Картофени кюфтета с филе от бяла риба

 Това е една комбинация от няколко неща, но така става като наличните продукти в момента са недостатъчни. Точно в този момент в къщи се мъдреха около 500 грама пресни картофи, един морков и едно филе от бяла риба (около 400 гр.). Самостоятелно - за никакво ядене, но заедно може да се получи нещо по-различно.

 Продуктите: 500 гр. картофи, 1 морков, 1 главичка лук, 400 гр. филе от бяла риба; 1 яйце; царевично брашно за овалване; сол и черен пипер на вкус; щипка индийско орехче, щипка млян джинджифил; 1 ч.л. риган.

(в действителност ползувах една си моя смес от подправки, в която има куп неща - освен изброените и бахар, и кимион, и смлян розмарин и ...).
 От това количество продукти излезноха цели 12 хубави кюфтета.
 

 Изпълнението е изключително просто: 

 

обелените и измити картофи и моркова се сваряват в леко подсолена вода (добавям им 1 даф. лист) и се намачкват. 

  

 Рибата се сварява на пара за 7-8 минути и се накъсва на парчета.

(в това отношение съм улеснен - варя картофите в мултито, над тях слагам скарата за варене на пара и върху нея рибата : нещо като две в едно).

Намачканите картофи, рибата, ситно нарязания лук, яйцето и подправките се омесват. При необходимост (ако сместа е много рядка), се добавя малко галета или царевично брашно.

 

 Оформят се кюфтета, овалват се в царевично брашно и се пържат.

Това е ...

 Може да се сервират с млечно-майонезен сос, салата и т.н.

Най-невероятната лека майонеза

  Това е най-невероятната лека майонеза, която съм правил и нямам търпение да я споделя.

   Много пъти съм разказвал как правя майонеза, дори съм отделил специална страничка за тях.

   Днешният ми експеримент надмина всякакви очаквания.

   Правих рибно филе на пара в мултитенджерата (т.нар. мултикукър) и ми се прищя някакво сосче към нея ... Е па защо да не направя майонеза, да и сложа още нещо и готово сосче.

  Да ама не ... Гребнах 2 черпачета от течността в мултитенджерата, която правеше парата за филенцата - демек гола водица с малко рибен вкус и хоп в купата на пасатора (т.е. около 120 мл).

Долях 300 мл олио, една лъжичка горчица, малко сол и черен пипер и сборих половин лимон - каквото пусна.

  

        На снимката се вижда.

 Бух пасатора вътре и след 30 секунди сме готови.

Просто не мога да опиша колко дзверски вкусна и лека майонеза стана ... Вижда се от снимката консистенцията, а за вкуса нямам думи. Щом зарязох всичко и бързам да я споделя ... Дзверска майонеза.

П.П. Сигурно ще стане и с друг бульон (пилешки и т.н.) - ще пробвам....

Филе от нилски сом на тиган

  Вчера при едно пътуване се отбих в хипермаркет на една верига. По принцип в тези магазини влизам за нещо екзотично (в никакъв случай за месо) или алкохол, или нещо подобно. Преди време от такъв си бях купил патешките езичета и месо от щраус.

  Този път попаднах на ... пържоли от крокодилска опашка. Пооблизах им се малко, поогледох ги и като лисицата реших, че ще ми киселеят ...Все пак не са за пенсионер човек.

  Затова пък си купих филе от нилски сом, което направо ми се видя без пари. 

  Точно над хладилните витрина с рибоците имаше една табелка с нещо ситно изписано и то доста - почти цяла страница. Взех, че се зачетох. Някой много подробно обясняваше за ползата от глазирането на рибата при замразяването и как да установим дали пък някой не е прекалил. Но не това ме заинтригува, а един пасаж в края, в който се казваше, че замразената риба трябва да се подлага на термична обработка ей така, както си е замразена, защото при размразяването ледените кристалчета нарушавали текстурата на месото, губело от вкусовите си качества и т.н. 

  Действително, доста често ми се е случвало при приготвяне на замразена риба, която съм оставил да се размрази (макар и в хладилник) почти изцяло, да имам някакви проблеми - я да се троши, да се разпада, да не иска да се панира като хората и какво ли не.  (Истината е и друга - прясна риба, нашенска си - ей от тази от реки и язовири, макар и замразена, не ми е правила такива номера и съм го отдавал на качеството на рибата от магазина). 

  Като имах предвид това, реших филетата от нилски сом да приготвя съвсем по различен начин, който ще опиша накратко:

  Тиган с дебело дъно се слага да се загрява на котлона като дъното леко се намазнява. Докато тигана загрява двете филета се вадят от опаковката, както са си замразени, измиват се на течаща вода, колкото да опада леда по тях, режат на по две по средата и веднага се подсушават с кухненска хартия. В зависимост от тигана, се поставят в него (моят е по-широк и хвана и четирите парчета) и веднага се намаля силата на котлона (при мен от 9-та - на 6-та степен).  Почти веднага течността от филетата започна да излиза и в този момент изсипах една с.л. зехтин в тигана. След 2-3 минути отгоре ги полят с по няколко капки светъл соев сос и поистисках сока от лимон. В процеса на печенето се появяват едни такива "съсиреци" от течността, които е хубаво да се отстранят. В момента, в който филетата останат "на мазнина", се обръщат от другата страна. Отново се повтаря процедурата с леко капване върху тях на соев сос и лимонов сок. Леко се опиперяват. Обърнатите филета се пекат не повече от 2-3 минути.

   Сервират се като се заливат с мазнинката от печенето, която може да се деглазира леко с бяло вино (бира или просто 2-3 с.л. водичка).

 

  Резултатът беше зашеметяващ- невероятно вкусни филета от сом, опечени на тиган. 

  За времето дето това го писах, щях да опека филета поне за 10 човека.