Невероятно картофено пюре

 Картофено пюре - какво толкова? Вариш картофите, мачкаш, слагаш масло и пюрето е готово. Да, ама не, както казваше един наш известен журналист и публицист.

 Това не е рецепта е просто един хитър съвет как да се направи наистина уникално и неустоимо картофено пюре.

 За картофеното пюре съм писал тук и тук - и двата случая става страхотно,  но точно това се получи направо трепач. Правих го няколко пъти, за да се убедя в резултата и затова го споделям.

 Правих го и в лесния вариант и по-бавния - все става уникално.

 До сега щях да съм го направил.
 Нарочно не давам количества,но поне до кг картофи.

 В тенджера се сваряват пилешки кости, изрезки и др.п. Слага им се малко сол, една цяла глава лук (необелен), няколко скилидки чесън, един морков, дафинов лист, зрънца черен пипер и бахар и т.н. Полученият бульон се прецежда. Костите и т.н. се изхвърлят ...
 Мързеливият начин е костите да се варят едновременно с картофите - като са повряли 30-а минутки да се пуснат картофите и да се вари до готовността им.

 

Картофите се белят, нарязват на произволни - е все пак горе долу еднакви, парчета и се варят в бульона - той трябва да покрива картофите. Варят се буквално "до разкапване".

 

  Отделя се една чаша от бульона и както са си в подходяща купа, се намачкват с онази хитра "джаджа" като от време на време им се долива по малко бульон.

  
Овкусява се със сол, черен пипер, индийско орехче - всичко на вкус и се добавя масло - поне 1 с.л. на 300 гр. картофи.

 Нека се има предвид, че като поизстине, се сгъстява.

 Особено си върви със задушен в гъша мас грах.

 Става страхотно и Дзверски вкусно.

полезен съвет - да подобрим вкуса на домашната ракия

Този трик може и да е известен на доста ракиджии, но пък го правя от доста години и винаги е със страхотен резултат. Затова ще го споделя и все на някого може да му свърши добра работа - па и блогът е озаглавен и "за табиетлии пиячи", а за тях май нищо няма в него.

Ракията е сварена, че дори и двойно преварена. Направено е необходимото да се отдели метиловия алкохол от нея (как се прави - в друг съвет). Оставена е да си почине известно време - поне седмица, като 2-3 дни са били махнати капачките. 

Всеки ракиджия знае, че "прясната" ракия не е най-доброто питие...

И колкото хубаво да ни се струва собственото производство, все нещо отвътре ни чопли, човърка и не ни дава мира да "подобрим" ракията - я откъм аромат, я откъм цвят ...

Способите са най-различни - някои карамелизират захар за оцветяване, други ползват анатолови капки (ако не са сложили анасон при варенето - никога не слагам), трети разни есенции, четвърти - сушени сливи и т.н.

Моят метод е простичък:

На 10 литра ракия един пакет от 500 грама смесен ошав (само че ако сини сливи в него, предварително се махат костилките). Ошавът се слага при ракията и се оставя така поне за 10-а дни, но може и много повече... (Имам приятел, който го държи по една година, но откъде такова търпение?).

След това се прецежда през цедка, в която се слага домакинска хартия (прецежда много финно), разлива по бутилки и ракията е готова.

Идеалният вариант е да се сложи в дъбово буренце (имам две такива по 10 л), което първо добре е закиснато - иначе ракията ще избяга. Буренцето придава собствен аромат и цвят на ракията.

 За втора година правя и един друг трик:

на 10 литра ракия - 500 грама обезкостени фурми.

 Докато фурмите се обезкостяват с остро ножче и разделят на половинки, задължително се дегустира миналогодишния елексир.

 Сетне фурмите се слагат в съдината и се оставят да престояват в ракията - колкото повече толкова по-добре. Но някъде след 10-я ден вече вкуса забележително е променен. 

 Пробва се и може да се прецежда и пълни в бутилки.

П.П. на първата снимка вляво е тубата с фурмите (придават страхотен аромат и някаква особена сладост), а вдясно - тази с ошава.

П.П. пластмасовите съдини са временно решение - стъклените са заети и кто се освободят, ще бъдат ракиите прехвърлени в тях.

Не ги препоръчвам пластмасовите, но за няколко дни на ракията нищо няма да й стане.

П.П. плодовете не се изхвърлят. След леко изкисване във вода - стават за някакъв "пиян" сладкиш.

П.П. Тази година пробвах и нещо по-различно- само за експеримента:

 В буркан сложих сини сливи без костилките - напълних с ракия и оставих само за една нощ.
 Оцвети се, промени леко аромата и като смесих след прецеждане с три литра ракия, даде забележителен ефект.

 Като за бързо действие се оказа ефективно.








 

Поиграх си тези дни и една доста стара и отлежала ракия от 2004 год. я "подобрих" малко.








 

Домакинът на Бачковския манастир ми подари от тяхните вълшебни изсушени плодове, дето ги слагат в ракията и правят прословутата манастирска Бачковска джинджифилова ракия.



 

С моята "джинджифилова" ракия ще канккурирам  манастирската :)

Кюфтета от кайма с прясно зеле - ІІ-ри вид

 Кюфтета с прясно зеле често се правят в къщи. Просто ми харесват, имат малко по-особен вкус, та затова. В общи линии все ги правя по един и същи начин, както съм писал по-рано кюфтета с прясно зеле.

 Този път ги направих по-различно и резултатът се оказа изненадващо добър и затова ще споделя и този начин.

 

Продукти
600 грама неовкусена кайма - по желание, но за предпочитане е смес
1/2 връзка магданоз, 1 с.л. кисело мляко и 1 ч.л. сода, загасена в него, 1 ч.л. черен пипер;
1/4 зелка (около 300 грама), нарязана на ивици
1 глава лук, нарязан на по-едро

1-2 скилидки чесън, наситнен максимално

подправки - сол на вкус, 1 ч.л. червен пипер, 1 1/2 ч.л. риган; 1 ч.л. кимион;
олио за пържене

Приготвяне
Каймата се омесва с пипера, киселото мляко и накълцания на ситно магданоз и се оставя в хладилника да си почива.
Буквално в няколко капки мазнина леко се запържват нарязания лук, чесъна и се добавя нарязаното на ивици зеле. Долива се малко вода и се задушава до омекването на зелето. Оставя се да изстива на котлона, за да стане максимум сухо.Като изстине се оцежда пак и се смесва с каймата и останалите подправки. Нека да престои така омесената кайма поне 30-а минути.

 С навлажнени ръце се оформят кюфтетата. В купа се слага малко вода и 1 с.л. оцет и ръцете се навлажняват леко.

 Както съм писал и преди, за оформянето на кюфтета ползувам "ринг" от изрязана от двете страни метална кутийка от доматено пюре (75 гр.). 

 Така всички кюфтета стават еднакви по грамаж и по размер.

 Мазнината се загрява максимално, сетне силата на котлона се намалява с 1/3 - от 9-та на 6-та степен.

 Кюфтетата се пущат едно по едно като след пущането на всяко кюфте буквално след 2 сек. го премествам леко настрани (предотвратява риска от залепване). 

 Пържат се от двете страни до хубаво зачервяване.

 Докато се пържат дори леко бухват...

 От това количество се получават 15-16 разкошни и Дзверски вкусни кюфтета.

   

 Поднасят се със салата или с доматен сок или пък гарнитура по желание.