми и след дълги обяснения разбрах, че всяко шише е пълно с някаква билка, смес от билки и зехтин, които го овкусяват по този начин и после салатите и манджичките се сервират с него. Май и тогава за пръв път в живота си пробвах овкусен зехтин ...

 И от тогава насам редовно си имам поне 3-4 бутилки (по 1 л. точно с такава закопчалка).

Слагам зърна черен пипер, зърна бахар, едно карамифилче; клонки розмарин, мащерка; стръкове босилек, джоджен; люти чушлета. Във всяко шише - различни неща. Дори съм слагал и сушени гъби манатарки (божествено!).

 Кеф ти пикантен, ей ти шишето с лютите чушлета; Кеф ти с аромат на ..., ей ти шишето ..

 Обикновено престоява до един месец и сетне си отливам в малки съдинки, а шишето доливам. Дори първоначално вкусът е много силен и отлетите примерно 200-300 мл смесвам с неовкусен зехтин (за да си стане подходящ на вкус). След 2-3 месеца сменям подправките, мия шишето и наново...

 Бързо, лесно, евтино и най-важното - по собствен вкус. 

 Принципно слагам изсушени подправки. Чел съм, че трябва зехтинът предварително да се загрее (до 45 - 50 С ), да се залеят подправките с така загрятия зехтин и чак като изстине, тогава да се затваря. Не съм го правил по този начин- намирам, че не е необходимо зехтинът да се загрява.

 П.П.Тези дни правих маринован млечен чесън. Наложи се част от него да бъде обелен. Е няма да се изхвърлят люспите. И в тях си има доста полезни съставки.

 Тъй като бяха доста ги разделих в две бутилки: в едната добавих малко зърна черен пипер и бахар, а в другата - една сериозно лютива чушка.

 Добавих и клончета копър. Твърдят, че слагането на пресни подправки е опасно и може да развие вредни микроорганизми.

 Сигурен съм, че за 10-а дни престои, няма такава опасност.

Ще престоят така около 10-15 дни и ще са готови за употреба.

Овкусеният зехтин се прехвърля в ей такива бутилки.