Домашен салам тип "Закуска"

Позастудя леко - значи е време за домашните мезета.

Па и както казах, време за нови експерименти. След като направих пробния суджук в марля, реших да направя опит и с един домашен салам тип "закуска".

За основа реших да ползвам от моята кайма (70:30 свинско:телешко), която бях направил наскоро. Просто извадих едно парче около 500 грама, оставих да се размрази и отделих 1/3 от нея.

Подправките са за 1 кг неовкусена кайма за приготвяне: 20-22 грама сол, черен пипер - 7 грама; индийско орехче мляно - 2 грама; чесън на прах - 4 грама; червен пипер - 6 грама; риган -2 грама и горе толкова ронена чубрица (може и без нея, но си я харесвам).

За овалването: черен пипер, кимион, чубрица. Добавих и червен пипер и чили на люспи и още 30-50 мл бърбън.

Всичко ще стане ясно от обясненията и снимките:

Отделеното количество кайма с малко лед - 3-4 бучки се смила буквално на каша в блендера.

Смесва се с другата кайма, слагат се подправките и хубаво се омесва.

Оставя се да престои така поне няколко часа в бокса, пак се омесва-поне за 10-а минути. 

 

Така подготвената кайма се оформя като като дебело руло, завива се в домакинско фолио като се пристяга добре от двата края. Връзва се и заминава в хладилника за поне 8 часа.

Може и за една нощ.

След престоя в хладилника, нашето "вързопче" се инсталира в кукъра върху решетката за готвене на пара (или в тенджера с малко вода и решетка за готвене на пара или пък друга решетка на крачета, до която да не стига водата).

 Съдината се захлупва и си вари на парата около 30-а минути. 

 С термометър може да се провери температурата на месото - около 70С трябва да е, но от два опита - за това количество са достатъчни 30-а минутки.

Вади се от кукъра и заминава в купа със студена вода - нека хубаво да се охлади.

 В плосък съд (чиния, дъска за рязане) върху хартия за печене или домакинско фолио (пропуснах го в бързината, но така се цапат по-малко съдини) се смесват подправките за овалването.

Желателно е чубрицата да е по-едра, но моята беше много ситна. Това не вреди.

Охладеното и освободено от фолиото саламче хубаво се овалва в подправките.

Е, накапах го тук таме с малко бърбънче - ей така за допълнителен аромат. Това за мен - иначе е въпрос на желание.

Отново се завива в домакинско фолио и нека да си постои в хладилника - поне 4-5 часа.

Ето го (но тука е само след час в хладилника) - кой ще ти го чака?! 

Идва и върховният момент на рязането - добре стегнато, реже се лесно на филийки.

За аромата и вкуса просто нямам описание.

 И на масата - просто неустоимо.

  Резнато и поднесено с опалите подправки - за по-вкусно.

 Нищо общо с купените салами.

 Невероятно мезе и в същото време и за сандвичи, и за какво ли не.

Ето го  два дни по-късно:

Още по-вкусно.


Става лесно и бързо и си струва усилията - и най-важното истинско домашно с невероятен вкус.

Наздраве!

Бухти - лесна закуска

За неделния ден получих "заявка" за бухти, но възможно най-простички. Та затова направих тези толкова лесни и бързи бухти.

Продуктите: 4 с.л. с връх гъсто кисело мляко, 1 ч.л. сода, по 1ч.л. сол и захар и 4 (до 5) с.л. брашно и 1-2 с.л. олио.

От това количество се получават около 25 броя в зависимост от големината на лъжицата, с която се налива.

И доста олио за пържене (по-скоро малък по-тесен съд - касерола).

Изпълнението: 

Досега да ги бях направил.

В купа се слага киселото мляко, содата се загася с малко лимонов сок в него, добавят се солта , захарта и олиото и с бъркалката хубаво се разбърква.

Брашното се добавя лъжица по лъжица като всеки път се бърка добре да не става на бучки.

Трябва да се получи консистенция малко по-гъсто от кексово тесто.

Оставя се да почине докато мазнината за пържене загрее силно.

 След като мазнината загрее, с лъжица се взема от сместа и се изсипва в нея.

 Всяка бухта има уникална форма, но бързо се издува като топче и изплува най-отгоре. 

 Просто лекичко се побутват и те сами си се обръщат.

  Пържат се до зачервяване.

Вадят се с решетъчна лъжица или вилица (без да се набождат) и се оставят в чиния върху кухненска хартия - да поеме излишната мазнина.

Получават се едни такива красиви и апетитни топчета.

Вътре са пухкави ....

Някои са кухи като се разчупят и могат да се пълнят със сладко или пък сирене.

Просто невероятни.

В последните няколко лъжички  от сместа добавих още една с.л. кисело мляко и овалят филия и късчета хляб.

 Ами те това е резултата.

 Бърза и изключително лесна закуска.

 Начина на поднасяне - с пудра захар, сладко или сирене и изобщо каквото ти се хапва на закуска.

Джолан със сос на фурна

Свинският джолан е на особена почит у нас - приготвя се доста често, макар че през зимата е по-често. Писал съм за различните му начини на приготвяне - ТУК, ТУК и ТУК и на още доста места.

Само че този бе приготвен малко по-различно и затова споделям как го направих:

Необходими са един или два джолана с кожа, подправки (ще бъдат описани) и любимата чугунена тенджера с капак (ако ли подходяща съдина, която се завива с алуминиево фолио).

Изпълнението е възможно най-лесното и с най-голям ефект за супер крехък и вкусен джолан със сос.

  Джоланчето се оказа, че не е почистено добре - имаше доста четина по него и вместо да го стържа с ножа, го опърлих с горелката за крем брюле...
 След това се пъха в мултитенджерата (демек кукъра) във вече вряща водичка колкото да го покрие, една ч.л. сол, 1 дафинов лист, цяла непочистена главичка чесън (сетне става хубав сос от него), 1 цяла глава лук1 1 морков, по няколко зрънца бахар и черен пипер. 
 Вари се почти до готовност.

 Почти свареният джолан се прехвърля в чугунената тенджера, обилно се намазва с гъша мас, посипва с червен пипер (вкл. и лютив), още малко сол, наръсва се с две с.л. брашно и се залива с чаша червено вино (може и бира или бульон).
Пече се на 200С за около час като температурата постепенно се увелича от 150С до 200С (заради чугунената тенджера).

В последните 10 мин. се пече без капак - на вентилатор.

Преди това на няколко места се шпикова със скилидки чесън, които се "затварят" с парченца кашкавал.
(това по желание).

Поднася се цял, залят със соса.


Дзверски вкусен и яко пийващ си.

Наздраве!  

Може да се поднесе и нарязан, но тук всичко се размаза като реших отделните парчета да ги овалям в соса.

Па и трябваше да го ръса с магданоз (а точно тука не ми харесва с него) - та затова е толкова нефотогениченна снимката.

Е това не се отразява на вкуса или на джолана, който се топи в устата...