Крем от гъши дроб

Пекох гъши дроб на грил тигана - нищо особено, реже се на филийки - малко сол и бял пипер и върху силно нагрятия грил тиган Лава - буквално за по 2-3 минутки от всяка страна.

Само че този път при рязането на филийки останаха доста парченца, които взех да им се чудя какво да ги правя? Не стават за пържене, не могат да се сготвят някак си и ми хрумна да ги направя на пастет. При хубав чист гъши дроб си е направо пък грехота да му се слагат разни меса и да се прави традиционен пастет, та направих този крем. Не е нещо оригинално - сигурно на всеки може може да хрумне. Всъщност е обратното на правенето на пастета.

И така:

Необходими са ни около 100 -150 грама гъши дроб (в случая малки парченца, изрезки); 2-3 яйца, сол и черен пипер.

Всичко това се слага в пасатора и пасира на кашичка.

В името на експеримента получената смес биде разделена на две равни части:

        - в първата бе долято 3/4 ч.ч. прясно мляко

        - във втората - 3/4 ч.ч. бяло вино, премесено с мъничко пенливо вино.

Двете смеси се пасираха отново поотделно и сипват в купички за крем карамел. Сипва се по малко количество - най-много 1 пръст и малко, че са индивидуални порции, а е всеизвестно, че гъшият дроб е за хапване, а не за преяждане ...

Тези изцапаните са с виното, тъй като реших да ги прецедя през цедка, че се бяха "разпенили". Ама го намирам за напълно излишно.

Купичките се нареждат в тавичка, налива им се вода горе долу до половината им височина и хоп във фурната на 140С за около 35-40 мин.

След изваждането им, сложих по една бучка масло, но понеже не се разтопи, се наложи да бъде извадено, разтопено и отново да се нанесе отгоре.

Преседяха на хладно няколко часа и бяха сервирани. Задължително с добавка на топли препечени филийки. Мажеш и замезваш ...

Бележки:

Тези с виното леко сякаш "нагарчаха" - с малко по-особен вкус.

Тези с прясното мляко бяха направо перфектни. Предполагам, че с течна сметана вместо прясно мляко или пък мляко и сметана поравно ще се получат дори и по-добре, но в къщи сметаната не е на почит.

Ами това е - дзверски вкусен крем от гъши дроб, а иначе казано пастет от гъши дроб, но приготвен по-особено.

Впрочем, макар и да звучи деликатесно - за около 4 лв, се получава предястие за 7 човека, което никак не е без значение. 

 Дзверска вкуснотия.

Гъши дроб с боровинки и мед

За две порции са ни необходими 180-200 грама гъши дроб, резнат на две равни филийки, малко сол и бял пипер, както и шепа замразени боровинки (от фризера - около 50 грама) и 1-2 с.л. мед.

Изпълнението е от просто по просто:

Загрява се тиган с незалепващо покритие и в него се пущат филийките гъши дроб, които се запичат (пържат) максимум по 2-3 минути от всяка страна - докато леко покафенеят. При обръщането се посоляват леко и опиперяват. Прехвърлят се  в затоплени чинии и заливат с част от мазнината, която се е отделила.

В останалата мазнина се слагат боровинките с 1-2 с.л. вода и се варят до сгъстяване като леко се намачкват. Малко като изстинат им се добавя меда, разбъркват се и се сипва малко отстрани в чинията до дроба.

 Сервира се със запечени филийки черен хляб.

 Дзверска вкуснотия!

