Да не ти стига времето .... (фотоотчет)

Признавам си, честно, било страшна работа да не ти стига времето - дори и за любими занимания ....
Затова ще направя един кратък фотоотчет от тези дни:

правих овче сирене

пекох пълнена юрдечка

накъсана и сервирана

пекох и един джолан

и едни истински катми

дробчета, език, кашкавал и масло - на фурна

И това всичко за 10 дни .... ако остане време, ще пусна и рецепти ... 

Новата седмица се очертава още по-луда - сигурно няма да има време за хапване на крак, та камо ли за готвене???!

Телешко с кореноплоди

Продукти:

1 кг телешко (плешка, врат); 3-4 големи картофа; 2 средни глави червено цвекло; 1 средна глава ряпа; 2-3 моркова; 1 глава целина и 1 пащърнак (може и без него, че трудно се намира); 10-а малки глави лук; сол и черен пипер; 4-5 с.л. олио.

Приготвяне: Телешкото се нарязва на късчета (като за шишчета, но не пречи и на по-едри парчета);

 За пържене ползувам чугунената тенджера, в която слагам олиото и като загрее добре, се слага месото на две три партиди и се запържва за около 10-12 мин като от време на време се разбърква. След това се долива топла вода, колкото да покрие месото, тенджерата се захлупва и силата на котлона намаля наполовина.

 В това време всички останали кореноплоди се почистват, обелват и нарязват на едри парчета, без лука, който се оставя на цели главички.

 За около 30 мин. месото остава на мазнина, тогава се пущат при него всички останали продукти, слагат се солта и черния пипер и се долива малко вода, а котлонът изключва изцяло.

 След десетина минути всичко се прехвърля в тава за печене, която се завива с фолио и тавата заминава за фурната на 180 С за около час, час и половина.

 

 Маха се фолиото и се дозапича за кратко време, колкото зеленчуците да придобият лек загар. 

(Може да се включи и на вентилатор, но тогава малко се намалят градусите на фурната).

 Телешкото се е разкапало направо, а зеленчуците са невероятно вкусни, тъй като подправките са сведени до минимум и те са отдали всичко от вкуса си, а червеното цвекло е оцветило ястието в неописуем цвят.

 Това е още едно лесно за изпълнение и вкусно ястие.

Кюфтета от гъби

Ще споделя този път едни наистина безмесни кюфтета - само от гъби и то с минимум продукти.

Необходими ни са 1 кг печурки, измити и почистени;  1-2 глави лук, нарязан на ситно; 1-2 скилидки чесън; сол и черен пипер на вкус и около 1 ч.л. сух риган; 1 яйце; галета и разбира се олио за пържене.

Приготвянето е от лесно по лесно:

В тигана в малко силно загрято олио се запържват последователно чесъна, лука и се добавят нарязаните на ситно гъби.

Задушават се до изпаряване на течността - т.е. добре да се сгъстят. Тука е и най-трудния момент, че трябва да се бъркат почти непрекъснато.

След това се оставя съдинката настрани - хубаво да изстине. Удачното е, че ползувам дълбок тиган и не се цапа друга съдина.

 

Тука издавам една хитринка - ама изобщо не обичам да давам пари за галета. Предпочитам сам да си я направя - както в случая (докато гъбената каша изстива).

В едно домакинство почти винаги има сух хляб. Натрошава се и се смила в блендера. Пресява се през сито.

Галетата е готова.

Едрите парчета, които остават в ситото, отиват при гъбите.

 В изстиналите гъби се добавят, солта, черния пипер, ригана и яйцето. И се омесват. При мене си бяха доста гъсти и не се наложи да слагат повече галета - отиде ми само около 2 с.л.

 С влажни или намазнени ръце се оформят кюфтетата, овалват се в галета и се слагат за малко във фризера - за 20-30 минути.

 Пържат се в силно загрята мазнина, която да им стига поне до половината и то до зачервяване.

Не е необходимо да се препържват.

Оцеждат се върху кухненска хартия.

Могат се сервират със зелена салата, домати или пък млечно-чеснов сос и т.н.

Въпрос на вкус.

ПП като бележка:

Тези в случая ги правих с кафяви печурки, но те пък са по-скъпички, а и не вярвам да са по-вкусни отколкото с обикновени бели печурки.

 Втори вариант:

Все пак съм си основно месоядно и направих втори вариант.

Почти половината от гъбената "кайма" отделих и смесих с 200 грама истинска свинска кайма, добавих и малко кимион и оформих пак кюфтета. Тъй като не се сетих да ги отделя, се смесиха с останалите и бяха почти неотличими - единствено по лекия аромат на кимиона. 

 Каймата почти не се усещаше и дегустаторите дори ги харесаха повече.

 Вкуснотия - дзверска.

След като не успях да ги снимам готови - кой ще те остави?!