Кратка почивка в Созопол

Любимият за нас - Созопол, който за мен е само Старият град. От 10 години крака ни не стъпвал в Новия град - точно до кръстовището и край - нито стъпка нататък - в дивотията и презастрояването.

 Пристигаме и първото, което ме впечатлява-плажуваща на покрива...

Навсякъде ни изкушават с подобни табели за някакви вкуснотии.

С тази витрина направо изживях "културен" шок - ципура, лаврак, калкан - всичко на една цена - 109,00 лв за кг или порцията малко над 30 лв и то без гарнитурата. Горките туристи!

Бройката тигрова скарида 5,50 лв, колкото кг месо. При тези цени, май заведенията им ще станат като музеи!

Тесните улички са задръстени от автомобили и камиончето на "Чистотата" просто по чудо се предвижва по тях.

Отсрещният край - т.е. презастроеният нов град. Наистина си е кошмар.

Любимият ресторант е с ново меню.

На сянка, на по питие или две и вече новопостроеният Созополис в далечината не ни дразни.

Неповторимият чар на "уличните" картини ....

Както и на уличните музиканти - тази година бяха на доста места и доста атрактивни.

Неизменните фото ретро

Този надпис "Внимание! Деца шофьори" трябва да го размножат и налепят по Магистралите ни.

Привечер плажът пустее...

Дори няма разхождащи се, освен нас ...

А ние си имаме цел - любимия бар на плажа - сутрин за кафе , вечер за по един два бърбъна.

От 15-на години всяка сутрин  точно в 8,00 часа се вдига националният флаг под звуците на Химна.

Компания на плажа ни правят няколко самотни гларуса...

По алеята има пъстроцветно облечени дами ...

Рано сутринта, претъпканата снощи алея, пустее и се напича от жежкото слънце.

Макар и рано, в небето се реят любители на силните усещания ...

Тази година известната Баничарница е заменена с по-модерни закуски.

Е на това не ми се изясни смисъла ...

"Моето място" на плажа - под сянката, с чаша дългоо кафе ...

След като си поплажувахме малко, към 10,00 часа кратка разходка.

Е, те това е известната лодка - дет най-често се среща в кръстословиците.

Много хитро са си "облекли" климатиците!

Плажуващата и тя си е там.

На сянката, в компания на една чаровна графика

се наслаждаваме на леденото питие и
се чудим на ей тези дето си се пържат под палящото слънце










Вечерта тихо се спуща ...

А лунната пътека в морето - изпраща...
Кратко, но все пак почивка ... 

 А ей този симпатяга си ни изпрати с пожелание пак да се връщаме ...

Пипала от октопод

Признавам си и без бой, че досега все съм бил консуматор на октопод в различни варианти, но никога не съм го правил. Купувал съм замразен и сварен и сетне на различни неща, но това не се брои.

След като преди няколко дни в едно заведение на морето хапнах изключително вкусни пипала на скара, не оставих на мира готвача докато не ми каже как ги прави толкова крехки…

На прибиране, си купих кг пипала октопод на съвсем приличната цена от 16 лв. Продавачът в рибния магазин старателно ми обясни как да ги приготвя.

Разделих пипалата на части и реших да пробвам и двата метода:

Пипалата се измиват и разрязват, тъй като са две по две…

І.По метода на продавача:

Слагат се в съдина с капак, заливат се с равно количество оцет и зехтин (по 50 мл) и се варят на не много силен котлон (примерно 6-та степен от 9) между 40 мин. и час като към 35-40 мин. и след това се бодват с вилица да се провери дали са омекнали. Когато вилицата ги „пронизва” с лекота, значи са готови.

След това се пекат на силно загрята скара за по 3-4 минутки, колкото да хванат типичните за печенето на скара резки.

ІІ.По метода на готвача:

Слагат се в съдина с капак, заливат се с вода (колкото да ги покрие), добавят се 1 ч.л. сол; зърна черен пипер и бахар, глава лук (разрязана на 4-ри); цели скилидки чесън; 1-2 с.л. зехтин и се вари по същия начин - на не много силен котлон (примерно 6-та степен от 9) между 40 мин. и час като към 35-40 мин. се бодват с остро шишче да се провери дали са омекнали. Съдинката се маха от огъня и се оставят за 24 часа да си почиват и да поемат от ароматите.

