полезен съвет - за хрупкави пържени картофи

Какво толкова има да се дават съвети как да си изпържим хрупкави картофи? И децата знаят как се пържат картофи... Да ама не - не винаги ни се получават ..

Та и затова:

След измиването на обелените картофи и нарязването им е задължително да бъдат подсушени:

 - може да се поставят на партиди между листове домакинска хаптия

 - може да се поставят между две чисти памучни кърпи

Важното е добре да се подсушат.

Пържат се малки партиди в силно загрято олио, което да ги покрива. Пърженето е до хубавото им зачервяване.

 Най-удачен вариант за пържене е смес от равни количества олио и гъша мас. Ако няма - обикновена свинска мас.

 Удачен вариант за по-добър  вкус е да добави в мазнината скилидка две чесън.

Изпържените картофи се вадят върху кухненска хартия, поставена върху решетка.

Соленето и опиперяването се извършват когато са леко поизстинали и непосредствено преди сервирането.

Резултатът винаги е страхотен.

 А нарязването на картофите с такава джаджа (за 1,50 лв) има дава и подходящата форма.

И накрая: мазнината от пърженето не се изхвърля, а се прецежда с цедка и кухненска хартия и може да се ползва за пържене на кюфтета.

 Обикновено правя обратното- не изхвърлям мазнината от пържените кюфтета, а прецеждат и в нея задължително пържа картофи.

 Стават поразително вкусни....

Свински ребра с кисело зеле в крок пот

Приготвянето на ястие в крок пот се оказва едно от най-мързеливите неща, които съм срещал.

Сутринта преди излизане се сетих, че вечерта ще закъснея и няма да има време за каквото и да е, освен за нещо на бързо, но в този студ си е по-добре нещо сготвено и топло. И докато ми минаваше тази мисъл, сякаш крок пота ми се ухили и рече - ами аз за какво съм ти?

От хладилника извадих около 600 гр свински ребра, които разнах покрай ребрата, а от терасата - биде внесена една средна кисела зелка, която биде нарязана на парченца за не повече от 3 минути.

Ребрата отидоха най- отдолу, отгоре нарязаното зеле, с.л. големии с гъша мас, няколко зрънца черен пипер, една лъжичка кимион и малко повече червен пипер.

Последва включване на ІІ-ра степен за 8 часа.

Вечерта като се прибрах, на режим подгряване ме посрещна ей това:

  Малко разбъркване и направо по чиниите ...

 По-бързо не съм готвил - цялата процедура за приготвяне ми отне не повече от 6 минути.

  

 П.П. Знам, че сега ще ми каже някой, че има и друг начин за приготвяне - месото можеше да се запържи малко предварително в мазнината; зелето да се позадуши в нея за малко и тогава всичко да се слага; Можеше допълнително да му се сложи още нещо и т.н. Но и в този светкавичен вариант се беше получило напълно прилично ястие, което не ни разочарова ...

 Полезен съвет: дори и когато съвсем няма време, може да се приготви едно вкусно ястие с минимум усилия.

Тарама хайвер (ново)

 Досега съм писал за тарама хайвера и различни начини на приготвяне, но тази публикация се явява някак си корекция на предишните две - за тарама хайвер от каракуда и хайвер от скумрия.

  Скромното ми мнение, че това е най-сполучливият начин за направата му.

  Излишно е да споменавам, че домашния хайвер в къщи е на почит и се прави често - ако не е домашна майонеза, ще да е хайвер, но често са на трапезата ни.

 Днешният тарама хайвер е резултат, на нещо, което ще разкажа в края на публикацията.

 Необходими са ни: 

2 с.л. хайвер (от каракуда, шаран, бяла риба, скумрия или каквато и да е риба) - по-добре да е узрял в сол и олио за 20-а дни (но се оказва, че може и за няколко часа, за което - пак по-късно);

около 450-500 мл олио; 

1 главичка средна лук (обелен и резнат на 5-6); 

1 скилидка чесън; 

1/3 ч.л. бял пипер - за предпочитане прясно смлян, 

1-2 с.л. сок от лимон прясно изцеден 

1-2 с.л. вряла вода(може да поеме и 3 с.л.).

 Приготвянето е стандартно:

В пасатора се слагат хайвера, чесъна, лука и 1-2 с.л. олио. Започва да се разбива и като стане на каша лека полека се добавя на тънка струйка останалото олио. Постепенно се сгъстява и става доста доста плътно. Добавя се белия пипер и врялата вода - първоначално 1-2 с.л. В този момент се преценява дали се иска по-плътен или малко по-рядък и се добавя още малко вряла вода. С добавянето й става някак си по-пухкав. Накрая се добавя лимоновия сок.

Всичко се прехвърля в съдинка с капак и в хладилника - до хубаво изстудяване - така става някак по-стегнат и по-вкусен.

N.B. В никакъв случай добавяне на хляб, било то накиснат или не, на мляко (скъсява срока на трайност) и каквото и да е ...

Резултатът е перфектен! Дзверска вкуснотия ...

А сега повода за тази публикация:

От два-три месеца всяка събота в рибния магазин на пазара питам имат ли хайвер за разбиване. Продавачката ми отговаря - "За съжаление, не са доставили."
Днес си купувам едни рибоци сайра и си задавам дежурния въпрос.
Жената ми отговаря дежурно "За съжаление ...", след което ми се усмихва и допълва - "Ама за Вас има - събрала съм Ви."
Само дето не припаднах - оказа се, че имало клиенти, които искали рибата да им се почисти и тя отделяла хайвера и го замразила.
Категорично отказа каквото и да е заплащане - едно благодаря й стигало. Освен казано благодаря, то си ми и личеше ..

Просто нямам думи да изразя емоцията си ... 

Май докато има такива хора, ще има и добро по света...

Подареният ми хайвер бе от шаран и от бяла риба, разделен съответно.

Оказа се 1,1 кг !!!!!????

Жената го събирала, замразявала от 3 седмици и тъй като не знаела колко искам, ми събрала толкова ...

Размразих, почистих от ципи, кръв и т.н., разфасофах на пакетчета по 200 грама; една част заложих да зрее в морска сол ...

Отделих 2 с.л., които осолих с 1 с.л. едра морска сол за около 5 часа, леко промих и приготвих показания по-горе.

Дзверска вкуснотия.

П.П. Докато носим Добрината в себе си, май няма да загинем като народ!