Супер бърз паприкован свински врат

 Този супер бърз сушен свински врат е резултат на поредния ми експеримент със сушените мезенца в последно време.

 Едновременно се хванах да правя филе тип "Елена" и свински врат. И двата сушени продукта са на особена почит и се правят почти целогодишно. А иначе точно сега им е времето...

 Само че този врат се прави буквално за 3 дни, става превъзходен и по технологията, по която се прави, може да се приготвя целогодишно.

 Май се отплеснах и за времето, през което пиша това, половината процедура щеше да е изпълнена.

 Необходимо е хубаво парче свински врат - около 1,5 - 2 кг, което се разделя на две парчета по дължина.

 За осоляването:

количествата са условни, но са с разчет за един кг врат

22 грама сол - морска едра или смляна нейодирана, 11 грама захар (може и кафява), 5 витаминчета С по 100 мг (счукани), 10 зърна счукан черен пипер; буквално 1/4 к.л. зърна кимион счукани; 1 ч.л. настъргана кора на лимон.

 За паприковането: 

2-3 с.л. червен пипер, 1 ч.л. черен пипер смлян, 1 с.л. чубрица

(така е направено, но може да варира в зависимост от вкуса. Ако се добави чимен, ще стане не паприковано, а кайзеровано).

 Изпълнението е от лесно по-лесно:

Всички подправки за осоляването се смесват добре. Разрязаното месо се почиства от видими ципи и др.п. и в него добре се втрива осоляващата смес. Слагат се в подходящ съд с капак или пък в найлонова торба, която се завързва добре.

На снимката се виждат и филетата и вратните парчета как са осолени - за разкош им хвърлих малко мандаринки, но не променят вкуса.

Така осолени престояват 2-3 дни. Моите престояха така на хладно точно 2 1/2 дена.

След това се вадят, само леко се сплакват и се слагат да се пресоват между две дъски с тежест отгоре (в моя случай в импровизираната преса от две дъски и стяги).

Няколко часа са им достатъчни - в случая престояха така 12 часа- за по-добра форма.

След изваждането от стягата се овалват добре в сместа за паприковане.

И тука идва най-забавният момент: готовото парче врат заминава във фурничката върху парче домакинска хартия. Фурната се включва на 50С с долен вентилатор, на дъното се слага тавичка с вода, затваря се и се забравя за поне за час. След това температурата се увеличава с по 10 С на всеки 30-а минути - докато стигне 80 С. Приблизително за парче от 600-800 гр. са достатъчни около 2,5 -3 часа.
Най-добре е да се ползва термометър - когато стигне температурата във вътрешността 70-72 С, значи е готово. И веднага се вади за охлаждане. 

Ами това е.

Ако се остави повече време, ще стане доста сухо. Все пак всеки може да прецени колко време да стои - в зависимост от необходимата твърдост, която се цели. Това престоя във фурната точно 2 часа и половина.
(най-добре е да се провери с отрязване на парченце...)

След изваждането нека да си постои в хладилника или на студено няколко часа. Тай-добре е поне 24 часа.

Паприкованият врат е готов.

Може да се пристъпва към дегустацията.

И задължително да не се забравя хубавото питие.

Бързо, лесно и Дзверски вкусно.

27.І.2018 год. Тъй като доста пъти съм го правил и технологията е изпитана, направих леки корекции в първоначалната публикация относно начина на "печене". Така както е описано, резултатът е гарантиран.

За лесно и вкусно картофено пюре - полезно предложение

Просто и уникално картофено пюре от две съставки - картофи и майонеза.

Картофите се сваряват и намачкват с оная хитра джаджа или с преса. Смесват се с няколко лъжици домашна майонеза, ама от тази джинджифиловата. 

При нужда се добавя малко сол, пипер и/или индийско орехче.

Става невероятно вкусно.

Картофена наденица (SALAME DI PATATA)

 На тази уникална картофена наденица попаднах съвсем случайно.

 Доста пъти в последно време съм споменавал, че упорито експериментирам с разни колбаси. 

 След като правих моите мини-пуски, ми хрумна да пусна в Чичко Гугле за търсене изображението им. С учудване попаднах на едни "попови манерки" в италиански сайт с куп изображения на други колбаси.

 Много ме заинтригува т.нар. Salame di patata, демек картофена наденица. 

 Преди години бях намерил подобна - литовски ведарай, който се опитах да направя, но нещо не ми се получи.

 Този път се заинатих, изчетох доста и реших да я направя.

 Първо за наденицата, а после накрая ще разкажа какво изчетох за този италиански деликатес.

 Необходими са: равни количества зимни картофи и свински гърди. В различните рецепти има различни варианти - 30 % картофи, 30 % свинско без мазнини и останалото сланина.

 За експеримента:

 500 грама картофи, които се сваряват много добре в леко подсолена вода

 500 грама свинско от гърдите, смляно на два пъти през машинката на ситна решетка

  Подправките за кг са:

  сол на вкус (около 15 грама), по 1/2 ч.л. смляно индийско орехче и канела; 1 ч.л. черен пипер - прясно натрошен на ситно в хаванчето; 3-4 карамфилчета, счукани като черния пипер и 20 грама масло.

 Изпълнението никак не е трудно:

 Сварените картофи се обелват още топли и се намачкват с онази джаджа за пресоване или пък се пресоват през преса за картофи.

 Докато изстиват, се смилат на два пъти през ситната решетка на месомелачката свинските гърди.

Пресованите картофи и каймата се смесват, слагат се всички подправки и добре се омесва до получаване на почти еднородна маса.

 Вижда се как почти е станала еднородна сместа. В този вид се оставя да си почине за час два на хладно, а в това време се накисват свински черва в марна вода (демек с температурата на тялото).

 Червата се пълнят с фунийка като се гледа да е по рехаво - не трябва да е плътно напълнена сместа в тях.

 Сетне се привързват с кухненски конец през 10-а см. Слагат се върху една дъска с кухненска хартия и се оставят да си "починат" часа. Може и да се провесят на терасата...

 След това са готови за "готвене": вариантите са печене във фурната или пържене. Заложих на втория.

 Пържат се до зачервяване в малко мазнина на не много силен котлон - т.е. на 1/2 от мощността му. Преди да се сложат в тигана, е хубаво тук таме да се понадупчат с вилица, остър нож. Иначе има риск да се пръснат, защото при пърженето се раздуват доста (та затова и при пълненето трябва да са по-рехави).

   Желателно е да се оставят да поизстинат и тогава да се сервират. Вървят си със салата с кисело зеле.

 Другият вариант на поднасяне е като се намазва като пастет върху препечена филийка.

 В интерес на истината, най-вкусни са на другия ден - когато добре изстинат- режат се добре и са много по-приятни.

 Изобщо не съжалявам, че се пробвах.

 П.П. В подправките добавих и 1 ч.л. чили (лютив червен пипер на люспи), който им придаде по-пикантен вкус и ми хареса повече.

 Сега и за самия колбас, на когото му е интересно:

Наденицата от картофи или salampatata е консервирано месо призната като италиански традиционен аграрен продукт (PAT).

Произвежда се в Пиемонт , особено в Канавезе и в някои райони на Биелезе.

По време на Втората световна война, селяните на Канавезе и Торино и разселените хора в тази област, за да избягат от бомбардировките, започнали да добавят варени картофи с месо, за да се справят с недостига на суровина за производството на колбаси.

Подправките са традиционни, както съм ги посочил и се прави основно от октомври до април.

Яде се основно печена или пържена, върху препечен хляб или като добавка на омлети.

Трайността й се определя за около една седмица, съхранявана в хладилник.