Пекат се по същия начин.

И по двата начина станаха … макар че вторите ми се сториха доста по-вкусни.

ІІІ.Направих и по мой начин:

Сложих ги да се варят в равни части бяло вино и вода, колкото да ги покрие като добавих и всички подправки. Към 45-та минута ми се сториха омекнали. Извадих ги от съда, а соса от варенето прецедих като отделих ½ ч.ч. от него.

В тиган загрях бучка масло, пуснах пипалата от октопода, добавих и отделения бульон и 1 с.л. мед.

Разбърква се няколко пъти, докато се изпари течността и така се получиха моите невероятни карамелизирани пипала от октопод.

Излишно е да споменавам, че тези най ни харесаха.

Опа, получи се три в едно като рецепти, че в добавка с печенето - направо няколко начина да се сготвят вкусни пипала от октопод.

П.П.  - При цена 16 лв/кг и с разчет по 140-150 грама порция на човек, направо си е за 6-7 порции или горе долу 2,50 лв на човек. Все пак не са за преяждане ...

Лека майонеза

 Тази майонеза този път намирам за особено сполучлива. Самата тя се получи напълно съзнателно и като резултат на един спор, на едно четиво за "лека 45 % мазна майонеза" и няколко опита.

 Излишно е да споменавам, че повече от 20 години не сме купували майонеза от магазина, писал съм го многократно. Скоро спорихме с един приятел, че купешката не била вредна, защото се правила от сух жълтък, олио и консервант за трайност, който не бил опасен. 

 Вследствие на този спор порових доста из интернет-а докато открия как се произвежда промишлено майонезата и с какви съставки и в какви пропорции. Така попаднах на т.нар. "майо микс" и точно какво се слага в какви пропорции и т.н.

 "Майо микс", за мене си е чиста отрова. 

 Това е основният материал за производство на салатна майонеза и салатен крем с маслено съдържание под 50 %. Съдържа модифицирано нишесте, преработен млечен белтък, сметанов прах или кисело мляко на прах, готварска сол, сгъстяващо средство (Е 401, Е 410, Е 412, Е 415), сух жълтък, подправки. На един килограм от този микс се слагат 14 л вода, 15 л олио, 1 кг горчица, 3 кг захар, 1 л оцет и други съставки (аспирин?) и се получават повече от 35 кг майонеза като в зависимост дали ще се прави нещо се добавят още оцветители, сгъстители, подправки, стабилизатори и т.н.  Всичко това се бърка в бързо движещ се кутер, бъркалка или колоидна мелница.

 Рецептата беше подробно описана, изхвърлих от нея всичко вредно, намалих количествата 100 пъти и пробвах няколко пъти какво ще се получи. 

  И така получиха се "салатен майонезен крем" и "лека майонеза":

   Салатен майонезен крем :

  Необходими продукти: 1 жълтък, 1 ч.л. горчица, 1 ч.л. лимонов сок, 1 ч.л. захар; 1/2 к.л. сол; 130 мл вода и 160 мл олио.

  Всичко се слага в пасатора и се разбива по познатия метод. 

  За около 30 сек. се получава средно гъст крем, който в хладилника леко се сгъстява, но все пак е с консистенция, че се излива - абе точно като крем и е много подходящ за овкусяване на салата, на запечени зеленчуци (особено ако му се добави и 1 ск. чесън).

   Изключително лека майонеза :

  Необходими продукти: 1 жълтък, 1 ч.л. горчица, 1 ч.л. лимонов сок, 1 ч.л. захар; 1/2 к.л. сол; 130 мл вода и 300 мл олио.

  Всичко се слага в пасатора и се разбива по познатия метод. 

  За около 30 сек. се получава гъста майонеза (ако не се сгъсти достатъчно, се добавя още малко олио и пак се разбива докато сместа го поеме - оказа се, че при различните марки олио количеството му може да е различно). В хладилника още малко се сгъстява.

 Страхотно вкусна, дори бих казал, че леко наподобява млечната майонеза.

 П.П. Така че за има няма едно левче и "загубени" 2 минути (айде и пет да са) имаме почти 500 мл истинска майонеза (да си я мажеш на филийка), докато купешката си е направо отрова и то на почти тройна цена.

 А за майонезите и различните видове повече ТУК