четвъртък, 27 октомври 2016 г.

Домашен луканков деликатес



























Започвам с това, че не успях да измисля за този пореден деликатес каквото и да е име.
След като позахладня се подхванах с разни домашни вкуснотии. Правих суджук и го напълних в черва, но предварително бях отделил около 2 кг от каймата.
Каймата? 70 % свинско и 30 % телешко смляна два пъти.
Подправките:
20 гр. сол (който иска по-соленко - може и 22 гр.); 1 с.л. захар (за предпочитане кафява или фруктова, но и обикновена става); по 1 ч.л. смлян кориандър, черен пипер, риган,  кимион, сушен лук, чубрица, червен пипер и чесън на прах 
И за разкош около мл уиски

В подходяща съдина се слагат каймата, подправките и се личва уискито.
Следва хубаво омесване, покриване с фолио нека си почине за 24 часа на хладно.








В голяма чиния се смесват малко червен пипер, риган и чубрица.









От каймата се оформят четири еднакви парчета - като франзели, хлебчета - на снимката се вижда ясно и се овалват обилно в сместа на пиперите и ригана.

Слагат се върху домакинска хартия върху решетка (ползват един такъв капак против пръскане при пържене).

И на хладно проветриво място.








Нека да си постоят така и да оветрят поне 3-4 дни.
Хартията се сменя първите дни, защото "дърпа" от влагата им....
В топло време могат да престоят в хладилника...





Стига се до същинската част на приготвянето:
Фурната се включва на 50С с вентилатор и върху решетката се слага колбасчето/тата...
През 20-а минути температурата на фурната се увеличава до 75С.

Цялата процедура трае около два часа.





 Най-добре е температурата на изделието да се провери с термометър - ако е стигнало малко над 60С вътре, значи е готово.

Оставя се да се охлади в хладилника - поне за 5-6 часа и е готово за консумация.





 Разкош!
Перфектен домашен колбас - истински и дзверски вкусен. 

Може да се прави по всяко време на годината - само да се спазва технологията.

Става бързо и лесно.
И най-важното - никакви черва, марли, и други врътни...
Кеф ти суджук, кеф ти луканка - всичко зависи от подправките...

Наздраве!

вторник, 25 октомври 2016 г.

Сушени свински бузи (тип "кайзер пастърма")



























Този път няма да се разпростирам в много приказки - вече е ясно, че свинските бузи са на почит в къщи и че мнението ми за тях е, че са една от най-вкусните части на прасето. Готвя ги по различни начини, но сега ще покажа един просто неустоим сушен деликатес от тях, който бе направен тези дни - та нали открих сезона на домашните деликатеси ....

Необходими са: 
свински бузи и подправки.
Подправките ги давам за килограм месо:

За осоляването: 
поне 40 грама сол, 1 с.л. захар, по 5-6 зрънца леко счукани хвойна, бахар и черен пипер, 1 натрошен лист дафинов лист.

За "кайзероването":
поне 5-6 скилидки чесън; поне 3 с.л. червен пипер; 1 ч.л. чили на люспи, 1/2 ч.л. сол; 1 ч.л. сминдух (ако няма чимен е подходящ); поне 50 мл бърбън (така предпочитам, но може и червено вино).

Изпълнението е страшно лесно и отнема по 15-20 минути:

Свинските бузи се нарязват на парчета от по около 200-250 грама и се почистват от кожата, ако са с нея.
Солта, захарта и подправките се смесват в купа и в тях се овалват парчетата месо.
Прехвърлят се в дебел плик, в който се изсипва остатъка от сместа и след якото завързване заминават в хладилника за 5-7 дни като пликът се обръща всеки ден.

Вадят се от плика, измиват се и се подсушават с домакинска хартия. Рязва се парченце за опит - ако е солено, нека да престоят час два във вода.

Ако не, значи са готови за омазване.





Откъм едната страна се пробиват и от дебела връФка се прави клуп, за да могат да си висят на сопата по-удобно.








Чесът се начуква добре на кашичка и в чаша се смесва с подправките като се налива и бърбъна (или виното) - необходимо е да се получи кашичка.
С четка добре се намазват от всички страни парчетата месо.



Намазаните парчета, както са на дъската, бидоха изнесени на полусянка - да ги дръпне слънцето и по-бързо да позасъхне обмазката.
Иначе просто се оставят така за час-два и ако е останало още от нея, се намазват още веднъж.



Вече позасъхнали се провисват на терасата на проветриво и сенчесто място.


За около 5-7 дни са готови.

След петия ден почват да се проверят - по тегло или на опипване.







Тука е на 7-я ден.

Притеснявам се, че съм го "поизпуснал" ....








Ето го и резнато.
Само отвън има лека коричка, която при нарязването тънкофайски не се усеща.
Меко, ароматно и невероятно вкусно.

Страхотно мезе за питието.

Наздраве!

Лесни пълнени чушки с наденица


























Това е един много лесен начин да се направят пълнени чушки. Заявката бе за постни пълнени чушки, та направих два вида - и постни и пълнени с дебела сурова наденица.

Продукти:
Чушки за пълнене (предпочитам червена капия, но може и други) - с разчет 2 до 3 чушки на човек; 
Ориз - с разчет 2 с.л. за чушка; 2-3 скилидки чесън; 1-2 главички лук; 1-2 моркова; поне 1 чушка в повече (или по 1/2 зелена и червена); сол и черен пипер - на вкус; поне 1 ч.л. риган и толкова джоджен.
2-3 с.л. мазнина и поне 2 с.л. брашно
Това за постните чушки, а за тези с наденица - поне 2-3 парчета дебела наденица (тука количеството е въпрос на желание).

Изпълнението наистина е лесничко:

 Чесънът, лука, морковите и едната чушка се нарязват на ситно.
 Мазнината се загрява и последователно в нея се запържват за малко лука, чесъна, морковите и нарязаната чушка. Добавя се ориза и като промени цвета си, му се налива вода (или бульон) в съотношение 1:2,5 части. Оставя се набавен огън да се посвари ориза - за 10-а минути и му се добавят подправките.
 
 



Докато плънката се вари, се избушват чушките и почистват от семките.
Подготвят се две тавички (една за постните, другата за месните) и хубаво се намазняват.
Когато плънката изстине с нея се пълнят чушките (това за постните) и се нареждат в едната тавичка.


 
За месните чушки, наденицата се почиства от червото. Не е необходимо да се овкусява, но това не пречи да й се сложи още малко черен пипер. Откъсва се парче и се натъпква до върха на чушката.Слага се от оризовата плънка, пак парче от наденицата, пак ориз и накрая чушката се "затваря" с наденица.
Нареждат се в тавичката.


  За всяка тавичка се разбиват по 2 с.л. брашно във вода (или бульон) и се сипва при чушките. Тук таме може да се хвърлят по 1-2 чесънчета, ситно нарязан морков
 Имаше място и добавих по едно овкусено пилешко бутче.
 Пече се около 50 мин. до час на 180-200 С като се има предвид, че тавичките бяха стъклени и се слагат в студена фурна и температурата се увеличава постепенно. 
 Готови са за сервиране направо със сосчето си, което е станало суперско.
Ако не се е сгъстило достатъчно, може допълнително да се досгъсти, но това се вижда в процеса на печенето и винаги може да се добави в тавичката малко размито царевично нишесте.
(Не се чудете на сиренето в чинията, така предпочитам пълнените чушки- с парче сирене).





Е и киселото мляко е задължително.




Бързо и лесно (всичко се прави максимум за 15-а минути) и си е направо мързеливо ястие, което става страхотно вкусно.