Бърсак от свински врат, Бабек или пуска

 Тази година дойде и ред на БЪРСАКА.
 Също невероятен домашен деликатес, който се приготвя от свинско месо.
 Както съм писал в ПУСКА или ОДА за ПУСКИТЕ, напълненият в сляпо черво деликатес от рязано месо се казва "Бърсак". Ами така се казва и самото сляпо черво, та затова... 
 Е, някой ще пита защо "сляпо"? - ами защото си е такова - единият му край е затворен. Представлява началната част на дебелото черво и е сляпо завършваща торба, към която е придаден апендикса.За предпочитане за домашни колбаси е свинското, което е по-малко и поема от 1,00 до 1,5 кг месо, докато говеждата е значително по-голямо и поема двойно, че е повече месо. За домашни нужди е за предпочитане. В говеждото за предпочитане е да се пълни бабек вместо в шкембе. Както и да е ...
 Бърсак не съм правил в последните няколко години не от мързел, а поради липсата му на пазара. Тази година се оказа, че има в изобилие. Заредих се с няколко парчета - да има: ще се правят различни вкуснотии...
 Тука ще споделя как съм правил и как сега го направих Бърсака, като знам, че не е автентично, защото ползвам единствено свински врат. В оригинал се прави от свинско месо от бута, плешката и шарено месо. Както при пуската, не се слага сланина.
 Няма да влизам в спор дали е бърсак, бабек или вид пуска ...

 Край на приказките, нека да кажа как се прави:

   Необходими са ни:
Свински врат с разчет, че един свински бърсак поема средно по 1,3 кг месо, както и бърсаци със същия разчет.

   Подправки на кг месо:
30 грама сол; 
5 грама черен пипер;
8 грама захар (може и кафява);
2 грама кимион;
5 грама червен пипер
2 грама риган
20 грама нарязан на ситно праз (само зелената част)
50 мл червено вино

Бележка, червеният пипер може да се замени с опушен червен пипер, а виното с уиски или водка, както ригана с чубрица. Въпрос на предпочитание.


 Изпълнението е простичко:

Свинският врат се охлажда във фризера за половин час или малко повече, за да може да се режи по-лесно.

Нарязва се на произволни парчета с размери горе долу 2 на 2 см.

Овкусява се с всички подправки като хубаво се разбърква.

Месото се прехвърля в плик и оставя на хладно за 24 часа - да си дръпне добре...

На следващия ден бърсака се поставя в купа с марна вода за поне 3 часа. Към водата се добавя и лимонов сок - поне на 1/2 лимон.
 Трябва да отнеме малко от типичната за бърсак миризма, а лимонът му придава лек аромат на цитрус...

Обикновено бърсаците ги продават в осолено състояние, затова трябва добре да се измият преди накисването. Моят заради експеримента беше изсушен и направо псе премина към накисването.

Измитият и накиснат бърсак се нанизва на фуния и започва пълненото като месото се натиква през фунията с пръсти или дръжката на дървената лъжица.

Пълненето става внимателно като се вади през цялото време въздуха от червото. 
 Вече напълнен, се връзва здраво.
 Допуснах невнимание и го спуках - няма страшно, веднага му се лепва кръпка от мокро черво...
 Превързва се като бебче ...

На снимката долу в дясно се вижда "кръпката".
 Претегля се, слага му се надпис - важно е да знаем теглото и датата на приготвяне ....
 Тук тами се надупчва с игла да излезе излишният въздух ... не трябва да го има в червото, че разваля вкуса.

И висва на терасата на студено и проветриво.


 За момента ще прави компания на едни "италиански" колбаси (домашен салам), правени преди 10-а дни (всяко парче е различно) и за които ще пиша след известно време.
  Под него задължително някаква съдинка, че може да прокапе и осръцка балкона.

 Ще съхне поне 30-а дни или докато загуби поне 35-40 % от теглото  си.

 Затова е важно да му се знае теглото.











П.П.  Пущам го сега, защото сега му е момента да се прави. Не се съмнявам в крайния резултат.
Кат` стане, ще го покажа готов моя бърсак, още повече че след ден два пак ще се прави, но в друг вариант... Колкото повече, толкова повече ...

Сега остава да му се надяваме на времето и да точим зъби и трупаме питието ...

8.ІІ.2016 год. - месец по-късно:

малко снимки от крайния продукт:

готов е и заложен на дъската

Направо ми е жал да започвам рязането, но аромата на месо съблазнява ....

Нарязва се на големи парчета - едни ще отидат за съхранение,
друго - ще бъде нападнато

Изглежда разкошно и неустоимо ароматно месо

Празът се е стопил. За съжаление, не съм успял да го уплътня идеално, но на този етап това не е проблем

Идва момента на опитването.




И по-добре историята за остане до тук....